Ян ван Хелсинг | “Не пипай тази книга!“ (Част 5,6 и 7 – СВЯТ, ИЗПЪЛНЕН С ЧУДЕСА, ГРАФ СЕН ЖЕРМЕН – Мъжът, който знае всичко и никога не умира! ТАЙНАТА НА ХИМАЛАИТЕ)

в Любопитно


Заради взривоопасното си съдържание, вече две книги на Ян ванХелсинг бяха забранени. Не минава и ден без хората да са предупреждавани за „опасния германски автор“.
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ванХелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
„Атлантическото знание категорично заявява: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец — да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца! Помислете още веднъж: Ние не само сме част от Творението, ние сме част от Твореца и имаме силата и средствата да творим сами!!!“
Ян ван Хелсинг


Ян ван Хелсинг | “Не пипай тази книга!“ (Част 1 – КАК ТАКА?)


Ян ван Хелсинг | “Не пипай тази книга!“ (Част 2,3 и 4 – ПО КАКВА ПРИЧИНА? ЗАЩО? КОЙТО НЕ ПИТА, СИ ОСТАВА ГЛУПАВ)


СВЯТ, ИЗПЪЛНЕН С ЧУДЕСА

Много хора, особено тези на Запад, вече не вярват в чудеса, но остават много учудени, когато си счупят крака или ги уволнят от работа, когато загубят партньора си или някой открадне колата им. Те всъщност не се интересуват от живота. Наистина, умеят да се налагат, но не знаят защо са тук, кои са били преди и какво ги очаква след физическата смърт.

Още по-лошо е, че повечето от хората нямат представа защо изобщо са на Земята и не осъзнават великите закони на живота.

Тук вероятно наивните отново ще възразят, че не съществуват никакви жизнени механизми, никакви духовни закони, никакъв план на Сътворението и съответно никакви чудеса.

Добре, но какво да кажем за нестинарите?

Как така хора ходят по горящи въглени, без да си изгарят краката? Нестинарите не местят планини с вярата си, но поне за момент анулират физичните закони. Преди да минат боси по няколко метра тлеещи въглени, водачът им ги подготвя ментално. Едва когато са убедени истински (т.е. отвътре) те не пострадват. Ако възникне съмнение, всичко е било напразно, те ще се изгорят.

Как така някои хора могат – пред работеща камера – да изкривяват лъжици и други прибори със силата на мисълта си, въпреки че това уж – научно – е невъзможно?

А плацебо-ефектът?

През 2003 г. най-различни публикации (също и в списание Focus) съобщиха за доклад, отнасящ се до медицинско изследване, в което са оперирани колената на половината от пациенти със скъсан менискус. Останалите със същия проблем само са поставени под упойка и им е направен повърхностен разрез, за да бъдат подведени. Пред никого не се коментира нищо. Въпреки това – о, чудо! – не-оперираните пациенти също оздравяват!

Статията дава това като доказателство за плацебо-ефект.

Какво представлява плацебо-ефектът? Нищо друго освен един от космическите закони, приложен практически:

Духът владее материята!

Някога е имало мъж в Палестина, който казвал: „Всекиму ще се случи според вярата му“; думите му означават почти същото.

От опит мога да кажа: животът е изпълнен с чудеса. Ние дори сами можем да ги сътворим. „Как“ ще разкажа на следващите страници и ще приведа примери за конвертирането им в практиката, също и във Вашия живот – моментално!

Реално не съществуват никакви истински „чудеса“ (странно ли ви се струва?), а само просто и достъпно съблюдаване на закономерности, които позволяват материализация и поява на феномени.

В следващата глава ще Ви запозная с няколко извънредно чудати личности, съответно групи хора, през чиито чудотворни действия ще прогледнем към част от живота, от която, може би, мнозина са се дистанцирали.

Ще научите неща, които дори и да Ви звучат фантастично, ще разберете как стават възможни и преди всичко как да се възползвате от тях и да станат част от живота Ви.

Нека станем по-конкретни.

Въпросът е дали съществуват „чудеса“, или не. Нека Ви представя най-интересната (по мое мнение) личност от последното хилядолетие, правила много чудеса, подобно на някои религиозни светци, на които мнозина са станали свидетели; един човек, който ще Ви очарова. Това е…

ГРАФ СЕН ЖЕРМЕН – Мъжът, който знае всичко и никога не умира!

Изображение 4: Граф Сен Жермен (свещеният германец). Този портрет е гравиран върху мед през 1783 г. от Н. Томас и първоначално е бил притежание на маркиз фон Уфр.

В Епсуclopaedia Britannicaса граф Сен Жермен е представен като прочут авантюрист от 18. век, известен из дяла Европа като „необикновения мъж“. За произхода му не се знае нищо определено, смъртта му също е обгърната в мрак. Волтер, един циник, който трудно се впечатлявал, го нарича пред Фридрих Велики „мъжът, който знае всичко и никога не умира!“ .

Ако се вярва на свидетелите от негово време, той е живял най- малко двеста години, без външния му вид да се промени.

Графът се появява внезапно от нищото. Целият му живот е изпълнен с интриги и слухове за магически сили. Трябва да е имал повече от осемдесет псевдонима и вероятно името му Сен Жермен също не е истинско.

В разговор с мадам Помпадур, метресата на крал Людовик XV, Сен Жермен обобщава начина на живот по онова време с думите: „Всички жени търсят вечната младост, а всички мъже – Философския камък. Едните искат вечна красота, другите -вечно богатство.“

Много от тези, които са се срещали с графа, смятат, че графът е притежавал и двете. Това, впрочем, се дължи на дългия му живот. Пред Фридрих Велики той веднъж заявя-ва, че бил открил еликсира на дълголетието, който удължава човешкия живот, и самият той живее вече повече от две хиляди години. Пред барон фон Алвенслебен казва: „Аз държа природата в ръцете си и както Бог е създал света, така аз мога да създавам това, което поискам, от нищото.“

При друг случай той приятелски споделя, че може би е по-стар от Матусал…1

Нека проследим появите му последователно:

Сен Жермен се появява за първи път през 1710 г., за което свидетелстват композиторът Жан-Филип Рамо и младата графиня Джорджи. Те го описват като четирийсет-четирий-сет и петгодишен мъж. Не е напълно ясно какво се случва през следващите две десетилетия, освен че той става близък довереник на мадам Помпадур и че е имал голямо влияние в масонските ложи и други тайни съюзи. По онова време духът, свързващ ложите и техните братя е бил много по-различен от сегашния. Събирали са се много духовно извисени и интересуващи се от спиритизма хора, за разлика от съвременните висши степени, които, според мен, вървят в напълно различни посоки.

Между 1737 и 1742 г. Сен Жермен се задържа в двора на шаха на Персия, където вероятно придобива голяма част от невероятните си знания за диамантите. През 1743 г. се появява при крал Людовик XV и се прочува с огромното си богатство и алхимични умения. За себе си твърди, че е намерил Философския камък и можел да произвежда диаманти, както и, че бил обходил Хималаите и открил хора, „които знаели всичко“. Допълва, че „човек трябва да е учил в пирамидите, както направих аз“, за да може да разкрие тайната му. Разказвал, че пътувал в космоса: „Много дълго пътувах през космическото пространство. Видях земни кълба, които се въртяха около мен, и световете бяха в краката ми.“ По друг повод той казва: „Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни.“

Освен това имал пророческа дарба – съобщавал за открития от бъдещето. Твърдял, че можел да става невидим или внезапно да се появява, когато и където си поиска.

Неговите съвременници – от споменатата преди малко мадам Помпадур до немския философ Грим1 – подчертават в писмата и дневниците си невероятния талант на графа да разказва истории с исторически подробности. Омагьосващите му истории за Клеопатра, Пилат Понтийски, Мария Тюдор, Хайнрих VIII и Франц 1, описвани с безброй живописни детайли, убеждавали неговите запленени и погълнати слушатели, включително Людовик XV, че той наистина описва собствените си преживявания.

1 Матусал – Син на Енох и дядо на Ной, живял 969 години (Бит. 5:27) – бел. прев.

Днешните психиатри вероятно лесно биха могли да цитират примери от практиката си, но разликата в случая е, че Сен Жермен е впечатлявал хората от миналото с физически „чудеса“.

Да се върнем към историческите факти: през 1744 г. графът е обвинен в шпионаж и попада в затвора, но след разпит отново е освободен. От 1745 до 1746 г. живее като принц във Виенския двор, където го описват като „забавен и много надарен“. Всички твърдят, че не само е богат, но говори няколко европейски езика, а също и арабски, ориенталски и класически езици, свири съвършено на цигулка и пиано. При това бил вегетарианец и пиел вино само по повод.

Между 1747 и 1756 г. той най-малко два пъти е посещавал Индия. Има писмо, в което обяснява, че „усвоил знанието и леенето на бижута“.

Между 1757 и 1760 г. достига върховната си слава в двора на Людовик XV, пред когото уголемява или умножава диаманти. В неговия двор той имал на разположение и лаборатория за алхимичните си експерименти. Когато на 70 години Графиня Джорджи отново се среща с него, е силно изненадана, че Сен Жермен изглежда така, както при срещата им преди петдесет години.

През 1760 г. мадам дю Хосе го описва по следния начин: „Той изглеждаше така, сякаш е на около петдесет години. Не беше нито слаб, нито дебел, имаше безупречни маниери, изглеждаше умен; обличаше се просто, но с вкус, на пръстите си, както и на табакерата си за енфие и часовника, имаше брилянти с превъзходна бистрота. Диамантите на колената и на катарамите на обувките му бяха за 200 000 франка. На дантелената му яка блес- тяха рубини с невероятна красота…“ (4, S. 2)

1 Вероятно става дума за Фридрих Мелхиор Грим (1723-1807) – писател, критик, преводач и интерпретатор най-вече на френски произведения, специално на трудовете на Волтер – бел. прев.

Графинята си спомня, че се била запознала с него преди петдесет години, през 1710 г. във Венеция, когато той се наричал Маркус Балети, и подобно на музиканта Рамо, който си спомня същото, се кълне, че сега изглеждал по-млад(4).

Във Версай графът се появява едва към 1757 г. и се радва на много необичайно влияние. Свободният му достъп по всяко време до Людовик XV предизвиква недоволство у френските придворни, защото прекарвал много вечери с френския монарх.

През годините 1760 до 1762 г. графът ненадейно се появява в Холандия и се опитва да преговаря за мира с Англия. Политиците и владетелите не проявили никакъв интерес и той очевидно се проваля, защото по-късно отново се връща в Холандия, за да продължи работата си. През тази година Волтер пише до краля на Прусия: „Говори се, че тайната на мира се знаела само от един господин от Сен Жермен, който някога вечерял с отците на църковния събор. Той е мъж, който всичко тае и никога не умира.“

От 1762 г. до приблизително 1773 г. из цяла Европа има данни за научните и политическите му дела: „Един необикновен човек, който може да превърне желязото в метал, който за златаря е не по-малко хубав и красив от златото.“

Във Венеция Сен Жермен притежава фабрика със сто ра- ботника, която произвеждала лен с вид на коприна.

Между 1774 и 1784 г., след смъртта на Людовик XV, напразно предупреждава Людовик XVI и Мария Антоанета за „огромния заговор“, за който научава от кръговете на масоните и илюминатите.

След това повечето време той живее в Германия. Един свидетел твърди, че по онова време графът трябва да е бил между шейсет и седемдесетгодишен. Там заедно с ученика и покровителя си принц Карл фон Хесен-Касел вероятно се е ангажирал с кръговете на масоните, розенкройцерите и тамплиерите. Твърди се, че двамата са работили над неща, ,. които ще са от полза за цялото човечество“.

Много години графът живее при Карл фон Хесен-Касел в Германия, където извършва и демонстрира различни научни експерименти. Предлага списък с различни химични способи на Фридрих Велики, и „ако този монарх ги беше взел насериозно, Германия можеше да е водещата сила в индустриалната революция и да е господар на Европа.“ (4, S. 5)

В двора на Карл фон Хесен-Касел графът за първи път започва да остарява. На 27 февруари 1784 г. най-ненадейно Сен Жермен трябва да е умрял в ръцете на две камериерки, което е записано в църковния регистър на Екернфьорде1 . Но когато няколко дена след това ковчегът му отново е отворен, той се оказва празен!

На 15 февруари 1785 г. той се появява (потвърдено от много свидетели) на една голяма среща на окултисти във Вилхелмсбад – между тях масони, илюминати и некроман-ти – на която трябвало да се уточнят различните намерения на ложите. Явява се, придружен от прочутия италиански авантюрист и алхимик Калиостро, виенския лекар Франц Месмер, откривател на „животинския лечебен магнетизъм“ (месмеризъм), и френския писател и философ Луис-Клод Сен Мартен.

От 1788 г. той отново живее предимно във Франция и пре- дупреждава аристократите за предстоящата революция, но отново не му вярват. През 1789 г. пътува до Швеция, за да предпази крал Густав III от някаква болест.

Той изглежда е говорел за вътрешния смисъл на живота и – понеже предсказал бъдещата революция – утешавал хората, с които общува, с описание на финия свят (отвъдното).

На Мария Антоанета предсказва деня и часа на смъртта й през 1793 г. Самата кралица засвидетелства, че с духовното си тяло (астралното си тяло) графът й се явил в килията и я окуражил, като я уверил в красивия отвъден живот, което й дало сила да застане пред гилотината.

По-късно крал Густав III казва на приятелката и хро-нистката си мадам д’Адемар, която все още вярвала, че Сен Жермен изглеждал на 45 години, че графа щял да я посети още пет пъти. По-късно тя самата потвърждава, че предсказанието се сбъднало. За последен път това се случило през 1820 г., във вечерта на убийството на херцог дъо Бери.

1 Град в най-северната част на Германия област Шлезвиг-Холщайн – бел. прев.

След това графът отново трябва да е бил забелязван, преди всичко в окултните кръгове, за което обаче, доколкото знам, не съществуват никакви или в най-добрия случай само откъслечни данни. През 1820 г. трябва да се е установил във Виена и да е разговарял с мадам дьо Женли. През 1836 г. -т.е. 52 години след „официалната си смърт“ – се появява на погребението на Карл фон Хесен-Касел, където е разпознат от много хора. През 1842 г. той трябва да е станал близък приятел с лорд Литън. През 1867 г. вероятно е присъствал на срещата на Великата ложа на Мейленд, а по-късно е вдъхновил Шопен и Чайковски. И накрая, прочутата теософка д-р Ани Безант (наследничката на Елена Блаватска) твърди, че за пръв път среща графа през 1896 г.

Кой е граф Сен Жермен?

Откъде е черпел знанията си за алхимията? На какво е дължал богатството си? И как така не е остарявал или остарявал само незначително, което множество свидетели потвърждават?

Изображение 5: Граф Сен Жермен в химическа лаборатория с двама монаси.

Едва ли не сме изправени пред Шотландски боец, който, за разлика от всичките си приятели, никога не губи младежкия си вид(4, S. 2).

Наистина ли Сен Жермен е безсмъртен и дори пътник през времето? Едва ли някой освен него може да каже. Факт е обаче, че често е изумявал слушателите си, описвайки открития, които през 18. век все още не са съществували – железниците и параходите. Откъде е знаел за тях?

Едва през 30-те години на миналия век хората отново чуха за него. Той се явил на един американец на връх Моунт Шаста в Северна Калифорния – по-скоро се материализирал пред очите му и по-късно по същия начин изчезнал. (Междувременно посетих този връх четири пъти, многократно го обиколих, интервюирах много хора, но никой не каза нещо определено за Сен Жермен.)

Пред американеца графът заявил, че бил член на „Бялото братство“. По думите му „Бялото братство“ е група същества от по-високо измерение, което се грижи за развитието на нашата планета и помага на душите в духовното им развитие.

Интересното в двете книги от Джефри Рей Кинг – мъжът, на който Сен Жермен се явил – е преди всичко това, че те засягат тема, която аз интерпретирах в книгата си „Вътрешният свят“ под формата на роман.

Според Теорията за кухата Земя планетата ни е кухо тяло с по-голямо или по-малко празно пространство в центъра (тук данните се разминават), което е населено и е достъпно през два прохода – на Северния и на Южния полюс. Съгласно нея Земята е организъм (подобен на клетка), в центъра на който има ядро – вид централно Слънце – така поне твърдят хора, които казват, че са били там.

Самата Земя дишала, при което полюсите се отваряли и затваряли.

Различни ескимоски племена са убедени – когато са разпитвани от полярни изследователи за произхода си – че произхождат от Земята, където Слънцето никога не залязва, и сочат към Северния полюс. Полярните изследователи Скот, Пиъри, Амундсен, Нансен и Бърд също са единодушни, че на 77 градуса ширина става по-топло, че човек внезапно се оказва в сладководно море и всички в даден момент са виждали едновременно две Слънца. В прочутия си дневник адмирал Бърд дори твърди, че е достигнал някакъв златен град, където се срещнал с тамошния цар и пра-древен народ, който го посрещнал приятелски.

Тук няма да се спираме подробно на Теорията за кухата Земя. Факт е обаче, че нашата планета е прорязана от архаични тунели, които някога са били обитаеми и в които бяха намерени различни машини и артефакти. Аз самият съм попадал в такъв тунел, който вероятно води към големи подземни градове, и не е изключено някои от тях все още да са обитавани от древни цивилизации. В Централна Америка интервюирах мъж, който е имал достъп до тези „населени“ градове и той ми разказа някои интересни неща за техните жители.

През 1989 г. преживях нещо забележително. По онова време се намирах в Седона, Аризона – много хубаво градче, оградено от червени скали, което е на два часа път с кола от Финикс. Там е не само меката на интересуващите се от спиритуализъм хора в САЩ, но същевременно и мястото, където средно статистически живеят най-много милионери – или поне имат свое жилище.

На западния край на Седона се намира Бойнтън Кениън. За него има следната история, която чух от един лечител на племето Лакота Сиукс, когато изпълнявахме церемония в съседната долина. Той ми разказа за времето, когато индианците са гонени от белите. Един генерал (чието име, за съжаление, забравих) и войниците му преследвали група индианци и ги изтласкали в Бойнтън Кениън. Тъй като каньонът е задънена улица, генералът мислел, че те няма къде да избягат. Когато по-късно настъпил с хората си към долината обаче, се оказало, че няма нито един индианец.

Лечителят каза, че в Бойнтън Кениън имало вход на тунел, който отвеждал под земята на Калифорния – тоест около три хиляди мили нататък.

Този тунел не бил построен от местните, а от друга ци- вилизация и е много стар; на индианците е забранено да се докосват до предметите, намиращи се там, камо ли да ги присвояват.

Това, което за тях било „сакрално“, обаче не се оказало пречка за американските военни. Днес в Бойнтън Кениън има курорт с тенис-игрище. Какъвто съм любопитен, един ден заминах за там с две мои приятелки. Покатерихме се над мястото, но бяхме изгонени от служител на игрището. Няколко дена по-късно отново намерих същия човек и се заговорихме. Когато научи, че съм германец, ми каза, че и неговите дядо и баба са преселници от Германия и постепенно се отвори. Бъбрихме си за какви ли не незначителни неща, докато най-сетне аз заговорих за Бойнтън Кениън. Той сподели, че там ставали странни неща. Били открили някакъв тунел, който е толкова голям, че в него влизали камиони. Те изнесли от там някакво съоръжение. В местността били забе- лязвани много НЛО, а той самият видял летяща чиния, която, според него, потънала в центъра на планината – но това станало малко по-далеч, към Бел Рок. Нощно време, когато излизал да патрулира, чувал странни отчетливи звуци под земята, които приличали на работа с машини…

Година по-късно чрез един приятел (американски генерал) се срещнах с човек от ЦРУ. Той бе категоричен, че в Бойнтън Кениън се работи. Каза, че курортът е построен само за камуфлаж, за да може да се действа необезпокоявано. Там били намерени огромни машини от метал, несъществуващ на Земята, отнесени по-късно в Зона 51, за да бъдат разу-чени. Показа ми дори снимка на една такава машина, която приличаше на секстант1 , но беше четири или пет метра в диаметър. Думите му малко ми напомниха за звездната врата от филма „Старгейт“.

Изображение 6: Ян ван Хелсинг в Бразилия, в търсене на тунели с местни водачи.
Изображение 7: Рисунка на представата за кухата Земя. В центъра й би трябвало да се намира централното Слънце, което полярните изследователи смятат, че са видели.
Изображение 8: Сателитна снимка (Аполо 16) на Земята, в която се „забелязва“ нещо като дупка.

Мъжът каза още, че тунелът допълнително е удължен от огромни пробивни машини, произведени от Rand Соrporatiоп. Междувременно Съединените Щати били прорязани от подобни тунели и имало изградени около осемдесет подземни градове, свързани помежду си с подземни влакове. Той смяташе, че старият тунел на отминалите култури е свързан с новите. Подземните градове изглежда са специални и са построени за световния елит, в случай на глобална катастрофа. Самият той вече бил ходил там много пъти и почти във всеки голям американски град имало входове към въпросната тунелна мрежа – някъде чрез асансьори в големите обществени сгради. Но след като човек веднъж се озовял вътре в системата, повече не трябвало да задава въпроси. Тези тунели били абсолютно независими и в тях се ползвала технология, която направо граничи с научната фантастика.

