Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Ян ван Хелсинг | “Не пипай тази книга!“ (Част 2,3 и 4 – ПО КАКВА ПРИЧИНА? ЗАЩО? КОЙТО НЕ ПИТА, СИ ОСТАВА ГЛУПАВ)

в Любопитно


Заради взривоопасното си съдържание, вече две книги на Ян ванХелсинг бяха забранени. Не минава и ден без хората да са предупреждавани за „опасния германски автор“.
Ян ван Хелсинг отново ще разтърси светогледа Ви! Не пипай тази книга! — защото след това наистина няма да е лесно да живеете по стария начин.
Ако сте човек, който не се интересува от тайни, който никога не е желал да бъде външно и вътрешно богат, който не се е питал как да постигне успех и добро здраве, тогава книгата не е за вас. Ако обаче чувствате, че нещо в света наистина не е наред и продължавате да се интересувате от живота, от тайните на „просветения“ ни век, това е вашата книга. Само не казвайте, че не сте били предупредени! Ян ванХелсинг ще ви разкаже случки и истории, които ще ви дадат власт над собствения ви живот — а който има власт, носи по-голяма отговорност.
Изберете сами — да продължавате да живеете, както досега, или да промените съдбата си? Решението е изцяло ваше.
„Атлантическото знание категорично заявява: човекът притежава сила на мисълта и чрез нея може да бъде Творец — да, той е не само част от Творението, но е и част от Твореца! Помислете още веднъж: Ние не само сме част от Творението, ние сме част от Твореца и имаме силата и средствата да творим сами!!!“
Ян ван Хелсинг


Ян ван Хелсинг | “Не пипай тази книга!“ (Част 1 – КАК ТАКА?)


ПО КАКВА ПРИЧИНА?

Каква причина Ви накара да посегнете към книгата?

Наистина ли само любопитството?

Ясно – значи сте любопитни. Но ще бъдете ли любопитни, ако ставаше дума за чужди светогледи, да, нека дори вземем представите на някой с власт и пари – някой от тези най-богати хора на Земята? Желаете ли наистина да се потопите в неговата философия и да видите как мисли и в какво вярва – как разсъждава за успеха и победата? Искате ли да знаете на кой Бог се кланя, дали коленичи пред него и се смирява, както и Вие правите понякога? Или може би не?

Къде остана готовността Ви? Ще приемете ли светогледа на противника – може би на съседа Ви, с когото не сте в добри отношения – или на съперниците в професията? Как стоят нещата с конкуренцията? Винаги ли имате право? Другият винаги ли греши?

Докъде стига любопитството Ви? Трябва ли да сте християнин, питам Ви, за да сте достатъчно любопитен, да посетите тайните архиви на Ватикана и лично да се уверите как точно стоят нещата с Вашата вяра? Защото, ако всичко за живота и семейството на Исус е казано, означава, че за него повече няма никакви тайни, нали така? Достатъчно Ли сте любопитни, за да поставите на карта всичко, в което сте вярвали толкова дълго, към което винаги сте се придържали или което винаги са Ви казвали и знаете наизуст?

А еврейската религия? Защо в нея има тайно учение -Кабала? Ако всички евреи са равни помежду си, защо тайнствените мъдреци пазят знанията от вярващите? Какви са тези тайни?

А ислямът? Защо суфите са „по-добри“ мюсюлмани и защо те могат да правят „чудеса“, които обикновените мюсюлмани не могат? Какво знаят те, което е недостъпно за обикновените вярващи? А дервишите? И те са запазили своите знания през вековете и ги предават само на посветени. Ако сте мохамеданин, питам Ви, не искате ли да разберете какви тайни пазят върховните дервиши?

Готови ли сте да дадете, да изоставите нещо и да се трансформирате, за да постигнете това тайно познание? Наистина ли можете да поставите под съмнение досегашния си светоглед и да го промените, в случай че той се окаже незадоволителен или непълен?

Или по друг начин: да приемем, че сте банкер или бивш BWL1 – студент, който добре познава съвременната финансова и данъчна система. Любопитен ли сте достатъчно, за да изучите друга парична система – такава, която функционира по различен начин, дори е много по-успешна и би превърнала наученото от Вас (с много труд) в нещо безполезно и безсмислено?

Ако искате да получите окончателни отговори на тези въпроси, ако искате най-накрая да имате успех в живота си, да гледате позитивно и спокойно в бъдещето – естествено има начини да го постигнете.

Просто се наблюдавайте, докато четете. Обърнете внимание от какво се вълнува душата Ви – дали с напредването на страниците чувството Ви, смелостта Ви, готовността Ви да рискувате, настроението Ви, желанието да вземете в ръце живота си, да предизвикате живота – и да намерите себе си -се повишава или за пореден път се отказвате и се оставяте да корабокруширате.

В това отношение книгата, която държите в ръцете си, би могла да Ви помогне. Възможно е нещата да започнат да се променят: и старите убеждения да се обърнат с главата на-долу! Подобен беше ефектът от предишните ми книги. Но ще имам ли достатъчно сила, за да Ви помогна да изградите нова представа за света, основаваща се на факти и най-вече на Вашите собствени опитности – матрица, с която да можете да виждате ясно в живота си, да разпознавате нещата и смело да посрещате собствените си решения?

Днес става дума за следното: да бъдем независими – независими от политическите доктрини, от цензурираната история, от положение, партии или организации, независими от мнението на родителите и околните; накратко: да сме свободни, да вземаме свободно решения и свободно да се развиваме!

Изискването към мен и настоящата книга е да Ви помогна да се освободите и сами да управлявате живота си – независимо че това би могло да не се хареса на други.

Звучи добре, не мислите ли? Твърде хубаво, за да е вярно…?

Не Ви ли се е искало да изоставите цялата дандания зад себе си, традициите на отминалите поколения, „политически коректните“ брътвежи и мнението на другите? Не сте ли искали поне веднъж наистина да се разкриете? Да им покажете това, което се крие във Вас? Но по някакви причини винаги сте го изоставяли и отлагали, а вероятно го отлагате и днес…?

Мислите ли, че вече е късно за това?

Никога, приятелю, никога. Никога не е късно! Днес е пер- фектният ден да се случи нещо ново и аз ще Ви помогна това да стане.

Естествено, при условие, че искате да сте майстор, да творите и вземете в ръце живота си – и не приемете казаното, а докоснете книгата. Нека скъсаме със зависимостта си от лекари, учени, верски организации, партии, футболни клубове, мними отминали задължения – или както казва мъдрецът: да приключим с кармата!
(Тя изчезва, както и всички ненужни неща.)

Единственото нещо, което се „иска“ от Вас, е за малко да изоставите твърдите си убеждения и да последвате сърцето си. Само това – това е всичко!

Най-лошото, което може да Ви се случи, е в края на книгата да си кажете: „Ох, май наистина не трябваше да я пипам.“
Но не вярвам.
Е, готови ли сте? Следвайте ме тогава към въпроса…

1 Икономически дял за организация на производството – бел. прев.

ЗАЩО?

Защо точно тази книга?

В последните години през страната ни премина вълна, да, тя заля и останалата част от света. На пазара се появиха множество книги на тема невидима политика (някои от тях отново бяха забранени1 ) и показаха, че не всичко, което ни внушават политиците и масмедиите, отговаря на истината. Стана ясно, че десетилетията промиване на мозъци (с помощта на учебни, научни и религиозни писания) са отминали и за казаното повече не трябва да има място в главите ни. Интернет също играе голяма роля в този вид доставка и разпространение на информация.

Пример – 11 септември: едва ли има още някой, който да вярва в разпространената официална версия, която почти хипнотично се внушаваше на хората.

Ако си спомним обяснението на американското правителство за инвазията в Ирак, всички ще се изсмеят, а при споменаване на еврото, лицата ни помръкват…

Хората се пробуждат и все по-рядко се оставят да ги лъжат. Историческите книги се разследват, снимките за кацането на Луната – също, а квантовата физика вече изхвърли зад борда повечето съществуващи клонове на науката – те вече са атавизъм.

Време за размисъл!

Въпреки че (стигнах до личните си мотиви) все повече хора научават невидимите причини за случващото се, мислят неконвенционално (на принципа Qui bопо? – Кой има полза ?) и разследват събитията, а не повтарят като папагали, както преди (иначе толкова удобно) – трябва да отбележа, че много малко от тях успяха и успяват да вникнат в информациите и в новия ход на нещата, за да ги интегрират в живота си.

И така, вече научихме, че тайните общества силно влияят на световната политика и че нашите политици са малко или повече само марионетки; разбрахме, че човекът не е произлязъл от маймуните (женските човекоподобни горили, орангутани и шимпанзета нямат клитори, техните предци също нямат, съответно и жените нямаше да имат, ако бяха техни наследници…); разбрахме, че „там отвън“ очевидно има живот, който ни е въздействал в миналото и продължава да ни въздейства днес. Научихме, че Коледа и Великден не са свързани с Христос, а с природните циюти (още при древните германци), че Мойсей и Ехнатон са един и същи човек, че на човешкия мозък може да се въздейства с нискочестотни вълни и, и, и…

Какво да правим с тези знания? Как да ги интегрираме в собствения си живот? Какво означават те лично за мен?

Оказва се, че много хора, които се занимават с подобни теми, експериментират с начина си на хранене и са критични към официалната медицина – т.е. такива, които са отворени към новото и са готови да вървят по алтернативни пътища – срещат проблеми в ежедневието. Много малка част от тях успяват да използват знанието конструктивно в живота си. Някои от тях са обект на подигравки и често се сблъскват с неразбиране. Други започват да мисионерстват с изнамерените парчета знание и да се ужасяват от малкото им останали приятели…

Повечето от тях нямат достатъчно пари; налага им се да приемат каква да е работа; чувстват се потиснати и за всички неща от битов характер са стъпили здраво на земята…

Не би трябвало да е така, или…?

Още по-лоша е липсата (и това в крайна сметка ме накара да поработя отново над клавиатурата) на любов и сърдечност именно у тези, които смятат, че трябва да се прокарат нови пътища. От една страна, те обясняват колко важни са светлинните вериги и медитацията или пък молитвите за световен мир, в същото време обаче са в конфликт със свекъра си, не могат да се разберат с колегите и постепенно се превръщат във фанатици.

Много любознателни хора, отчасти получили информациите си чрез Интернет (и седели по цели нощи пред монитора.. .), не са в състояние да възприемат цялостната концепция, голямата, обективната гледна точка, а клъвват отделни аспекти от различни концепции и след това ги инсталират в стария си светоглед.

Вследствие, един си избира темата данъчна система, друг – свободна енергия, трети околна среда, четвърти извънземни, някой друг – германския Райх, патриархат, Ватикана, пророчества за Третата световна война или масонски ложи. След това избраното се преследва едностранчиво и същевременно се намира изкупителна жертва, която да бъде сочена с пръст и тя се превръща във виновник за собствения задръстен живот и лично безсилие.

Тоест, повечето хора обикновено сочат другите с пръст -към злите, защото те самите естествено са добри – но никога няма да се отдалечат от собствената си камбанария!

И така, те определено пропускат житейската си цел.

Защото: „Нищо не е добро, ако човек не го направи.“

Или: „По плодовете им ще ги познаете!“

Според мен драмата е, че повечето хора търсят виновници за тяхното неприятно настроение, финансова мизерия, здраве или семейно положение – винаги извън тях. Логично и решението е някъде навън – държавата трябва да подобри нещата или здравната система, или новата ваксина, или социалната система, да, а защо не и извънземните…

Представата, която ни се внушава от държавата и медиите е абсолютно същата: ние живеем в някакъв напълно външен свят. Духът – двигателят зад материята – любовта, интуицията, душата, божественото се отричат. Всичко това било отживелица, суеверие, фантазия, проекции на желанията.

Точно това е нещото, което различава „посветените“ от повърхностните граждани – атеисти и материалисти: те не са запознати с механизмите на живота. Те стават незначителни, безлични и се забавляват с живота на големите, богатите и влиятелните.

Съответно аз разделям тайните механизми на живота в две категории:

1) слабостите, които могат да се използват срещу бъдещото развитие на човека, и

2) силите, които благославят човечеството духовно и безгранично, ако бъдат използвани съзнателно

В книгата на Йордис фон Лохаузен „Смелост за власт“ откриваме „десет правила“ на китайския майстор Сун Дзъ преди 2500 години, които показват, че слабостите на хората винаги са били проучвани и използвани. Ако човек познава скритите механизми на живота – в този случай негативните – най-вероятно ще ги употреби и ще има предимство:

1) Развалете това, което винаги е било хубаво в страната на враговете ви.

2) Направете боговете им за посмешище и стъпчете всичките им обичаи в калта.

3) Подкопайте с всички средства престижа на водещата класа; оплитайте ги при всяка възможност в тъмни машинации и в подходящия момент ги опозорете.

4) Разпространявайте между гражданите конфликти и раздори.

5) Настройвайте млади срещу стари.

6) По всякакъв начин спъвайте работата на властта.

7) Внедрявайте навсякъде свои шпиони и

8) не се страхувайте от сътрудничество с най-низките и най- отвратителните създания.

9) Винаги, когато можете, обърквайте обучението и доставките на противниковите сили; подкопавайте дисциплината им и парализирайте волята им за борба чрез потискаща музика, също така пращайте леки жени в лагера им и оставете падението им да достигне дъното.

10) Не пестете нито обещания, нито пари или подаръци, защото всичко това носи големи лихви (1, S. 263).

Изображение 2: Дупката в Пентагона е широка точно 19 метра. Самолетът, който уж се е блъснал в него, обаче е широк 38 метра. Защо на мястото, където би трябвало да са се врязали крилата му, сградата е непокътната? Сравни с долната снимка.
Изображение 3: Виждате ясно: там където е трябвало да се врежат крилата на самолета, сградата е невредима. Как е възможно? Не виждаме никакви останки – колесници или самолетни части – и никакви трупове пред Пентагона; дори тревните площи са незасегнати.

Трябва ли аз да Ви кажа какво означава това или сте достатъчно смели сами да предположите „забранената истина“?

„Десетте правила“ със сигурност са били дар за много вла- детели при изпълнение на политическите им цели. Части от тях намираме и в „Завещанието на Петър Велики“, в документите на Баварските илюминати или при Макиавели. Николо Макиавели (1469-1527) е гениален италиански политик и историк, който (най- вече) в книгата си „Владетелят“ изследва причините за безсилието на управлението в Италия. В нея описва владетел, чиито действия произтичат единствено от позиция на властта. По негово мнение владетелят винаги трябва да създава противоположни партии – „леви“ и „десни“ групировки, които да действат едни срещу други, така че народът да потърси закрила и сигурност при него.

Това не прилича ли на сегашния, раздухван от медиите страх от тероризъм? От кого гражданите ще потърсят закрила? А ако заплахата е (уж) глобална, от кого ще поиска защита световното население? Ще продължим темата в Главата Новия световен ред...

Положителните аспекти и механизми на живота, ще бъдат изчерпателно обяснени.

1 Първите две книги на автора (Тайните общества и тяхната власт през 20. век или как човек не управлява света, Lathen, 1994, и Тайните общества II, Lathen 1995), след две съдебни следствия са забранени за издаване и разпро- странение в Германия и Швейцария – бел. прев.

КОЙТО НЕ ПИТА, СИ ОСТАВА ГЛУПАВ

Нека се върнем още веднъж към повдигнатите въпроси: питали ли сте се как е възможно капиталът и произлизащата от него власт на трите хиляди семейства да контролират света? Кое ги е направило толкова богати? Защо Вие не сте един от тях? Животът ли е несправедлив към Вас? Бог ли лошо отсъди? Или тези кръгове имат знания за неща, които Вие не познавате?

В хода на книгата ще разкодираме част от загадката. Как мога да го твърдя? Вижте, аз не само от години пиша за тайните общества, но продължавам да се срещам с хора, работили за трите хиляди семейства, но преди всичко…: имам един изключително интересен приятел (за него ще говоря по-късно), който ме следва от дете и ми помага да изследвам живота.

В нашата книга се говори за тайни. Твърдя, че има известни познания, които се крият от обществото – както от „лошите“, така и от „добрите“. Едните се въздържат, за да не застрашат целите и стремежите си за световно управление. Другите мълчат, за да не влошават положението още повече, защото всяко нещо има своето време – дори и срещата с информацията.

Да сравним това с родителите, които крият острия нож от малките си деца. Ножът сам по себе си не е лош, но детето може да се нарани с него.

Подобна е ситуацията с истината и информацията. Те също могат да бъдат използвани като оръжие. В историята често се е случвало някои информации целенасочено да се пазят в тайна, респективно да се прикриват, за да се подготви, дирижира или приключи една война. Нека погледнем под лупа два примера.

Битката при Ватерлоо:
Банкерската фамилия Ротшилд сериозно влияе върху ев- ропейската политика през 18. и 19. век. До 1815 г. Натан Ротшилд – единият от петте сина на Майер Амшел Ротшилд, се издига до най-влиятелния финансов банкер на цяла Англия.
От своя страна, Ротшилдови вече са изградили почти перфектна шпионска и куриерска система в цяла Европа, оправдала надеждите преди всичко по време на Наполеоновите войни. Във всички стратегически важни градове и търговски места те имат свои „агенти“.
Дес Грифин пише: „Каретите на Ротшилдови галопират по улиците, корабите им преминават Ла Маниш, агентите им се движат като неуловими сенки из градовете. Те пренасят пари в брой, ценни книжа, писма и съобщения. Преди всичко съобщения – най-новите, най-важните съобщения, засягащи стоковите и акционните борси. “ (16, S. 80f)

На 20 юни 1815 г. Натан Ротшилд получава таен доклад за развоя на войната и по най-бързия начин заминава за Лондон. Пристигнал на Лондонската борса, той разпродава всичките си Consul-акции и симулира, че Англия е загубила войната. Новината се разпространява като пожар: „Ротшилд знае.“ – „Уелингтън е паднал при Ватерлоо.“ Повечето акционери изпадат в паника, че ще загубят всичко, и продават акциите си. Когато след няколко часа цената им пада до пет цента за долар, една дузина ротшилдови агенти на ордерово гише от другата страна на борсата изкупуват всичките акции на безценица. След унищожителното поражение Франция е изправена пред сериозни проблеми и през 1817 г. решава да вземе голям кредит от уважаваната френска банка Ouvrard и известните банкери братя Баринк от Лондон. Ротшилдови са почти забравени. Година по-късно тя отново има нужда от пари и повторно игнорира Ротшилдови. Това, разбира се, изобщо не им допада. Те опитват всичко, за да накарат френското правителство да им предостави сделката, но напразно.

Френските аристократи, горди в своята елегантност и знатен произход, виждат в Ротшилдови селяци – парвенюта, които трябва да бъдат поставени на място. Тогава на 5 ноември 1818 г. се случва нещо съвсем неочаквано. След като дълго време курсът на правителствения заем постоянно расте, изведнъж започва да пада. В двора на Людовик XVIII цари напрегната атмосфера. Единствените, които по това време не са потиснати, са братята Калман и Якоб Ротшилд. През октомври 1818 г. с безкрайните си резерви и с помощта на своите агенти те са изкупили голяма част от френския правителствен дълг, отпуснат от техните съперници Ouvrard и братя Баринг, с което курсът на заема се покачва. На 5 ноември 1818 г. обаче пускат огромни количества заемни книжа на свободния пазар в столиците на Европа и хвърлят пазара в „паника“.

Вследствие на това картината тотално се променя и Ротшилдови стават „№ 1″ във Франция. Ето как получават цялото внимание на френския двор и то не само по отношение на паричните дела.

След поражението на французите банковата къща Ротшилд силно разширява влиянието си върху правителствената политика на Франция, а в Лондон чрез влиянието си върху Английската национална банка Натан Ротшилд има силно влияние върху британския парламент(16, S. 82f)

От този пример виждаме размера На щетите, който една прикрита информация може да предизвика – в случая върху борсата и индиректно върху правителството на една страна…

Нека следващият пример бъде за това как прикритата информация може да въвлече една цяла нация във война:

ПърлХарбър
Кратко напомняне: американският президент Рузвелт по онова време подтиква Япония към военни действия, като на 26 ноември 1941 г. поставя военен ултиматум, с който изисква японската държава да изтегли войските си от Индокитай (днес Виетнам) и Китай (от Манджурия). Това е исторически факт, който се пази в тайна. Военният ултиматум на Рузвелт е предумишлено укрит от американския Конгрес до нападението над Пърл Харбър. Всички са единодушни, че на Япония не остава никаква друга възможност освен войната. Самата Япония опитва всичко, за да избегне военен конфликт със САЩ. Принц Кеной, японският посланик в САЩ, прави всичко възможно да се срещне с Рузвелт във Вашингтон или Хонолулу и да потърсят изход от ситуацията. По-късно той дори е готов да изпълни исканията на САЩ, за да избегне войната, но американският президент многократно отказва да говори с него, тъй като военните действия срещу Япония отдавна вече са планирани – както и тези с Германия. Същевременно Рузвелт заявява пред американския народ:

„Изправяйки се пред вас, бащи и майки, още веднъж ви уверявам. Казах го и преди, и ще го повтарям още и още, и още: вашите момчета няма да бъдат изпратени на каквито и да било войни в чужбина.“

Американските военни научават, че японците смятат да нападнат първо Пърл Харбър от няколко източника:

1) В писмо от 27 януари 1941 г. американският посланик в Токио Джоузеф Грей пише до Рузвелт, че в случай на война между Япония и САЩ, Пърл Харбър ще бъде първата цел.

2) През август 1941 г. конгресменът Дайс предоставя на президента Рузвелт информация не само за целта -Пърл Харбър, но и карта на стратегическия план за нападението. Принуждават го да мълчи.

3) През 1941 г. американските тайни служби успяват да разкодират, както дипломатическия, така и военния код на Япония. Рузвелт и съветниците му предварително са знаели за точната дата, часа и целта на атаката.

Ал Вилек, единият от двамата оживели след „Фила- делфийския експеримент“, ми разказа през септември 1991 г., че по онова време и той е бил позициониран в Пърл Харбър, но една седмица преди нападението е изтеглен, защото по-късно трябвало да работи заедно с Никола Тесла по „Филаделфийския Експеримент“. Дори му съобщили, че го изтеглят заради нападението и че бил твърде ценен, за да загине там.

Самият Пърл Харбър е предупреден два часа преди атаката и естествено няма възможност да се подготви за нея. Рузвелт, всъщност е искал точно това, защото малко по-късно е можел да нарече японците „задкулисни свине“, и американците трябвало да „отмъстят“ за тази атака (8, S. 120f)

Моля, преценете сами какво каза Джордж У. Буш в първото си обръщение към американската нация след удара на Световния търговски център: „Това е втори Пърл Харбър!“

Какво ли искаше да ни каже…?

Но засега да го оставим.

Това бяха само два примера от реалната политика. А представяте ли си, че има тайни, които засягат произхода на човечеството, и технологии, които са разработени, но се укриват от населението – например водния или магнитния мотор?

Не знаете ли?

Тогава малко ще помогна…

През 1992 г. прекарах половин година в южното полукълбо (Нова Зеландия, Австралия и прекосих Азия). В книжарница в Южна Нова Зеландия се запознах с мъж на име Рос, който ме попита дали имам настроение да разкажа пред негови приятели за разкрития и разследванията си относно тайните оръжейни разработки в Германия (летящите дискове). Той бил председател на НЛО-общество в Дунедин и поддържал контакт и с други НЛО-групи в Нова Зеландия. Аз спонтанно приех. На следващия ден той се обади и каза, че можело да замина за Инверкаргил, южния край на остров Нова Зеландия, при негов приятел, където веднъж в седмицата се събирал малък кръг изследователи.

Разказах за проведените от мен разследвания, а накрая домакинът поучително каза: „На вас германците обаче наистина са ви промили мозъците.“ Изказване, което по онова време не можех ясно да схвана, тъй като вярвах, че сега, след преживения националсоциализъм, ние германците можехме да се похвалим с най-свободната държава в света. След онази вечер забравих, че съм го мислел. Мъжът ме въведе в една стая, пълна отгоре до долу с книги, видеофилми и аудиока-сети, отнасящи се до неща, които „официално“ не съществуват. Обясни ми, че почти всички от книгите са забранени в Германия. Имаше такива за германски разработки в областта на анти-гравитацията, тайни за кацането на Луната, за невидимите тайни на Третия райх, критични книги за масоните, отровите в хранителните продукти, книги за хора, излекували себе си от смъртоносни болести, за „свободна енергия“, кухата Земя, подземни бази, за извънземни контакти с правителства и т. н.

На събирането ни онази вечер присъстваше и един господин, който на другата сутрин поиска да ми покаже нещо. Качихме се в колата му и след два часа път ме отведе във вътрешността на гора, подобна на джунгла. След като пристигнахме до малка къщичка, ми обясни, че никой не трябва да научава за местоположението на къщата и ако един ден имам нужда от убежище, мога да я използвам. Каза също, че ако някога искам да построя летяща чиния, мога да го направя тук. Странно предложение, мислех си. Учудих се, че когато влязохме в къщата, той светна лампата, въпреки че към постройката не видях електрозахранване. Вместо да отговори на въпроса ми, той ме хвана за ръка и с думите „Сега стигаме до причината за нашия излет“ ми показа малка бръм- чаща машина, поставена в мазето. Потърсих кабел и щепсел, съответно контакт в който да е включена, но безуспешно. Господинът каза, че това е магнитен конвертор за производство на електричество и само един-единствен път, когато е бил пренесен на мястото, е бил активиран с електрически импулс. Този импулс се постигал с еднократно завъртане на колело отстрани на конвертора, който произвеждал достатъчно ток за цяла къща, а ако е в по-голям размер – и за автомобил.

Симпатичният господин е британец, но беше офейкал за Нова Зеландия, защото заради откритието си, което се опитал да изнесе на английския пазар, имал големи проблеми (включително смъртни заплахи), че не му останало друго, освен да се махне и да си държи устата затворена.

Толкова за техниката.

Вероятно си мислите: „Страхотно, магнитен мотор. Ако си го имах вкъщи, нямаше да плащам електричество. Щях да имам отопление и топла вода – и то безплатно. Щях да си направя оранжерия в градината, да я отоплявам гратис цяла зима и да отглеждам зеленчуци… Защо да не си купя кола, задвижвана с електричество, и да не изобретя конвертор, с което не само няма да давам пари за бензин, но ще направя нещо добро и за околната среда. Като пресметна каква част от парите ми отиват за ток, вода, бензин и храна, вече няма да се налага да работя толкова мно- го… може заедно с приятелите си да купя някой бракуван джет, да го преработя и да летя до Луната, за да проверя сам какъв е случаят с атмосферата…“

Фантазията тук няма граници. Всичко това е възможно. Но помислихте ли, че милиони хора по света щяха да останат без работа – петролната индустрия, заводи за двигатели, инженери по отоплението, соларни техници… и, и, и?

Не мислите ли, че така ще служите на силата, която винаги желае добро, но винаги създава зло? Ще станете спусък за безкрайно много страдание, много хора ще ви мразят, защото съсипвате живота им. Знам, че желаете да правите добро, но…

Разбира се, не искам да ви отклонявам от свободната енергия – напротив. Тя е нашето бъдеще и един ден (колкото по-рано, толкова по-добре) ще се появи на пазара, ще промени и обогати света. Само казвам, че всичко в живота има и обратна страна. Понякога е важно да се вземе решение, което макар да предлага предимство за повечето хора, би могло да унищожи тези, които продължават да са свързани със старите технологии, в случай че не променят мисленето и действията си.

Подобна беше ситуацията, когато се появиха компютрите. Те улесниха живота ни, същевременно ликвидираха и много професии и в бъдеще ще направят още повече хора безработни. Но бихте ли се отказали от компютъра си?

Това е законът на противоречието .

С тези примери искам само да Ви накарам да осъзнаете, че какъвто и път да изберем, по който и път да вървим, винаги ще има хора, които ще нараняваме и на които ще навреждаме, независимо колко идеалистични и безобидни са намеренията ни. И едно откритие – едно малко моторче, което открих в джунглата, ще се превърне в „оръжие“ и ще промени милиони съдби!

Разбирате ли какво имах предвид, като казах, че познаването на тайните може да бъде много опасно и че наивният дух би могъл да предизвика много разрушение и страдание с добри средства, в случай че не се научи да борави правил- но с тях?

Аз твърдя, че споменатите три хиляди семейства са толкова влиятелни и богати, защото разполагат с тайно знание за нещо от външния свят и за нещо, скрито в човека – което обаче укриват от обществото.

Наивните хора ще кажат, че днес вече няма никакви тайни, че светът е проучен и историята на Земята е ясна. Но за какво тогава са тайните служби с хиляди души служители? за какво са тайните служби, щом навсякъде по света всичко е ясно и открито?

Спомням си разговор с един интелектуалец, който не вярваше нито в Бога, нито в дявола – да не говорим за душа, интуиция и космически закони. Всичко това не било доказано научно и било фикции на мозъка.

Когато го попитах дали обича жена си, той го потвърди с убедена физиономия.

Отвърнах, че ме лъже. Лицето му се изкриви. Казах, че такова нещо като любов няма и той само си го внушава – нали не съществува научно доказателство за любов. Тя не съществува, защото нещо, което не е доказано научно, не трябва и не може да го има.

Естествено, признах, че само съм искал да го провокирам и да използвам тъпите му доказателства срещу него. Отстъпи… И той от време на време имал предчувствия, но заради убежденията си в различни модели не можел да ги обясни…

Няма защо и да може. Но да отречеш нещо реално, защото в момента не може да бъде обяснено, също не е безпри- страстно.

Така е и с тайните.

Помислете: има стотици изследователски институти, които не вършат нищо друго, освен да изследват хората – начин на поведение, потребности, навици. Само в Европа има няколко института за психологическа война (например Tavistock Institut). Добре, какво мислите, че се случва с резултатите от подобни експерименти? В коша за боклук ли отиват, или се носят при хората, основали и финансирали института?

Не стигнахме ли отново до богатите и властните?

Смятате ли, че механизмите на човешкото мислене и на живота отдавна са разшифровани? Така е, определено. И тези механизми естествено се използват от същите хора, от същите магнати и монополисти – за тяхно предимство и във Ваша вреда.

Пита се само защо до момента не сте го знаели и какво бихте направили Вие с това знание?

Отново се връщаме на темата от тази глава: с какво ми помага всичкото това знание, след като не знам как да го интегрирам в живота си?

Нека си поговорим за тайните на живота.

В досегашните си книги публикувах предимно „лошите“, опасните и неприятните тайни. Съответно трябва да дадем ход и на другата страна – приятната, освобождаващата, градивната.

Не искаме ли всички ние щастие, здраве, добро разположение и свобода…?

Искаме и е възможно. Но в сметката влиза и друго: да до- пуснем новото, за да можем да го използваме, да повярваме, че светът има още какво да ни предложи, различно от това, което сме предполагали, защото той е…

Следва…

loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе