Газови войни – победители и победени

в България/Свят
Loading...

«Газ гъз затрива», както беше казал един старозагорски зевзек

Както съм писал и преди, нещата за Газпром вървят не много добре. Меко казано, при това. Причините за това са много, но както е във всяка война – тя винаги е първо война на умовете и чак след това – на армиите и железата.
Засега Газпром губи стабилно.

Поредният епизод с тактическа… а може би и стратегическа загуба за Газпром беше ознаменувана вчера с официалното откриване на газопровода ТАНАП на територията на Турция.

Това е картата на ТАНАП (трансанатолийския поток) през Турция, която трябва да се разклони, и да стане на Трансадриатически (ТАП) – през Гърция, Виа Егнация – до Италия, и през България, вече под името Набуко.

Голямата интрига сега е: кои други страни, освен Азербайджан ще се присъединят към т.н. “Южен газов коридор” на ЕС.
Първоначалните му обеми засега не са големи (около 10 млрд кубометра годишно), но тук по-важни са други неща:

1. Тези обеми са именно такива – първоначални.
Всичко (лошо за Газпром) просто започва.

2. Дори и тези обеми вече на фона на 15 млрд кубометра годишно от първата (и единствена, както се оказва) нишка на “Турски поток” вече съсредоточава в ръцете на Турция сблъсъка между Газпром и ТАНАП. Прекрасен повод за изцеждане на цената и налагане на всякакви удобни и изгодни за Турция условия. Както и на пренебрегване на удобните и изгодните за Газпром такива, разбира се. Ситуация, от която Турция получава всичко, каквото пожелае, а Газпром…каквото остане и на каквото се съгласи Турция.

3. Русия (Газпром), по силата на маса обективни и субективни фактори губи не само естествените си геополитически съюзници (които рускоезичните федерални канали упорито титулуват “предатели”, въпреки очевидното предателство от страна на руската полит-върхушка още от 80-те години на XX век), но и буквално частите от самата себе си – от бившите съветски републики.
И този процес неизбежно се изпълва със съвсем конкретно геополитическо съдържание: Казахстан беше принуден (в това число и поради пасивността на Москва) да даде своите портове Курък и Актау “за нуждите на транзита на САЩ в Афганистан“. Това, преведено от геополитически дипломатически на нормален човешки език означава, че САЩ за първи път получава пряк достъп даже до затворено море, каквото е Каспийско море.
Въпрос на не много дълго технологическо време е да “възникне” и да бъде поставен въпроса за присъединяването на Казахстан към ТАНАП. Доброволно или доброзорно, поради изгода или натиск, въпросът е без значение.

Крайният резултат е очевиден отсега: Газпром губи монополното си положение над транзита на казахския газ.
Газ, който преди пълнеше тръбите на Газпром и беше продаван на ЕС от Газпром, ще отиде пак до ЕС, но вече като конкурент на Газпром.
Газ, който осигуряваше технологичното напълване на тръбите на Газпром, отива в тръбите на ТАНАП.
За Газпром остава тежката и трудна за решаване задача – откъде и на каква цена да намери и осигури газ, необходим за технологичното напълване на тръбите, с които да изпълни поетите задължения.

4. И това не е всичко. Отсега е очевидно, че почти веднага след Казахстан към ТАНАП ще се присъедини и Туркменистан – още един от сериозните доставчици на Газпром на средноазиатски газ.

5. Предстоящото присъединяване на Казахстан и Туркменистан към ТАНАП буквално поставя под заплаха всички южни проекти на Газпром: и “Турски поток“, и “Украинския транзит” (от който получава газ и България).

Формално този въпрос все още е отворен и предстои.
Но реално това е неизбежност. Особено при сега построените геополитически действителности. Оусловено от поведението на Русия на международната сцена. Поведение на пасивност, имам предвид.

Всичко това ще се разреши и ще получи своето развитие в следващите 1.5-2 години.
Газовата война ще привърши. Както е прието във всяка война – с победители и победени. И победителите ще получат каквото пожелаят и колкото пожелаят. За сметка на победения. Винаги е било така.

Церемония по откриването на ТАНАП в Ескишехир, Турция, на 12.06.2018. Ровнаг Абдулаев (Шеф на борда на директорите), Мустафа Акънчи (Севернокипърска турска република), Алиев (Азербайджан), Ердоган (Турция), Порошенко (Украйна), Вучич (Сърбия), Берат Албайрак (Министър на енергията и природните ресурси на Турция)

Забележете още веднъж – кои са действащите лица на фотографията от церемонията по откриването:

  • – министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Берат Албайрак;
  • – Президентът на Азербайджан Алиев;
  • – Президентът на Турция Реджеб Тайип Ердоган;
  • – Президентът на Украйна Петър Порошенко (той пък какво се радва, когато ТАНАП е заплаха за Украинския транзит…той си знае);
  • – Президентът на Сърбия Вучич (!);
  • – лидерът на турците-киприоти Мустафа Aкънджи

Да виждате България?
И аз така.

Да ударим чертата:
“Приятелят на Путин” Реджеб Ердоган открива ТАНАП, който меко казано създава огромни трудности и загуби на Газпром.
Но Турция продължава да е не просто партньор, а едва ли не и военен съюзник в Сирия.

“Руснаците на Балканите” (сърбите) които единствено не били предали Русия (цитирам руски медии), и били и “останали верни”: първо, се радват на откриването на ТАНАП, и второ: не признават Крим за руски. Не признават и сепаратизма на ЛДНР.

За руските федерални канали и за днешното политическо ръководство на Русия обаче именно България продължава да “е воювала в двете войни срещу Русия“, а българите са не просто предатели, а “братушки-юдишки”. От години в руските федерални канали няма други думи, няма други синоними за думите “България” и “българи”.

Когато си двойкаджия по собствената си история, въпреки цената от 27 млн жертви, е така.
Когато не разбираш геополитиката и простите причинно-следствени връзки в историческите и геополитическите процеси – също.

Ако ви се струва, че нещо не е така, пуснете си телевизора. Може и по руските федерални канали.

И викайте Неволята, като братята от приказката.
Или пораснете, ако не ви е срам да се държите като сополиво боливийско дете, което 142 години очаква някой да го осинови, въпреки, че този някой го подритва, и го нарича с ругателни думи.

Автор: Д-р Пламен Пасков

Loading...

Последни от България

Отиди Горе