Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Заключителен етап на обсадата на Русия: Реалностите на Третата световна война

в Свят


Източник: Вестник строго секретно
Автор: Красимир Иванджийски

Върхушката на САЩ и Англия започна поредната операция за съкрушаване на Русия. Западът пристъпи към заключителния етап на комбинирано невоенно хибридно унищожение на блокирания Кремъл. Без ужасите на ядрената война. Сега изтласкват Путин в глуха защита. Дали на това се дължат и някои негови странни изказвания през последните дни – например за сътрудничеството с Израел даже във военната област, или пък за „единствената свръхдържава САЩ“.

Ясно е, че НАТО не може да постигне победа над Русия в сухопътна война, заради простата причина, че такава война е невъзможна. Тя би могла да започне например с нахлуване на сухопътни сили на пакта на територията на Русия, но неизбежно ще прерасне в обмен на ядрени удари. Политическият и военен елит на САЩ и Запада знаят това и едва ли ще тръгнат към такава война. Още повече, че Вашингтон вече има опита от спечелване на победа в Студената война с икономически и политически средства. Тази стратегия може да се сравни с дълга обсада на непристъпна крепост, която се охранява от силен гарнизон. Тя не може да бъде превзета с щурм, но може да бъде превзета с време.

Съвременна Русия има достатъчно мощни въоръжени сили, за да защити своя суверенитет. Но ахилесовата пета на Русия е икономиката. Заради това остротата на сегашния момент се състои в правилната разстановка на приоритетите.

Русия постигна със САЩ така наречения стратегически паритет. В това отношение тя си върна статута на свръхдържава. Но за постигането на стабилност и перспективност на държавата е нужна силна икономика , балансирана политическа система и мощен научно-технологичен потенциал. Именно на това разчитат на Запад – ако не успеят да предизвикат крах на Русия, би трябвало да се срине сама заради спиране на своето развитие.

За Запада е важно да бъдат постигнати и две междинни цели.

Първата е да се доведе икономиката на Русия до крах, да се предизвика вълна от регионални банкрути и недофинансиране на силовите структури, с бърз ръст на безработицата и бедността.

Втората е да се принуди Кремъл да въведе открита диктатура, която със сегашните кадри в Кремъл ще доведе до управленски крах, заради което САЩ съзнателно тласкат Путин към затягане на гайките до пълно скъсване на „резбата“.

Прилага се тактиката, която САЩ приложиха при завладяването на Източна Европа. Завладяване, тъй като именно това беше постигнато с войната на ХХІ век, която дефиниране като 80 процента информационна, 15 процента икономическа и само 5 процента военна.

Във военната област Русия се възстанови бързо и отново е най-голямата преграда за САЩ към безусловно господство.

В информационната война, след огромното отстъпление Русия наваксва изоставането и вече провежда глобални информационни контра атаки.

Остават споменатите 15 процента на икономическата война, които могат да се окажат решаващи.

Във военната област руснаците правят всичко, за да не си въобразят американците, че пълномащабна война в Европа ще бъде като Втората световна война, в която САЩ не пострадаха и излязоха икономически победител. Сега, ако се случи такава война, САЩ ще платят огромна цена на стратегическо равнище, т.е. ще бъдат също напълно унищожени.

Ще припомним някои от последните мерки на Русия:

  • възстановяването на Първа гвардейска танкова армия;
  • разполагането на ракетната система „Искандер“;
  • разполагането на междуконтиненталните ракети „Сармат“;
  • въвеждането на стратегическите торпеда „Статус-6“.

Но така или иначе, такова съсредоточаване на западни сили на границата с Русия не е имало от лятото на 1941 г. Сегашната криза между Русия и НАТО се сравнява с Карибската криза от 1962 г. Това не е вярно. Сегашната е много по-опасна от Карибската. През 1962 г. съветските ракети бяха на 90 мили от брега на САЩ. Днес ракетите на НАТО са доста по-близо до Русия, реално на две крачки от нейните граници. Огромна роля в тези процеси ще има отношението на Москва към нацизма в Украйна. Бандеровският режим ще разделя Европа все повече. Путин няма намерение да помага на Запада – решавайте си проблема, който създадохте и който ще тегли Европа към дъното.

Истина е, че хунтата в Киев действа по заповедите на своите задокеански господари и започна война, която по същество е геноцид срещу украинския народ. И всички тези етапи бяха добре разчетени и реализирани, които Путин би трябвало да предвиди. Още повече, че проблемите с Украйна са още от 30-те години на ХХ век.

Подобно е положението със Сирия. Много преди нахлуването н тероризма там, в Кремъл знаеха за готвената провокация. Русия пое отговорността за запазване на целостта и суверенитета на арабската република. В нужния момент Русия въведе войски и спря нефтените потоци на джихадистите от Сирия и Северен Иран към Турция, затвори и канала за така наречените бежанци към Европа.