Изказванията на мъжа се подкрепиха от проучванията ми в Австралия. Там южно от Ейърс Рок се намира вероятно най- голямата подземна военна база в света – Рinе Gар. През април 1992 г. в Сидни интервюирах една госпожа, която не желае да бъде спомената поименно. Тя работи за австралийска почистваща фирма, по чиято поръчка беше влязла в подземната отбранителна противовъздушна станция Пайн Гейп. Информира ме, въпреки заплахата от страхотно високи глоби, че Пайн Гейп е около 13 километра дълбок, функ- ционира на принципа на „свободната енергия“, притежава подземни езера, окачени влакове, както и собствено стопанство за зеленчуци, плодове и всичко останало. По официални информации Пайн Гейп можел без проблем да оцелее след директна атомна бомбардировка.

1 Измервателен инструмент, използван за определяне на ъгъла на небесни обекти над хоризонта; обикновено се използва за ас- трономическа навигация при мореплаване, по-рядко при въздухоплаване. В миналото се е използвал за астрономически и сухоземни (измерване на земята) цели. Името му идва от това, че скалата му обхваща ъгъл от 60° – бел. прев.

Както изисква Законът за резонанса, три седмици по-късно на един къмпинг, срещнах мъж от британските тайни служби, който беше“ служил две години в Пайн Гейп. Беше британец и искаше отново да се върне в родината си. Разказа ми, че бил видял неща, които „го довършили“. Вечерта, когато ми говореше тези неща, беше пийнал повече. Мърмореше нещо за клонинги на хора и космически технологии. Когато на следващия ден исках отново да го разпитам, беше изчезнал.

Нека се върнем отново на нашия граф Сен Жермен: Джефри Рей Кинг твърди, че през повечето време графът живеел в подобни тунелни системи и подземни държави, снабдени с компютри, с помощта на които той комуникирал със „съюзниците на Венера“!

Интересно, а?

Не отива ли и Христос за три дена под земята, след като го свалят от кръста?

Приятелят ми Ал Билек, който подобно на брат си и Паща си десетилетия наред работи за американските тайни служби, също интензивно изследва феномена Сен Жермен и е почти убеден, че той все още е жив и се намира в САЩ. Билек твърди – научил го е от неизвестен за мен източник -че на всеки шейсет и пет години графът трябвало да процежда „подмладяваща терапия“, която продължавала две седмици. След това отново бил спокоен за следващите шейсет и пет години.

Самият Ал Билек твърди, че по време на опити на US-NAVY през 1943 г. (небезизвестния „Филаделфийски експеримент“), при които корабът USS Eldridge става невидим за радарите, той самият е преместен във времето. Ал Билек не само твърди, че по онова време е транспортиран във времето, но и че едва след този нещастен случай всъщност започват истинските изследвания и че до днес експериментите не са престанали.

Вероятно на някои това твърдение ще се стори твърде сме-ло. Факт е обаче, че и граф Сен Жермен е разказвал същите неща за себе си. От книгите на Петер Краса за Сен Жермен намерих следните много интересни епизоди. Сандра Гребоу ги е открила в дневника на селски ратай, писан през 1618 г. В записките се говори за някой си Монтсалвери, за когото се предполага, че е бил графът под един от многобройните си псевдоними.

Цитирам Петер Краса: „Според дневника на селския ратай, Монтсалвери (Сен Жермен ?) пристигнал в една страноприемница и заради необичайните си маниери и странни изказвания, пре- дизвикал голяма възбуда сред гостите. Кръчмарката най-накрая не могла да овладее любопитството си и попитала непознатия: „Да не би да сте факир?“ При този наивен въпрос Монтсалвери трябва да се е разсмял и отговорил: „Наречете го така, мадам, но няма да ме намерите по пазарите и панаирите. Аз смятам изку- ството си за свободна професия. Наречете ме шоумен, телевизи- онер или както си искате. Името в случая е вятър и мъгла…“

Изображение 9: Карта, направена от очевидец, която показва подземните градове в западната част на САЩ – по Уилям Хамилтън.
Изображение 10: С атомни бормашини (US Раtent №. 3.693.731) под САЩ (както и навсякъде по света) се копаят тунели, които свързват подземните градове един с друг. По време на работата се генерира такава много горещина, че скалите бързо се разтопяват и автоматично глазират стените. Показаната тук машина прави дупки по обичайния начин.

Ако в нашия електронен и изпълнен с печатни медии свят някой беше отговорил по този начин, наистина бихме могли да разберем мотивите му. Но дневникът на ратая е писан преди 380 (!) години, и този обикновен, неизвестен за нас мъж среща един изглеждащ му особено странник преди почти 400 години! Какво го е накарало да използва думи като „телевизионер“ ?
Това съвсем не е всичко, което учудените и със сигурност объркани селяни от 1618 г. чули. Монтсалвери знаел разни неща за 2000-та година. Не е ясно дали тълпата му е повярвала, или само е искала да се позабавлява. Все пак някои от ратаите искали да научат нещо повече за посетителя: „Разкажете ни нещо за живота си“, помолили те. Запитаният изобщо не се колебал да го направи: „С удоволствие ще изпълня желанието ви, защото са се насъбрали няколко хиляди години“.“ (3, S. 92f)

Монтсалвери разказва за коли, които се движат със собствена сила, без да бъдат теглени от коне; за коли, които се издигат със собствена сила във въздуха и отлитат в определена посока. Говорел за машини, които можели да мислят.

„Монтсалвери не спрял дотук. Едва бил приключил с фантастичните си разкази, когато подканил изумените селяни да под- пишат някакъв пергамент. Но не с обичайното заострено перо. Напротив, непознатият изведнъж извадил малко нещо от пазвата си и подканил безпомощните зяпачи да използват този уред за писане: „Пишете с него, той е от 2000-та година.“

Един след друг те изпълнили молбата му. Монтсалвери поблагодарил вежливо – и в следващия миг изчезнал без следа. Все едно потънал вдън земя. Ратаите, които били заобиколили разказвача, объркано го потърсили. Претърсили всички кътчета на страно- приемницата, но колкото и да се опитвали, непознатият чужде- нец изглежда се бил стопил във въздуха.“ (3, S. 92f)

Толкова за казаното от Петер Краса.

Споменатият преди това Ал Билек, твърди, че понастоящем в САЩ се провежда таен проект, Мопtalk-Project, в който се пращат хора във времето. Той често е осмиван заради твърденията си. Ако обаче прочетем записките на селския ратай, нещата започват да изглеждат по друг начин.

Човекът, представил се като Монтсалвери, се появява през 1618 г., използва думи като шоумен и телевизионер, разказва за компютри и притежава средство от 2000-та година – химикалка, молив или мастилен писец. Всичко това е добре документирано в съществуващия и днес дневник.

Дали той, за който е много вероятно да е бил граф Сен Жермен, е пътник във времето?

И наистина го потвърждава с думите си: „Аз пътувам през времето и неволно се оказвам в далечни страни.“

Не по-малко изумително е изказването на известния философ Волтер.

От последното писмо на Волтер до графа от 6 юли 1761 г., предхождано от дълга кореспонденция, четем следните изключително невероятни редове: „Отговарям на писмото Ви, монсенъор, което ми писахте през април, в което разкривате, ужасни тайни, включително и най-лошата от всички за стар човек като мен – часа на смъртта. Благодаря Жермен, приятелските ми чувства ще осветяват пътя по време на дългото Ви пътуване през времето, когато Вие ще изпълните откровенията си в средата на 20. век. Говорещите картини са подарък за оставащото ми време, но бих желал вълшебният Ви механичен уред за летене да Ви върне при мен. Адио, приятелю мой.
Волтер, кралски благородник.“ (3, S. 237)

Какви ужасни тайни е имал предвид графа? Първата или Втората световна война, атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, подготовката за Новия световен ред?

Много вълнуваща е забележката „дългото Ви пътуване през времето“. Наистина ли Сен Жермен е пътувал през времето? Какво е доверил на Волтер? И какво представляват „говорещите картини“? Дали Сен Жермен не е завещал на Волтер някаква видеоигра с батерии; или соларен лаптоп с CD-ром? Петер Краса, напротив, предполага че е обикновена грамофонна плоча – може би някакъв ръчно задвижван грамофон – защото все още е нямало електричество за стереоуредба или телевизор. Аз обаче смятам, че грамофонната плоча не е „говореща КАРТИНА“.

Какво е представлявал „механичният уред за летене“ – и то през 1761 г.? Официално първият полет е осъществен през 1904 г. от братята Райт. Дали летателният апарат на графа не е бил обичаен самолет или нещо друго?

Много отворени въпроси, на които по-късно евентуално ще получим отговор.

Има още един интересен и също толкова зрелищен случай – този път от 1914 г. – в който вероятно отново е замесен граф Сен Жермен.

Става дума за преживяванията на майстора на мебели от Горна Бавария Андреас Рил. 33-годишен през 1914 г., в началото на Първата световна война той е мобилизиран и изпратен на фронта. Въпреки че Андреас Рил и неговите другари тогава твърдо вярват, че военните действия ще приключат най-късно до Коледа, нещата се развиват много по-различно.

В две писма от 24 и 30 август 1914 г., станали известни като „Полевите писма“, Андреас Рил пише на семейството си, че е срещнал забележителен чужденец, който разказвал невероятни неща. Лейтенантът на Рил задържа този човек на Вогезкия фронт край Метц, защото решава, че е шпионин. Както скоро се оказало, непознатият владеел много езици и говорел с членовете на компанията предимно на немски и френски. Преди всичко цивилният шашнал войниците с пророчествата си за бъдещето, на които слушателите по-скоро не повярвали. Те се забавлявали с казаното от чужденеца и го кръстили „Локума“.

От първото писмо на Рил от 24 август 1914 г. научаваме следното: „Ако знаехте какво ви чака, още днес щяхте да зах- върлите оръжията и да признаете, че изобщо не познаваме света. Германия ще загуби войната, след това ще има революция, но тя няма да избухне истински, защото един заминава, а друг идва. И ще станем богати, всички ще са милионери (инфлацията през 20- те години – всички забележки в скоби са мои – бел. авт.). И ще има толкова много пари, че хората ще ги изхвърлят през прозореца и никой няма да ги вдига от земята. Военното брожение ще продължи; на хората няма да им е зле, но няма да бъдат щастливи.“ Андреас Рил – т.е. този, който е написал писмото, изобщо не вярва, че германците ще загубят Първата световна война. Другите твърдения също му изглеждат съмнителни.

