вашият виртуален всекидневник

Алкохолът и специалните служби: Защо чекистът винаги надпива разузнавача от ЦРУ

в Свят

Сред качествата на разузнавача освен хладнокръвие, езици и владеене на оръжие влиза и умението да пие, без да се напива. Защото трезвият специален агент винаги ще предизвика подозрение.

Трябва да се пие

На разговора с алкохол разузнавачът възлага големи надежди. В такава неформална обстановка опонентът може да се разговори, да се извлече от него нужната информация или да се принуди да действа по определен начин. Важно е събеседникът винаги да е по-пиян от агента. Ако ролите се сменят, това означава опасност от разобличаване.
Съветските и руските резиденти, които пиели умерено, по правило развивали отлична кариера. Тук трябва да се споменат имената на Леонид Шебаршин и Вячеслав Трубников, които навремето оглавявали съответно съветското и руското външно разузнаване. Според разузнавачи това се отнася и до днешния шеф на Службата за външно разузнаване – Михаил Фрадков.
Бившият резидент полковникът от резерва Алексей Иванов твърди, че въобще не съществуват непиещи разузнавачи по принцип, но отбелязва, че добрите разузнавачи пият само в случай на оперативна необходимост.
Леонид Шебаршин давал пример съветски резидент, който работел в Пакистан и не пиел. Може би затова нещата му вървели зле. За цялата си служба той не направил нито едно вербуване. „Трезвеникът“ бил върнат в родината, а на неговото място изпратили „пиещ“ чекист. За кратко той успял да завърже отношения на практика с всички пакистански генерали. Шебаршин обичал да повтаря, че „длъжността на оперативния работник в резидентурата трябва да се преименува в „аперативен“.

Няма победители

Как стоят нещата в чуждестранните специални служби? Те също използват алкохол като едно от средствата за оперативна работа. Но не можели да се мерят в това направление с руските чекисти. Някъде във времето преди залеза на Съветската империя служители на ЦРУ и ФБР разработвали един съветски разузнавач, който в миналото бил професионален волейболист, майстор на спорта в „Динамо“. Той търсел кандидатури за вербуване. Техните интереси съвпаднали в американския щат Вашингтон, в ресторант на река Потомак.
Американците дълго и неуспешно се опитвали да напият своята жертва. Пиели дълго, чаша след чаша, но съветският разузнавач излязъл от ситуацията победител. Достатъчно пияни американците минали критичната черта и един от тях разказал за целта на мисията им.
Тези разговори били чути от намиращите се в залата служители на Аналитичния департамент в ЦРУ; на следващия ден ръководството вече знаело за случилото се. Последвало незабавно наказание. Провинилият се агент бил изпратен в резидентурата на Джоджтаун, столицата на Република Гайан. Не го уволнили, защото подготовката на резиденти струвала скъпо на ЦРУ.
Съветският агент също бил наказан. Първо началството го изпратило в Куба, а там той бил арестуван за несанкционирания контакт с агентите на ЦРУ. Не могли да докажат, че е шпионирал в полза на САЩ, но бил уволнен от органите.

Главното е методиката

След скандала на река Потомак в ЦРУ разработили инструкция за агенти, която обяснявала как грамотно да бъде напит колега от КГБ, за да се извлече от него секретна информация. Главният принцип на успеха били правилните тостове, на които руският разузнавач не можел да не поддържа. В инструкцията се давал съвет да не се правят опити да се надпият чекистите, защото все едно това е невъзможно.
Подобни проблеми съществували и в израелската служба МОСАД през 60-те години. По това време в Израел фактически липсвала култура в употребата на алкохол и затова за начинаещите агенти решили да организират специални курсове. Обучавали ги на основите на дегустацията, на съвместимостта на алкохолните напитки и храните, в какви количества и в каква последователност трябва да се употребява една или друга напитка. Бъдещите агенти на МОСАД били тествани на специален банкет.
Някои неща чуждите специални служби възприели от Русия. Едно от тях били легендарните таблетки на КГБ, които пречели на бързото напиване. Днес препаратът «RU-21» се произвежда от компанията Spirit Sciences, базирана в Калифорния. Американците твърдят, че започнали да го разработват след Втората световна война, но Русия отрича участието си в разработването му.
По думите на производителите «RU-21» потиска изработването на фермент в организма, който превръща алкохола в ацеталдехид – отрова, която разрушава тъканите. Тази вълшебна таблетка не само дава възможност човек да се напие за удоволствие, но и защитава от махмурлук.

Тарас Репин
Издателство PACПEP

Loading...
loading...
loading...
Алкохолът и специалните служби: Защо чекистът винаги надпива разузнавача от ЦРУ by

Последни от Свят

Отиди Горе