Сега в Сирия руските части по-скоро изпълняват миротворческа мисия. Проблемът със Сирия вече е на напълно различно равнище – на търсене на консенсусна платформа за постигане на мир.

Така стигаме до икономиката на Русия. Тук позицията на съвременна Русия е най-слаба. Реално огромната страна от 1991 г. се намира под управлението на САЩ и Международния валутен фонд, т.е. под външно управление. Пусканите от Централната банка обеми рубли не се свързани с руското национално богатство, а с обемите на купените от държавата чуждестранна валута. Това означава пълен абсурд – за да могат руснаците да ползват своите рубли руската икономика плаща за това на САЩ. Това е страшен данък.

Всяка година той възлиза на 200-300 милиарда долара, което се равнява на пълното данъчно облагане в Русия без митническите плащания. Така Русия е съставна част от съвременната западна система, определяна като либерален капитализъм, която се намира в дълбока системна криза. Това е в последния етап от кризата на капитализма и Русия затъва в нея.

„Данакът“ е само част от проблема. Друга част е контролът на Запада на руския бизнес. В Русия липсва национален крупен и среден бизнес.

И точно в този исторически момент липсва конкуренцията на глобалните проекти, както беше по времето на СССР – световният социализъм като алтернатива на западния проект.

Западният проект, който условно може да се нарече корпоративен, се реализира от конгломерата на глобалните транснационални корпорации, които в мнозинството са с англо-американски произход. Целта им е разрушение на самостоятелните държавни управления на страните по целия свят, принуждаване да служат на интересите на глобалните корпорации на териториите на тези държави. Цялата система на държавно управление става вторична, политическата конкуренция става отражение на корпоративната конкуренция. Основният инструмент на властта остават финансовите капитали. Отчитайки съвременното равнище на глобализиране на световната икономика и концентрация на капиталите, системата е почти построена.

Вторият алтернативен тип на световната икономика днес се представя от Китай, който тръгна към създаване на общество на средна заможност и на „китайска мечта“.

Третият тип глобално устройство идва от Русия, която заради своята величина и традиции физически не е способна да съществува като силов център извън рамките на свой глобален проект, който се нуждае от циментираща идеология.

Проектите на Русия и Китай не си противоречат и се противопоставят на американския. В икономически и финансов план Русия не може да се противопостави на глобалните корпорации без помощта на Китай. Китай може да мине без Русия във финансово и икономическо отношение, но е слаб в силовото противостоене срещу САЩ. И на Русия и Китай е нужно крушение на западната финансова система и нов златен стандарт.

Поне засега Русия е най-слабият участник в борбата за бъдещата цивилизация. За САЩ е достатъчно да унищожат Русия и бъдещето вече е предопределено завинаги. Китай като единна мега-корпорация ще намери своето място в американския корпоративен проект, макар и в подчинено положение.

Именно заради това опитите да бъде унищожена Русия не престават. И тя се бори срещу тях по принцип сама.

От гледна точка на времето най-уязвими са САЩ. При тях отброяването вече не е на години, а на месеци. Сега се опитват да създадат околна зона от подконтролна икономическа стабилност – TTIP и TIP, чрез които да запазят своята икономическа и геополитическа активност. Но вече никой не се съмнява, че този модел е изчерпан и е заплаха на дългосрочната стабилност на света.

Причината е ясна – капитализмът на планетата Земя не може да съществува вечно заради самата своя същност. Ако умре капитализмът ще изчезне и Федералната резервна система на САЩ, а заедно с нея и движещата сила на капитализма, чието ядро са алчността и пирамидата на долара.

САЩ имаха шанса да се опитат плавно да слязат от сцената през 2008 г. Не се възползваха и пуснаха на пълни обороти печатницата за долари. Втори шанс се появи през 2012 г., но и него не го използваха и засилиха още повече печатницата според стария сценарий:

  • неограничено захранване на потреблението в САЩ с неограничена доларова маса без риска от хиперинфлация;
  • контрол над цялата международна търговия и политика чрез механизма на резервната валута, т. е. на долара.

Това е и кръгът, по който се движат съвременните САЩ – доларовата печатница, резервната валута, международните финансово-икономически институти, политическото доминиране и войната.

Какво всъщност става?

  1. В света започна дългоочакваният демонтаж на глобалната финансова система, основаваща се на долара.
  2. В рамките на този процес всички пари мигрират към мястото на произхода на капитала.
  3. Парите, връщащи се в САЩ, заедно със засилването на краха на фондовите пазари, все повече ще се концентрират в ценни книжа, които ще изгорят заедно с дълговия пазар като цяло.
  4. Парите, връщащи се в Япония, основно ще отидат за погасяване на корпоративните кредити, събрани в японската централна банка.
  5. Парите, връщащи се в Европа основно ще отидат по сметките в банките, където ще изчезнат заедно с банките в случай че фалират.
  6. Дълговият пазар на европа ще рухне като американския, като основната интрига е кой първи ще си стреля в главата.

