вашият виртуален всекидневник

Авторско право срещу свободата на словото

в България/Свят

Кариерата на Гюнтер Йотингер като европейски комисар за цифровата икономика и общество може да бъде определена само с една дума – недоразумение. Той е живо доказателство за това колко важно е човек да е истински потопен в проблемите, които се е захванал да решава. Достатъчно е да си припомним опитите му да счупи идеята за мрежова неутралност в Европа, докато изискваше от асистентите си да разпечатват документи на хартия, за да не му се налага да ползва таблет, а пред журналисти се хвалеше, че няма безжичен интернет в апартамента си в Брюксел, защото вкъщи предпочитал бутилка вино пред високоскоростна връзка. Междувременно наричаше активистите за мрежова неутралност талибани, а холивудските звезди, от чиито хакнати акаунти измъкнаха интимни снимки – глупачки.

По-важно е, че малко преди да поеме ролята на комисар по бюджета и човешките ресурси, която Кристалина Георгиева освободи, Гюнтер Йотингер успя да завещае на европейското информационно обществo един сериозен проблем – битката за адекватно и съвременно авторско право в ЕС, особено в контекста на все по-свързания дигитален свят.

Новата законодателна рамка трябваше да предложи общоевропейски норми за модерно авторско право в ЕС и да надскочи наследените исторически разминавания в правото на отделните държави. Колебливи са мненията, че това наистина е постигнато, а в добавка предложената чернова крие два ключови проблема, които будят опасения за бъдещето на интернет, какъвто го познаваме досега.

 

Данъкът върху линковете

 

Първият проблем е свързан с член 11, който въвежда допълнителна закрила (ново сродно право) за издателите при цифровото използване на техни публикации. То изисква позволение за такова ползване на база договор, лицензиране и респективно заплащане. Това би засегнало и препратките и извадките, когато един сайт се позовава на друг материал в Мрежата. Същото важи и за автоматично извлеченото съдържание, което се генерира при споделяне на статия в социалните мрежи.

Предложението на Европейската комисия (ЕК) изисква всеки, който ползва отрязък (snippet) от журналистическо съдържание, публикувано онлайн, първо да получи лиценз от издателя му, като това право трябва да бъде валидно 20 години.

В тази връзка потърсихме за коментар адв. Емил А. Георгиев, специалист по международно право на интелектуалната собственост. Той намира за изключително странно желанието на ЕК да се съобрази с въжделенията на големите издателски бизнеси, като ги снабди с ново сродно право, което според него съвсем справедливо е подигравано като „данък върху линковете“. И допълва:

Идеята на това ново сродно право е да гарантира на медийните издатели получаването на част от рекламните приходи на търсачки, информационни портали или агрегатори на новини – затова че посочват на читателите пътя до линкнатото съдържание!? Но моделът, който ЕК следва, е вече приетото през 2013 г. в Германия законодателство, станало известно с пълния си неуспех. Там още преди влизането му в сила организацията за колективно управление на издателски права VG Media изненадващо сключи безвъзмезден лицензионен договор с Google, по силата на който прословутите отрязъци от линкнато в Google News медийно съдържание продължиха да бъдат видими за потребителите на услугата.

Не така обаче се развиха събитията за други доставчици, като GMX, WEB.DE или T-Online, които спряха да индексират представляваните от VG Media издатели в своите платформи. В резултат на това някои издания регистрираха силен спад в достъпа до своите сайтове и съответни загуби в приходите си от реклама. Извън дискусията за нарушение на конкуренцията поради факта, че с господстващото си положение Google ползва безвъзмездна лицензия, каквато възможност по-малките доставчици нямат, новото сродно право не доведе до никакво подобрение за издателите.

Според адв. Георгиев ЕК се оплита и препъва в странния си опит да защитава негодни за съвремието ни бизнес модели с неадекватни регулаторни средства, което личи и от публикацията на възложената от самата Комисия студия. В нея съставителите ѝ подлагат предложението на силна критика заради липсващи доказателства, че търсачките и агрегаторите на новини са отговорни за намаляването на продажбите на вестници или за недостатъчния достъп до медийните сайтове. В резюме, авторите на студията отхвърлят предложението за член 11 от проекта като твърде широко и неточно дефинирано директивно законодателство.

Сходни законодателни промени вече бяха въведени локално и в Испания, отново с идея да бъде ограничено монополното положение на Google, и постигнаха същия обратен ефект. Очевидно подобна регулация лесно се изражда в инструмент за изнудване, от който големите медийни групи се възползват, за да притискат малките. Затрудняват се и медийни услуги като четци на новини по RSS, медиен мониторинг, проверка на валидност на фактите, анализатори на съдържание и много други. Показателен е случаят с испанския агрегатор Menéame, към който има претенция за плащане на годишна сметка от над 2 милиона евро за 2016 г., която при годишен бюджет по-малък от 100 000 евро очевидно е непосилна за платформата.

Да се плаща за препратки в уеб е сходно с това да се плаща за позоваване или цитиране на друг автор в научен или художествен текст. Парадоксално е и заради това, че в интернет препратката реално води потенциални читатели към цитирания оригинал, тоест е форма на безплатна реклама. Препратките са и валиден начин да се проследяват източниците, което е изключително важно за журналистиката. Представете си този текст или която и да е публикация в друг сайт, в която всички препратки са изчистени? Та това би могло да счупи основния замисъл на уеб.

Освен опасенията, че подобни промени ще ударят пряко малките издатели или начинаещите медийни предприемачи и ще ограничат възможността на журналистите и блогърите да цитират и реферират свободно, има и сериозен риск да се увеличи разпространението на фалшиви новини, доколкото е по-малко вероятно създателите им да искат лиценз на фона на издателите на смислено новинарско съдържание.

Потърсихме също проф. Нели Огнянова, преподавателка по медийно право в СУ „Св. Климент Охридски“, за експертното ѝ мнение:

Жизнеспособността на издателите е важен въпрос, но не съм уверена, че чл. 11 предлага добро решение. Въвеждането на ново сродно право би довело до правна несигурност, увеличаване на разходите и сложност в договорните отношения. Това означава риск за свободата на информацията и бъдещето на иновативни цифрови услуги. Но впечатлението ми е, че въвеждането на новото сродно право има известна подкрепа и обсъждането се съсредоточава върху конкретни параметри – за какво използване става дума, за какъв срок да бъде защитата.

Голямото европейско филтриране

 

Според проф. Огнянова втората проблемна област е свързана с чл. 13, който предлага контрол на входа върху съдържанието от страна на платформите. Този член изисква преглед, включително с използване на автоматизирани системи, и при нужда премахване на всяко качвано от потребителите съдържание, което евентуално би нарушило нечии авторски права. Задължението се вменява на интернет платформи, приютяващи голямо количество потребителско съдържание. И докато формулировката за голямо количествоне е конкретна, това може да означава, че дори администратор на популярен форум или сайт може да е задължен да внедри система за филтриране на съдържание, което в никакъв случай не е нито лесно, нито евтино начинание.

Възникват и последствия, които още повече влошават нещата. Евентуалното автоматизирано разпознаване и премахване на съдържание може да генерира проблеми, защото алгоритмите му не са съвършени и погрешно могат да сметнат напълно легално съдържание за нарушаващо нечии права и да го свалят. Типични случаи са записи на лекции, интервюта и предавания, в които част от друго съдържание е посочено като илюстративен пример. Или пък документи,  свидетелстващи за политически терор или военни престъпления, да бъдат заглушени с аргументите, че разпространяват насилие или са чуждо съдържание, с което да се изкривяват общественият дебат и демократичният процес.

Адвокат Емил Георгиев допълва:

Филтрите причиняват повече проблеми, отколкото разрешават. Те застрашават свободата на изразяване и достъпа до информация в мрежата. Това е така, защото тяхната употреба е равнозначна на автоматичен мониторинг на цялото съдържание, което интернет потребителите качват, а този мониторинг от своя страна е равнозначен на създаването на цялостна инфраструктура за цензура.

Ръка за ръка с това върви и опасността от свръхблокиране (overblocking) на съдържание. В зависимост от предвидените санкции е много вероятно платформите да предпочетат да „играят на сигурно“ и да заличават, съответно да блокират повече съдържание, отколкото по-малко. Те също така ще се опитат да сведат регулаторния и правния риск до минимум, като по този начин ще разрешават споделянето само на предварително одитирано и одобрено от тях съдържание.

Споделяйки, че вече е работил по няколко случая на свои клиенти, пострадали от филтриране на съдържание, адв. Георгиев коментира:

Промяната спрямо сегашното положение не би могла да бъде по-драстична: ако сега спорим дали дадено съдържание да бъде свалено при доказване, че същото се ползва без нужното правно основание, то в бъдеще ще трябва да спорим дали дадено съдържание изобщо ще може да види бял свят. На този фон опасността от налагане на цензура чрез злоупотреба с авторско право е повече от реалистична. Това у нас не е абстракция, а тъжна реалност – телевизии са се позовавали нееднократно на сродните си права, за да постигнат свалянето на тяхно публицистично съдържание от платформи за видеосподеляне, защото същото се явява неудобно за политиците, участвали в съответния формат. Добавянето на задължение за внедряване на филтри само ще подпомогне упражняването на такава цензура и ще затрудни гражданите при достъпа им до информация въобще.

Такава регулация застрашава сериозно проекти като Уикипедия, хранилищата на свободен софтуер, фотографските онлайн общности, дори самата идея за софтуер с отворен код.

В тази връзка Нели Огнянова отбелязва:

В процес на обсъждане е евентуалният обхват на разпоредбата – за кои доставчици ще се отнася задължението да упражняват контрол на входа, каква ще е тяхната отговорност, като се има предвид ограничението на отговорността на посредниците в Директивата за електронната търговия и др.

Все още няма добро обяснение как според ЕК няма да има общо задължение за мониторинг на входа, но в същото време платформите ще трябва да предотвратяват качването на съдържание, нарушаващо авторските права, от техните потребители.

Моето мнение е нови права да не бъдат създавани, а чл. 13 в проекта да бъде заличен.

 

Какво предстои?

 

Дискусията в Европа изглежда вяла, но лобитата на издателската и особено на музикалната и развлекателната индустрия са силни, а част от хората, които ще гласуват спорните текстове, не разбират добре как работи интернет. Иронично е, че опитът да бъде променено авторското право в ЕС така, че да отговаря на новата цифрова действителност, крие риск от катастрофа, която да забави иновациите и технологичния прогрес в Европа.

Според проф. Огнянова Българското председателство вероятно ще направи всичко възможно да придвижи напред процеса на намиране на решение, който Естонското председателство не успя да завърши. Вече има признаци, че България се е амбицирала и активизирала да затвори темата в рамките на своето европредседателство. Затова от „Тоест“ изпратихме въпроси до новата еврокомисарка за цифровата икономика и общество г-жа Мария Габриел, но не получихме никакъв отговор от нея, нито от екипа ѝ. В същото време Българското председателство е предложило редакция на проблемните текстове, която, за съжаление, потвърждава досегашната посока в действията на ЕК.

Адвокат Георгиев добавя интересен факт – че вероятно гореизброените опасения са част от причините новата коалиция в Германия да разпише на стр. 49, редове 2212–2219 в коалиционното си споразумение, следното:

При преразглеждането на директивата за електронна търговия ще проучим дали в контекста на съдебната практика на Съда на Европейския съюз е необходимо разписването на по-обхватна отговорност на хостинг доставчиците и конкретизиране на процедурата за уведомяване и сваляне на съдържание (notice and take down).

Придържаме се към принципа на привилегирована отговорност на доставчиците до доказване на тяхната съпричастност към евентуални нарушения.

С оглед неговата непропорционалност отхвърляме задължението за платформите да използват ъплоуд филтри, за да „пресяват“ съдържанието, качено от техните потребители в нарушение на авторското право.

„Тоест“ ви съветва да следите развитието по темата в блога на Юлия Реда, която е евродепутатка от Пиратската партия на Германия и е силно ангажирана с проблема. Изключително полезен, особено от юридическа гледна точка, е този анализ на проблемния чл. 13, а на български има и специален сайт, посветен на опасностите, които носи. Най-полезно би било да говорите с българските евродепутати и да се опитате да ги убедите да се противопоставят на необмислените текстове на чл. 11 и чл. 13 от законопроекта. А ако сте този петък (23 март) в София, участвайте в дискусията „Филтри и предразсъдъци“, организирана от Цифрова република.

Автор:  Йовко Ламбрев
Източник: toest.bg

 

 

ПО ТЕМАТА: //saveyourinternet.eu/

 

Loading...
loading...
loading...

Последни от България

Отиди Горе