Бумерангът на санкциите

в Свят
Loading...
На 27 август влезе в сила новата „порция“ американски санкции срещу Русия. Формално те бяха обосновани с т. нар. случай “Скрипал” и предвиждат рестрикции в няколко насоки: забранява се експорт на отбранителни технологии или такива с двойно предназначение, както и забрана за американските физически и юридически лица да извършват кредитни или определени финансови операции с Русия. Ако използваме един любим израз на Путин, те бележат нов етап в американската политика спрямо страната му. От една страна, те съдържат потенциала да нанесат по-сериозни вреди на руската икономика, а от друга, те са чист продукт на Америка, към който тя тепърва ще се стреми да привлече своите съюзници. И тяхната цел вече не е просто да бъде наказана Москва за поведението си в Украйна или Сирия, а да се превърнат в траен инструмент на геополитическия двубой между САЩ и Русия.

 

 

 

Стремежът да се компенсира усещането за претърпяно дипломатическо поражение в Хелзинки на срещата Тръмп- Путин е само повод за тяхното огласяване. Той създаде взаимната потребност на администрацията на Белия дом и на Конгреса да покажат, че и двете институции са решени да разговарят с Кремъл от позиция на силата. Нещо, което им е крайно необходимо може би повече във вътрешен план, отколкото във външен.

 

Въпросът е доколко избраният инструментариум е подходящ. Досегашните антируски санкции могат да се определят твърдо като неефективни. Този факт бе скрит в първите години от тяхното въвеждане (2015-2016 г.), когато в Руската федерация бе налице икономически спад, но той се дължеше изключително на срива на цените на петрола. През 2016 г барел нефт струваше малко над 40 долара, докато само две години по-рано гонеше нивото от 120 долара. А доколкото половината от руския федерален бюджет се формира от данъка върху печалбите от енергоресурси, ситуацията тогава наистина бе критична за Москва. Но последвалото стабилизиране на цените на черното злато не просто спасиха руската икономика, но и я върнаха в зоната на растежа. Колкото той и да бе символичен. За миналата година той бе 1,5 на сто, а се очаква тази да бъде малко под 2 на сто.

Статистика, която подкопава увереността в провежданата, основно от САЩ, политика спрямо Москва. И в подобно положение е разбираемо, че във Вашингтон ще предпочетат да увеличат залога, вместо да признаят неуспеха си. Американците смятат, че все още не са използвали стопанските си преимущества в пълен обем и явно ще продължат да увеличават санкционния натиск, с надеждата, че все някога ще пречупят „гръбнака“ на своя противник. Защото залогът вече наистина е голям и за Америка. Тя така е разтеглила пипалата на своето влияние и ангажименти, че е създала ареал, които изглежда колкото внушителен, толкова и крехък. И който предоставя безброй възможност на геополитическите ѝ съперници да я атакуват, било то директно или косвено.

 

Руските действия в Украйна и Сирия са просто фрагменти от цялостен комплекс от въздействия, които Москва прилага, за да създаде едно по-комфортно за себе си световно статукво. Те могат да бъдат обобщени в няколко резултата и направления:

– Отнетия американски „монопол“ върху употребата на военна сила извън случаите на самоотбрана;

– Остро противопоставяне на всяка западна намеса в постсъветското пространство;

– Подкрепа за националистически и популистки формирования в Европа, които са изпълнени със скепсис към трансатлантическото сътрудничество;

– Изграждане на тематични оси със съюзнически за Америка правителства, чиято скрита цел е еманципацията на тези съюзници от САЩ. Показателен е случаят с Германия и проблемите около „Северен поток“;

– Намесата в Сирия сама по себе си задълбочи контактите на Руската федерация с Турция, Иран, Израел, Египет и Саудитска Арабия, което неизбежно доведе до ръст на нейното влияние в Близкия и Среден Изток, до голяма степен за сметка на Съединените щати;

– Изграждането на скрити съюзнически отношения с Китай във военната област, което задава контурите на военен блок с ясна антиамериканска насоченост и превръща Източния Пасифик в сфера на противоборство, аналогична на Европа, след края на Втората световна война;

– Русия провежда интелигентна информационна политика, която руши т. нар. система на западни ценности и опита те да бъдат налагани като правила на международната политика и промотира привлекателността на т. нар. Realpolitik, където всеки съюз става безсмислен, ако не носи непосредствени изгоди;

– Опитът на Москва да изгражда, ако не система, то поне поредица от прецеденти, които да заобикалят ролята на долара като валутата на международната търговия;

– Растящата популярност на режима на Путин в западните страни, което действа крайно ерозиращо върху множество политически системи, дори и върху американската.

 

Погледнато по този начин, американската политика към Русия може да се определи и като самоотбрана. От гледна точка на хегемона (може би вече бивш), вече са налице определени руски успехи. Турция изглежда окончателно еманципирана от Запада, в европейските страни е в ход процес на политически трансформации, при които идват на власт правителства, настроени благосклонно към Москва (Австрия, Италия), френският президент и германският външен министър лансират идеи, които по същество предвиждат изграждане на европейски механизми за сигурност, за сметка на трансатлантическото сътрудничество и т.н.

 

Не може да се очаква, че Вашингтон ще наблюдава безучастно подобни тенденции, без да се опита да даде определен отпор. И икономическите санкции изглеждат като най-малко рисковите. Нещо като мач пред една врата – руската. Но въпросът отново опира до тяхната ефективност. Bloomberg и Moody’s вече се изказаха скептично за новоналожените санкции. В най-добрия случай, според двете агенции, те могат да спънат растежа на руската икономика, но не и да я насочат към рецесия. Очаква се, че вторият етап санкции, които ще бъдат наложени към ноември, касаещи руския държавен дълг, могат да бъдат по-действени, но едва ли и те ще постигнат търсения резултат.

 

А в САЩ вече се появиха гласове, че масираното използване на икономическите санкции може да рефлектира негативно към самите тях. Проблемът не е в евентуалния руски отговор, а в косвените последици, третиращи отношенията с трети страни, които действат на руския пазар, както и инкасирането на репутационни рискове: всеки партньор на Америка ще има едно наум днес, че утре и той може да се превърне в обект на санкционно преследване.

 

Но ако вече има съмнение дали изобщо Вашингтон генерално не е сбъркал от гледна точка на собствените си интереси, то по отношение на резултатите провалът е очевиден. За пет години не само не бе постигнато никакво разколебаване в режима на Путин, но дори бе провокирана вътрешно-политическа консолидация в Русия. Всъщност Америка постигна точно обратното на това, което целеше.

 

Но това е само по-малката част от бедата. Защото тази обществена консолидация се превръща вече в нагласа за трайно цивилизационно противопоставяне със Запада. В наскоро проведено проучване сред руснаците се оказа, че 55 процента смятат, че американските санакции оказват значително влияние върху страната им, 62 на сто вярват, че санкциите ще се отразят негативно на тях самите и на семействата им, но 75 на сто искат досегашната политика да бъде продължена и да не се прави никакво отстъпление от нея.

 

В определен смисъл, Путин днес може да се разглежда едновременно и като антагонист на Запада, и като спирачка пред възможността руснаците да направят много по-ясен антизападен политически избор. Което вече ще изведе глобалното противопоставяне на качествено ново ниво. Много по-опасно от днешното.

Автор: Георги Георгиев
Източник: ГЛАСОВЕ

Свързани статии:

TRiUMPh за ПУТИН

Дрипите на Обама

Бащите на анархията

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе