Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

БХК

Военна стратегия и тактика на Ислямска държава

в Свят


Още преди 100 години брилянтният британски арабист Томас Едуард Лорънс, известен като Лорънс Арабски, показва какво ще се случи с инвазията на американците в Ирак! Той предупреждава Западния свят за „капана, от който ще е трудно да се избяга с достойнство и чест“.

voenna-strategia-idil

Смайващо е колко прецизен е Лорънс  в преценката си за хората от Месопотамия. Ветеран от времето на Първата световна война, той живее като арабин и опознава манталитета на хората, с които по-късно се сблъсква Великобритания по време на Иракското въстание от 1920 г. Той предрича, че това няма да е справедлива битка!

През 2003 г. САЩ и Великобритания избират да се сражават със същите хора на същите места и по същия познат начин. През 2016 г. ставаме свидетели на същите резултати в борбата с Ислямска държава. Бесът, с който се ознаменувана появата й в разгара на Сирийската гражданска война, накара всички сериозно да преосмислят причините, поради които този враг се е появил, и идеологията, за която се готви да умре.

Локалните войни са брутални и страховити конфликти, в които загиват много повече жени и деца, отколкото в партизанските войни или терористичните атентати. Във военната библиотека има огромен масив от исторически трудове, посветени на ефикасността и трудността при воденето на подобни войни. Днешните големи армии, като тази на САЩ също имат натрупан боен опит от подобни конфликти в Никарагуа, Доминика, Ливан, Сомалия и понесените огромни американски загуби във Виетнам, но изводите от тях са пренебрегнати по отношение на Ирак.

Това незачитане на манталитета на врага, неговата отдаденост на идеята и поставените стратегически цели ни връщат в изходна позиция. Сега се опитваме да неутрализираме новата генерация на „Ал-Кайда в Ирак“, която със съдействието на военните от режима на Садам Хюсеин създаде най-порочното бунтовническо движение от времето на Червените Кхмери.

Религиозна доктрина на ИДИЛ

Религиозно-политическата стратегия на Ислямска държава е важен аспект за разбирането на военната й тактика. Подобно на останалия мюсюлмански свят, тя се позовава на Корана, но поставя като основна цел създаването на обединена мюсюлманска нация и подтиква към сблъсък на цивилизациите със Запада. Това ги кара да упражняват контрол върху всички аспекти от живота на хората и да се превърнат в разновидност на религия, която слабо наподобява исляма.

Основоположника на тази военна стратегия е Бин Ладен, който през 2003 г. дава идеята за въвличане на САЩ в голяма война със неосалафитските сили. Идеологическите основи са взети от салафитската философия за религиозно война. Поради тази причина всички членове на Ислямска държава са задължени да изучават наръчника на Абу Бакр Наджи „Овладяване на варварството“ – концепцията на тяхната военна доктрина.

Целта на това ръководство не е да научи читателя как да се превърне във варварин, макар да има раздел със съвети как се става жесток и безсърдечен масов убиец, придружен от разяснения защо това е необходимо. По интересно от написаното в него е, че рухването на империите след двете световни войни и на постколониалните правителства след това предизвикват „варварство“ или хаос.

Където има хаос, провокиран от Великите сили и където националните държави се провалят – там се очаква Ислямска държава и нейните бойци да запълнят празнината.

Те гледат на Америка като на последната суперсила и възприемат ООН като глобална машина, създадена да държи арабските режими в подчинение

„Варварството“, което „Ислямска държава“ иска да овладее, е западното влияние. Целта е да се предизвика колапсът на поддържаните от Запада арабски държави, така че Ислямска държава да запълни празнините, след като въпросният хаос настъпи. Основна цел на „варварството“ е да подчертае политическата немощ на САЩ и Запада и да разясни как могат да бъдат уязвени.

Водачат на халифата Абу Бакр ал-Багдади и ръководството на Ислямска държава са ненаситни консуматори на доктрината на Наджи. Тя прилича на сценарий за регионално господство и за финалния сблъсък на цивилизациите, за който Бин Ладен винаги е мечтаел. Те не крият, че произходът на целите им датира от Средните векове, но използват социалните медии и технологиите, за да популяризират посланията си.

„Овладяване на варварството“ не пропагандира трансформацията във варвари, а съпротивата на политическия свят в Исляма. Дар ал-Кафир – страната на неверниците, и политическите й структури през последния век са виновниците за създаването на „варварството“. Ислямските рицари трябва да се сблъскат с тези западни явления и да ги заменят със стабилност, хуманитарна помощ и ислямско право (шариат). С други думи, цивилизациите на Запада са варварите, които трябва да бъдат унищожени.

Целта на атаките от 11 септември бе САЩ да нахлуят в Афганистан, където да бъдат сразени в сблъсък на цивилизациите – по начина, по който афганистанските муджахидун са се справили със СССР. До самата си смърт Бин Ладен е убеден, че точно тази война е довела до колапса на СССР и че поддържането на джихада в Близкия изток ще причини същото на САЩ. В следствие на това ще рухнат мюсюлманските държави, които самият той счита за нелегитимни  най-вече Саудитска Арабия, което ще доведе до икономическо и политическо изтощение, рекордни цени на нефта и крах на потребителски ориентираната християнска цивилизация. В следствие на това новата мюсюлманска доктрина – неосалафизма ще се превърне в последната просъществувала религия

Терорът, който залива Ирак, Сирия и другите части на Близкия Изток е следствие на тази доктрина, а насилието е решаваща част от създаването на новата салафитска държава. Що се отнася до отделния боец, той е ангажиран да разпространява новата разновидност на исляма, която е едновременно автентична и радикална.

Те вярват, че живеят точно като Мохамед и неговите ранни последователи Учението се нарича салафизъм и е популярно в Саудитска Арабия. Начинът, по който терористите го тълкуват, е че другарите на пророка са били безскрупулни масови убийци, които е трябвало да ликвидират всички неверници. Сега те са поели щафетата и са убедени, че делата им радват Бог. Учението се нарича неосалафизъм.

За Ислямска държава това непоколебимо посвещаване на осакатяването и разрушението чрез въоръжен джихад като форма на преклонение пред Бога е ключово за спасяването на исляма от самия него и ще предизвика пречистването на земята чрез деня на Страшния съд.

За да осъществи стратегическите си цели, ИДИЛ вярва в ключовата си роля за сбъдването на следните пророческите събития:
1. Основаване – Ислямска държава обявява връщането на халифата с крайна цел обединение на мюсюлманския свят под контрола на един халиф, който е единственият глас на исляма.
2. Завоюване – Ислямска държава вярват, че са създали армия, която да подготви мюсюлманския свят за война с християнския. Ще завоюват страните една по една, за да разширят ислямския халифат и подсигурят нови завоевания на мюсюлманите. Възнамеряват да елиминират всички граници и спо-разумения, които са следствие от договора „Сайкс-Пико” от 1916 г.
3. Подготовка – ислямската армия трябва да е в готовност да се сра¬жава срещу политеистите в Индия, след което да изчакат сбъдването на пророчеството за завръщането Махди (Спасителя).
4. Изчакване – след идването на Махди те ще изчакат появата на знаците за изпитание и ще влязат в сражение с римската армия при Дабик.
5. Дабик – мюсюлманската армия, оглавена от Махди, ще се сблъска със завърналата се християнска армия.
6. Даджал – Масих ал-Даджал (арабски лъжемесия, който е аналог на християнския Антихрист) ще дойде от Хорасан (Персия).
7. Ликуване – месията Иса (Исус Христос) ще се завърне в Дамаск, за да оглави войната срещу Даджал. Мир и хармония ще се възцарят до деня на Страшния съд (Ал-Кийама).

Стратегия на дългата война!

Стратегическият военен план на Ислямска държава се основава на изпълнението на онова, което те разбират под Божията воля, проповядвана в Корана. Някои политици смятат, че това е част от глобалния ислямски план, но всъщност става дума за микрокосмос от мъже, които вярват, че могат да променят света, за да го нагодят към писанията в Корана, противоречащи на всичко останало, зад което свещената книга стои.

Ислямска държава са крайни в практическото прилагане на стратегическия план на Осама бин Ладен за възстановяване на ислямския халифат и подготовката за изпитанията, с които ще е ознаменуван краят на света. Те формулират две стратегии – военна, която обхваща тяхната политическа структура и медийна световна кампания с която да превърнат традиционния ислям в екстремистко течение.

Както казва Бин Ладен, Свещената война никога не бива да свършва, а всеки мюсюлманин да е готов да загине в самоубийствен атентат. Вербуваните с тази идеология мечтаят да засвидетелстват обичта си към Бога и зарязват семействата и познатите си с тези вярвания. Такава вяра няма как да бъде спряна само с военна сила.

Неосалафитската идеология твърди, че ислямът вече не е чист от VII в. насам и че нейната цел е да се заеме с това пречистване, дори то да е свързва с разрушаването на хилядолетни традиции. Допълнително повлияват постулатите на алкайдизма, които подстрекават към конфронтация и унищожение на шиитския ислям навсякъде по света. Според тях шиитските поклонници не са мюсюлмани, а вероотстъпници. Убеждават, че посвещаването им в сунитския ислям не е възможно и няма шанс те да се разкаят и да заживеят като неосалафити, заради което трябва да бъдат унищожени.
Ето защо боецът на Ислямска държава равнодушно прерязва гърлото на иракските шиити. Въпреки онова, което казва Коранът, той би постъпил така и с християните, алевитите, друзите, евреите, хиндуистите, будистите и всеки мюсюлманин, за когото прецени, че не принадлежи към неговото вероизповедание.
Много преди смъртта си Бин Ладен разглежда американската инвазия в Ирак като благословия с по-големи последици дори от присъствието им в Афганистан. Джихадът по модел на „Ал-Кайда в Ирак“ има потенциала за създаването на истинска ислямска държава в сърцето на традиционния сунитски бастион, както и за конфронтация с шиитското направление.

През 2011 г. Сирийската гражданска война позволява на Ислямска държава да се настани в Централна Сирия и да заличи границата между сунитски Ирак и сунитска Сирия. Оксфордският учен Аймен Джауад ал-Тамими отбелязва: „Характерното е, че ИДИЛ се определя като единствената истинска ислямска държава. Групировката смята, че воденето на война срещу нея е равносилно на войната срещу „Бог и неговия Пророк“.

Многобройни политолози вярват, че всичко това има малко допирни точки с религията и е свързано предимно с домогването до власт, богатство, ресурси и контрол над хората. Няма да сгрешим, ако обобщим аргумента им така: „Може и да са мюсюлмани, но в същността си остават алчни и полудели за власт хора“.

Логично, като се има предвид, че човешките недостатъци са в основата на всички кавги. Но сектантството на ИДИЛ се основава на изопачена интерпретация и само лидерът на сектата или Бог са способни да спрат процеса.

Зрелищните терористични атаки са необходими, за да държат Запада в състояние на непрекъснат ужас, да мотивират поддръжниците на „Ислямска държава“ и да попълват наново редиците на камикадзетата.
Бин Ладен нарича своята религиозна борба със Запада, и в частност с Америка, „Дългата война“.

„Ислямска държава“ е само едно от доказателствата за това как ислямският свят непрекъснато ще се възпламенява, ако не обуздаем опитите на екстремистите да си спечелят Божието благоразположение чрез убийства. САЩ трябва активно да се включват и да подпомагат мюсюлманските правителства да изкоренят този проблем. Наложително е да окажем съдействие на мюсюлманския свят да пропагандира духовната нелегитимност на Ислямска държава по отношение на исляма.

В действителност стратегията на Ислямска държава е да използва исляма като маска, чрез която да причинява ужас и болка на невинни хора и да осъщест¬ви сектантски цели, накърняващи средностатистическия мюсюлманин. Ислямска държава зависи от многословните излияния и преиначените тълкувания на Корана, с които заблуждава вярващите, че стратегията й да предизвика не¬забавното настъпване на Края на времената е не само онова, което иска, а и онова, което повелява Бог.

Журналистът от „Ню Йорк Таймс“ Дейвид Роуд, който през 2008 г. попадна в плен на талибаните, описва по следния начин невежеството на своите похитители: „Когато го запитах защо иска да умре, той отвърна, че за всеки мюсюлманин е бреме да живее на този свят. Неговата цел бе раят. Земните взаимоотношения с родителите, братята и сестрите му нямаха никакво значение“. Това е пример как Ислямска държава превръща хората в сектанти. Ислямът отхвърля самоубийствените атентати във всяка една от формите им. А загърбването на семейството къса връзките в ислямското общество, защото любовта към близките се ползва с най-голямо уважение в Божиите очи. Сектантската доктрина ни най-малко не се занимава с актуалните догми в исляма

Военна стратегия на Ислямска държава

Първият компонент от военната стратегия на Ислямска държава, чрез който пре¬селват религиозните си цели, е практикуването на асиметрични бойни действия, или както го наричат още „терористично джудо“.  Те искат да ударят Запада по начин, който възпрепятства разгръщането на големи въоръжени сили в региона.

Екстремистите не планират бомбени касапници в големи градове по Коледа и не извършват клане на хора просто за да накажат Запада и да демонстрират силата си. Това са внимателно обмислени деяния, целящи да предизвикат западния гняв срещу традиционния ислям и невинните мюсюлмани. Джихадистите разчитат, че Ислямска държава ще се превърне в единствения възможен избор на мюсюлманите, изложени на този гняв. Присъединяването им към „Ислямска държава“ пък ще ускори апокалипсиса, към който групировката така отчаяно се стреми.

Унижи и дискредитирай Америка

Ал-Наджи прокарва разбирането на Бин Ладен за това колко е важно САЩ и Западът да бъдат заставени да проявят страха си от исляма в Близ¬кия изток, без да осъзнават последиците от действията си. Пораженията от политическия и военен конфликт са изумителни, а Ислямска държава разчита на политическите си тиради, които са елементарни, расистки и ксенофобски.

Наджи проповядва: „Подрони голяма част от уважението към Америка и посей увереност в душите на мюсюлманите..“ Той препоръчва на бунтовниците да се възползват от силата на западните медии и да ги превърнат в свои играчки. Следващата цел е САЩ да бъде замесена до такава степен, че да рухне икономически и да премине към изолационизъм. Това е водеща задача, тъй като ИДИЛ иска да отслаби
и срази Съюзниците и да унифицира страните, които завземе.

Най-добрият начин да го постигне е да атакува Запада с военна мощ, която „да принуди САЩ да изостави войната с посреднници и да атакува директно.

Принуди Америка да воюва!

Апокалиптичната основа на бойните операции на Ислямска държава използва легендата, че пратеника на Алах казва: „Вие ще атакувате Арабия и Аллах ще ви помогне да я завоювате, след това ще атакувате Персия [Иран] и той ще направи така, че да я завоювате. След това ще атакувате Рим и Аллах ще ви помогне да го завоювате, след това идва ред на Даджал [в Израел] и Аллах ще ви помогне да го завоювате“.

Ислямска държава вярва, че е нейно задължение да разкрие присъщите слабости на американската протекция в мюсюлманския свят. Тя разтръбява тези слабости чрез умелото ползване на социалните мрежи и примамването на САЩ към директни сражения.

Подкопаването на американската решителност е ключов урок, който Бин Ладен усвоява в Ирак. Ислямска държава трупа капитала си чрез тотално информационно надмощие благодарение на социалните медии и възможността чрез тях да се направлява глобалният новинарски поток.

Разбиването на американските стратегии чрез кампании за саботаж е ключов момент от стратегията:
„Ако броят на убитите американци е една десета от броя на убитите руснаци в Афганистан и Чечня, те ще избягат, без да си дават смет¬ка за всичко останало. Това е така, защото актуалната структура на американската и западната армия не е същата като тази от времето на колониализма. Те са достигнали стадий на изнеженост, който ги прави неспособни да издържат на военни действия за дълъг период от време, затова компенсират с измамен медиен ореол

Тактики за постигане на стратегическите цели

Ислямска държава се установява там, където вакумът е най-голям. Провежда например военни операции в афганистанска провинция Нангархар в планината Хинду, в Либия предприема действия в общината Дарна, която се намира по крайбрежието между Бенгази и Тобрук. В Египет пък по отдалечените части на Синайския полуостров. На тези места нейните бойци се въоръжават, създават колония и се заемат с дестабилизация на правителствените сили на реда и отделни личности.

След като групата е успяла да установи и да изгради канали за доставка на оръжия и осигуряването на подкрепления, тя извършава удари в определени точки, завзема територии и накрая – градове. Процесът се повтаря в следващата държава, където хаосът и политическата нестабилност разцъфтява. Обикновено този процес отнема много време, но инвазията в Ирак им сервира тази възможност на сребърен поднос.

Сирийската гражданска война, Либийската следвоенна криза и настъпилия хаос след рухване на режимите от Арабската пролет през 2011 г. заздравяват почвата под краката им. Освен това не бива да се подценява и племенният аспект на доктрината им. Политическият вакуум, останал след края на тоталитарните правителства оставя нерешени редица религиозни, племенни и скрити отношения, които провалят сигурни сделки, а невъзможните превръщат в небивал успех.

Бруталност в операциите на Ислямска държава

Един от често задаваните въпроси е защо Ислямска държава обезглавява невинни хора, сее смърт напосоки, изнасилва и продава жени в робство. Тук става дума не толкова за удоволствие, колкото за следване на доктрината как да се водят бойни действия и как да се процедира след тях.

Те вярват, че трябва да подхождат с крайна бруталност, макар и само в името на това да се покаже, че притежават сила на духа и отдаденост на битката за възстановяването на халифата. По силата на кръговата логика организацията инструктира командирите си да „водят бойни операции по брутален начин с цел да смекчат бруталността на Запада“. Резултатите със сигурност оправдават вложения от Ислямска държава смисъл, тъй като провокират сблъсък на цивилизаци¬ите и примамват Западните войски на родната територия на групировката. Те също така гарантират, че докато са в рамките на шариата, убийствата са напълно легитимни. Така допускат прилагането на широк набор от мъчения, които са буквално средновековни по характера си.

Друг аспект е онова, което наричам водене на война в стил „полковник Курц“. Ислямска държава прилича на лудия военен, когото Марлон Брандо изиграва във филма „Апокалипсис сега“ на Франсис Форд Копола. Курц прекрачва всички правила и етични норми, за да накара врага да се „страхува от нас“.

Ислямска държава вярват, че като мъже трябва да прекрачат нормите на цивилизацията, за да избегнат всяко размекване, и да се концентрират върху фи¬зическата и психическата твърдост, която би им позволила да извършат богоугодни дела. Ето какво пише в четвърта глава на „Овладяване на вар-варството“: „Ако не прилагаме насилие в нашия джихад и ако допуснем разнежване, то това ще е основна причина да се лишим от силата си.

Стратегическа цел на халифата

„Целта на установяването на халифата винаги е заемала централ-но място в умовете на муджахидун след възраждането на джихада през последния век. Те вярват, че това е постижимо, защото про-рокът на Аллах им го е обещал (Аллах да го благослови и с мир да го дари!). Той казва: „Ще има Пророк, докато такава е волята на Аллах. Той ще промени това, когато пожелае. След това, върху стъпките на Пророка, ще се появи халифатът и той ще продължи, докато е волята на Аллах, и той ще сложи края му по свое ус-мотрение. След това ще има сурово царуване, докато е волята на Аллах, и той ще реши докога то да продължи. На негово място ще дойде тирания и нейният край ще настъпи, когато Аллах реши.

И тогава ще бъде халифат, какъвто го е подготвил Пророкът“ Твърди се, че Анас ибн Малик (Аллах да го благослови) казва: „Ще има пророчество и милост, след това халифат и милост, след това сурово управление, след това тирания, а после идолопоклонничество. В интерес на истината, единственият въпрос, който занимава муджахидун, е как да постигнат целта си.
По време на джихада срещу комунистите много от тях са се чувствали по същия начин, по който се чувстват в Сирия днес. Партии с различни цели се бият с „общ“ враг, като пренебрегват различията си, дори тези различия да са пречка към постигането на халифата.

Сред най-главните отличителните фактори е национализмът, присъщ на всичките фракции в Афганистан, както и сериозните иновации, унищожаващи вярата и здравите основи на мюсюлманската общност, които са ключови за налага-нето на халифата. И пак Аллах – Величественият и Всемогъщият, благославя джихада и много от неговите водачи по-късно ще се превърнат в мостовете, по които джихадът ще премине по пътя към чакания халифат.

Един от тези важни мостове е муджадида [будител] Абу Мусаб ал-Заркауи (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Следвайки уроците, които получава в Афганистан и на други места, той знае, че халифатът няма как да бъде основан по друг начин освен чрез джамаа, която се обединява около Китаба, Сунната и Салафията и не е обременена от крайностите на сектите на мурджитите и хариджитите.

Най-важната цел на джамаа е да възроди таухида, особено що се касае до дела, отхвърлени и изоставени от „ислямски“ групи в наше време. Това са проблеми, касаещи принципите на клетвата за вярност и клетвопрестъпничество, отсъждането законодателството.

Въвежда се заповедта „И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах!“ Техният джихад трябва да се базира на хиджра, баят, слушане, покорство и идад [тренировка], които водят до война, а след това до халифат.

Терористична стратегия

Западът и САЩ не могат да осъзнаят факта, че тези терористи, без значение колко жалки и дивашки са действията им, са човешки съ¬щества, посветили се на смъртоносни битки. И ще вършат онова, което смятат за вярно в своя мироглед. Ако продължаваме да пренебрегваме стратегията, тактиката и целите им, както и да подценяваме решителността им да убиват, то тогава ще се сражаваме с тях още много дълго време.

Ефективния тероризъм се води асиметрично и когато се прави с умисъл, той може да предизвика ужасяващи нещастия и да има стратегическо въздействие, без значение колко малък е броят на жертвите.
На 11 септември 2001 г. почти 3000 американци загинаха за броени часове. Трагедиите в тези и други случаи можеха да бъдат предотвратени. Но онези, които вземат политическите решения, или никога не са изучавали историята на заплахите и са останали глухи за тях, или са пренебрегнали предупредителните сигнали на собствените си разузнавателни органи.

Дори сега, когато ИДИЛ се отбранява в Рака и Мосул, ние сякаш сме забравили, че Съаюзниците са загуби повече войници по време на иракските размирици, отколкото при атентатите от 11 септември.
Историците едва ли биха се затруднили да определят дали инвазията в Ирак в действителност представляваше сърцевината на добре обмислен план за преобразяването на Близкия изток, за какъвто е представяна, или гигантска недомислица с цел национално отмъщение. Независимо дали намерението е било добро или лошо, инвазията в Ирак в никакъв случай не беше част от план, чрез който да се заловят истинските виновници за атаките от 11 септември.

Ислямска държава е наясно, че провокаторските атаки действат безотказно върху западната психика. Както подчертахме, тяхната основна доктрина повелява НАТО да бъде въвлечено в апокалиптична война.

Зa тази цел ИДИЛ се нуждаят от наземен конфликт. Използват тероризма стратегически и тактически за да постигнат тази си цел. Ето защо през 2014 г. Ислямска държава екзекутира стотици западни граждани, след като завладява части от Ирак и Сирия. Шоковата вълна умножава силата им.
Плод на инвазията в Ирак са завършените и калени в битки антиамерикански терористи. В момента те са източник на глобалното въоръжаване, а халифатът им е огънят, на който се кове новото поколение жители на Близкия изток.

Инвазията не осъществява първоначалната цел да открие и обезвреди оръжията за масово поразяване в Ирак, но дава на иракските и чуждите бойци възможността да натрупат оперативен опит и да калят характера си в сражения до степен, която е непостижима в Афганистан през 2001 г. През 2005 г. ЦРУ обобщава, че „Ирак е заместил Афганистан като тренировъчна зона на следващото поколение професионални терористи.

Докладът на ЦРУ стига до извода, че градската природа на войната в Ирак помага на бойците да се научат как да извършват убийства, отвличания, атентати с коли-бомби и други видове атаки, които не са били използвани при антисъветските кампании в Афганистан през 80-те години на миналия век“.

Но ето че тези далновидни оценки, написани от някои от най-добрите умове в разузнавателната общност, не са взети под внимание от много от властимащите във Вашингтон и са атакувани от политиците като „несъстоятелни“.  Ислямска държава причислява в редиците си ветераните на терора от „Ал-Кайда в Ирак“, най-добрите джихадистки бойци от сирийския „Фронт Нусра“, най-малко 20 хиляди свежи чуждестранни бойци от цял свят и всички сунитски бойци от Ирак, повечето от които са бивши баасистки воини от групи като „Джайш ал-Муджахидун“ и „Ансар ал-Сунна“. Те създават ефективна армия от сектантски пехотинци и терористична част от „призрачни войници“.

Не всички тези групи са във възторг от визията на Ал-Багдади за сунитски халифат, но с течение на времето се налага да отстъпят, за да оцелеят. За мюсюлманите сунити от Сирия и Ирак представата за сунитска държава от Дамаск до Багдад е привлекателна.

Накрая те се присъединяват към ИДИЛ и се превръщат в най-опитните и безскрупулни терористи в Близкия изток, като използват всички методи за граждански контрол, прилагани от разузнаването на Саддам Хюсеин над четирийсет години. Тези разузнавателни служби са се усъвършенствали в подстрекаването на държавен и политически тероризъм.

Терористична шокова стойност (ТШС) в операциите на ИДИЛ

Фанатична, религиозна страст, която вдъхва сила на при¬вържениците на Ислямска държава е вярата, че когато умрат в джихад ще се озоват в рая или ако не умрат ще властват и ще наложат своето схващане за исляма на земята. Тази страст се подклажда от вродената вяра, че само на бойците от собствената група е дадена привилегията да изповядват най-чистата, истинска форма на исляма – неосалафитския култ.

Индоктринирани и с оръжие в ръка, те изпитват неутолимото желание непрекъснато да доказват предаността си, като убиват всички, които не споде-лят идеите им, на улицата. По този начин те предизвикват ефекта, наречен „терористична шокова стойност“ (ТШС).

ТШС често се наблюдава по време на градската фаза на водене на война от нередовни терористични части като „Боко Харам“, „Аш-Шабаб“ в Сомалия, талибаните, тамилските тигри и „Виетконг“. Използването на терористични практики насред бойни действия дава на атакуващия предимство. Постъпките на групировките се преумножават и така засилват психологическия ефект на всичко, което правят, независимо дали иде реч за преговори или екзекуции.

В Ирак и Сирия ТШС на Ислямска държава им дава възможност да въздействат върху политическите решения на племенно, регионално и национално ниво. Така те завладяват големи части от двете държави. След като обезглавяват сирийски войници, заловени в Ракка, никой вече не иска да им се противопоставя или да стане жертва на методите им.

Терорът като инструмент на действие в „Овладяване на варварството“.

В джихадисткия наръчник „Овладяване на варварството“ тероризмът се смята за поредния инструмент за постигане на апокалиптична визия. Той може да действа едновременно като примамка и капан на халифата.
Наджи пише, че мисията на джихадистите се състои в това да действат като опитни убийци, за да спасят света от ужасната съдба. По негова оценка е по-добре да се разруши целия свят и да се сложи край и на исляма, отколкото да се позволи и на един християнин да живее мирен живот в земята на неверниците. Наджи пише:

„Управлението на варварството [т.е. хаосът на западната демокрация] е следващата стъпка, по която [мюсюлманите] ще преминат, и тя се смята за най-критична. Ако сполучим в овладяването на това варварство, тази стъпка (с позволението на Бога) ще се пре¬върне в мост към Ислямската държава, която се очаква от самото падане на халифата. Да се провалим – нека Бог ни предпази от това, – не означава, че това е краят на делото; по-скоро този про¬вал ще доведе до увеличаване на варварството.“

Ето защо Ислямска държава ще използва каквито и оръжия да й попаднат. Бруталността на атаките от 11 септември и наръчникът на „Ал-Кайда“ са само – началото. Ислямска държава вярва, че трябва да изпепели исляма и Запада, за да спаси света. Това сектантско тълкувание на изпитанията, предречени в Корана, е причина, поради която Западът трябва да бъде разрушен.

Видове терористични операции

Ислямска държава и „Ал-Кайда“ систематизират терористичните операции в два вида: стратегически удари и военни операции.
Терористични операции с глобално въздействие
Стратегическите удари като тези от 11 септември 2001 г. са от толкова голямо значение за джихадисткото движение, че де факто на всички групи е заповядано да не ги извършват. Като стратег с визия, Осама Бин Ладен иска да подтикне Запада към крайни решения – замесва няколко поколения в конфликта, провокира инвазията в Ирак и предизвиква световната финансова криза от 2008 г. той осъзнава, че планът му действа безотказно и че до подобни мисии трябва да се прибягва рядко, за да не бъде осуетена пълната обвързаност на САЩ.

Тактически терористични операции

Терористичните операции, които имат местно въздействие – като взривовете в Бейрут през 2015 г. и атаките в Истанбул през октомври 2015 г., отнели живота на най-малко 100 души,  са добре замислени, но нямат глобален ефект. Те се провеждат с цел да привличат вниманието и да напомнят, че нациите, които граничат с халифата на Ислямска държава, ще понесат същите щети като американците и европейците.
Наджи нарича регионалните терористични атаки „качествени“.

Това са мисии, при които политическото въздействие е измеримо и следователно е от голямо значение в мисията за подчиняването на Запада: „Нямам предвид качествени операции, като тази от септември. Раз-мишленията за това как да се постигне нещо от рода на горното може да навреди на организацията на качествени операции, които са малки по рода си. От друга страна, ако има възможност да се предприеме нещо подобно, е по-добре да не се прибърза и да се действа без до¬питване до мнението на Главното ръководство. “

В действителност през 2015 г. се провеждат пет качествени операции от малък мащаб, които постигат ефекта на тези от 11 септември за страните на жертвите, като касапницата от юни 2015 е срещу британски граждани в Тунис, октомврийската атака срещу руската авиокомпания „Метроджет“ над Синайския полуостров, Парижките атаки през ноември и декемврийското клане в Сан Бернардино.

Според анализа на Postvai.COM тези атаки са показателни за това, че Ислямска държава провежда стратегическа терористична операция, която тепърва ще има нови проявления.

Литература:

  1. История и зараждане на Ислямска държава Ислямска държава, ИДИЛ, ДАЕШ, ИГИЛ или ISIS. Кое е вярно?!
  2. Нанс, М. ИДИЛ Кой са те, как се сражават, в какво вярват, Милениум, София, 2016;
  3. Бойна техника и въоръжение на Ислямска държава

Автор подп. д-р Петко Димов
Източник: Postvai.COM

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе