Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Висшето образование в България: Индоктринация от люлка до гроб!

в България


Напоследък стана много актуална темата за подмяната на ценностите и националното самосъзнание в основното и средното образование в България, но ако тази подмяна в задължителната образователна система в страната е очевидна и неоспорима, то не можем да кажем същото за разрушителния характер на висшето ни образование. Силата, с която машината на висшето образование в България влияе върху младите хора е мощна, а целта е една – „правилното“ вписване на тези кадри в обществото или казано направо – оформянето на перфектната, поредна тухла в стената.

Какво се получава най-често в специалностите обучаващи кадри в сферите на социалните, правните и икономическите науки – тоест сферите на дейност, в които се вливат най-качествените кадри и логично, които имат най-остра нужда от „обработване“. Още в първи курс им се задава точно определена рамка на мислене, уточняваме мислене и начин на разсъждение, а не просто преподаване на официални теории и становища. Този първоначален алгоритъм на поглед върху света най-често включва добре познатите либерални теории и „съвременни“ ценности, възхваляващи постулатите на така наречения свободен пазар, пазарна икономика, върховенството на западната култура и принизяване на всичко, различно от вече изгубилите съдържание понятия „демокрация“, „равенство“, „толерантност“ и „прозрачност“. Тук не говорим за чисто и просто предаване на информацията, а за налагане на тази информация като най-правилна, обективна и вярна. А когато 90% от обучаващите се са „добре подготвени“ от толерантната система на средното образование – не е особено трудно да им се наложи определен модел на мислене и в по-късен етап на обучение.

Нещо повече – стане ли дума за предаване на определени проекти, полагане на определени изпити или просто дискусия в семинарно упражнения, се допускат само и единствено точно определени източници на информация (които най-често включват трудове на американски учени), разбира се настоятелно препоръчани от съответния преподавател. Тежко и горко на тези студенти, които дръзват да изкажат различно мнение от това на преподавателя – обикновено те биват класифицирани като „повърхностни“, „не достатъчно информирани“, „елементарни и агресивни“.

На скоро имахме възможността да разговаряме със студент изучаващ социални науки в университет във Варна. Нещата, които разказа въпросният студент ни поразиха.

Поради спецификата на изучаваната специалност, никога и по никакъв начин не се допуска дори становището, че малцинствата в България не се интегрират, даже напротив – налага се схващането, че мнозинството българи е расистки и националистки настроено и поради това съществуват проблеми, както и че циганите са свободни души със специфични етнически особености, при които тялото е висша ценност и поради това не гледат на труда като на нещо градивно – цитирано дословно!

В часовете по психология на въпросния студент се изучават само и единствено научните трудове на евреи-психолози, като изрично се уточнява от преподавателя, че това са теории на еврейски специалисти – странно, защо ли се натъртва на произхода им? Нещото, което ни порази беше фактът, че студенти в последни семестри на обучение получават като задание за семестриално упражнение анализ на цигански и еврейски приказки и това по предмет изучаващ културата на не един или два народа, респективно би трябвало да се обърне внимание и на останалите етноси, но не би. Защо ли обаче се набляга в толкова специфична сфера на обучение само върху особеностите на циганския и еврейския етнос, може би те са най-заслужили, преценете сами.

Особено забавно става, когато в огромна част от университетите в страната (начело, разбира се, със сороския Нов Български Университет и развъдника на мозъчни тръстове СУ „Св. Климент Охридски“) се прокламира великата, неприкосновена толерантност. А тя, „толерантността“ се прокарва тайно и подмолно, замаскирана някъде между редовете на тоновете хартия, без която като че ли преподавателите не биха могли да кажат и една дума по време на лекция. Какво имаме предвид – преподава се, да кажем, предмет свързан със законодателството на ЕС и като пример за равноправие или съответно отсъствието му в страните-членки не се дава огромната разлика в заплащането, качеството на живот или нивата на престъпност, а нещо много по-„модерно“, много по-„европейско“, а именно гей браковете, гей парадите и като цяло всичко що е свързано с гейовете, като индиректно се прокарва идеята, че в България нещата са толкова назад, не защото имаме политици-дупедавци, а защото населението е настроено хомофобски и все така се дърпа от хубавата Европа. В УНСС например на въпроса „Защо траншът на пари от ЕС към България е значително по-малък от транша на пари от България към ЕС?“ се отговаря по следния начин: „Колега, не мога да ви говоря с цифри, не съм математик! Не ме занимавайте с въпросите си, водя лекция“ – това се случва в икономически университет, но разбира се не е случайно!

В часовете по практика пък се акцентира на ролята на точно определени неправителствени организации и бъдещата реализация на студентите там. По чиста случайност тези организации са “Отворено общество” на Джордж Сорос (представено като изключително алтруистично сдружение, даващо мило и драго за благоденствието на българския народ), “Работилница за граждански инициативи”, не стопански сдружения финансирани от “Ротари Клуб”, фондации с председатели експерти от тинк танковете и др. Писали сме много пъти за тяхната пагубна и унищожителна роля в българското общество. Наистина, колко случайно може да бъде всичко това, като се има предвид (според проверена информация), че ректорът на въпросния университет (с чийто студент имахме разговор) е евреин, при това с еврейско име (дори не се е прикрил за разлика от колегите си на други места).

Студентът, с когото се срещнахме, сподели и за меко казано налудничавия начин, по който трябва да се пишат анализи и да се оформят курсови проекти – най-често се дават научните разработки на максимум двама специалисти (които така или иначе имат сходни мнения по даден научен въпрос) и разсъжденията на студентите трябва да се изграждат въз основа само и единствено на посочените източници, защото всеки друг поглед над дадения казус се определя като „не до там задълбочен и професионален“ и съответно получава ниска оценка. „Анализите“ също не бива да включват и лично мнение на студента (защото се предполага, че студентите са твърде неопитни за да имат мнение), без значение дали се засягат социални, икономически или каквито и да било други казуси. Излиза така, че студентите са третирани като сива маса от единици, за които се предполага, че не са достатъчно дорасли за да имат свое мнение, което да защитят в дискусия, особено ако това мнение не пасва на евроатлантическите ценности налагани у нас. Тези пък, които все пак смеят да изкажат личната си гледна точка относно неравното разпределение на благата в света, доминацията на едни култури над други или съмнение в неприкосновения Европейски съюз – се заклеймяват като тесногръди националисти, „които имат нужда от повече литература“.

Друг сюблимен момент в обучението на всеки студент в България са така промотираните бригади по програмите “Work and travel”, “Cool Travel” и още няколко ключови фирми за подбор на студентски персонал, като най-често работните пътувания на младите хора са насочени към САЩ.

Какво се получава обаче в голяма част от случаите – студенти от всички курсове, изучаващи така желаните специалности като „Финанси“, „Счетоводство“, „Мениджмънт“ и още много други си плащат сами пътните разходи до САЩ (възлизащи на суми над 1500 лв), отделно заплащат и регистрационна такса към фирмата-посредник, а тя от своя страна се задължава да им намери каква да е работа (най-често като помощен персонал във вериги за бързо хранене, чистачи или водни спасители, разбира се за минимално заплащане), като квартирата и всички останали текущи разходи на място се поемат от самия студент…доста скъпа екскурзия, не мислите ли? При това с бонус – да работиш долнопробна работа нямаща никакво касателство със специалността ви – за ниско заплащане и „прекрасно“ отношение като към боклук от братята американци, и всичко това ако имаш късмет фирмата да е коректна, ако нямаш – sorry, както се казва, чупиш си главата и губиш много пари и нерви, като дори не можеш да осъдиш въпросните фирми. Тъжното в случая обаче е, че не малка част от заминалите зад океана остават там и продължават да мият чинии, тоалетни или ако имат късмет да са главни касиери някъде и след завършването си, като по този начин се надяват, че някога там биха могли да успеят, уви обаче в много от случаите не се получава точно така, защото американските филми са добре украсена реклама и докато тази реклама работи, цветът и потенциалът на нацията ще се изпарява като вода в пустиня, при това на безценица.

Мнозина от вас сега биха казали:

Ами като не искат да са чистачи, да си налягат парцалите и да се реализират тук!

Да, това би било възможно и вярно, ако местата за реализация не са същите тези НПО-та иорганизации на мозъчни тръстове, обучени и внесени от кого – да, от доброжелателите ни от САЩ! Или пък някоя аутсорсинг компания, която ти предлага неповторимата работа в кол център по 10 часа на ден срещу скромно заплащане – чудесни перспективи. А защо не и неплатен стаж от 6 месеца биха предложили привърженици на съвременния бизнес – това също е вариант, но ако има кой да ви издържа, а по правило с този лукс могат да се похвалят малцина. Разбира се, ако сте угоден и повтаряш с напевен тон евроатлантическите теории за светло бъдеще (без значение, какво ти е мнението, а по наши наблюдения малко млади хора могат да се похвалят с такова), имате реалния шанс да се влеете в гъстата мрежа от „специалисти“ и „независими“ експерти, както на родна почва, така и в чужбина. Ако обаче имате свое мнение и не ви е страх да го изразявате…тежко ви и горко!

В резултат, четирите години университетско образование се грижат повече от добре да се оформи и индоктринира съзнанието на младите хора по точно определен начин, а именно – с любов към всичко западно, ни най-малко желание за спор и съмнение във властта (каквато и където и да е тя), схващането, че трябва да бъдеш мачкан, за да успееш и след това на свой ред, след като си успял, да мачкаш и ти, защото „така работи системата“, нали? И опазил те Господ, ако не си добре пасващото колелце в тази толкова „перфектна“ система. / 

ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ДЖОРДЖ СОРОС

ss_trading_icon_george_soros

От Андреа Феррарио

Благодарение на огромните си капитали, спечелени със смели финансови спекулации, североамериканският милиардер от унгарски произход Джордж Сорос, близък до Международния валутен фонд и администрацията на САЩ, провежда широка колонизаторска дейност в бившите социалистически страни, доведени до крайна нищета.

В София, столицата на България, книгите вече се продават само на улицата – с повредени от слънцето и дъжда обложки и корици, въпреки високите за българския читател цени. Либерализацията на пазара оскъпи твърде много наемите на магазините за една такава недоходоносна дейност, каквато е продажбата на книги.

Но наблизо до най-голямото пазарче на книги в града може все още да се намери една книжарница с просторни и добре поддържани помещения. Вътре редом със скъпите томове се предлага и една книга, отпечатана на отлична хартия, с елегантна подвързия. Тя струва по-малко от 1000 италиански лири – само 35 лева (1995 г.). Нейн автор е Джордж Сорос, американският милиардер, собственик на фондация „Отворено общество“ – организация с клонове във всички страни на Източна Европа. И която между другото управлява тази книжарница, дадена и на разположение от българско държавно учреждение срещу смешен наем.

Сорос подробно разказва за „филантропичната“ си дейност в книгата „Гаранции за демокрация“ (София, 1992г.). Той е роден в Унгария преди войната и в 1947 година, когато комунистите са на прага на властта, се преселва първо в Англия, а после в Америка, където за кратко време натрупва огромно състояние благодарение на финансовите си спекулации. В началото на осемдесетте години решава да осъществи голямото си младежко увлечение: либералистичните теории на Попър и Фон Хайк, които резюмира в своята концепция за „отворено общество“. Ще използуваме неговите думи: „По онова време печелех много повече, отколкото можех да похарча, и се чудех какво да си правя парите… Тогава реших, че трябва да помагам на ближния.“ За да добием представа каква е концепцията за „отворено общество“, която Сорос има намерение да осъществи, достатъчно е да споменем първата страна, която той избира, за да започне дейността на фондацията си – Южна Африка с апартейда. Но милиардерът остава разочарован – нейната атмосфера „не беше така либерална, както изглеждаше“.

Към средата на осемдесетте години Сорос започва да насочва вниманието си към страните от социалистическия лагер: открива център на „Отворено общество“ в Унгария с подкрепата на по-реформистката комунистическа номенклатура. После минава към Китай, където действува в пълно съгласие с комунистическите власти, като стига дори дотам, че съгласува с тях уволнението на местния отговорник на фондацията, твърде „неудобен“ за режима. В Съветския съюз „Отворено общество“ започва своята дейност с благословията на такъв стар брежневист като Андрей Громико. И в Полша фондацията открива център с одобрението на комунистическата власт, но същевременно завързва връзки със „Солидарност“. В ония години Сорос се стреми да обедини силите на бюрократите реформисти от Изтока с тия на умерените дисиденти, като крайна цел на неговите усилия е отварянето на пазарите на Източна Европа за глобалната икономика. Друга област, на която милиардерът непрекъснато отделя особено внимание още тогава, е формирането на млади кадри с отпускане на стипендии за обучение на Запад.

izbori

 

След промените в 1989 г. фондациите „Отворено общество“ се разпространяват широко в цяла Източна Европа и получават все по-голяма финансова подкрепа. Сорос не се въздържа да упражнява пряко влияние върху политиката на тези страни: в Унгария например в центъра на фондацията в Будапеща се създава основното ядро на партия с ясно либерално направление. В Чехословакия Сорос подкрепя, морално и финансово, партията на Вацлав Клаус, ултраортодоксалния привърженик на Татчер, който ще води страната към разделение и който днес е министър-председател на Чешката република. Освен това открито се произнася за избирането на Хавел за президент на републиката. (Напоследък отношенията на милиардера с Клаус рязко се влошиха, като се стигна дотам, че чешкият премиер закри Университета на Централна Европа в Прага, основан и контролиран от Фондация Сорос, който ще бъде преместен в Будапеща).

През тези години благодарение на опита, натрупан на Изток в предишния период, Сорос действува и като неофициален представител на Международния валутен фонд, на Американския държавен департамент и на Европейската общност, устройвайки срещи на високо равнище между представители на тези институции и държавници от Изтока. В 1990 г. например, щом узнава за намерението на съветското правителство да проведе икономически реформи, насочени към либерализация на пазарите, Сорос организира една комисия от консултанти, съставена в по-голямата си част от служители на Международния валутен фонд, американски и европейски икономисти. В нея участвуват някои известни личности като настоящия министър-председател на Италия – Романо Проди, по онова време ръководител на Института за възстановяване на индустрията, и американския икономист Джефри Сакс, понастоящем работещ по реформите в България. Когато отиват в Москва, западните консултанти настояват за най-радикалния вариант на плана за реформа. Той обаче не е приет. От този момент Сорос се разделя с възторзите си към Горбачов, който тогава е на власт, и завързва тесни връзки с Борис Елцин и неговия антураж. Концепциите, залегнали в основата на плана за по-радикална реформа, които Сорос иска да прокара, не остават задълго в чекмеджето: малко след това те са подети от Гайдар, който със своята икономическа програма тласва страната към дълбока криза, като по този начин улеснява проникването на западни капитали.

За да добием по-точна представа за дейността на фондация „Отворено общество“, можем да вземем примера с България, една страна, която е засегната силно от икономическата криза и в която институциите, лишени от средства, се оказват много уязвими. В нея присъствието на Сорос е стабилно: фондацията му отпуска многобройни стипендии за учение в чужбина (Съединените щати и Европейската общност), организира квалификационни курсове за служителите на различни министерства, грижи се за компютризацията на архивите на българското културно наследство (съответната централна система се намира в САЩ), организира конференции, беседи. Но притежава и финансира издания, всичките с ясен либералистичен знак, и многобройни радиостанции, една от които неотдавна започна да излъчва предавания и за Македония.

Освен това фондацията на Сорос в България действува и като официален представител на Съвета на Европа в страната. „Отворено общество“ в България, както и другаде, е особено активно сред националните малцинства. Въпреки че проповядва търпимост и обмен между различните култури, настойчивото внимание, което фондацията отделя на етническия елемент (да не забравяме, че е финансирана от чужбина и съвсем не е политически неутрална), я превръща в ябълка на раздора и потенциално оръжие за изнудване. В България огромни суми получават центровете на фондацията, които се намират в региона със силно мюсюлманско присъствие, а в българска Македония Сорос е отворил „Американски университет“, който е много активен. Същата политика се провежда в Словакия, Румъния и Македония (фондацията ръководи университет в Тетово, главен град на областта с албанско мнозинство, където неотдавна имаше тежки сблъсъци на етническа основа).

Фондация „Отворено общество“ не пренебрегва укрепването на важни политически връзки. В нейния щатен персонал са заемали място например синът на бившия министър на културата Ивайло Знеполски (който по време на своето управление е възложил на фондацията компютризацията на архивната система на българското културно наследство) и синът на Чавдар Кюранов, лидер на дясното крило в Българската социалистическа партия и бивш кандидат за президент на републиката, както и други личности, свързани с политиката, най-вече с партиите на десницата и различни институции. В 1997г. с идването на новото правителство, Георги Прохаски освободи поста изпълнителен директор на Фондация „Отворено общество“, тъй като стана съветник на вицепремиера Александър Божков. По този случай самият Джордж Сорос каза, че това е най-доброто решение, макар категорично да подкрепя действията на новото българско правителство. Прохаски остава обаче член на Управителния съвет на фондацията. Икономическата реформа на новото правителство бе подготвена от Георги Прохаски заедно с Александър Божков още месеци преди демонстрациите през януари 1997г., като двамата бяха централни фигури на 4 конференции, субсидирани от „Отворено общество“ и организирани от Нов български университет (вж. в. „Континент“, 16 юни 1997г.)

Влиянието на фондацията на Сорос е такова, че въпреки огромните финансови средства, с които разполага, успява да получи под различни форми финансиране и от крайно оскъдните бюджети на държавите, в които тя работи. Това се случва в България, но и в Чешката република, където „Отворено общество“ сля своята дейност с тази на радио „Свободна Европа“ (собственост на правителството на САЩ) и чрез личната намеса на президента Хавел получи за ползуване помещенията на бившия чехословашки федерален парламент за символичния наем от една крона годишно (около 50 италиански лири). В Белорусия фондацията направо побесня, защото правителството реши да намали (не да премахне) данъчните и митническите облекчения, които и бяха отстъпени преди, и то въпреки че страната се намира в много тежка икономическа криза.

Много пъти Сорос се е намесвал пряко и в политически въпроси. Преди години подкрепи възванието на група френски интелектуалци, които искаха военна намеса на Запада в Югославия, бомбардирайики, ако е необходимо, територията и градовете на Сърбия. Освен това лично Сорос поде злобна атака срещу словашкия премиер Мечиар, обвинявайки го за авторитарните му методи и че застрашава демокрацията. Но трябва да се отбележи, че не направи нищо такова спрямо Елцин, Валенса, Хавел и още други, които, що се отнася до авторитаризма, нямат основание да завиждат на Мечиар, само че са по-отстъпчиви от него към Запада. Словашкото правителство реагира, като обяви Сорос за „персона нон грата“ в страната, но фондация „Отворено общество“ продължава да действува в Словакия. Не закъсняха да се намесят официално Съединените щати и Европейската общност, за да изразят своята тревога относно „положението на демокрацията в Словакия и хода на реформите“. В това становище очевидно е натежало влиянието, което Сорос има над американското и европейските правителства. През 1992г. в Албания по поръчка на новата власт на Бериша (тогава един от най-любимите политици на САЩ в Източна Европа) фондацията организира комисии от специалисти, които извършиха „чистки“ в Университета в Тирана, за да остранят всички преподаватели, противопоставяващи се на режима на дясно ориентираното правителство (вж. K.Barjaba, L.Perrone et al., „Naufragi albanesi“, Рим, 1996г.). Но от 1996г. милиардерът, пак в синхрон с американското правителство, преориентира симпатиите си, и започна масивно да финансира опозиционния вестник „Koha Jone“, който през май 1997г. получи от фондация „Отворено общество“ и от други фондации, свързани със Сорос баснословната сума от 4 милиона долара (вж. в. „Албания“ и „Albanews“, май 1997г.). В Хърватско към края на 1996 г. двама висши представители на „Отворено общество“ бяха арестувани от полицията при опит незаконно да внесат в страната 65.000 долара. От следсвието излезе, че фондацията е плащала на своите служители и сътрудници (между които многобройни представители на опозицията) „допълнителни“ недекларирани заплати в долари (вж. „OMRI“, декември 1996г.). Може да се предполага, че такива „способи“ не са били използвани само в Хърватско.

Фондация „Отворено общество“ е тясно свързана с ИНТЕРНЕТ, чрез която не само разпространява собствените си осведомителни бюлетини, но и ръководи (в сътрудничество с радио „Свободна Европа“) новинарската агенция за Източна Европа ОМРИ (през последните месеци двете организации се обединиха). Благодарение на широката мрежа сътрудници агенцията става един от най-влиятелните източници на информация за този регион.

От някои съмнителни и привидно благовидни изяви, като например насърчаването на думи да се преодолеят етническите конфликти, придружено от трескава дейност на намеса сред националните малцинства, или отявления антикомунизъм на една личност, която не се поколебава да учреди своите фондации под крилото на комунистическата номенклатура, става съвсем ясно какви цели преследва Сорос. А именно: да разпространява под звъна на милиардите либералистката идеология и западната хегемония, създавайки широка своя мрежа, внедрена в обществата и институциите на страните от Изтока, като прибягва, ако е необходимо, и до политическо, финансово и информативно изнудване.

Задачата му е съвсем лесна при тази социална, икономическа и морална криза, която се шири в Източна Европа; криза, за която той самият ( в съгласие с най-големите западни центрове на властта) е съдействувал да се поддържа. И няма нищо чудно, че постъпва така лекомислено: във всичките стотина страници, които е написал, и в многобройните му публични изявления Сорос никога не си е поставял въпроса: справедливо ли е един човек да печели 2000 милиарда лири на ден, както е направил той, спекулирайки на валутните пазари, и по този начин решавайки съдбата на милиони хора, докато цели народи тънат в мизерия.


Статията бе публикувана в италианския месечник „Guerre&Pace“ през декември 1995 г. и препечатана във вестник „Български писател“, 6-12 февруари 1996 г. (превод от италиански Виолета Даскалова). Ние я поместваме с някои допълнения на автора. / Източник: omda.bg

loading...

Последни от България

И така всичко е ясно?

Помните ли? Преди изборите за президент НС скалъпи нова „Временна анкетна комисия
Отиди Горе