Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

За по-малко от 10 години България ще се превърне в един голям бежански център, където ще бъдат презаселвани ненужните и опасните за Европа емигранти, а…

в България


…местните кметове ще гледат на тях като инвеститори и ще се радват, че са им продали бащините си имоти.

Пламен Милев

Сложните взаимоотношения на Унгария с Европейския съюз достигат нова критична точка. На 02 октомври, унгарските избиратели ще решат на референдум дали да приемат плана на ЕС за преразпределяне на територията на целия континент на лица, търсещи убежище. Европейската комисия първоначално предложи идеята в края на 2015 г. за облекчаване на миграционния натиск върху Гърция и Италия. Засега това предложение до голяма степен се провали, т.к. в болшинството си страните-членки на ЕС го игнорираха, и само една шепа лица, търсещи убежище, са преместени действително.

Унгарският референдум е по-скоро резултат от политически изчисление у дома, отколкото опит да се противодейства на плана. Правителството в Будапеща се надява да увеличи своя рейтинг и се хвърли като защитник на суверенитета, идентичността и сигурността на страната. В действителност, Унгария е в челните европейски класации за миналата година по брой молби за убежище на глава от населението си. В допълнение, страната служи като основна транзитна държава за имигранти, опитващи се да достигнат Централна и Северна Европа.

Премиерът Виктор Орбан отговори на притока на хора със затваряне на унгарските граници, изграждане на огради и изпращане на ясно послание към мигрантите: Те не са добре дошли в Унгария. Този ход, в съответствие с националистическата риторика, бе често използван през последното десетилетие от ФИДЕС, за да консолидира позицията си на доминираща политическа сила в Унгария и за да предотврати изместването избирателите към още по-дясната партия ЙОБИК.

Театърът на Будапеща, обаче, не е предназначен само за унгарците. Посланието от референдума е насочено и за Брюксел. Унгария иска да наложи, че заедно с нейните централно и източноевропейски партньори, ще устои на опитите на Европейския съюз да налога решенията си на страните-членки. Цялата кампания на правителството около референдума е скачена с евроскептицизма. Това проличава още от начина, по който е формулиран въпросът за референдума: „Искате ли Европейския съюз, дори и без одобрението на унгарския парламент, да има право задължително да заселва не -унгарски граждани в Унгария?“

Този начин на изразяване е само един от многото фактори, които вероятно ще донесат победа за унгарското правителство. По закон, над 50 % от унгарските избиратели трябва да участват в гласуването, за да се зачете то за валидно. От политическа гледна точка обаче Будапеща може да счете и 40% избирателна активност за победа, тъй като това ще бъде знак, че ФИДЕС е в състояние да мобилизира достатъчно избиратели, за да си осигури мнозинство в изборите през 2018г.

Гласуването ще има важни последици за целия ЕС. В резултат на референдума унгарското правителство, особено ако спечели с голяма разлика, ще заздрави позицията си на една от най-евро скептичните администрации в Европа. Членовете на Вишеградската група – Полша, Чехия и Словакия – също отхвърлят схемата за разселване на мигрантите, но Унгария е единствената държава, която я поставя на гласуване. След референдума, Унгария вероятно ще се опита да окаже натиск на своите партньори от Вишеградската група, да се обединят около предложение за реформа на договора на ЕС, което ще върне правомощия от Брюксел в националните парламенти. Вишеградската група вече заяви своя интерес за това изменение по време на неофициална среща на върха на ЕС в Братислава на 16 септември, въпреки че все още не е представила никакви конкретни идеи за политиките, в които биха искали националните парламенти да имат по-голямо влияние. Именно миграцията може да бъде отправна точка и Унгария ще се опита да ги обедини, давайки им видим знак чрез подкрепа по въпроса от населението си.

Така или иначе, референдумът няма да подобри напрегнатите отношения на Унгария с Европейския съюз. Будапеща несъмнено ще използва резултатите от въпрос на орган пред ръководството на Европейската комисия и ще твърди, че избирателите са дали разрешение на правителството да игнорира решенията на ЕС дори и извън областта на имиграцията. В замяна на това, Комисията вероятно ще заплашва да наложи санкции на Унгария. Брюксел вече заяви, че може да спре средствата за развитие за страни, които не се придържат към плана за разселване. Ако Брюксел изпълни своята заплаха, Унгария – нетен получател на средства от ЕС – ще получи сериозен финансов удар.

Разбира се, шансовете Европейският съюз да наложи някакви смислени санкции срещу Унгария са малки. В резултат на решението на Великобритания да напусне съюза, правителствата и институциите на ЕС се колебаят да налагат санкции на държавите-членки , поради страха, че изострянето на евроскептицизма може да помете цяла Европа. Испания и Португалия, например, не бяха наказани през юли за провала им в изпълнението на целите на съюза за бюджетен дефицит за 2015 г. Освен това, санкции срещу държава-членка, изискват единодушно одобрение – нещо, което Брюксел е малко вероятно да получи, като се има предвид, че Полша вече заяви, че ще наложи вето на всяко движение, което санкционира Будапеща. В замяна, Унгария обеща да защити Варшава в случай че текущия и спор с Брюксел за върховенството на закона в Полша се задълбочи.

В същото време унгарският референдум може да вдъхнови сходно мислещи правителства и политически партии в Европа, да проведат и те подобни допитвания. Ако Будапеща демонстрира голяма обществена подкрепа на 02 октомври, ръководствата и на други партии в други страни може да се опитат да имитират стратегията на ФИДЕС, разбивайки национализма в собствените си страни, като в същото време засилят своята политическа позиция. Евроскептичните партии на Стария континент почти сигурно ще хвалят унгарският референдум, а някои като Национален фронт на Франция, холандската „Партия на свободата”, Партията на свободата на Австрия и италианското движение „Пет звезди”, декларираха, че ще проведат и те подобни допитвания.

Независимо от резултата от унгарския референдум, вероятността вота да доведе до осезаема промяна в унгарската политика е твърде малка. Правителството на ФИДЕС е идеологически против идеята за наднационална интеграция. То гледа на Европейския съюз като на пакт между суверенни държави, а не като проект за федерализъм. Следователно, Унгария ще продължи да се съпротивлява на всякакви опити от Брюксел да изсмуква суверенитет от членовете на ЕС, като избягва членство в еврозоната и ще остане скептична по отношение на плановете за напредъка на европейска икономическа или политическа интеграция в следващите години.

Въпреки интереса на Унгария от промяна на договора за ЕС, импулса за значително преструктуриране на институционалната рамка на блока сред останалите страни-членки е твърде малък. На фона на влошаващата се политическа фрагментация на Европейския съюз, изменения в момента са вън от всякакъв дневен ред, защото те носят риска от неизвестни последствия за Съюза, достатъчно пренавити от Brexit. А да се постигне консенсус за такава мярка би било почти невъзможно, като се има в предвид широкия спектър на регионалните приоритети и виждания за реформа на Европа. За да направят нещата още по-сложни, най-големите играчи, Германия и Франция, ще проведат общи избори през 2017 г. Всякакви съществени промени в управлението и функциите на Европейския съюз вероятно ще се бави, докато не бъде забравено. За момента, членките на ЕС ще бъдат по-склонни да пренебрегват централните институции в Брюксел, отколкото да ги реформират.

Унгария, освен това, не е нито готова, нито желание да напусне Европейския съюз. Страната все още зависи от фондовете и субсидиите за икономически растеж на блока. Нейната икономика е ориентирана към Западна Европа и тя не може да си позволи да загуби достъпа си до вътрешния пазар на ЕС. Проучванията на общественото мнение показват също така, че по-голямата част от унгарските граждани искат да останат в Европейския съюз.

Поради това унгарското правителство ще продължи да бъде един от най-силните критици на Европейския съюз, но Будапеща ще продължава внимателно да отмерва своите ходове, така че да не застрашават нейното членство в блока. Унгария може да стои на страната на държавите, които искат Европейския съюз да се превърне в междуправителствена система, вместо във федерално единство, но това е далеч от вот за напускане участието си в ЕС. Дори и така, стратегията на Будапеща не е без риск. Устойчивата евроскептична реторика и силна крайно дясна опозиция може да притисне унгарското правителство в ъгъла, което да накара администрацията да изопачи допълнително своите политики към национализма, отчуждавайки съюзници и инвеститори, и да стимулира продължителна нестабилност.

Нестабилност е точната дума, която характеризира политиката на България през последните 17 години. У нас, обаче, не силната опозиция, а корпоративни интереси и силна зависимост от външни финансови средства притиснаха Борисов в ъгъла още с встъпването му на власт през 2009г. и резултат от това е, че за по-малко от 4 години България изгуби ценни геополитически позиции. През 2009г. България беше енергиен център не само на Балканите, но и на Югоизточна Европа. Енергийната независимост на страната бе гарантирана от „Набуко”, „Южен поток” и „Бургас-Александруполис”.

Тези проекти правеха България независима от всеки. Но до 2011-2012г. България проигра всичките си шансове, за сметка на Турция, която си изигра картите и стана хъб. Нещо повече, Анкара си присвои правото всичкия природен газ, който влиза на нейна територия да се смята неин, въпреки, че тя не добива такъв. В резултат на лъкатушенията на Борисов днес всички големи енергийни проекти ни заобикалят, а българския данъкоплатец ще плати 1,2 млрд.лв., заради дребните му „хитринки” да се хареса на началниците си.

През целия този период Борисов нищо не направи за изчистване имиджа на българина и приемането му като равен сред другите европейски националности. И днес редица развити западноевропейски държави гледат на българите като на бежанци, представляващи същата заплаха като бежанците от Сирия, Ирак и Афганистан. В резултат на това, на фона на разрастващата се бежанска криза, хитруващият на дребно Борисов се превърна в Кадафи на ЕС. След срещата в Братислава премиерът Бойко Борисов побърза да се похвали, че Европейската комисия е одобрила искането на България за спешна помощ и отпусна 108 милиона евро за управление на границите и справяне с бежанския поток. В допълнение ЕК, заедно с Фронтекс и страните членки ще осигури 200 допълнителни граничари и най-малко 50 нови патрулни коли за охрана на границите. До момента Комисията е одобрила 12 милиона евро спешна допълнителна помощ за България за справяне с бежанската криза. Те са насочени към осигуряване на подслон, храна и лекарства на пристигащите бежанци от октомври т.г. В допълнение страната ще има достъп до 91 милиона евро за миграция и опазване на външните граници на ЕС до 2020 г.

Тук няма как да не направим сравнение с 2010 година. През юни 2010г. либийският лидер Муамар Кадафи посети Италия във връзка с ратифицираното месец по-рано италиано-либийско споразумение за приятелство. В официално изявление Берлускони обещава през следващите 25 години да влива в Либия по 200 милиона щатски долара чрез инвестиции в инфраструктурни проекти.

Още на 14 май 2010г. Италия доставя три патрулиращи лодки на Либия и е обещала още три. Берлускони съобщава и, че ще се създадат либийски холдингови центрове за имигранти. Откакто в началото на май 2010 г. Италия установява новата си политика на забрана и връщане, само за месец, италианските сили за сигурност връщат на Либия над 500 имигранти и търсещи убежище, заедно с лодките им. Мигрантите са върнати, без да им бъде направен дори повърхностен преглед, който да установи дали имат нужда от някаква помощ, поради прекалената им уязвимост, ако са ранени. Сред тях има бременни жени, деца без придружител или жертви на трафик с хора.

През 2010г. световните медии наричат италиано-либийското споразумение „ мръсна сделка”, а сега подобна сделка е повод за гордост от българския премиер и местните феодали.

С оглед голямото нехристиянско малцинство в страната и по-малобройно население като цяло (7,2 милиона души) За по-малко от 10 години България ще се превърне в един голям бежански център, където ще бъдат презаселвани ненужните и опасните за Европа емигранти, а местните кметове ще гледат на тях като инвеститори и ще се радват, че са им продали бащините си имоти. / Епицентър.бг

 

loading...

Последни от България

СБОГУВАНЕ С ЕВРОПА

Има един афоризъм, който гласи: „Демографията – това е съдба“ Ако той
Отиди Горе