Но къде е тази „идеална буря“? Тя предстои. И ще започне когато след финансовите се сринат и дълговите пазари. Именно тогава златото и среброто ще хукнат нагоре. Цените на ценните метали ще излетят в Космоса и ще станат спусък на „идеалната буря“. Но нещата не са толкова прости. Въобще не са прости.

Свежонапечатаните долари попадат в американската икономика примерно по следната схема:

  1. Държавната хазна на САЩ пуска облигации за държавен заем.
  2. Федералната резервна система на САЩ печата долари и купува облигациите от хазната.
  3. Хазната насочва доларите към федералния бюджет, който ги харчи и поддържа икономиката на САЩ.

Тази схема се нарича монетизиране на дълга. МВФ забранява тази схема за всяка друга страна освен на САЩ, тъй като тя завършва с хиперинфлация и рязък спад на курса на собствената валута.

През 2008 г., когато започна кризата САЩ пуснаха печатницата до максимум. Без нея нямаше да излязат от кризата. Паричните потоци се разделиха на две части. Федералният резерв изкупи от пазара не само държавните облигации, но и ипотечните, които бяха на баланса на частните банки. Тази схема получи названието количествено смекчение – QE. Досега бяха направили три такива смекчения. Известно време с тях американците се държаха на повърхността и дишаха. Но през 2014 г. схемата удари в бариери, заради които САЩ трябваше да намалят оборотите на печатницата.

Става дума за това, че американски облигации не купува само Федералният резерв, но и външни държатели на долари – Китай Япония, Русия, арабите, Индия и т.н. Но преди всичко Китай, който натрупа колосални доларови резерви в своите отношения със САЩ и по този начин подкрепяше икономиката на САЩ за сметка на своята икономика. Заради това Китай започна девалвация, която стана унищожителен удар за борсата и икономиката на САЩ. Китай пуска обратно количество смекчения за 1 трилион долара, т.е. количествено смекчение в епични мащаби.

Генерирането на ликвидност в Китай е толкова невероятно, че за едно тримесечие се създава по една нова Русия с инструментите на паричния пазар. До края на 2015 г. Китай имаше повече пари от САЩ и ЕС взети заедно, което доведе до радикално снижаване на дела на долара на световната арена, международните резерви, трансграничните инвестиционни операции. Тези темпове на монетизирането на Китай са епични. Той не може да бъде изолиран по никакъв начин от Запада. Обратното – той може да изолира Запада. Делът на Китай вече е колосален.

Всъщност това е логичният край на системната криза на западната цивилизация, която е в кома и се опитва да завлече в гроба и останалото човечество. Това е системната криза на 400-годишното индустриално общество на разширеното възпроизводство на капитала, което в средата на ХХ век стигна до границите на своята експанзия и беше спряно от ограничеността на изкопаемите ресурси, екологията и живота на кредит.

От август 2008 г. кризата се проявява и като криза на световната кредитно-финансова система на основата на американския „нефтодолар“. Но корените й се крият в девалвирането и израждането на ценностите на либералната демокрация. Така нареченият либерализъм превърна човека в ресурс на парите и властта.

От 2014 г. кризата се проявява и като начало на Третата световна война от нов вид – на геоцентричен „театър на военни действия“, включвайки използването на ядрено оръжие, Космоса, киберпространството, електромагнитното поле, йоносферата и т.н.

Така се стигна до сегашните тектонични процеси и в световната политика. Те са с такъв мащаб и протичат в толкова различни измерения и на различни равнища, че затрудняват много тяхното разкриване, осъзнаване и анализиране. Въпреки това може с увереност да се твърди, че моделът на западния свят търпи крах. Вътрешните противоречия, предизвикани от кредитния характер на икономиката, се сблъскаха с ограничената все пак земна повърхност.

Западът влезе в тази криза през 80-те години на миналия век и само разпадането на СССР и световния социализъм му позволи да проточи с още две десетилетия своята агония за сметка на усвояването, т.е. ограбването и унищожението, на новите територии, на които нахлу.

Но и това не можеше да реши противоречията и днес същата криза, заради натрупалите се междувременно нови напрежения, е много по-смъртно болна отколкото преди 20 години. С всеки ден отлагането на некролога прави погребението по-скъпо.

Да си представим човек, болен от рак, който е диагностициран на относително ранен стадий. Ако незабавно му направят операция, шансовете да оцелее са доста големи. Но ситуацията се усложнява от това, че болният не иска лечение. Той отлага операцията и прилага само някакви процедури за поддържане на здрав външен вид, потушава болките с растящи дози лекарства. В резултат, въпреки здравия външен вид, болестта прогресира, тръгват метастази и други усложнения. Краят е неизбежен.

