Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Ядреният часовник е 12 ч. без 3 минути

в Свят


Източник: Вестник строго секретно
Автор: Красимир Иванджийски

Светът затъна в горещите „кучешки дни“

Динамиката на събитията е огромна. Светът влетя в нова зона на турболентност – Брекзит в Англия, след който ще последва разпадане на ЕС, варшавската среща на НАТО, на която пактът обяви нова студена война на Русия, опитът за преврат в Турция, унижението на руските спортисти преди Рио, чудовищните терористични актове в Германия, Франция, Япония, Ирак, Афганистан, Сирия, престрелките в „тихите води“ на Армения и Казахстан, напрежението в далечно Южно-Китайско море, което може да стане много близко, милионите бежанци на подхода към Европа…

Август наистина стана най-горещият месец за последните 3-4 години. Така нареченият часовник на „Съдния ден“, т.е. минутите и часовете, които ни делят от ядрения армагедон, показва „дванадесет без три“. Такова нещо не е имало от Карибската криза. Но тогава го нямаше и този часовник.

Светът затъна в така наречените летни „кучешки дни“.

Изразът „кучешки дни“ се отнася за горещите тежки дни на лятото в районите около Средиземно море. Натрупалата се жега премина в геополитическа и военна ескалация, която превърна август в „голямата схема на нещата“.

Някои анализатори писаха, че имат впечатлението, че са се върнали в 1980 г., особено след като Ислямска държава обяви терористична война и на Русия. Ще припомня, че през 1979 г. американците пиеха шампанско след влизането на войските на СССР в Афганистан. Ликуваха. Съветите сами се набутаха в капана. Получиха към двата фронта /с НАТО и Китай/ и трети, този път с муджехидините и талибаните.

Днес Русия е в по-тежка ситуация на много повече фронтове – със САЩ, с НАТО, полувойна с Украйна, войната в Сирия, новата Желязна завеса от Прибалтика до Черно море, вълненията в Узбекистан и Таджикистан с поддръжка от Афганистан…

Дали е нова 1980 г.? Не е. Тогава СССР имаше мощна икономическа, военна и социална база. Днес икономиката на Русия е много по-слаба, задъхва се, руши се нейният суровинен фундамент, в страната вървят болезнени съкращения на разходите. На този фон онова, което беше в СССР през 1979-1985 г. изглежда като леки неприятности в сравнение със сегашните проблеми.

Всъщност, нищо ново. Само нов акт от драмата Русия – Запад, започнала преди столетия.

В края на 1812 г. императорът Александър І съобщил на Кутузов необходимостта „да върви в Европа, до Париж“. Кутузов възразил: „В Европа няма какво да правим“. „Нали ние сме в Европа.“ – запитал царят – „Или пък сме в Азия?“. „Не сме и в Азия. Ние сме Русия“ – отговорил Кутузов.

150 години по-късно Путин добави „Не Русия се намира между Изтока и Запада. Западът и Изтокът се намират отляво и отдясно на Русия.“

Войната срещу Русия не е за дълго, тя е завинаги. Значи и сега войната срещу Русия не е само да се спре възраждането й. Залогът е много по-висок. Става дума за глобално лидерство. В тази схватка Америка губи, което провокира нейния властващ елит към агресия.

Войната в Донбас

Тъй като традицията на САЩ е да готвят няколко провокации едновременно и на различни места горещият август избраха и за възобновяване на военните действия на Киев срещу Донбас.

Заловената украинска терористична група в Крим е война.

Терористичният акт срещу ръководителя на Луганската народна република Плотницки на 6 август е война.

Война е и излизането на военната структура на НАТО на границата на Русия по протежението от Прибалтика до Черно море. Войната е за Украйна и за Русия. Става дума за стратегическата сигурност на Русия, преди всичко времето за долитане на ракетите. Трета световна война

Заради това беше върнат и Крим. Натовски Крим щеше да отреже европейския юг на Русия. Заради това Москва излезе и от Договора за ограничаване на въоръжените сили в Европа и разполага нови интересни „неща“ в Калининград.

Русия ще отговори бързо и изненадващо. Кога? Когато Генералният щаб прецени, че неправилното разполагане на натовските ракети може да унищожи Петербург или Севастопол. Тогава решението ще бъде взето моментално. И никакви САЩ и НАТО няма да помогнат.

За това предупреди на икономическия форум в Петербург Путин:

„Ние знаем година след година какво ще се случи, и те знаят, че ние знаем…“ Русия повече няма да играе игра със САЩ и да се ангажира в преговори на тъмно. Русия е готова за сериозни договорености, но само ако допринасят за колективната сигурност. Всички части от глобалната сигурност сега лежат в руини. Вече няма никакви международни гаранции за сигурност и страната, която е отговорна за унищожението на глобалната система за сигурност са САЩ. Русия няма намерение да реформира света според собствените си виждания, но няма да позволи да бъде реформирана според чужди виждания. Русия няма да се затвори за света, но всеки, който се опита да я затвори от света ще пожъне буря. Нито пък Русия ще действа като спасител на света, както в миналото. Русия не иска война, нито пък има намерение да започва война. Но днес Русия вижда, че избухването на глобална война е почти неизбежно и се готви и ще продължи да се готви. Русия не иска война, но не се и страхува от война. Онези, които въвлекат Русия в този процес ще научат истинско значение на болката.“

Всъщност тук няма какво да се коментира. Русия не иска война, но се готви за нея и ако започне, ще влезе в нея с цялата си мощ. Никакво двоумене като при СССР.

Русия и Турция

Вероятно това ще бъде политическият хит на годината. Неуспешният опит за преврат срещу Ердоган беше организиран с участието на САЩ. Ердоган се върна към линията на сближаване с Русия, което доведе до срещата с Путин в Петербург. Последваха важни договорености. Ще има и други.

Турция е в напълно нова ситуация. За Ердоган нищо не е завършило. Добре подготвеният и почти успял преврат говори за много. Военните, които бяха постоянно под наблюдението на службите, за първи път успяха да доведат нещата до практически завършек. Заради това сега Ердоган трябва да се справи с последиците от пуча и да не допусне гражданска война. Турция балансира на ръба и отново на преден план излиза „кюрдският проблем“.

САЩ замениха надпреварата във въоръжаването от времето на студената война с войната в Близкия Изток, неговото преформатиране и опит за създаване на Голям Кюрдистан, в който ще влязат териториите, населени с кюрди в Ирак, Сирия, Турция и Иран. 30-те милиона кюрди в тези страни са най-крупното етническо образование в света без своя държава. Териториите, на които са кюрдите, са богати на енергоресурси. Укрепването на кюрдите в Ирак и Сирия пряко ще се отрази на положението на кюрдите в Турция.

Ако се погледне картата на Сирия, ще видим, че почти целият юг, запад и част от северозапада вече се контролира от правителствените войски на Асад. Изключение са онези територии около Алеппо, които са окупирани от Ан Нусра. Ако правителствените войски изчистят тези територии от терористите, ще се появи почти права линия. Правителството на Асад ще контролира почти целия запад на Сирия. На североизток ще се укрепят кюрдите, а в централната част и югоизтока ще остане Ислямска държава.

Асад ще бъде принуден да се заеме с кюрдския въпрос след Алеппо и с унищожението на ислямска държава. Ако Русия не се беше намесила преформатирането на границите на Сири щеше да стане според сценария на САЩ и арабските монархии. В този случай Турция щеше да играе заедно със САЩ и турските кюрди щяха да останат вътрешен проблем на Турция. Но затоплянето между Турция и Русия определя нови реалности. Правителството на Турция разбира, че САЩ искат да разделят държавата, въпреки че Турция е член на НАТО и съюзник на САЩ. Но САЩ залагат в перспектива на контролираните от тях кюрди, като траен дестабилизиращ елемент в Близкия изток срещу Турция. Турция обаче е държава със силна национална доктрина, която няма да се съобразява с англосаксонците в ущърб на собствения народ.

Пренасочването на външната политика на Турция към Русия означава, че САЩ все по-трудно ще контролират Турция. Башар Асад и сирийските кюрди днес са почти съюзници в борбата с Ислямска държава. Кюрдите са поддържани от САЩ, а Асад – от Русия и Иран, които не поставят под въпрос териториалната цялост на Сирия. Заради това в перспектива главният съюзник на Сирия в Близкия изток по въпроса за целостта на двете държави ще е Турция. С появата на кюрдска държава няма да се съгласи и Иран, тъй като и иранските кюрди са взривоопасен фактор.

За Ердоган сега е изгодно Башар Асад да остане на поста си. Това ще позволи на тези две държави да решат кюрдския въпрос в своя полза в противовес на САЩ. Как обаче ще стане това, засега никой не знае.

Путин – Нетаняху

Така стигаме до неочаквания момент в тези събития подобряване на отношенията на Турция и Русия с Израел и преди всичко между Путин и Нетаняху. Ясно е, че Нетаняху, както и Буш – Младши, Клинтън и Обама, е същата номинална фигура. Все пак някой трябва да е премиер на Израел. Нетаняху беше представител на същите кръгове, които бяха и са опоненти на Путин и Русия.

Но постепенно Нетаняху, със своята политика в Ирак, Сирия, Палестина и Иран, се алиенира до такава степен ще стане неудобен за така наречения колективен Запад и за върхушката на САЩ.

Нетаняху /и въобще Израел/ започна да става излишен. Кисинджър предупреди, че до 10 години Израел може въобще да изчезне. Започна и стратегическото пренасочване на политиката на Вашингтон от Израел към Иран.

Близкият Изток е пред съдбоносни изменения заради огромните запаси от въглеводород. Всичките тези хартийки – долари и евро, в които инвестират местните крале в едно мигновение ще се превърнат в прах.

Картата на целия Близък Изток ще се промени завинаги. В него за Израел, като проводник на интересите на САЩ и Англия, ще има все по-малко място. На този огромен енергиен пазар, от който вече бяха отстранени такива фигури като Саддам и Кадафи, да имаш такъв съюзник като Нетаняху с неговата политика спрямо Палестина, Сирия, Турция, Иран, Ирак, е неинтересно и даже опасно. В тази ситуация Нетаняху се опитва да си осигури „място под слънцето“, бягайки между силните на деня и насочвайки се все повече към Русия и Евразия. Това е нещо напълно ново за генезиса на Израел.

Дали Путин ще поеме ангажимент вместо САЩ да стане гарант не само на Нетаняху, но и на Израел? Последиците могат да са положителни но и отрицателни особено по линията Русия – арабския свят.

Интересна ситуация ще се получи и с ционисткия преврат в Киев. Светът едва ли ще се съгласи със съществуването на две „еврейски“ държави.

На тази тема ще се спирам и в бъдеще.

Олимпиадата в Рио

Спортът в голяма степен е сублимация на войната. Заради това в древни времена войните са спирали. Сегашният спорт обаче е сублимация на хибридната война, която не спира. Заради това всичко, което сега се случва около спорта и допинга няма нищо общо нито със спорта, нито с допинга.

Ще припомня, че войната на Грузия срещу Южна Осетия започна през 2008 г. по време на Олимпиадата в Пекин. WADA, сегашната антидопингова агенция, беше създадена през 1999 г. без Русия и закономерно се обърна срещу Русия. Международният олимпийски комитет позволи само на някои руски спортисти да участват в Рио, въпреки че всички други на Запад „взимат“ много повече. Но руснаците бяха унизени. Позволиха само на някои. Позволиха, смилиха се.

Заради Афганистан Западът провали олимпиадата в Москва през 1980 г. Днес Западът е в Афганистан, но „позволява“ само на някои руснаци. Този свят наистина е полудял. Русия е атакувана секторно, парче по парче.

…Всичко това и още много се случи през горещия август 2016 г. Междувременно споменатият часовник на Съдния ден, отмерващ времето на началото на ядрената война, стигна 12 без три минути.

Никога не е бил толкова близо до началото на апокалипсиса…

Източник: Вестник строго секретно
Автор: Красимир Иванджийски

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе