Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

В момента Борисов не знае какво прави. Неговата безпомощност става все по-очевидна

в България


Бойко Борисов сам си призна, че не може да осмисли политическия шамар, който му нанесоха хората в България. Когато падна първото му правителство, той се самоотдаде на заблудата, че е бил свален от един метеж на лумпените и същевременно е върнат на власт чрез протеста на „младите и красивите”. Днес обаче му е трудно да формулира нова политическа приказка, където той да играе ролята на страдалец в началото и на „последния екшън герой” в края. Просто защото повече от два милиона гласоподаватели не просто не му се довериха, те изразиха и нетърпимостта си към него.

След втория тур на президентските избори Бойко Борисов си подаде оставката с идеята да се предизвикат нови избори за парламент. Две седмици по-късно намекна, че е готов да подкрепи правителство, излъчено от Патриотичния фронт или Реформаторския блок, а 24 часа по-късно парламентарната му група се обяви отново за незабавни предсрочни избори. Което също може да се окаже предпоследно решение.

Ситуацията много напомня за оставката на правителството. Първо тя беше обвързана с победата на техния кандидат-президент, после бе свирен отбой, като се каза, че за партията му е важно да бъде първа на пърия тур, а когато там се инкасира неочаквана загуба – изчака се да мине и вторият тур.

На този фон някак си се прокрадва еретичната мисъл дали героят, който ни се представя от мнозина анализатори като ненадминат корифей в разчитането на обществените настроения, не е всъщност пиле в кълчища. Представям си досадата на всичките му апологети, които всяка сутрин с ужас се събуждат, че трябва да дадат всичко от себе си, за да видят разумност и ефективност в дейността на едно съзнание, обладано само от паника и егоизъм.

Бойко Борисов сам си призна, че не може да осмисли политическия шамар, който му нанесоха хората в България. Когато падна първото му правителство, той се самоотдаде на заблудата, че е бил свален от един метеж на лумпените и същевременно е върнат на власт чрез протеста на „младите и красивите”. Днес обаче му е трудно да формулира нова политическа приказка, където той да играе ролята на страдалец в началото и на „последния екшън герой” в края. Просто защото повече от два милиона гласоподаватели не просто не му се довериха, те изразиха и нетърпимостта си към него.

Всъщност сигналът им бе идентичен с този, които избирателите дадоха на БСП на евроизборите през 2014 г. И това е нещото, което истински вбесява Борисов – той получи резултат, все едно е управлявал 2 години в открита коалиция с ДПС. А го изплаши усещането му, че продължи ли да стои на власт, деградацията на обществената подкрепа за управлението му ще продължи. Като под риск ще се окаже вече и собствената му персона.

Оставката му бе отчаян акт на спасение, който трябваше да се представи като съобразяване с волята на избирателите. Но медийната хореография не сработи. Хората не разчетоха в действието на Борисов благородния жест, а видяха едно тривиално бягство от отговорност. Факт, който всъщност е в сърцевината на днешната политическа какофония.

Тя се дължи на неувереността на премиера как трябва да се действа. Изправен пред прекалено много предизвикателства, той се отдава единствено на инстикта си за самосъхранение, което е може би донякъде нормално. Но не е нормално този негов инстинкт да ни бъде поднасян под формата на израз на обществения интерес.

А това днес се опитва да направи ГЕРБ. В поведението им се открояват три опорни точки, които трябва да накарат хората да приемат бъдещия трети кабинет на Борисов.

Първата включва образуване на правителство, което да се превърне в пародия на управлението. До такава степен, че да се породи носталгия към фигурата на силния властелин. Новоизбраният президент Радев не се хвана на поставената уловка да поеме отговорността за съставяне на служебно правителство и затова си спечели хапливите подмятания на премиера в оставка. Зер се вози в колите на НСО, а не ще да влезе в капана на ГЕРБ. Просто възмутително.

Сондирана бе и почвата за кабинет на реформаторите или патриотите, но подобна опция не изпълнява основната цел на ГЕРБ – те да бъдат негова алтернатива. А в добавка, ако се окаже, че Каракачанов стои по-добре начело на управлението от своя предшественик, дори и без да се вдигнат пенсиите, белята ще е голяма. Не бива да се разрушава мантрата, че всичко добро идва от Банкя, и всичко се срива, когато Бойко не е на власт. От тази гледна точка ГЕРБ правилно прецениха, че ако ще падат в трапа, поне да не си го изкопават собственоръчно.

Втората е съобразяването с референдума. В съществуващата обществена среда е по- добре да не говориш за мажоритарната ситема, отколкото да се обявяваш против нея. А най-лошо е да се опитваш да редактираш желанието на хората. ГЕРБ са единствените към момента, които оценяват не просто количествените, но и качествените последици от допитването. Избирателите могат да се „вкопчат” в своя вот до степен, че това да предопредели и бъдещите им политически предпочитания.

Въпросът вече не е как ще избираме депутатите, а да бъде наказан елитът докрай. Както вече писах, ГЕРБ правилно са решили да не плуват срещу течението. А от друга страна, са наясно, че има достатъчно политически сили, които ще изиграят ролята на глупака, бламирал волята на електората. Ще се очертае разлом, който сякаш ще раздели добрите от лошите. И можете ли да си представите от коя страна ще бъде Борисов.

Същевременно, заставайки зад референдума, днес управляващите правят по- трудно възникването на нова политическа алтернатива в страната ни. Посланието им е, че няма причина да се появява нов политически проект, който да подеме борбата за реализацията на резултатите от допитването, след като формално вече „има такава партия”.

Третата стъпка е най-опасната. На ГЕРБ е нужно развитието на определен катастрофичен сценарий, за да се заключи процесът на собствената му реставрация. Нещо подобно на колапса на КТБ. Нейният фалит прекалено удобно се случи в края на управлението на Орешарски, който формално нямаше никакви права да реагира в ситуацията.

За разлика от избраното от ГЕРБ ръководство на БНБ. Но политическият пасив си остана за БСП и ДПС, допъленен от финансовия пасив, платен от всички нас. За което част от истинските виновници за провала бяха наградени, като запазиха топлите си местенца в Централната банка. Пак с гласовете на парламентарната група на ГЕРБ. Да не говорим какво щеше да последва, ако се бе реализирала идеята на Плевнелиев за банкова ваканция.

Понякога в неволно изпуснатите фрази се крие много по-дълбока истина, отколкото в дълго обмисляните съждения. Едва ли може да се формулира нещо по-есенциално за Бойко от определението, което, без да иска, му даде неговият приятел Божидар Димитров: че Нерон бил ранният Борисов. А на нас днес ни предстои да търпим късния образ на Борисов. Който за 15 години все се е дообогатил с нещо.

От тази гледна точка никак не е чудно, че вече ни пробваха с бежанските размирици в Харманли. Оставиха ги да ескалират, за може да дойде юнакът от София и да наложи ред и спокойствие. Юнакът дойде дори два пъти за два дни, но търсеният ефект не се получи. Което не означава, че опитите ще спрат. Вече сигурно се търси по-силно „лекарство”. Нещо наистина нероновско.

Тук и приятелите от Брюксел може да помогнат, като спрат част от европейските субсидии, може и „началникът” от Анкара да попритисне едно служебно правителство с няколко хиляди бежанци, може да се инициират и „спонтани” протести на „млади и красиви” срещу „обвързаността” на новия президент с Москва. Когато се налага, и генерал Решетников ще се възприема за меродавен източник.

Това е минимумът, чрез който ГЕРБ може за пореден път да изманипулира обществото. Той ще се опита да създаде картина, която да въздейства крайно деструктивно, ако в нея не се вписва трети премиерски мандат на Борисов. Ако в първия си мандат той се опита да изиграе ролята на Ивайло, ако при втория се представяше за баща на нацията, третият му ще бъде в образа на необходимото лекарство. Което даже да ни е неприятно, ще трябва да преглътнем. Без да се замисляме, че то всъщност е болестта.

Георги Георгиев, ГЛАСОВЕ

 

loading...

Последни от България

И така всичко е ясно?

Помните ли? Преди изборите за президент НС скалъпи нова „Временна анкетна комисия
Отиди Горе