„Възраждане“ се молят на властта да им забрани да върнат субсидията…

в България


Водевилът около субсидията на „Възраждане“ стана пълен, след като от партията написаха писмо-запитване до Министерството на финансите и Сметната палата, с въпрос „има ли право партия да се откаже от субсидията“. Това е  очевиден опит да се печели време, но вероятно е и нещо друго – очакване за отговор, който ще им позволи да се „измъкнат“ и да приберат парите.

Например отговор от типа: „В закона няма описана процедура за отказ“ ще им измие ръцете и парите ще идат където е генералното им предназначение.

Всъщност въпросът не само със субсидиите, но и с всяко друго ПРАВО, е изяснен в общите конституционни разпоредби, общите закони, както в принципите на юриспруденцията. Когато говорим за ПРАВО, а не за ЗАДЪЛЖЕНИЕ, то не съществува задължителност за ползване. Никой не може да те застави да упражниш свое право. Съответно – отказът от право е абсюлютно възможен.

Писмен отговор обаче, в който пише „няма описана процедура“, или нещо подобно, е идеално извинение да кажеш: „Няма да връщам парите“. Всъщност този отговор не значи, че не можеш да ги върнеш, а само че в конкретния закон не е описана процедурата на връщането. Но връщане винаги може да стане по генералния ред. Най-простото е – всеки превод към дъжавния бюджет се счита за връщане. И също – всяко писмо за отказ се счита за отказ.

Писал съм не еднократно до данъчни, НОИ, до всякакви институции. Имам богат опит със словесното творчество на администрацията. Ако иска да каже нещо дето примерно е незаконно, но се прави, е гениална в това… 

Имам усещането, че „Възраждане“ се надяват политиканите от властта да им напишат отговор, който им развързва ръцете. А политиканите нищо чудно и да го направят, просто защото такъв отговор и на тях им е изгоден. Нали и те взимат субсидии.

Всъщност дори формулирането на писмото като въпрос, а не като воля за отказ, е показателно. Ако е воля за отказ, и ако отказ е забранен, ще им го върнат. Но ако отказът не е забранен, а се търси просто отговор, който „прилича на забранен“, тогава се пише писмо-въпрос.

Ще ви дам един пример. Ако задам въпрос „забранява ли законът за защита на детето, отравянето на дете“, то отговорът ще бъде „Не“. Няма такъв текст в този закон, който изрично да го забранява. Няма текст, който да казва „отравянето на дете е забранено“. Но детето е защитено по силата на друг закон – „Наказателният кодекс“, който забранява убийствата изобщо.

Ето това е идеята на писма с внимателно формулирани въпроси… И вервайте ми, единственият начин тая субсидия да не се вземе, е народът да гледа под лупа какво става. Само така ще ги оставим без избор и ще спасим парите…

Добри Божилов, ГН

loading...

Последни от България

Отиди Горе