Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Ваксини и права – колко „европейска“ е България?

в България


Бидейки в Европейски съюз, често ни напомнят, че живеем в правова държава в синхрон със световните и европейски ценности по отношение на гражданските свободи и в частност конституционните ни права на неприкосновеност и информация. Има обаче една област в медицината, където тези права безогледно се нарушават – ваксинопрофилактиката.

В повечето европейски страни ваксините са по избор на родителите. Там всеки преценява за детето си и в случай че откаже, не подлежи на санкции и ограничения. Някои бивши социалистически страни също се присъединиха към правовите страни в това отношение. България, със задължителния статут на ваксините, е на опашката и все още гледа към тоталитарното комунистическо минало.

Нормативна уредба и противоречия

Чл. 5 от Конвенцията  за правата на човека и биомедицината (обн. ДВ, бр.32 от 12 април 2005 г.) гласи: „Всяка интервенция, свързана със здравето, се извършва само със свободно и съзнателно изразеното съгласие на заинтересованото лице. Това лице получава предварително необходимата информация за целта и естеството на интервенцията, както и за произтичащите от нея последствия и рискове.”

В §34 от обяснителния доклад към Конвенцията е посочено: „34. Този член [5] се отнася до съгласието и утвърждава на международно ниво вече добре установено правило, което гласи, че никой не може да бъде принуждаван по принцип да се подлага на интервенция без неговото съгласие. Следователно човешките същества трябва да могат свободно да дават съгласието си или да отказват всяка интервенция, отнасяща се до тях. Това правило изяснява личната свобода на пациентите в техните взаимоотношения със здравните работници и ограничава патерналистичния подход, който пренебрегва желанието на пациента. Думата „интервенция” се разбира в най-широк смисъл, както е посочено в Член 4 – а именно като включваща всички медицински действия и по-специално интервенции, извършвани с цел профилактика, диагностика, лечение, възстановяваме или изследване.“

Конституция на Република България: Чл. 5.(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Според чл. 30, ал. 1 от Конституцията  всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. Чл. 41.(1) повелява, че всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Чл. 47.(1) посочва, че отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.

Според Закона за здравето, чл. 87, ал. 1, медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента; ал. 4 – Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

Дотук добре – изглежда, че сме правова държава, както е записано в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Но какво се оказва на практика по отношение на ваксините?

Чл. 58 от Закона за здравето гласи, че за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации?! В тази част законът нарушава ратифицирани и влезли в сила у нас редица европейски законодателни актове (не само посочената горе), Конституцията, и противоречи сам на себе си в чл. 87. При все че Конституцията повелява право на всеки да получава и разпространява информация, реалността у нас е доста по-различна – по темата за ваксините не се предоставя пълноценна такава – не само за ползите, но и за всички нежелани реакции, както и се прави всичко възможно искащите общочовешкото право на избор да нямат обществена трибуна, за да споделят за нарушените си права, притесненията си и липсата на цялостна информация.

Сблъсъкът: чиновници, журналисти, експерти, лични лекари и родители

Въпреки че в Закона за здравето е постановена задължителна ваксинация в България, родителите могат да я откажат с подпис при личния лекар, като от отказа им произтичат санкции и ограничения – евентуална глоба в размер на 50-100 лв., лишаване на детето от държавна детска ясла/градина и отнемане на детските надбавки. Това са очевидно дискриминационни практики, но и в това отношение специалистите си затварят очите, излизайки с нелепото обяснение, че неваксинираните по желание застрашават „националната сигурност“ и „общото благо“. Можем само снизходително да се засмеем на такова твърдение. По логиката му неваксинираните по медицински противопоказания също я застрашават, но за това никой не повдига въпрос. Приемаме, че на тях им е простено. Как обаче кореспондира тази заплаха с факта, че никоя ваксина няма сто процента ефективност, дори се оказва, че боледуващите ваксинирани са повече от очакваното – те, както и инфектираните безсимптомни носители, се явяват заразоносители и разпространители на инфекция. По смисъла на сегашния имунизационен календар нарушители и „застрашаващи националната сигурност и общото благо“ са всички предишни набори и поколения, които са ваксинирани с по-малко ваксини. Освен това, за доста от тях предпазващото действие на ваксините отдавна е изтекло предвид известното, че никоя не дава доживотен имунитет, някои – само няколко години, а дори не споменаваме възможната им неефективност при конкретни лица. Оправдаващите задължителната ваксинация юристи обясняват, че подложения на ваксинация не е пациент, тъй като тя се прилага на здрави хора и затова нямало противоречие в нормативните актове. Само че явявайки се в кабинета на личния лекар и извършвайки той интервенцията профилактична ваксинация, това действие попада в обсега именно на чл. 5 от Конвенцията за правата на човека и биомедицинатаспоред обяснителния доклад. Ясно е, че ратуващите погазването на човешките права у нас, ще извадят от девет кладенеца вода – дори кална, за да оправдаят нарушенията на гражданските свободи, и не спират дотук.

Наскоро в интервю за списание Практическа педиатрия, бр.3/2016, на услужлив „журналистически“ въпрос дали има начин да се регулира (?!) информацията за ваксините, здравният инспектор д-р Ангел Кунчев отговаря, че са правени опити за контрол, като „са търсили съдействието на СЕМ и други регулаторни органи“. Какво значи някаква си Конституция, когато статуквото не само подкрепя нарушаващия човешките права чл. 58 от Закона за здравето, но и се опитва да отнеме правото на разпространение на информация, не предоставя пълноценна такава, не поема отговорност и не обезщетява пострадалите от ваксини, даже не признава повечето нежелани реакции, дори описани в листовките, Наредба 15 и Методичното указание към нея. Все повече родители съобщават за такива нарушения спрямо тях и децата им на всички нива в системата на българската ваксинопрофилактика.

В последно време се забелязва ефирно затишие по темата за право на избор за ваксините, нежеланите реакции и като цяло за българската ваксинопрофилактика. Оставяме на съвестта на големите електронни и печатни медии последиците от тишината, както и от писането само за ползите от ваксините, но ни дума за възможните рискове от тях и отнетите права на българските граждани. Личи тенденцията за централизиране на информацията в т.нар „информационна кампания за ползите от ваксините“, съсредоточена в определен сайт, в опит да се вкарат човешките умове и свободна воля в коловоз, за да има само безропотно изпълнение на заръките на няколко експерта, държавни служители, конкретни неправителствени организации и дори една „пациентска“, които са се окичили с претенции за единствената  „божествена“ истина и последна инстанция по ваксиналната тема. В целия този фарс им убягва, че родителите в България не искат нищо по-специално, невъзможно или нередно – искат само изконното си право на избор – такова, каквото имат родителите в развитите европейски държави и някои бивши соц. страни – Русия, Естония, Беларус, Литва.

Тук се намесва друг експертен коз: „ама вие сте некомпетентни да решавате“. Как в Европа и Русия също некомпетентните според нашите експерти родители имат право да решават? Те не застрашават ли тамошните национална сигурност и общо благо по логиката на нашите експерти? Защо тогава в тези страни  има право на избор за ваксините? И там има рискови групи, бежанци, струпвания на много хора на едно място, космополитност, пътувания до места с по-висока заболеваемост и други рискови фактори, но въпреки това не им е отнето правото на информирано съгласие за ваксините.

По повод „общото благо“ да подсетим няколкото експерта, че чл. 2 от  цитираната горе Конвенция гласи:

„Интересът и благото на човека имат предимство над интереса на обществото или този на науката.”

Какъв ли коз им остана в опитите им да потискат човешките права, да не дават пълноценна информация за ваксините? Освен цензурата им останаха още три.

 – Да „обучават“ личните лекари да дават избрана информация на родителите, да плашат с болести и санкции,  да спестяват всички възможни нежелани реакции и последствия от ваксинацията, да дават измислени „лични примери“, за да въздействат на родителските чувства и да ги принудят да ваксинират на всяка цена. Това обаче няма общо с конституционното право на всеки на информация и неприкосновеност. Самите лекари са поставени в менгемето на системата и ги противопоставят на родителите, които са техни пациенти, избрали ги с надеждата да следват хипократовата клетва, етичния лекарски кодекс и основния медицински принцип „Преди всичко не вреди“.

 – Умишлено се приравнява правото на избор с отказ от ваксини. Това е абсурдно, защото правото на избор засяга всеки човек, независимо ваксиниращ или не. Ощетени са най-вече ваксиниращите, защото именно законодателно постановено ще се даде възможност на лекаря им да ги съветва кое е най-подходящото за тях и децата им като препарат, време на поставяне, брой дози, съобразяване с противопоказания, здравословно състояние и фамилна анамнеза. И лекарят да не е притиснат от системата да гони срокове и бройки, за да изпълни заръките на РЗИ за максимум ваксинирани лица с цената на всичко.

 – Чрез добре смазана машина от интернет тролове и статии от „правоверни“ лакеи, натяквайки за некомпетентност, да обиждат непознати за тях родители с всякакви груби епитети, да им внушават чувство на вина, да ги плашат, че здравите им деца ще умрат (как ли гледат в бъдещето – в кристална топка, на боб или карти?), да им внушават чувство за малоценност, че са недорасли за права като при европейските родители, да плашат с болести, всявайки паника и с риск да направят цялото общество хипохондрици, но пък това е добре дошло за бизнеса. Също е факт наличието на тенденциозни статии с обиждащи заглавия в някои блогове на приближени до българското ваксинално статукво.

Уважаеми експерти, чиновници и поръчкови тролове – не сте богоизбрани!

Образованието ви не ви дава право да всявате паника, да опитвате да ограничите правото на неприкосновеност и информация на другите, да се гаврите и тормозите родителите. Проблемът не е в тях, а във вас!

Докато другите страни спазват човешките правата във ваксинопрофилактиката, поема се отговорност от държавата за пострадалите от ваксини и съществуват фондове за обезщетението им, в ретроградна в това отношение България няколко човека от медицинската сфера издевателстват над гражданите и родителите, нарушавайки конституционни и етични норми, а отговорността към увредените ваксинирани е неизвестно за тях понятие.

Там, където водещи са само сплашването и принудата, надменността, тактиката „забравих да спомена“, откровените лъжи, манипулираните статистики, цензурата, налудничавата идея за величие, задълженията и ограничаването на човешките свободи, гоненето на бройки и отчети като първи по важност, бюрокрацията и лобизма, и т.н., няма индивидуална грижа за здравето на пациента. Това трябва най-накрая да се проумее от всички и несправедливостта към българските граждани да бъде прекратена чрез промяна в чл. 58 от Закона за здравето, като се въведе препоръчителен статут за ваксините. / Ваксини – информационен сайт

Как да отстояваме правата си във ваксинопрофилактиката / НАРЪЧНИК НА РОДИТЕЛЯ:
(!) ВАШЕТО ОРЪЖИЕ ЗА ЗАКОНЕН ОТКАЗ ОТ ВАКСИНИТЕ (!)
– ВЪПРОСИ, СВЪРЗАНИ С ВАКСИНИТЕ
– ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ЛЛ, ДОКУМЕНТИ, РЗИ, ДОКЛАДВАНЕ НА РЕАКЦИИ
И ДРУГИ, ЧЕТЕТЕ ТУК

loading...

Последни от България

Отиди Горе