The Bulgarian Times

Ален Делон: Имах всичко благодарение на тази красота

в Свят

“Никога не съм си представял, че ще имам такава съдба, че ще стана това, което съм”

През август 1968 г. Ален Делон снима “Басейнът” в Сен Тропе и се настанява във вила “Ла Мадраг” при Брижит Бардо. Актьорът твърди, че никога не е имало нещо между тях. Снимка: Жан-Пиер Бонот

– Всеки познава или си мисли, че познава Ален Делон. Отговаря ли образът ви на истината за вас?

– Да, напълно. Той отговаря на това, което съм, и винаги е бил верен на това. Никога не съм се опитвал да го променя или да бъда някой друг. Аз съм в съгласие със себе си, аз съм самият себе си. Никога не съм играл някой друг. Винаги съм бил един и същ човек. Не се преструвам на нищо, казвам това, което имам да кажа, дори и това невинаги да се харесва. Никога не съм си представял, че ще имам такава съдба, че ще стана това, което съм. Връщах се от война, киното дойде при мен чрез жените, но аз вече бях такъв, какъвто си останах. А образът, той изведнъж остаря, нали?

– Смятате ли, че дължите всичко на тази красота, която цял живот ви е характеризирала? Кога разбрахте, че разполагате с тази власт?

– Красотата беше там. Всички ми го казваха, през цялото време. Жените ми го казваха и не само жените. Когато ми предлагаха да се снимам в киното, аз питах: “Защо аз?”. И това ми отговаряха, непрекъснато ми говореха за тази красота. Още майка ми го повтаряше, когато бях дете. Хората на улицата я спираха, за да й кажат: “Колко е красив вашият син!”. Но тя не можеше да понася да ме пипат, така че, когато ме разхождаше в парка Со, слагаше малък надпис на количката: “Гледайте ме, но не ме пипайте!”.

После дойде поведението на младите момичета, които се въртяха около мен. Но ако бях разбрал, че става дума за власт, за оръжие, нямаше да започна живота си като колбасар. Всъщност нищо не бе направено от мен, а от жените. Бях луд по жените много рано и особено по онези, които бяха с пет-десет години по-големи от мен. А когато се върнах от армията, се оказа, че живея на “Пигал”, в “Режина”. Известно време след това няколко жени, които работеха, ме издържаха. Бяха луди по мен, защото изглежда, че бях хубав. Те ми дадоха шанса да правя кино. Ако не бях станал актьор, сигурно щях да съм мъртъв днес.

– Киното реванш над живота ли е?

– Не, защото то е съдба. Трябва все пак да благодаря на майка ми, защото ми е дала това лице, а всичко се случи благодарение на него. Имах всичко благодарение на тази красота. Така че, да, “благодаря, мамо”. Аз съм нейно копие, тя беше прекрасна. Дължа й най-малкото това.

Откъс от интервюто с Ален Делон в “Пари мач”. Заглавието е на “Гласове”

Превод от френски за ГЛАСОВЕ: Галя Дачкова

Ален Делон: Няма нищо по-хубаво от жена, която прилича на жена

Ален Делон: “Хомосексуалността е противоестествена, мъжът е създаден, за да люби жената”

Ален Делон – 82 години живот като на кино

Последни от Свят

Снимка на деня

ПРИЕМИ ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИТЕ ЦЕННОСТИ! ВЕДНАГА! Those inconsiderate leavers how dare they not consider
Отиди Горе