Вече свърши хубавото време. И дъждът вали…

в България

Напомням, въпреки, че не ми харесва и бих желал да е иначе:

1. Путин проигра, пропусна и по много причини изтърва силата на народната подкрепа от 2014, когато беше най-доброто време да разчисти петата колона.

Пропусна и 2015, когато възможностите за това прогресивно намаляха, но все още бяха достатъчно големи.

По известни само на него причини не направи нужните промени и в 2016, когато беше вече „червената черта“. Крайният срок е вече изтърван.

От тук нататък шансовете му са почти изчерпани и чудесата са невъзможни. Или слабо вероятни – ако само Господ реши да се намеси и да сътвори библейско чудо.

2. Правителството на Медведев отряза всички големи международни проекти, които струваха на Путин толкова много време, усилия и дипломатически ресурс.

„Силата на Сибир“ беше достигната от Путин и унищожена от правителството на Медведев. Това за наивниците, които смятат Медведев за ръкавицата на Путин.

3. Ако следите поне рускоезичната версия на китайския Женмин жибао, ще видите, че в Китай гледат на Путин като на човек, на който не може да му се има доверие. Не се подвеждайте по служебното лицемерие на витиеватия дипломатически изказ. Делата ясно сочат съвсем други неща. Не за друго, а защото просто не владее, не управлява, и не контролира изпълнението на договорките – договаря се за едно, подписва го, а после именно руското либерално правителство убива проекта и договореностите.

4. Китай беше един от най-големите, всъщност, най-големият потребител на въглеводородни енергоизточници. Просто защото стана единствената голяма световна фабрика, единствената индустриализирана страна в света.

Но преди 2.5-3 години китайското ръководство взе стратегическо решение за нов курс: намаляваме производството за износ и ще развиваме вътрешния си пазар.

 

В превод на нормален човешки език това означава, че вече няма да се напъваме да произвеждаме за целия останал свят и да получаваме за това обезценени и нищо не значещи зелени цифрички на компютърни екрани срещу истински произведени от нас блага, а ще развиваме вътрешното си потребление.

Тоест, ако смяташ да съкратиш производството си от това за 5-7 млрд население и да се обърнеш към задоволяването на материалните потребности на 1.3 млрд (собственото), явно ще ти трябват в пъти по-малко енергоизточници, което е основният и най-стабилен дял от разхода във всяко едно производство.

Което естествено намалява търсенето на тези горива на «международния пазар». Особено, когето ти (Китай) си между 40-60% от потреблението на този «международен пазар».

Което впрочем съвпадна по време с решението на тогавашната върхушка на САЩ да мачкат и наказват Русия икономически, в резултат на което цената за барел нефт за броени месеци падна от $126 за барел Декември 2013, началото на Майдана в Киев) на $115 за барел (юни 2015), след което се срина до $27 за барел (юни 2016). Понеже това беше престараване от страна на САЩ, което доведе не само до прострелване на собствения крак (пострадаха огромна част от северноамериканските компании в бранша, даже изчезнаха от пазара), но и до загуба на послушание от «стратегическите съюзници» – чаршафосаните брадатковци от Арабистаните, постепенно върнаха цената на барел до $40 (август 2016) до 53-55 долара (февруари 2017, до преди броени дни).

Впрочем, решението Китай да започне да купува мощно втечнен газ от САЩ (над 60% по-скъп от руския) е взето от другаря Си Дзин Пин именно по време на десерта на вечерята с Доналд Джей Тръмп, когато сламенокосият президент на САЩ му съобщава, че току-що са изстреляли крилати ракети по въздушната база „Шейрат“ в Сирия. Толкова по въпроса за крепкото и нерушимо руско-китайско сътрудничество, съюзничество. Бог да прости БРИКС. И без това беше замислен от Голдмън Сакс, и беше по-скоро виртуална алтава структура между страни, които имат повече конфликти и противоречия помежду си, отколкото осъзнат и осмислен общ интерес, за който си струва да се рискува, воюва, и изобщо да го отстояват заедно. Заедността не им се получи. Дори не беше предвидено да има такава. Камуфлаж, димна завеса, и дъвка за журналисти, журнаглисти, преститутки, и носители на експертизи в СМРАД – защо не. Но не и повече.

5. Русия (Путин, Газпром) загуби Южен поток в края на 2014 година (и не направи нищо за спасяването му) и заложи на Турски поток. Само че, повече от очевидно е, че Турски поток в най-добрия случай ще си остане в най-добрия за Русия случай именно такъв – само «Турски». Тоест, няма да излезе от границите на Турция и да стигне до Италия/Австрия, както се планира. Защото, ако от руското ръководство не са забравили съвета на Наполеон «Погледни на картата и всичко ще ти стане ясно» и не са двойкаджии по география, би трябвало да забележат, че между Турция и Италия/Австрия има Гърция, Македония, Косово (!), Сърбия, откъдето се очакваше да се разклони към:

– Унгария, Словения и от там в Италия/Австрия;

– Босна и Херцеговина;

– Хърватска;

Във варианта с Турски поток трябва да се премине през:

– Гърция (вече безгръбначно подчинена на Голдмън Сакс – каквото им кажат, това ще направят, няма да направят или ще попречат да бъде направено)

– Македония, която им е най-лесна за каквато и да е политическа дестабилизация – веднага след решението за Турски поток, което беше обявено от Путин и Ердоган на 04.12.2014 година, още в май 2015 Македония с помощта на албанския амеро-подчинен башибозук доведе страната до пълна политическа дестабилизация, на границата на гражданска война. От тогава досега, даже до преди броени седмици, това се повтори няколко пъти – ей така, да не се забравя и да се държат нужните хора готови за действия, а други нужни хора да не забравят – кой държи ключа от Македония, щом искат от там да минава тръба.


(бел.ред. Forbes: България е най-губеща от Турски поток, виж Тук)
 

След Македония тръбата би трябвало да мине през Косово. Мисля, че коментарът е излишен. По-лесно ще направим хиените вегетарианци и стражеви кучета на болни антилопи гну.

След Косово (ако това изобщо се случи), тръбата би трябвало да мине през Сърбия. Всеки, който не е забравил да хвърля по един поглед към случващото се в политическата сфера около Белград за последните години, ще забележи, че Сърбия е пусната по същата пързалка, както и България през 1996-1997 година – затварят глава след глава за предприсъединяването си към НАТО и ЕС и политическото ръководство постепенно сменя топлите си дружески отношения към Русия и руснаците с безусловно подчинение към САЩ. Или надграждат искрените топлите чувства на народа към Русия с подчинение на върхушката към англосаксите, също като нас. На Балканите тия неща са възможни и тренирани с векове. Всъщност, същата непоследователна двойственост е широко разпространена и в самата Русия.

Даже и да започне да минава тръбта на Газпром през Сърбия и към този момент все още Сърбия да не е станала член на полумъртвото НАТО и разпадащия се ЕС, не трябва да се забравя, че по силата на същите тези технологии Черна гора неотдавна стана пълноправен член на НАТО. Тоест, ще имат грижата тази тръба от там да не минава. Без значение, какво мислят по въпроса черногорците. Достатъчно е, какво ще произнасят на черногорския дилаект амеро-послушната им политическа върхушка. Още повече, след като не срещнаха грам подкрепа откъм Русия, през последните десетилетия. Няма как външно-управляема, практически колонизирана държава (Русия) да оказа помощ на друга колония (Черна гора), срещу един и същи колонизатор. Това щеше да е тлъста двойка за колонизатора, а през вековете той се е доказал като отличник.

Гледате ли картата?

Ако я гледате, виждате Унгария. Като забравим за момент незабравимото – че Унгария е член на НАТО и ЕС от преди нас, трябва да обърнем внимание на нещо друго, което е важно. Виктор Орбан, който напук на инструкциите посмя да сключи договор за строеж на АЕЦ с руско участие в Унгария, в момента е разстрелван от всички стволове и калибри на медийната империя на довчерашния му приятел, партньор и спонсор – Лайош Шимичка. Нещо като унгарския Делян Пеевски, но с по-голямо значение. Един от 10-те най-богати унгарци. Тоест, докато стигне до тръба в Унгария или Орбан вече няма да е на власт (най-вероятно ще върнат Ференц Дюрчани дотогава) или Орбан ще е станал друг – както Яне Янев о уволнител на Бойко стана негов съветник. Явно не е трудно (като технология), защото на доста хора им се случва да минават по този начин под дъгата в последно време.

Накратко, Газпром тръба на Турски поток до/през Унгария в близките 2-3 години няма да мине. Най-вероятно няма да мине и в близките 5-10 години, но предпочитам да се презастраховам като прогноза.

От тук нататък има ли смисъл да обсъждаме Словения, Хърватска като трасета на този поток?

Мисля, че е очевидно – няма смисъл.

Има и нещо друго важно, което е посочено в статията вярно, точно и е с тектонично значение: А именно: цената на газта е производна от цената на нефта. Цената на нефта се контролира от глобалните банкстери – те контролират нефта, чрез него – долара и заедно с това – и американския военно-промишлен комплекс – единсвтеното реално обезпечение на недържавния американски долар.

Като стана дума за цената на нефта, която вече обсъдихме, да напомня това, което е казано в статията: през 2014 година цената на газта беше 600 долара за 1000 кубометра, до 270 долара сега. Като цената на туркменския газ е по-ниска от тази на Газпром.

Тук има и друго – тръбата всъщност не е руска, а…германска. Без майтап – Русия не прави тези тръби. Или не може да ги прави. Тези тръби са високотехнологични и се правят (само?) в Германия. Не са просто метални тръби, а тръби със специално покритие (което да издържа на корозионните свойства на морската вода) и със специални клапанни системи, които да позволяват потока на газ контролирано, дозирано и управляемо. Виждат се на фотографиите на тръбите на пристанищата в България.

Защо е важно? Ами защото, ако по някакви неведоми и неизвестни ми засега причини САЩ (или глобалните банкстери от САЩ) все пак изтърват геополитическото положение и контрол в изброените страни и територии, то има нещо важно, които едва ли ще изтърват – а именно: контрола над Германия. И над германските компании и технологии. Все пак, статута на Германия на военно-победена държава от 1945 година си е непроменен. Канцлеракт не е отменян.

И американските бази в Германия са си над 90 (с помощните съобръжения и точки за обслужване стават над 200) и общата боеспособност (а може би дори и числеността) на САЩ войниците в Германия е по-висока от тази на германската армия. Всъщност, позволената от победителите сухопътна германска армия е със 100,000 по-малка от едновремешната българска: на днешен ден е 60,431 щика (по състояние на 28 февруари 2017). Нашата беше 167,000 до 1990 година. Имат и 265 самолета. Ние имахме с 10-15 по-малко. Но Германия е 82 млн, а ние бяхме чукнали 9 млн. Тоест, тя е 9 пъти по-голяма на население от едновремешната ни България. Изводите са очевидни.
Накратко: военно-окупирана Германия при първо англосаксонско нареждане ще спре доставките на нужните тръби за Газпром, даже и Газпром да са ги предплатили. И това не са празни приказки – подобно нещо вече беше осъществено с Франция, която поне не е военно-окупирана държава от Pax Americana и даже се броят за съ-победители във Втората световна война. Ако осте забравили, Франция беше произвела 2 вертолетоносача Мистрал на стойност €1.3 (€1.8 млрд с неустойките) по поръчка на Русия. Поръчката беше предплатена. Франция ги произведе, САЩ им забрани да ги предават на клиента, и на въпроса на френската страна: «ама кой ще плати неустойките, и цената?» отговорът беше типичния за англосаксонски господар: «Не ни интересува. Ваш проблем си е. На Русия няма да продавате даже и безопасни игли, това е.». И това е с Франция.

Ако глобалните банкстери пожелаят, Германия ще прекрати не само доставките на тези тръби, а даже и производството. При нужда ще затворят даже и завода и ще забравят за технологията за производство на тези тръби. Ще я загубят завинаги. До второ нареждане. Победените са така.

Така, че бляновете на българоезични анализатори, политици и обществени за възраждането на Южен поток са въпрос на незнание, неразбиране на процесите, неконтролируем полет на въображението и/или на силата на забранената фармацевтика. Накратко – сън за просо на гладни кокошки.

Положението с турския поток е почти същото. Докато е жив Ердоган и докато Турция държи избрания от него и нему подобни курс, турският поток може да остане само турски и да стигне само до Турция. Дали ще стигне дори до другия край на Турция или до средата на Турция, е голям въпрос. Зависи пак от глобалните банкстери. Поне от тях в пъти повече, отколкото от Путин, Ердоган, Милер, Газпром или който и да е «носител на експертиза» по СМРАД-студията.

И щом това е така (а то очевидно и проверяемо е именно така), значи, положението със значението на руския газ като геополитическо оръжие и като средство за пълнене и/или кърпене на руския бюджет изтънява и избледнява. Без значение, дали ни харесва или ни се иска да е иначе.

Идват избори за президент в Русия през пролетта на 2018. И шансовете на Путин изтъняват както във вътрешно-политически, така и във външнополитически план. Очевидно е. Няма как Русия да потъва, а България да изплува. Тоест, това е лоша новина и за нас, не само за тях.

Дали това е вина, или беда, значението за геополитическия ход на историята е нулево. Той не се интересува от такива лирики, сълзи, сополи, и подсмърчания, а от закономерности. Които или ги знаеш, спазваш, използваш, и предизвикваш, или губиш, накъдето вървят нещата засега.

«Вече свърши хубавото време. И дъждът вали»… но най-вероятно в пакет с твърда радиация.

P.S. “Не убивайте вестоносеца” (заради лошите вести).

И не се сърдете на огледалото.

Автор: Публицистът д-р Пламен Пасков

 

 

 

Последни от България

Отиди Горе