Войната между Сорос и Орбан

в Свят


Loading...

В края на март правителството на Виктор Орбан внесе в унгарския парламент законопроект, който предвижда чуждите университети на територията на страната да се разделят с лиценза си, ако нямат кампус в родните си страни. Това предизвика вълна от недоволство, тъй като единственият университет, който попада под ударите на новата разпоредба е Централноевропейският университет (ЦЕУ) на Джордж Сорос в Будапеща. Въпреки протестите обаче парламентът одобри проекта, а на 10 април го подписа и президентът Янош Адер.

Въпросът за съдбата на университета е отворен, тъй като ректорът Майкъл Игнатиеф продължава да търси подкрепа, включително извън страната.

Сюжетът с ЦЕУ обаче е далеч по-сложен, а двубоят между Сорос и Орбан ще задава и занапред тона на политическия дебат в Европа и САЩ. A-specto ви предлага анализа на Браян МакДоналд, ирландски журналист, които живее и работи в Русия.

Браян МакДоналд

Натискът на Унгария върху университета на Джордж Сорос в Будапеща е заради много повече от едно учебно заведение. То е част от идеологическата битка, която ще доминира европейския и северно-атлантическия дискурс в следващите години.

Каквото и да се говори за Виктор Орбан, неговите ходове са бързи и решителни. Когато хиляди демонстрираха в Будапеща срещу неговото предложение за затягане на регулациите за чужди университети, протестиращите говореха за продължителна съпротива. Два дни по-късно, сделката беше готова. Орбан прокара предложението в парламента, показвайки ефикасност, която би впечатлила дори Ангела Меркел, ако тя не проявяваше недоверие към него по други теми.

Неговата цел е Сорос, най-заможният син на Унгария, който се е превърнал в омразна фигура за националистите в Европа. И в човек, който разделя страната на две. Много унгарци се възхищават на философията на Сорос и го възприемат като благотворител. От друга страна, също толкова много смятат влиянието му за престъпно и отхвърлят неговия глобализъм.

За либералите Унгария е огромно разочароване. В началото на 90-те години страната е възприемана като най-западно ориентираната от бившия Варшавски договор. Само преди 20 години Социалистическата партия и Алианса на свободните демократи разполагат със завидно мнозинство в унгарския парламент. Но след като страната е изправена пред банкрут, управляващите са принудени да въведат непопулярен пакет от мерки за ограничения, който позволява на партията ФИДЕС на Виктор Орбан да направи рязък скок от 20 до 148 места на изборите през 1998 г. В следващото десетилетие битката е ожесточена, до 2010-а, когато обвиненията за гигантска корупция, довели до протести, нанасят смъртоносен удар върху Социалистическата партия.

Смяна на тона

Оттогава насам Орбан използва огромното си мнозинство, спечелено през 2010-а, за промени в конституцията и отчасти доказва себе си като политически хамелеон. Например, едновременно култивира близки отношения с Владимир Путин и с ултра патриотичното правителство на Полша. И въпреки че руски компании печелят огромни договори в секторите на транспорта и енергетиката, всеки път когато Европейският съюз обсъжда антируски санкции, Будапеща беусловно ги подкрепя.

В Европейския съюз поведението на Унгария спрямо мигрантската политика неведнъж буди възмущение. Докато Ангела Меркел отваряше немските врати, Орбан конструираше ограда, за да държи новодошлите далеч от унгарските граници. Въпреки това ФИДЕС е политически свързан с немската ХДС на Меркел и с ЕНП в Брюксел, и колкото и да е парадоксално, се е доказала като най-лоялния партньор при гласуванията в Европейския парламент. Член на ЕНП наскоро сподели пред Politico, че европейските парламентаристи от ФИДЕС „гласуват с нас в 98% от случаите, което е дори повече, отколкото немските им колеги в ЕНП“. Това показва гениалната двойна игра на Виктор Орбан.

Защото докато той е зает да събаря либералната демокрация в Унгария, европейските помощи за страната продължават, достигайки средни стойности от 2,4% от БВП 2004-2014. А европейското недоволство се изразява по-скоро в тихо мърморене, отколкото в звучен рев. Дори и американците изглеждат относително кротки и смирено обобщават, че „Вашингтон е разочарован от ускорения законодателен процес, насочен срещу Централноевропейския университет“. В същото време, увертюрите на правителството към Доналд Тръмп, смятан за потенциален партньор и „себеподобен“, са посрещнати с мълчание.

Няма друго време като сегашното

Докато всеки знае, че очевидно желанието на Орбан е да „отреже крилата“ на Сорос, същинското законодателство е доста по-неясно. То принуждава чужди университети да затворят, при условие че не съществува двустранно споразумение между Унгария и страната, откъдето идват. В случая с Централноевропейския университет, единственият начин да продължи съществуването си би бил, ако се отвори „университет-майка“ в Съединените щати. В резултат на това други страни като Австрия, Румъния и Литва предлагат себе си като алтернативни локации.

ЦЕУ е основан през 1991 г. в Прага, преди бившият президент Вацлав Клаус да го „изрита“ няколко години по-късно. По онова време мисията му се синтезира така: „Да обучава нов корпус от регионални лидери, които да помогнат за консолидирането на преходните процеси в региона“. През 2000-а фокусът се измества върху „подчертано внимание  към демокрацията и човешките права“. Сред възпитаниците на университета са азербейджанските дисиденти Илгар Мамадов и Рашадат Ахундов, сръбският про-натовски активост Сърджан Цвийч и сегашният президент на Грузия Гиорги Маргвелашвили. Така, мнозина в страната се страхуват, че Будапеща е организатор на своя собствена фабрика за „цветна революция“.

До момента Орбан и Сорос неведнъж са изразявали недоволството си едни от друг. Преди две години министър-председателят обвини милиардера, че е отговорен за мигрантската криза: „Неговото име вероятно е най-добрият пример за тези, които подкрепят всичко, което отслабва националната държава и всичко, което променя традиционния европейски начин на живот“, казва Орбан в едно радиоинтервю. „Тези активисти, които подкрепят мигрантите, без да искат стават част от международната мрежа за трафик на хора.“

Сорос отвръща на удара, казвайки от своя страна, че той се опитва да „подкрепи европейските ценности“, докато действията на Орбан правят обратното – подкопават ги.

През февруари тази година конфликтът се засилва: „Огромни хищници плуват тук. Това е трансграничната империя на Джордж Сорос, с тонове пари и международна тежка артилерия“. Орбан настоява: „Проблематично е, че те се опитват тайно и с чужди пари да влият на унгарската политика!“

На кантара преди мача

Партията на Орбан е сто процента на борда. Силард Немет заместник-председател на ФИДЕС, казва още през декември , че победата на Доналд Тръмп изцяло променя играта: „На тези организации трябва да се отвърне подобаващо и да бъдат избутани назад с всички възможни средства. Те трябва да бъдат пометени!  Вярвам, че международните условия след изборите са точното време за това.“

Тези двама играчи тежка категория са унгарци, но едва ли могат да бъдат по-различни. Сорос е милиардер, чието богатство от 25 млрд. долара представлява 20% от БВП на родната му страна. В Будапеща той израства в семейството от горната средна класа, баща му е адвокат, а майка му – от богато семейство на търговци на коприна. На 17-годишна възраст напуска Унгария и емигрира в Обединеното Кралство, където учи в Лондонския икономически университет (London’s School of Economics). 10 години по-късно отива в Ню Йорк и в края на 30-те си години полага основите на собствена фондова компания за мениджмънт.

Като контраст, Орбан е момче от провинцията. Идвайки от селската област на Фейер, където баща му работи в аграрната сфера, той следва право в Будапеща. Ненавижда живота в града и се мести в малкия Солнок, пътувайки за работа до столицата. През 1989 г. прекарва няколко месеца в университета в Оксфорд, по ирония на съдбата по програма на Сорос, но бързо се връща в Унгария, за да влезе в политиката.

Веднъж Сорос казва, че се е надява неговата фондация да помогне на Унгария да стане страна, „от която не бих искал да емигрирам.“ Но изглежда, че сега, когато е на 86-годишна възраст, неговата амбиция да моделира политиката на родната си страна по свои образ и подобие се е провалила. Мнозинството от унгарските гласоподаватели симпатизират и подрепят амбицията на Орбан да създаде една нелиберална, национална държава в рамките на ЕС. И няма съмнение по какъв начин политикът печели.

Източник: RT
Превод:А-specto

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе