Реклами

Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

ГЕРБородният грях

в България
Гледа малкият човек телевизионния екран и ядно цъка с език: как е възможно да ни управляват такива хора! Вдига кръвното от цинизма на управляващите, плаче над животинската хекатомба в Странджа, псува тирана на власт и нечленоразделния му цветан и се чуди откъде му дойде на главата това чудо. Пита се, но не търси отговора у себе си. А той се корени там – в ГЕРБородния грях на народа. В онова порочно изначално допускане, че само мутри могат да се преборят с мутри. В кръчмарската развеселеност от простащината на един самозабравил се премиер. В снизходителното отношение към очевидната кражба. В отричането на очевидното.

 

 

Но нека се върнем в началото. Когато се наливаха основите на ГЕРБ. Емисари на новосформиращата се партия обикаляха страната с изричното изискване бъдещите членове да са от по-заможната част на населението. Издирваха се местни богаташи, петимни за власт. Неслучайно това бе водещото условие, тъй като човекът с пари има стимул да ги умножи и в същото време има какво да губи. Първото мотивира, второто те прави зависим. Идеалният профил за политиката – алчност, зависимост и страх в едно. Такъв не ти трябва да го контролираш, той сам ще ти падне на колене. Такива бяха първозваните гербаджии, после надойдоха всякакви. От самото начало бе повече от ясно, че от такава селекция не може да се очаква добър плод. Но народът не възрази. Напротив – буташе се в първите редици с надеждата за келепир. Мъдро заключаваше, че не му трябват бедняци на власт, та да крадат, заможните са си надвили на масрафа. О, свещена тъпота. Сега горко ридае, че му затриват поминъка…

 

ГЕРБ се роди в условията на съзнавано престъпление. Помня как една ентусиазирана жена оправдаваше своя избор: „Бат’Бойко е мутра и само той може да се справи с мутрите“. Е, да, справи се. Като се погоди с тях. И усвои изкуството да разпределя така порциите на властта, че да няма недоволни. Порочната симбиоза роди мощна олигархия, която днес управлява България. Затова не е чудно, че днес повечето законодателни решения на властта са съобразени с интересите на бизнеса. Лобизмът е естествена последица от този процес. Угоеният с политически протекции бизнес има защо да е благодарен на Борисов. И обратното. Част от печалбите бяха инвестирани в избори и на два пъти удължаваха живота на една изхабена и проядена от корупция върхушка.

 

Така още в началото, по силата на ГЕРБородния грях, бяха положени основите на това, което имаме като управление днес. Спойката между власт и пари укрепна с времето и достигна неразрушима якост.  Разбиването на този модел ще става все по-трудно. А гласът на ощетените – все по-пренебрежим. Това си личи от арогантното поведение на управляващите към плахите протести на гражданите. „Да му се махат от главата“ бяха посъветвани майките край парламента.

 

Към днешна дата може спокойно да обявим прехода за приключил. Едноличната власт на Борисов бе нужна за узаконяването и умножаването на първоначално натрупания капитал в годините на „демокрацията“. И той се справи професионално с охранителните си функции. Зорко пазеше парите на богатите, като от време на време подхвърляше трохи на бедните, колкото да избегне социалното напрежение. Победа с ипон. Постигната благодарение и на ония снизходителни и морално дезориентирани избиратели, които вярваха, че един бивш охранител и рекетьор може да въдвори ред в държавата. Любителите на мускули и силна ръка. Почитателите на тъпи клишета от типа: „Може да краде, но и за нас остава“.

 

Оттук нататък, каквото и да стане, със или без Бойко Борисов, властта ще бъде в ръцете на олигархията, амнистирана от двукратното преизбиране на нейния политически гарант и охранена с парите от еврофондове и обществени поръчки за милиони. И всеки, който посегне на корупционните й схеми, ще има злощастна политическа съдба. Нещо повече: тази власт се радва и на безрезервната подкрепа на Брюксел. Ишиасът също се лекува с пари.

 

Това е наследството, което ни оставя Борисов. Държавата бе подарена на олигарсите под бурните аплодисменти на електората. Затова няма място за възмущение, когато днес управниците на тази държава са готови да се откажат доброволно от стотици милиони приходи в хазната в полза на приятелски бизнес кръгове. Впрочем, като се замисли човек, 60 милиона са по десетина лева от джоба на всеки пълнолетен български гражданин. А за тези, които смятат, че това не ги засяга – 60 милиона са над 20 нови детски градини или над 500 свръхмодерни линейки. И това е само малка част от неизчислимата сума от множество приватизационни сделки, които можеха и все още разчитат да бъдат облагодетелствани от поправките на ГЕРБ в закона за приватизацията. Поредните лобистки промени, които президентът Радев спря, но ГЕРБ все още не е прегласувал. Възможни са и изненади в последния момент.

 

Така че ако перифразираме прословутата му фраза: Той може и да е прост, но ние сме още по-прости.

 

Автор: Анастас Добрев
Източник: ГЛАСОВЕ
Loading...
Реклами

Последни от България

Отиди Горе