Крахът на СССР създаде още един допълнителен проблем. Икономическата система на световния социализъм, основаваща се на различни принципи на функциониране от западната икономика, беше реална алтернатива и можеше да предложи свой изход от кризата на западния модел. Но днес тази алтернатива я няма. Заради това глобализирането се опитва да излезе от своята задънена улица по три начина.

Първият изход е световната война с преразпределение на световните ресурси в полза на победителите. Антагонизмът на противоречията, които са в корена на войната определя нейният безкомпромисен характер – „победителят взима всичко“ и „никаква милост към победения“. Проблемът обаче е в това, че световната война ще нулира всички плюсове за победителите, т.е. територията на всички участници във войната ще се превърне в пустиня. Това решение не устройва Запада, който планира световния конфликт, като двуетапен процес – обкръжаване на противника със зона на нестабилност и конфликти, в които постепенно е въвлечен и омаломощаван, след което му се изпраща ултиматум да се предаде на условията на победителя. В тази ситуация Третата световна война се планира като верига от свързани помежду си локални конфликти с ниска и средна интензивност на буферни територии.

Вторият изход от глобалната криза е създаването на принципно нов икономически модел, свободен от кредитния характер на икономиката. Но това е неприемливо за Западния проект – да се ликвидира сам.

Третият изход от кризата е в разпадането на няколко кластера, всеки от които представлява трансрегионален и самодостатъчен пазар с възможност за взаимодействие с другите. Това означава създаване на нови политически и военни блокове, повторение на света от времето на противостоенето САЩ – СССР, но не в два, а в няколко блока, което се вижда в създаването на нови крупни обединения около САЩ, Китай и Русия. Към тях се присъединяват и нови играчи.

Какво е положението?

САЩ не успяха да наложат своята „голяма игра“ на неоконсерваторите. Тягата на духовната мощ на „американската мечта“ се изчерпа. Новият модел доведе САЩ до стратегическо поражение и загуба на статута на глобален лидер. Оттук са и опитите за силово решаване на проблемите с управляем хаос, с чужди ръце и кръв.

Китай през 2012 г, обяви „китайската мечта“ за възраждане на националното величие и превръщане на страната в световна сила. Китай разработи доктрината за излизане от кризата с рязко нарастване на държавната мощ чрез икономическия пояс на Новия копринен път и Морския копринен път през XXI век, и заложи на моралните ценности на социализма с китайска специфика.

Русия се отказва от мечтата на човечеството за „червения проект“ и тръгна по пътя на деидеологизирането с опора върху западния егоизъм на отделния човек. Това я докара до криза на руската идентичност и деградиране на територията. Страната се оказа на ръба на разпадането. Осъзнаването на бездната включи тяга към възраждане на мощната държава. Сега на Русия предстои война срещу икономиката на целия западен свят, срещу технологията на целия западен свят, срещу културата на целия западен свят. Позицията й е много сложна.

Политическият ислям, организирал се през 2012 г. в Ислямската държава на Ирак и Левант, зае активна позиция да върне духовните ценности и предписания на Шариата, т.е. „верният път на съвестта и нравствеността“. Победата на политическия ислям трябва да стане образуването на Новия световен халифат. Но ИДИЛ разпръсна своите сили в огромен район – от Афганистан до Мадагаскар, и търпи поражение в Сирия и Ирак. Освен това е манипулиран от САЩ и Израел.

Обединена Европа отдавна не е в състояние да предложи нови идеи и загуби ценностите си и европоцентризма. Растат и центробежните тенденции. Под диктата на САЩ, Европа е въвличана в трансатлантическата търговска зона, финансовата й система остава под егидата на долара. ЕС губи войната със САЩ и КНР и ще се маргинализира.

„Интернационалът“ на ционизма стигна до разкол на ционистите, хасидите и талмудистите. Но както в миналото, така и сега се опитва да спечели от сблъсъка на останалите „играчи“ и да бъде основният печеливш след края на Третата световна война.

Ватикана, особено при папа Франциск, се опитва да върне религията към основните библейски ценности и да изпъди търговците от храма. Дали обаче не е твърде малко, твърде късно?

Както виждате, концентрацията на събитията и процесите е безпрецедентно мощна и разнопосочна.

Утре няма да е като вчера. На прага сме на нов етап в историята – Новият свят срещу Новия световен ред.

Източник: Вестник строго секретно
Автор: Красимир Иванджийски

loading...

Последни от Свят

СБОГУВАНЕ С ЕВРОПА

Има един афоризъм, който гласи: „Демографията – това е съдба“ Ако той
Отиди Горе