Той пише: „… (Ще) дойде един мъж (Хитлер) от низините и ще промени всичко в Германия, ще се забрани на хората да казват каквото и да било, и то с жестокост, която ще отнеме послед- ните ни капки пот. Ще вземе от хората повече, отколкото ще даде, и ужасно ще ги накаже, защото по това време райхът му ще падне, и ще има много самохвалковци и измамници. Всеки ден ще има нови закони и мнозина ще преживеят тежки времена или дори ще умрат.

Времето започва през 1932 г. и всичко отива към диктат на един човек. След това идва 1938 г. Народи ще бъдат нападнати и ще се подготвят за война. Войната (Втората световна война) ще свърши зле за този мъж и неговите поддръжници. Народът и войската ще въстанат, защото всички измами ще започнат да излизат наяве. Гежко на онези, които заемат висок пост, защото ще бъдат съдени пред очите на всички. Ще се случат нечовешки неща. Хората много ще обеднеят и разкошните дрехи ще изчезнат. ‘Трябва да бъдат доволни, ако намерят дрипи, които да облекат (следвоенните години). Победителите също няма да получат нищо. Германия ще бъде разпокъсана и един друг мъж (Аденауер) ще дойде, който ще управлява и урежда Германия. Който има най- работливия народ, ще постигне световно господство. След това Англия ще стане най-бедната държава в Европа, защото в света най-работливият народ е германският.“

Във второто си писмо от 30 август 1914 г. той пише: „Стигнем ли до числата 4 и 5 (1945), Германия ще бъде притисната от всички страни и второто световно събитие ще свърши, и мъжът ще изчезне, и никой няма да знае къде (наистина ли Хитлер умира в Берлин?), и народът ще е тук и ще бъде още разграбван и унищожаван до безкрай, но и враговете ще имат конфликти помежду си. Тъмните ще ръководят и ще успокояват народите с големи обещания и победителите ще имат същата цел като победените.

След това в Германия ще дойдат правителства, но няма да могат да изпълнят целите си (обединение на Германия през 50-те години), защото намерението им постоянно ще бъде осуетявано. Мъжът и знакът (Хитлер и пречупеният кръст) ще изчезнат, и никой няма да знае къде (има доклади от военни, които твърдят, че са срещали Хитлер в Южна Америка), но проклятието в душите ще остане. Моралът на хората все повече ще деградира и те ще станат лоши. Мизерията ще се увеличи и ще вземе много жертви. Хората дори ще използват всички претексти и религии, за да прехвърлят вината на козните на дявола. Но на хората ще им бъде все едно, защото добрите почти няма да могат да оцелеят, ще бъдат гонени и унищожавани.

След това и хората ще се изправят едни срещу други, защото омразата и завистта ще растат като тревата, и те все повече ще се свличат в пропастта. Гарнизоните ще се разделят помежду си и ще се изтеглят с плячката на победените, което също ще донесе много нещастия.“

„И нещастията на третото световно събитие (Третата све- товна война) ще настъпи. Русия ще нападне Южна Германия. Но само малко след това на проклетите хора ще бъде показано, че има Бог, който да сложи край на това. Това време ще е страшно и нищо няма да може да помогне на хората, защото те са стигнали твърде далеч и не могат да се върнат, понеже не чуха предупреж- денията. След това хората, които оцелеят, ще се успокоят.“

И по-нататък: „… и ще царят страх и ужас, защото сега вече ще имат време да помислят и да извлекат поуки, което преди не са правили. В края на това дяволско време победителят ще отиде при победените, за да им даде съвет и помощ, защото съдбата им ще е тежка. Защото всичко ще е унищожено… Кой знае дали дотогава ще сме още живи да видим… наистина думите му зву- чаха невероятно. Пиша ви само, за да разберете какво каза той, но никое от децата няма да доживее това време.

Защото за третото събитие Русия първо трябва да нападне Германия и оттогава планините ще започнат да бълват огън и руснаците ще изоставят всичко заради военната машина. До Дунав и Ин светът ще бъде унищожен и изравнен със земята. Реките ще бъдат толкова плитки, че няма да има нужда от мо- стове, за да бъдат прекосявани. Изар1 няма да стори зло на хората, но ще върлува глад и мизерия. Лошите хора ще бъдат заличени така, както снегът покрива всичко през зимата, а също и ре- лигията ще бъде прочистена. Но църквата ще издържи триумфа на победителя.

В Русия властниците ще бъдат унищожени и труповете няма да бъдат погребвани, а ще лежат захвърлени. Глад и унищожение ще е наказанието за тази държава за нейното престъпление…“ И – „Русия ще бъде отхвърлена, защото посегна на природата. В Южна Германия е мястото, където ще започнат събитията. По- късно хора от цял свят ще идват да го видят. Папата ще при- съства на подписването на мира. Преди това обаче той ще избяга, защото ще бъде обявен за предател. Той ще дойде в Кьолн, където ще завари само развалини, всичко ще е разрушено.“

Малко преди смъртта си през 1958 г. Андреас Рил казал на своите синове за Третата световна война: „Ще бъде съвсем кратка. Аз няма да я видя, но вашите малчугани ще си спомнят за мен. “ (8, S. 124f)

Казва също, че Англия и Америка щели да се занимават със своите проблеми (тероризъм, природни катаклизми?).

Накрая допълва: „Когато карахме заловения цивилен да каже още нещо за предсказанията, той винаги отговаряше: Ако знаехте, какво ви чака в бъдеще, щяхте много да се учудите!“

1 Река, извираща от австрийските Алпи, минава през Тирол (Австрия) и Байерн (Германия), влива се в Дунава – бел. прев.

Дали този цивилен пророк отново не е граф Сен Жермен? Кой знае?…

Бихме могли да допуснем, че графът се е вълнувал от човешкото развитие – както технологично, така и духовно. Поради трудността да предаде огромното си знание в кралските и кайзерските дворове, изпълнени с интриги и себелюбиви монарси, той решава да го довери на различни тайни ложи – най-вече на розенкройцерите. Въпреки това той не е розенкройцер. Предава им знанията си, които те иначе никога нямаше да имат, вярвайки, че ще ги използват добре и конструктивно, но те не го правят. По- късно отново ще се върнем на темата.

Факт е, че самите изказвания, правени лично от графа, са изпълнени с мъдрост, а появяванията му са толкова преситени с чудеса, че възниква въпросът откъде е могъл да знае всичко това?

Нека споменем още един, ако не и най-интересния документ за Сен Жермен. Когато през 1788 г. посещава различни ложи, той среща популярния във Виенските езотерични кръгове и богат търговец на книги Рудолф Грефер, както и неговия не по-малко добре уреден компаньон барон Линден. Когато Сен Жермен демонстрира пред тях смайващи експерименти от ориенталската наука и идва моментът на раздялата, той изненадва домакини си. В своите „Малки Виенски мемоари“ Франц Грефер пише: „Сен Жермен постепенно изпадна в празнично настроение. В продължение на няколко секунди той стоя неподвижен, като статуя; неговите неповторими магнетични очи бяха матови и безцветни. Скоро обаче цялото му същество отново се оживи. Замахна с ръка във въздуха и направи жест на облекчение; след това каза: „Аз заминавам. Въздържайте се от посещения. Ще ме видите още веднъж. Пътувам утре през нощта; имат нужда от мен в Константинопол, после в Англия, където ще направя две открития – ще ги получите в следващия век: влакове и параходи. В Германия ще имат нужда от тях, защото сезоните постепенно ще изчезнат. Първо пролетта, после лятото. Това е поетапното преустановяване на света! Аз виждам всичко. Астрономите и метеоролозите не знаят нищо, повярвай- те. Човек трябва да е учил в пирамидите, като мен. Към края на века ще изчезна от Европа и ще се пренеса в района на Хималаите. Трябва да си почина, малко да отдъхна. Но след няколко десети- летия вие отново ще чуете за мен – точно след осемдесет и пет години хората отново ще се сетят за мен. Живейте добре, прия- тели мои. Аз ви обичам.“ (3, S. 236f)

Какво е искал да каже графът с изказването си, че щял да си „почине в Хималаите“‘, ще разберете от следващата глава.

Настройте се за най-невероятната история, която сте чували някога.

Следвайте ме тихо, но внимателно през вратата, зад която се крие друг невидим свят. Нека погледнем към…

ТАЙНАТА НА ХИМАЛАИТЕ

Става дума за вълнуващите преживявания на руския офталмолог проф. д-р Ернст Мулдашев, чиято книга „От кого сме произлезли“ беше издадена на немски език за първи път през 2001 г.

Д-р Мулдашев е практикуващ очен лекар и е един от корифеите в Русия в областта си. До момента е обиколил повече от четирийсет държави и годишно извършва между 300 и 400 сложни очни операции – там той наистина е „в свои води“.

Преди няколко години Мулдашев се натъква на интересна даденост – корнеатата, т.е. кристалната предна част на роговицата на окото, при всички хора на Земята е с еднакъв размер, независимо дали става дума за човек, висок 1,80 м, или за дете. На практика това е единственият човешки орган, еднакъв при всички хора. Според изследванията на Мулдашев върху повече от хиляда души корнеатата расте до четвъртата година и след това не променя размера си.

Но изследванията на професора не приключват дотук. Той търси възможност за диагностицираме на физически и психически заболявания и изследва 1500 души. Смятайки, че въпросната част от окото е източник на геометрична информация, той и екипът му правят снимки на множество корнеати.

С помощта на компютърна система, изобразяваща очната част и анализираща геометричните параметри, идва и решаващият пробив: Мулдашев създава метод, в който корнеа- тата позволява да се диагностицира не само психическото и физическото състояние, но да се реконструира цялата глава – т.е. големината и формата на човешкия череп.

„Въз основа на материала от 1500 прегледани души ние преци- зирахме принципа. Естествено не постигнахме голяма точност, защото намерихме общо 22 очно-геометрични характеристики, докато двата четириъгълника представяха само два от тях…

Тъй като индивидуалните очно-геометрични параметри са свързани с геометричната характеристика на чертите на лицето и дори с отделните части на тялото, е възможно да се рекон- струира външният вид на човека въз основа на геометричната характеристика на очната част…

В крайна сметка единствената константа в човешкото тяло, радиусът на корнеатата, лежи в областта на очно-геометричния шаблон като указание за това, че тя изобразява мярката в очната геометрия.,“ (5, S. 14, 15)

Очната геометрия предлага следните възможности за практическо приложение:

1) идентификация на хора;
2) реконструкция на човешкото тяло;
3) определяне на менталните характеристики на човека;
4) обективен анализ на човешките чувства и усещания;
5) диагностициране на психически и физически заболявания;
6) установяване на националността и
7) изследване на произхода на човечеството (5, S. 15) .

На базата на тези открития Мулдашев и екипът му продължават изследванията си. Методът им се оказва успешен при доказване на национачпостта, съответно расата на човека, с чиято очна снимка разполагат. В книгата си той детайлно разказва как са изследвали и анализирали различни типове хора, за да изследват произхода на човечеството на вазата на очната геометрия.

Изображение 11: Използваните от Ернст Мулдашев очно-геометрични парамет ри – базиращи се на еднаквата при всеки човек корнеата.

Д-р Мулдашев и неговите сътрудници проучват всичките известни 35 човешки раси (по А. Йархо) и правят следното шключение: „Като цяло нашите очно-геометрични проучвания – успоредно с някои допълнителни хипотези – показаха, че човечеството има общ корен, краен вариант от гените на един предшественик и една предшественичка. То възниква в Тибет и се разселва по света. “ (5, S. 44)

С други думи още в началото на изследванията си Мулдашев стига до заключението, че хората произлизат от Тибет. Следвайки теорията си, той и неговия екип насочват вниманието си към района на Хималаите. Фотографирането на очите, т. нар. „визитни картички“, рисувани върху всички тибетски храмове, става повод за изумително откритие.

Още на същия ден Мулдашев започва да ги анализира. Въвежда необичайните очи в компютъра, изследва ги по по-знатите параметри и стига до следната реконструкция на глава:

Д-р Мулдашев описва първия си анализ по следния начин: „Първо, забелязахме липсата на корен на носа, който при обичайните очни изображения винаги е налице. За какво свиде- телства отсъствието му? Известно е, че при съвременния човек коренът на носа покрива вътрешната част на очното поле. Отвън то е от 80 до 90 градуса, а вътре – от 35 до 45. Затова днешните кора разполагат с бинокулярно зрение (зрение, което дава обем на обекта и определя разстоянието до него) само на 35 до 45 градуса, а не на 80 до 90 градуса. Това неудобство, причинено от корена на носа, е почти без значение на дневна светлина, по-съществено е при изкуствено осветление, а на светлина на червена лампа чувствително засяга зрението, защото затруднява ориентацията в помещението. Без корен на носа хората щяха да виждат би- нокулярно във всички посоки – в радиус от 80 до 90 градуса, което би улеснило ориентацията им в стая с червена светлина.“ (5, S. 48, 49)

Мулдашев си задава въпроса дали притежателят на такъв тип очи живее в околна среда, подобна на нашата, или е изложен на някакъв тип червена светлина.

Той Изследва старите текстове и открива думите на Нострадамус, че древната цивилизация на атлантите е живяла в кърваво червена околна среда: небето било червено, дърветата били наситено червени и т. н. Нострадамус обяснява в текста си, че разместването на полюсите води до изместване на земната ос и съответно до червено оцветяване на небето.

Явно изображенията върху тибетските храмове показват очите на хора от минала цивилизация – на атлантите!

Д-р Мулдашев продължава: „Второ, вниманието ни беше привлечено от необичайната извивка на клепача на очите, изо- бразени върху будистките храмове. Докато… клепачите на днеш- ните хора имат правилна окръжна извивка, средната част на тези клепачи е удебелена, все едно висят над корнеата.

Какво би могло да означава това? Преди всичко, че при спускане на клепача окото няма да е напълно затворено, защото извивката на горния клепач не го позволява. В този случай очите са в състояние да запазят периферното зрение на страничните области на корнеата. Но тъй като коренът на носа липсва и виждането в ця- лото зрително поле е бинокулярно, включително и периферните области, то притежателят на тези необичайни очи е в състояние да вижда и когато те са затворени. “ (S. 49, 50)

Очите имат още една особеност, която слисва Мулдашев: „Обърнатият надолу и навътре очен ъгъл. Той свидетелства за повишено производство на сълзлива течност, необходима за за- пазването на очната влага при ненапълно затворени очи.“ (S. 51)

Какво да кажем за непълното затваряне на окото и запазеното ориентировъчно виждане?

Изображение 12: Необичайните очи върху будистките храмове в Непал, Индия и Тибет.

Д-р Ернст Мулдашев намира едно-единствено обяснение: необходимост чувствителната корнеата да бъде предпазена при бързо плуване под вода!

Ернст Мулдашев научава от Нострадамус, че атлантите можели да издържат дълго време под вода и имали подводни плантации. Той продължава разсъжденията си: „Трето, на изображенията от тибетските храмове на мястото на носа има спираловиден отвор. Какво означава? Ако действително атлантите са живели частично под вода, би могло да се допусне, че той играе ролята на вентилоподобен дихателен отвор, подобен на морските животни (делфини, китове и др.), защото за разлика от обичайния нос, възпрепятства нахлуването на вода в дихателните пътища. “ (S. 51)

Изображение 13: Главата, реконструирана по метода на очната геометрия на Мулдашев.

„Четвърто: рисунките върху тибетските храмове показват капкообразно петно в средата над очите, приблизително там, къ- дето индийските жени си рисуват точки за красота. Това петно вероятно е предполагаемото „трето око“.

Известно е, че в някакъв момент хората от древността са притежавали трето око (това показват данните на ембриологи- ята). При днешния човек от него е останало само един рудимент пинеалната жлеза (епифизата) скрита дълбоко в мозъка. Като цяло се приема, че третото око е органът на човешката биое- нергия (телепатия и др.), според легендите то можело да прави чудеса – внушаване на мисли, въздействие върху гравитацията, лекуване на болести и др.“ (S. 52)

Но ако наистина става дума за очите на атлантите, изобразени върху храмовете, възниква въпросът защо те са разпространени именно в Тибет?

Д-р Мулдашев и неговите сътрудници намират отговор. Ще предам накратко това, което той разказва в книгата си и описва с много подробности. Екипът му тръгва на транс-Хималайска експедиция от Индия, през Непал до Тибет, вземайки със себе си създадената от Мулдашев рисунка (Изображение 13). Среща се с монаси от различни манастири и преживяват една след друга много изненади: вместо недоверие или учудване, всички, видели рисунката, се оказват сведущи – индийският свами Дарам дори направо попитал: „Намерихте ли тялото му в планините? В морето?“

Д-р Мулдашев винаги обяснява – дори и пред „посветените“ – че те са създали тази рисунка на базата на геометричните наблюдения на корнеата на окото.

Накратко, всички мъдреци, които посещават, очевидно знаели за съществото, изобразено на рисунката. Това, което д-р Мулдашев в крайна сметка открива – въз основа на допълнителни пътувания и безброй разговори – очертава следната картина: Човекът от снимката не е нарисуван съвсем правилно. Вижда се същество, което не принадлежи на нашата цивилизация, а на предишна. Преди на Земята да се случи това, което историята е запомнила като Потоп, вече е имало високоразвити култури – Атлантида, преди тях Лемурия, а преди тях и още по-стари.

Лемурийците, атлантите, както и някои хора от нашата цивилизация могат да предизвикат състояние на съзнанието, известно като самадхи, в което упражняващият го – според принципа „духът владее материята“ – е в състояние да сведе обменните процеси в тялото до минимум и по този начин да го консервира – нещо като зимния сън при животните.

По данни на един индийски свами, когато това стане, ме- дитацията е толкова ефективна, че практикуващият може да свърже биополето с водата в организма си и да й въздейства така, че тя в крайна сметка да окаже въздействие върху тялото му. Самадхи е най-висшата форма на медитация.

Ако тялото изпадне в състояние на самадхи, то можело да се съхрани не само за години – така твърдят мъдреците в Хималаите – а за хилядолетия, без човекът да умре. В състояние на самадхи душата се намира извън него, но все пак остава свързана с физическото тяло чрез „сребърната нишка“. Сребърната нишка, сребърно светеща енергийна връзка, е „пъпната връв“ между двете тела, която образно можем да наречем електрически кабел от отвъдното към настоящето. (Когато човек умре, сребърната нишка се откъсва от физическото тяло и жизнената енергия се отдръпва. Така както отделянето на пъпната връв от майката означава раждане във физическия свят, така скъсването на сребърната нишка от физическото тяло означава раждане в отвъдното.) В състояние на самадхи сребърната нишка остава задълго непокътната. При продължително самадхи, телесната температура може да падне до 4 градуса по Целзий, която в пещерите или под водата обикновено се запазва непроменена.

С помощта на самадхи, така да се каже, душата оживява. Ако тя се върне в тялото, човекът отново се „събужда“ и може да продължи „нормалния“ си живот.

Ако пребиваващият в самадхи бъде прегледан от медицинско лице – какъвто е случаят с Шри Рамакришна – ще бъде констатирана физическа смърт. Няма пулс, ЕКГ и ЕЕГ. Телесната температура е ниска и тялото се намира в каменно-неподвижно състояние, става необичайно здраво и студено като камък.

Каменно-неподвижното състояние е универсално понятие между религиозните мъдреци, които изучават самадхи.

Д-р Мулдашев вярва, че е разкрил голямата тайна на Хималаите: че в самадхи-пещерите, разпръснати из тази планинска верига, има същества в състояние на самадхи, просъществували стотици хилядолетия. Те са т. нар. човешки генофонд. Следователно, ако отново – както някога по времето на Атлантида – настъпят глобални разрушения на земната повърхност и човечеството бъде изкоренено, тези същества ще се събудят и ще възкресят древните знания. Те притежават необичайните способности, които древността им приписва – телепортация, телепатия и т. н.

Те, може да се каже, са пазителите на пра-древното знание. Достъп имат много малко хора (или семейства), които от поколения се грижат за тях и им задават различни въпроси.

В убежищата им влизат само тези, които съществата допуснат. Самите пещери почти не могат да бъдат намерени и остават скрити за погледа. В тях действат особени, непознати и смъртоносни за хората сили, които пазят създанията от на- трапници. Този, който все пак успее да открие такъв проход и опита да влезе, постепенно започва да се чувства все по-зле и по- зле, докато не колабира. Ако не се върне, умира.

Има откъслечни съобщения от хора, които заради неотложна молба са били допускани. Така например една легенда разказва следното: „Когато през 11. век царяла голяма суша, князът на Индия решил да намери свещена пещера, в която живеел някой от великите древни, и да го помоли за помощ. В нея го дебнели много опасности: имало змии – мистични и реални, не можел да диша, върху тялото и духа му действали непознати сили. Медитирайки, князът успял да влезе в контакт с духа на големия древен човек. Когато разбрал, че князът идва с добри намерения, за да моли за помощ, той му позволил да мине. Пещерата била много обширна и имала две помещения.

В едното от тях владетелят заварил големия древен човек в състояние на самадхи, духът му се носел около него. Тялото му било изсушено, но той бил жив. Човекът чакал вече 1 600 000 години в пещерата. Той едва отворил очи. Индийският княз го заговорил на санскрит, молейки за помощ. Изсушеният човек го разбрал и му посочил с поглед към някакъв предмет, висящ на сте- ната. Оказал се мистичен пръстен. Индийският княз взел пръс- тена и тръгнал към изхода. В друго помещение той срещнал още един човек в самадхи, един от князете на сикхите, който през 5. век преминал в самадхи и за когото се знае, че през 17. век излязъл от медитация и се върнал отново в нормалния живот. На изхода на пещерата князът се натъкнал на осем змии. Кръвта на едната от тях попаднала върху пръстена, капката кръв се издигнала в небето и скоро заваляло. В същата пещера през 1637 г. отива един човек на име Девендра Лоундел, който пребивава там и до днес. Оттогава никои не е ходил в пещерата.“ (5, S. 173, 174) Един Бонпо-лама, който Мулдашев посещава, дори казва: „Там в северен Тибет има пещера, където човек на име Мозе Сал Дзиянг вече от векове е в самад- хи. Духовниците в този район редовно го посещават. Те са обикновени духовници. За да стигнеш до този човек, не се нуждаеш от разрешение. Достъпът не е опасен. Само трябва да си с добри намерения, снимките и разговорите са забранени -това би било светотатство!“ (5, S. 174)

Изображение 14: Професор д-р Ернст Мулдашев

В края на разказа си ламата допълнил, че в Тибет има китайци и там е опасно.

Аз естествено се питам защо изобщо китайците проявяват такъв интерес към Тибет? Може би заради многото му тайни?

Когато Китай нахлува в Тибет, много от местните духовници, след като са измъчвани, проговарят и потвърждават наличието на пещерите-самадхи. Китайците претърсват много пещери, както за хора в самадхи, така и за лами, избрали ги за последно убежище.

Бонпо-ламата разказва на д-р Мулдашев следното събитие: През 1960 г. един лама преминава в самадхи в една пещера и пребивава там до 1964 г. Племенникът на Бонпо-ламата и приятелите му го посещавали много пъти и съобщават, че мъжът седял в каменно-неподвижно състояние в позата на Буда.

Китайските комунисти го намерили и го хвърлили в затвора. Там тялото на ламата постепенно отново станало меко и оживяло. Периодът от 1964 до 1987 г. той прекарал в строг тъмничен затвор и след това отново е пуснат на свобода. По нататъшната му съдба за съжаление е неизвестна.“(5, S. 177)

Естествено възниква въпросът как китайците са могли да проникнат в пещерите, където би трябвало да има психическа бариера?

Бонпо-ламата потвърждава, че духовната сила на хората, пребиваващи в самадхи, които са от нашата цивилизация, е чувствително по-слаба от тази на атлантите, в някои случаи тя изобщо липсва или е много нищожна.

Обяснил, че всичко зависи от развитието на третото око, което само при атлантите е напълно развито, докато при хората от наша- та цивилизация е много слабо активно.

Ламата казва, че в една южнотибетска пещера са видени няколко необичайно големи тела, които китайците били обесили на входа й. Може би защитната стена не е издържала заради големия брой пришълци?

Известно е също, че много от китайците са измрели, когато опитвали да влизат в пещерите-самадхи, и от страх междувременно се отказали от нови опити. (В крайна сметка и на тях им се живее…)

В тази връзка Бонпо-ламата съобщава и за още една пещера- самадхи в Южен Тибет, в чиито вход са намерени много мъртви китайски войници, които лежали с изкривени от болка лица, но без никакви наранявания. Телата им са напълно непокътнати. Те са убити от психическата сила на защитната стена.

А при друга пещера жителите на близките села разказ-ват, че няколко десетки китайски войници дошли при тях, бягайки от пещерата, лутали се като обезумели, викали и се държали за главите и стомасите. Разказва се, че тези полудели войници умрели един след друг.

В една от изследователските експедиции на д-р Мулда-шев му било обяснено, че миналите цивилизации (вероятно 22 на брой) постигнали много високо технологично ниво, но били заличени или от космическа катастрофа, или от самоунищожение. Бедствието (удар на метеорит, ледников период…) променило земния климат, вследствие на което външният вид на хората се променил, за да оцелеят при новите условия.

Изображение 15: Геологична вкаменелост, документ от Глен Роуз, Тексас.
Динозавърска следа и огромен човешки отпечатък един до друг! Кой е оставил тези следи?
Изображенне 16: Този вкаменял пръст също е намерен в Тексас, но е около 20 процента по-голям от обичайния палец. Очевидно е принадлежал на великан; датиран е на няколко милиона години.
Вдясно от него – рентгенова снимка на същия пръст. Не се забелязва никаква разлика с пръстите на днешните хора -освен големината.
Изображение 17: Така нареченият „Чук от Тексас“ е една от най-странните находки на човешката история. Съставът му е 96,6 % желязо, поради което не ръждясва. Желязото се обработва едва от 2000 г. пр. Хр. – официално. Този чук обаче е на възраст от 140 милиона години.
Изображение 18 (ляво): Рентгеновите снимки потвърждават, че стоманата не показва никакви химически примеси или несъответствия.

За цивилизацията преди Атлантида се знае малко. (Тук книгите на Рудолф Щайнер и Елена Блаватска могат да дадат повече информация. Знаем за Хиперборея, която някога трябва да се е намирала там, където днес е Южният полюс; Гренландия някога е била населена; кралството „МУ“ се е намирало там, където е днешна Япония, а Лемурия е била разположена в Тихия океан. Въз основа на допускането, че по онова време Земята е имала различна орбита и друга сила на притегляне, хората вероятно са изглеждали по-различно – те били по-големи и е възможно да са нямали същата мате-риално-физическа форма като нашата. Живели са по времето на динозаврите, за което говорят различни артефакти.)

По мнението на Мулдашев ранните лемурийци са имали четири ръце, били са огромни на ръст (до 20 метра) и с две лица, от които задното притежавало напълно развито трето око. Последните от тях приличали повече на атлантите – две ръце, едно лице и третото око вече се било врязало във вътрешността на черепа.

Наследниците на лемурийците, които Мулдашев нарича лемуро-атланти, били силно развити технологично, летели в космоса и живеели в съседство до лемурийците.

Що се отнася до изказванията за лемурийците, аз самият съм скептично настроен – преди всичко за четирите ръце и двете лица. За тази информация д-р Мулдашев се позовава на контактьорските сведения, дадени от Елена Блаватска.

Твърденията за островния континент Атлантида са много по- конкретни. Вероятно става дума за голям континент, който постепенно е потънал в морето. Тъй като по времето на Атлантида и заради положението й климатът е бил много топъл и влажен, растителният свят също е бил по-различен. Много от растенията били отглеждани под вода и самите атланти притежавали качества на амфибии (плавателни ципи между пръстите и споменатите преди малко особености на лицето).

По онова време небето било червено на цвят и атлантите създали невероятни летателни машини, които могат да бъдат сравнени с т. нар. летящи чинии – летателни апарати, задвижвани от някакъв вид антигравитационен двигател.

Те освен това работели и с „насочена психическа енергия“ (телекинеза), което им давало възможност да манипулират предмети със силата на мисълта, подобно на Ури Гелер и децата- медиуми, с които се срещнах на Хаваите. Те могат да променят формата на различни предмети или да ги движат във въздуха. Атлантите използвали силата на мисълта, за да градят постройки. Пирамидите в Гиза са едни от последните големи атлантически монументи:

Знанията за законите на природата и невъобразимата им сила обаче са използвани деструктивно. Създадени били хибридни същества – чрез генетични кръстоски – и определени народни маси били потискани, а накрая дошла и природната катастрофа – огромна приливна вълна, заляла земната повърхност. Градовете били наводнени и по-голямата част от Атлантида потъва.

В наличната литература има различни сведения за спусъка на прилива – удар от космическо тяло, атомно оръжие, нападение на извънземни или повтарящите се на 13 000 години измествания на полюсите. По темата може да се спекулира.

Във всеки случай част от атлантите успява да оцелее и се разселва в други точки на Земята, където с течение на хилядолетията започват да се приспособяват към новите условия и външността им се променя. Очевидно обаче съществуват и атланти, преминали в състояние на самадхи, които и до днес живеят в телата си. Много се отправят към големите планини, защото там приливният потоп не можел да предизвика унищожение. Мулдашев узнава, че много от атлантите се намират в пещерите на Хималаите, други – под платото Гиза в Египет.

Изображение 19: Ян ван Хелсинг на изследователско пътуване в Хималаите, Непал; ноември 2002 г.

Аз лично знам подобни истории за Карпатите, но най- известните идват от Андите. Тези планини са прорязани от подземни тунелни системи, и както казах в началото, в Юкатан, Мексико, а и в Белиз се срещнах с хора, които потвърдиха, че някои от подземните градове продължават да бъдат населявани. През 1999 г. първо бях в Перу и Боливия, през 2001 г. заедно с Щефан Ердман – в Бразилия и през 2002 г. – в Чили; всичките пътувания бяха свързани с разследвания на подземните тунелни системи. Както в Перу, така и в Бразилия всичко се потвърди. (Бих разказал повече за тях евентуално в някоя бъдеща самостоятелна публикация, защото тук твърде много ще се отдалечим от темата.)

Друга част от атлантите днес живеят дълбоко в океана и тотално са се приспособили към водата. Разказвал съм за подземните кухини и Теорията за кухата Земя. Споменавал съм също и изключителните доклади на полярните изследователи за отвори в полюсите, през които, както твърдят, можело да се достигне или прелети до кухото пространство в дълбините на Земята. Дали и там няма атланти?

Хималайските мъдреци казват на д-р Мулдашев, че много от така наречените пророци били хилядолетници или дори още по- стари и на всеки две хилядолетия „се събуждали“ от самадхи, за да се разкрият пред света, и след това отново „заспивали“

Дзън! Дзън!!!

Добре ли чухме? Какво твърди граф Сен Жермен?

„ Към края на века ще изчезна от Европа и ще се пренеса в района на Хималаите. Трябва да си почина, малко да отдъхна. Но след няколко десетилетия вие отново ще чуете за мен – точно след осемдесет и пет години хората отново ще се сетят за мен.“ Не твърдеше ли, че бил обходил Хималаите и открил хора, които „знаели всичко“?

Нека продължим с изследванията на Ернст Мулдашев -има същества, които на всеки две хилядолетия излизат от самадхи и се смесват с хората. Една древна история за Буда разказва, че първият Буда, т. нар. Бонпо-Буда, се казвал Шенраб и се появил преди 18 013 години в Тибет, в страната Шамбала. Той учил хората на космическите закони. Всички следващи Буди следвали неговото учение. За него също разказват, че изглеждал необичайно. От учението му разбираме, че на Земята трябвало да се явят 1002 пророци. Колко са до днес, никой естествено не може да каже, но последният Буда се появява преди 2044 години. Интересното в случая е, че той има 32-та белега, по които се различавал от „обикновените“ хора.

Най-важните от тях според преданието са:

• плавателна ципа между пръстите;
• нямал гръб на ходилото си;
• ръцете му стигали до коленете;
• половият му орган бил скрит, не се виждал;
• кожата му имала златист блясък;
• имал бели букли със сребрист блясък;
• на главата си имал подутина с кръгла форма, която била завита по посока на часовниковата стрелка;
• имал дълъг език, с който можел да стига до началото на косата и до ушите си;
• имал 40 зъба, между които нямало разстояние (5, S. 185, 186) .

От този списък, доколкото отговаря на фактите, може да се заключи, че този Буда или е бил, или е потомък от предходна цивилизация (атлант или лемуриец), или е извънземен.

Защо го казвам?

Нека още веднъж разгледаме описанието му. Не прилича ли донякъде на атлантите? Съществото, показано на следващата снимка, би трябвало да е извънземен, загинал при падане на космически кораб през 1948 г. в Розуел, Ню Мексико. Това, което забелязах веднага, е, че и неговите полови органи са скрити зад гънка и на пръв поглед прилича повече на жена. Отговаря напълно на описанието на Буда. А главата с малки уши и големи очи напомня на физиономията на атланта от Изображение 13, не смятате ли?

Нека повдигнем няколко генерални въпроса: За какво всъщност може да се използва човешкият генофонд? За за- пазване на телесните обвивки на хора, живели някога на Земята? Какъв е смисълът, след като именно духът е този, който владее материята?

Изображение 20 и 21: Дълго време се спореше дали филмът на Сантили, показвал? аутопсия на извънземен, е истински, или не. Независимо от това приликата с атланта при всички положения е невероятна. И тук мъжките полови органи са скрити зад кожна гънка. Възможно ли е извън-земните да не са изобщо такива, а по-скоро да са атланти от вътрешността на Земята?

За Мулдашев отговорът е: тялото се е създало в рамките на еволюцията за много дълъг период от време и се е приспособило към външните условия на планетата. В крайна сметка душата има нужда от тяло, за да изпълни „играта на живота“ във физическия свят, съответно да добие опит в тази гъста материя. Следователно е много по-разумно то да се пази, отколкото да бъде създавано наново. Нали всяка клетка има памет за миналото…

Следователно самадхи е спасителната котва на човечеството, защото така тялото се съхранява през вековете и при нужда (след съживяване) може да бъде изградена нова цивилизация. На планетата ни са загинали много цивилизации и всеки път излезлите от самадхи са ставали корен на новото човечество.

Нашата сегашна цивилизация също е на крачка от зенита си и е задействан процес на ликвидиране на „старото“, както единодушно са предсказвали ясновидците във времето от различни точки на планетата. Те казват, че отново всичко ще започне отначало – интересното е, че се споменават нови технологии, космически кораби и контакти с хора от недрата на Земята (виж още и „Книга 3 – Третата световна война“).

Чарлс Берлиц съобщава една подобна легенда : „В сърцето на Азия, в Монголската пустиня и планините на Тибет от много векове се разказват тайнствени и мистични предания за Агарта и нейния владетел, Краля на света. Според вярванията на мнозина, Агарта е подземен свят, изграден от големи пещери под централноазиатското плато. Някога през тайните му входове древните племена прекосили света и продължили да живеят невидимо от нас. Този подземен Шангри-Ла би трябвало да съ- ществува и днес под завладените от комунистите територии и често владетелят му, Кралят на света, предсказвал, че птиците и животните на Земята внезапно Ще замлъкнат. Преди стотици години той направил пророчество, което – пресметнато от мо- мента, в който се е появило – се отнася, подобно на много други предсказания, до втората половина на 20. век. Хората все повече щели да забравят за душите си… На Земята ще цари най-ужасната поквара. Човечеството ще прилича на стадо кръвожадни животни, настървени за кръвта на своите братя. Полумесецът ще потъмнее и неговите последователи ще потънат в лъжи и безкрайни войни… Короните на кралете ще паднат… Ще има ужасна война между всички народи на този свят… Цели нации ще бъдат заличени… Глад… Унищожение, което не признава закон… Невиждани събития… Преследваните ще привлекат вниманието на целия свят… Улиците ще бъдат препълнени с хора, които ще бягат от едно място на друго… Най-големите и най-красивите градове ще изгорят в пламъци… Семейства гце бъдат разпилявани… Вярата и любовта ще изчезнат… Светът ще бъде опразнен… След петдесет години ще са останали само три големи нации… А петдесет години по- късно ще има осемнайсетгодишна война и катастрофи и след това народите на Агарта ще напуснат подземните си пещери и ще излязат…“ (17, S. 33-34)

Според д-р Мулдашев имало три вида пещери-самадхи:

1) Пещери-самадхи с хора от нашата цивилизация (Сен Жермен?),
2) пещери-самадхи с атланти и хора от още по-древни цивилизации (Лемурия, Хиперборея) и
3) смесени пещери-самадхи с хора от нашата и предишни цивилизации.

Всъщност самият д-р Мулдашев успява да намери и да се сприятели с двама „отговорници“ на пещера-самадхи, която приютявала поне един от атлантите. Мулдашев научава, че по- възрастният от двамата вече не ходел до пещерата (той е 95- годишен), а по-младият правел това винаги веднъж месечно – или на пълнолуние, или 11-12 дни след него.

По-младият „отговорник“ обяснил, че една седмица преди да отиде в пещерата, започвал да медитира, а когато влизал в първото й помещение, започвал силно да се моли и да задълбочава медитацията си.

Това е всичко, което Ернст Мулдашев и спътникът му Валери Лобанков успяват да узнаят от него. Възрастният или „по- възрастният особняк“, както Мулдашев го нарича, бил по- разговорлив.

Мулдашев записва на касета един извънредно интересен разговор и го публикува в книгата си. Ще цитирам най-важните пасажи от него.

След като д-р Мулдашев, Валери Лобанков и преводачът Кирам заемат местата си, Мулдашев показва рисунката на атланта (Изображение 13) на възрастния мъж.

Първоначално той поседял безизразно и казал, че темата за пещерите-самадхи е тайна и той не желае да говори за тях. Мулдашев пише:

► Въпреки това съм убеден, че в пещерите има хора в състояние на самадхи, изглеждащи точно така – не отстъпих аз и отно во показах рисунката.
-В залите, до които имам достъп, няма хора, които да изглеждат по този начин. Има подобни…
Ние с Валери се спогледахме. Той прошепна: – Там има много! Но щом в залите, до които имате достъп, има хора в състо яние на самадхи, които изглеждат по подобен начин… – тук нарочно направих пауза. – Не всички изглеждат така – отвърна по-възрастният особняк раздразнено.
Но в другите зали на пещерите – продължих аз – би трябвало да има хора в самадхи, които изглеждат точно по същия начин като този на рисунката.
– Те не изглеждат точно по същия начин. И това е тайна.
След това той взе нашата рисунка в ръка и изведнъж каза: Вълнувам се, когато гледам подобно нещо! От къде я имате?

Мулдашев не отвърнал и започнал да говори за третото око. Мъжът отричал съществуването на трето око, но за очите на съществото в пещерите-самадхи, както и за носовете им той казал следното:

– Някои от тях имат извънредно големи очи, други не.
Виждали ли сте във вашите пещери хора с подобни носове?
Не, формата на носа при тях е друга. При едни носът е малък, при други – голям, точно както при хората.
Нов другите залп на пещерите, до които нямате достъп, може ли да има хора с такива вентилоподобни носове?
– Това е тайна.
Лобанков се наведе към мен и ми прошепна: – Това звучи като „Да“. Твърдите ли, че хората от пещерите имат големи или малки уши, като на рисунката? – продължих с анатомичните въпроси.
– Те имат големи уши, някои от тях дори много големи, но при някои са съвсем обикновени. Толкова малки уши като на рисунката никога не съм виждал…
Имат ли хората от пещерите уста като тази от картинка та?
– По-възрастният особняк се вгледа в снимката. – Не, нямат такава уста. Устата им е като на обикновените хора. Но… може и да е съвсем иначе.
Как?
– Това е тайна…

Д-р Мулдашев се информира за гръдния кош, при което по- възрастният „отговорник“ потвърдил, че някои имали по-голям гръден кош от нормалното, и обяснил, че не е изключено в пещерите да има хора с различна големина на тялото. Следният въпрос на Мулдашев аз лично намирам за много вълнуващ:

Имат ли хората от пещерите необичайно голям череп?
– Зависи. Някои имат много голям череп, други имат голям удължен череп, а някои – съвсем обикновен. Всички са с дълги коси.
С Лобанков отново се спогледахме. И двамата мислехме за едно и също: в пещерите има хора от различни цивилизации.
– Внезапно по-възрастният особняк взе рисунката в ръка и без да чака нов въпрос, каза:
– Ако хората от пещерите имат лица като това на рисунка та, то тогава тялото им е голямо и силно. Ако имат нормал ни лица, телата им са по-слаби
Двамата с Лобанков мълчахме. По-възрастният особняк инди ректно заяви, че 6 пещерите има хора, чиято външност на помня на нашия хипотетичен атлант (естествено след някои корекции)
– А виждали ли сте хората от пещерите да имат плавателна ципа между пръстите на ръцете и на краката?…
– Не, никога. Те имат съвсем обикновени пръсти на ръцете и краката, само че ноктите им са много дълги.
Разпервали ли сте им някога пръстите на ръцете или на кра ката ?
– Не…

После Ернст Мулдашев го пита за очите и дали те са с по- големи извивки на клепачите, на което по-възрастният отговорник не могъл да отговори, защото съществата ги държали почти затворени. След това взел снимката на атланта и отново се развълнувал.

Мулдашев продължил да пита за смисъла на пещерите- самадхи, но мъжът не пожелал да даде конкретен отговор. Той обяснил, че имало защитна стена, която препречвала входа за външни лица. Ако все пак някой издържал на необходимата пробна медитация, можел да влезе в пещерата. Според стареца това никога не се е случвало.

Изображение 22 и 23: По-възрастният отговорник за пещерите-самадхи казва, че в пещерите има същества, които са с удължен череп. Черепи с подобна форма има не само в Тибет. Левият принадлежи на Нефертити от Египет, а десният е намерен в Боливия, т.е. в Южна Америка. Случайност?

► Кой не ги допуска в пещерата?
– Той! ► Кой той?
– Това е тайна… По-възрастният отговорник казал, че съществата никога не се движели и винаги били в позата на Буда. На въпроса дали той някога е разговарял с тях, отново отвръща, че това е тайна. Да проследим целия разговор, когато става малко по-интересен!
► Как смятате, могат ли хората с необичаен външен вид, след като излязат от самадхи, да живеят като обикновени хора?
– Могат, но другояче.
► Как?
– Трябва да питате ламите.
► Известно е, че Буда е изглеждал особено. Възможно ли е той да се е върнал от някоя пещера, където е бил в самадхи ?
– Не знам това.
► Необичайните хора от пещерите приличат ли на Буда?
– Някои приличат, някои не.
Тази информация особено зарадва мен и Валери, защото по твърди предположението ни за смесените пещери-самадхи с представители на различни цивилизации.
– Как мислите, кой вкарва хората в състояние на самадхи ? – попитах аз. – Това знаят ламите – повтори по-възрастният особняк.
► Той казва само това, което знае – тихо коментира Лобанков. С каква цел хората преминават в самадхи за хиляди, дори ми- лиони години?
– Аз мисля, че повечето искат да се съхранят за бъдещето… На въпроса защо в пещерите има не само обичайни хора, а и такива, които не приличат на нас, отговорът е:
– Необичайните са много древни хора, които са в самадхи от много време.
► Кой пази пещерите-самадхи?
– Духът.
► Чий дух?
– Неговият.
► Кой е той ?
– Това е голяма тайна…

После по-старият отговорник казва, че той наистина е виждал пещерите и че съществата седели върху тигрова кожа в позата на Буда, с ръце на коленете, полузатворени клепки, гледали нагоре и се виждало бялото на очите им. Той бил пипал телата и те били твърди и студени.

В края на разговора Мулдашев пита дали ще му позволят да влезе в пещерата.

Действително, на следващия ден той е заведен до входа й, но не продължава нататък. Малко след първата зала всичко става така, както го описал старецът – неразположение, главоболие, стигащо до непоносимост, и въпреки опитите на Мулдашев да се проти- вопостави с всички сили, накрая е принуден да отстъпи. След като неприятните усещания изчезват, той се връща още два пъти, но всичко се повторя и накрая се отказва (5, S. 229 – 238)

Заключение:

Какво означават изследванията и преживяванията на Ернст Мулдашев?

Ясно е едно – човекът не е произлязъл от маймуната, а е резултат от безкрайно дълга, продължила милиони години планетарна еволюция. Преди нас е имало култури с далеч по- развита технология от нашата, но са изчезнали.

Има хора от отминали цивилизации, оттеглили се в тайни убежища – пещери, места дълбоко в океана, подземни градове – и те са постигнали ниво на съзнанието, което азиатците наричат състояние на самадхи. То им дава възможност да контролират обменните процеси по такъв начин, че телата им па практика са в състояние на безсмъртие, и това очевидно може да бъде удължено до безкрайност (докато пещерата не се срути и тялото не бъде наранено…).

Тези пещери-самадхи – както предполага д-р Мулдашев – могат да бъдат разглеждани като генофонд, резервоар за всички досегашни типове хора, населявали планетата, и в случай на глобална катастрофа могат винаги да бъдат реактивирани, за да оплодят отново Земята.

Има и още една възможност, която според мен е не по-малко убедителна и се подкрепя от резултатите на други мои проучвания. Тя е, че в случая може би не става дума за телата, а за душите, свързани с тези тела. Тези души, тези пра-древни и извънредно силни духовни потенциали са огромни енергийни носители, чието съществуване поддържа висока земна вибрация и високо енергийно ниво, като по този начин участват в съдбите на цели народи. Ако телата умрат и душите им преминат във финия свят, вероятно вибрацията на Земята чувствително би спаднала и би се доближила до „тъмните“ сили.

Нека си го представим образно: да речем, че нощно време се намираме в стая, която вместо от крушка се осветява от стотици запалени свещи. Повечето от тях са нормални битови свещи. В стаята обаче има и няколко огромни свещи, които горят отдавна и ще горят още дълго, след като малките изгаснат.

Горе-долу така си представям душите от пещерите-са- мадхи, тези големи, древни и силни души, които поддържат определена базова вибрация тук, на Земята.

Вероятно някой ще възрази, че никога не е чувал нищо за атланти, великани или други подобни, че такива неща не съществуват – но какво ще кажете за гигантските атланти? Дори археолозите знаят за тях.

И естествено, че ще знаят, защото през 1833 г. в ранчото Лампок, Калифорния, при изкопаване на барутно хранилище, войниците се натъкват на почти 4-метров скелет, който е поставен в кръг, украсен от мидени черупки и непознати символи. До този великан има огромна бойна секира, напомняща тези на северните Богове. Това, което насочва към не-земен произход, е факта, че както на горната, така и на долната си челюст, съществото има двойна редица от зъби.

През 1891 г., на три метра под земната повърхност строители в Критендън, Аризона, се натъкват на огромен каменен саркофаг. За разкопаването му са привлечени експерти и вещи лица. В саркофага има огромен мумиен ковчег на човешко или човекоподобно същество с тяло, голямо почти четири метра, белязано и от друга особеност: то имало шест пръста на краката – както мъртвия от Розуел (18, S. 290) !

Изображение 24: Генофондът на човечеството – представители на различни цивилизации в пещерите-самадхи.

Нека преди да преминем към следващата глава, Ви разкажа още нещо от личните си пътувания: през септември 1989 г. във Финикс, Аризона, се срещнах с млад американец на име Сийн, живял година и половина при Далай лама в Дарамсала1 в индийските Хималаи. Самият Сийн има контактьорска дарба и е обучаван от монасите да медитира и да развива ясновидство.

Той ми съобщи, че един ден те му казали да гладува, защото го очаквала инициация, за която се изисква вътрешна чистота. Той постил много дни и една сутрин най-накрая го отвели. Изкачили се до един висок връх, където пред тях внезапно се открила пещера. Сийн никога преди не я бил виждал.

Влезли в нея и вървели часове през прохода. Сийн почти не се решаваше да ми разкаже какво се случило после. Тунелът бил пълен със зверове – той използва думата върколаци. Във всеки случай, имали светещи червени очи и само чакали някой да се отдели от групата. Обяснили му, че психическите сили на двама от най-силните монаси щели да ги държат настрана, единият от тях вървял начело, а другият – последен. Ако Сийн застанел на задния край, това щял да бъде краят му. Казали му, че чудовищата служели за преграда, за да не може никой външен да проникне там, където сега отиват.

След няколко часа те най-накрая стигнали до голяма, висока няколко метра златна порта и седнали пред нея в позата на Буда за колективна медититация. След известно време вратата започнала да става прозрачна. Сийн решил, че наистина става нещо с него, защото зад нея съвсем ясно видял грамадни хора, също в позата на Буда. Те имали златни коси и златна кожа. Между тях и групата протекла телепатия. Сийн ми описа чувството как мозъкът и цялото му същество били сканирани от тези същества. Той не можел да се противопостави, но не се чувствал застрашен или уп- лашен. Усещал само, че имали власт над него и насочвали мислите му. Те очевидно са го изпитвали, защото след това му доверили нещо, което той не искаше да сподели с мен.

1 Град в южната част на Индия – бел. прев.

След няколко часа групата се сбогувала със златните същества и поела по обратния път – покрай зверовете и обратно в манастира. Сийн каза, че няколко пъти е вдигал поглед към входа на пещерата, но той станал неоткриваем.

През 2000 г. отново го срещнах – този път в Мюнхен, и той потвърди историята си.

Как смятате?

Нека обаче споделя и друго: преди няколко години се запознах с една привлекателна дама от Швейцария на име Верена. Тя бе казала, че ще спонсорира откривател, който успее да създаде двигател на свободна енергия. За съжаление, не излязло нищо, защото господинът се оказал подлец и изчезнал с парите, но случаят ми даде възможност да получа извънредно интересна информация. Дамата често ходеше в Дарамсала и многократно имаше честта да се среща с Далай лама – защото прави големи дарения за него и манастира. Помолих я, когато отиде следващия път, да го попита за кухата Земя и подземното царство под Хималаите (Шамбала и Агарта).

Тя наистина го направи и на въпроса дали такова подземно царство съществува, получила отговора: „Чувал съм за него.“ Е, чудесно…

След съвместните ни разговори тя бе станала прозорлива и попитала същото нещо монасите. Един от тях отвърнал, че веднъж е бил в подземния свят и когато се върнал в манастира и пожелал да заведе братята си до пещерата, за да докаже случилото се, не могъл да открие входа.

Всичко това се подкрепя от изследванията на Мулдашев и насочва в същата посока.

Защо например телевизията или учените не Ви информираха за тези неща? Вероятно по същата причина, поради която не сте знаели, че в един японски манастир се съхранява морска нимфа (Изображение 25).

И защото това не Ви засяга – от гледната точка на тези, които управляват света – то би могло да промени мирогледът Ви! Но Вие ще се съгласите с мен, че тези същества са по-интересни от нашите политици, от спортното предаване или от вечер в дискотеката…

Изображение 25: В храма Карукаядо, Япония, се съхранява тази 1400- годишна и 65-сантиметрова морска нимфа. Медицинските изследвания показаха, че съществото не е изкуствена „конфигурация“ -някакъв японски Волпердингер 1 – както се надяват критиците. Горната половина на тялото наистина е човешка, а долната е с генетика на риба. Дали подобни същества са „грешка на природата“, аналогично на някои изроди (например деца с две глави) – или са доказателство, че нашите предшественици са провеждали генетични експерименти? 1 Митично същество от народния фолклор в Ба- вария (заек с бивни, рога и крила) – бел. прев.

Защо разказвам всичко това?

Все още няма да Ви кажа. Изчакайте – напрежението трябва да нараства! Но знайте: на тази планета се случват странни неща…

Вече научихме за един безсмъртен, че дори и за повече -въпреки че не са елегантни като нашия граф, те не са по-малко интересни. Светът има да ни предложи и други невероятни неща. Разликата с написаното дотук е само, че следващите знания са документирани и всеки може да го провери. Един мой приятел каза: „Ще им се изправят косите.“ Да, ако разберат, че днес подобни документи съществуват в оригинал и учените и археолозите вече не могат да ги „оставят“ да изчезнат – както стана с оригиналите на Стария и Новия завет, които по мое мнение не само са ловко миксирани, но и съзнателно фалшифицирани, по причини, които предишните читатели-на-Ян-ван-Хелсинг ясно могат да опишат… И именно този факт прави предстоящото наистина толкова интересно. За да направим сравнение с източниците, е необходимо нещо предварително.

Нека първо разгледаме…

Следва…

 

loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе