Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

image

“Вървим към голяма война“

в Свят


Бившият ръководител на разузнавателно управление на Министерството на отбраната на САЩ Майкъл Флин, който е оглавявал ведомството от 2012 до 2014 година, през декември бе в Москва. Известен впоследствие като критик на американското нахлуване в Ирак и на международната военна операция в Либия, Флин коментира за приложението „Власт“ на „Комерсант“ последиците от руската намеса в сирийския конфликт.

Според съобщение на телевизионния канал Al Jazeera вие сте първият високопоставен официален представител на САЩ, заявил публично, че САЩ, Турция и Саудитска Арабия помагат на групи вътре в Сирия, свързани с „Ал Кайда“, с оръжие с цел да бъде свален Башар Асад. Това ли сте казали?

Майкъл Флин: Не, определено не това съм казал. Имах предвид, че ние подкрепяме в Сирия толкова различни сили, които са против Асад, толкова различни групировки, че вече на практика е невъзможно да се разбере кой кой е и кой с кого си сътрудничи. Все по-сложният състав на воюващата сирийска опозиция затруднява крайно силно определянето на нейния облик.

Затова аз съм убеден, че сега, от гледна точка на интересите на САЩ, ние трябва отново да направим крачка назад и да преразгледаме стратегията си. Защото съществува потенциална възможност ние да подкрепяме, наред с всякакви сили, борещи се срещу Асад в Сирия, и тези сили, които са свързани с „Ислямска държава“ (забранена в Русия). Не можем да действаме по принципа „и на нашите, и на вашите“. Трябва много ясно да определим какво се опитваме да постигнем и с кого възнамеряваме да работим.

Заявихте, че властите в САЩ през 2012 година са затворили очи за доклад на оглавяваното от вас Разузнавателно управление на Пентагона за значително засилване на позициите на радикални сунитски салафитски групи сред сирийската опозиция. Защо се получи така?

М. Ф.: Това стана умишлено и бе направено по политически съображения. Проблемът бе в това, че разузнаването беше направено правилно, Разузнавателното управление съобщи на властите как в действително стоят нещата. И тъкмо това е главната функция, според мен, на разузнаването – да казва на властта истината. Ако аз казвам на президента истината, но на него не му харесва това, което чува, то това не е мой проблем. Моят проблем е да гарантирам адекватен отчет.

В този доклад, освен всякакви други неща, се посочваше, че положението в региона силно се е влошило. През 2013 година на територията на Ирак са били извършени 300 бомбени нападения. Ситуацията се влошаваше още повече. Решението да се излезе от Ирак в крайна сметка стана една от предпоставките за появата на „Ислямска държава“.

Една от причините САЩ дълго време да не се решат да доставят оръжие на сирийската опозиция бе това, че нямаше гаранции, че то няма да попадне в ръцете на радикално настроените. Оттогава ситуацията само се влошава. Защо все пак САЩ решиха да доставят оръжие през 2013 година? Не знам какво е изиграло решаваща роля. Зная само едно: трябва да спрем да инвестираме в конфликта.

Доставяйки оръжие на Сирия, ние разпалваме конфликта. Като тук става дума и за Русия. Ние трябва да влагаме в сигурността и за постигането на тази цел голяма роля трябва да играе и общността на арабските страни.

Какви са възможните последици от руската намеса в конфликта?

М. Ф.: От моя гледна точка руската намеса, във вида в който тя стана, моментално промени баланса и динамиката, които съществуваха до този момент. Много бих искал да поговоря по тази тема с президента Путин. Та какви последици и какъв ефект получи вече той? Видяхме инцидента със сваления от Турция руски военен самолет, а и организирания от „Ислямска държава“ взрив на борда на самолет с руски пътници, който отне живота на много хора. Твърде губещи последици за началото на намесата. И двете са неприемливи, но това са реалните последици.

Решението на президента Путин да се намеси в конфликта и да прави това, което той прави там, според мен е свързано с вътрешните проблеми на Русия. Петдесет хиляди руски граждани воюват в Сирия, отчасти защото Русия иска да бъде там, за да не са върнат тези хора в Чечения, Дагестан, Узбекистан или Москва. Мисля, че ние не сме признавали и не сме осъзнавали това, че президентът Путин се опитва да реши проблем, който реално вече е съществувал и част от чието решение се намира в Сирия и Ирак.

Главният проблем е в това как ние – имам предвид големите държави като Русия и Западът, ще съумеем да работим заедно. Това е големият въпрос. И не става дума за дипломатическите преговори, а за това как ще работим на бойното поле, на информационното поле, на цифровото  поле, което също е напълно реален факт.

Ние твърдо вярваме в това, че има взаимна заинтересованост да бъде унищожен този раков тумор на радикалните форми на исляма. Ако не го направим заедно, ще ни се наложи да действаме поотделно, а това е далеч по-трудно.

Още като млад офицер си имах правило: най-добрият план е планът, който ти оставя повече алтернативи за най-последния момент. Интересно ми е дали президентът Путин вярва, че има най-добрия план? Дали президентът Обама вярва в същото? Когато гледам какво стана, как се развиват събитията, виждам, че над нас е надвиснала огромна заплаха. Мисля, че не сме си оставили достатъчно варианти за избор.

И посоката, в която сега се движим, е разрастване на конфликта – това е голяма война. Колкото сме по-близо до това, толкова по-големи са рисковете, толкова по-висока е цената и толкова по-малък е изборът ни. Затова сега за нас е важно да работим заедно – САЩ и Русия, да решим можем ли заедно да си създадем повече възможности, за да стабилизираме ситуацията.

Дали САЩ имат дългосрочна стратегия за Сирия и региона като цяло?

М. Ф.: Тук мога да дам като отговор само собственото си виждане за проблема. Защото наистина не разбирам в какво се състои стратегията на САЩ днес: тя не е ясна и ѝ липсва последователност. Според мен стратегията трябва да има четири елемента: първо трябва да се постигне сигурност, след това да се стабилизира районът, после да се стимулира икономическото благоденствие в региона, като се привнесат нови идеи, нови технологии и нова система на образование. Да се даде на региона възможност достатъчно дълго време да се развива.

За да може това да стане факт, такава стратегия трябва да се въплъщава не само от САЩ и Запада, към нея трябва да бъдат привлечени регионални държави – Русия, Китай, Индия. Защото сегашната ситуация влияе на всички без изключение. Защото в краткосрочна перспектива ние не можем да вървим в същата посока, в която се движим. Това е нежиснеспособно. / Руски дневник

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе