Унгария променя Европа

в Свят


Предстоящият унгарски референдум на 2 октомври не е просто риск пред миграционната политика на канцлера Меркел, а представлява заплаха за европейския либерален ред

Има една унгарска поговорка, която гласи, че многото малки неща правят нещо голямо (Sok kicsi sokra megy). Ако преди шест години някой беше казал, че победата на „Съюза на младите демократи” – Фидес ще промени не само малка Унгария, но и Европа, щеше да прозвучи невъобразимо и абсурдно. Днес обаче „унгарската революция”, както наричат изборната победа на Виктор Орбан през 2010 г., превърна страната малко по малко не просто в политически лидер на региона, но дори успя да формира алтернатива на мултикултурната, консуматорска и десуверенизирана либерална Европа.

Около седмица остава до поредната малка крачка на Будапеща в тази посока. Става дума за предстоящия референдум, насочен срещу мигрантската политиката на германския канцлер Ангела Меркел за отворени граници и квоти за мигранти. От Берлин и Брюксел разбираемо възприемат референдума като опасност и упражняват систематичен натиск над Будапеща, кулминацията на който е призивът на външния министър на Люксембург от страниците на германския вестник Die Welt Унгария да бъде изключена от Европейския съюз. Критиките този път са концентрирани около тезата, че унгарците не спазват правовия ред в ЕС с отказа да приемат своята квота от общо 160-те хиляди мигранти, предвидени за разселване в 27-те страни от съюза.

Планът за разселване бе атакуван пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и от съседна Словакия. А според Будапеща не е в договорените области на компетенции, съгласно учредителните договори на ЕС. По думите на говорителя на унгарското правителство Золтан Ковач, предстоящият референдум ще разобличи прикрития начин на работа на евроинституциите. Всъщност референдумът в Унгария ще делегитимира идеята, че Европа може да реши демографските си проблеми с внос на мигранти от други цивилизационни групи. Но по-важното е, че референдумът, на който се очаква над две трети от избирателите да отхвърлят квотното разпределение, за втори път след гръцкия референдум ще изкрещи директно в лицето на евробюрокрацията, че писаните на някое бюро правила не могат да задраскат демократичния избор на нациите.

Залогът е много голям. Затова унгарските управляващи са подложени както на външен натиск, така и на атака от страна на все по-губещата влияние либерална опозиция. Всички социологически проучвания показват, че унгарското общество е категорично против мигрантския план на Брюксел, затова опитите на трите опозиционни партии – „Диалог за Унгария”, Движение „Модерна Унгария” и „Заедно” са насочени към проваляне на референдума. Тройката партии вече обяви бойкот на референдума, а политтехнолозите проявяват завидна находчивост в стремежа си да разубедят унгарците да гласуват и да намалят избирателната активност. В преследване на тази цел либералните сили стигат до крайности, отричащи по новата либерална мода самата нужда от референдуми (спомнете си фрапиращото изказване на бившия правосъден министър на България Христо Иванов, че референдумите са безсмислени, б.а.).Следвайки тази мисловна линия, водещият унгарски либерален вестник Nepszabadsag пресметна разходите за октомврийското допитване на 10 милиона евро – сума, която според вестника е прекалено голяма, за да бъде оправдано провеждането му.

Възможно ли е мощните транснационални корпорации и наднационална бюрокрация заедно с подкрепата на локомотива на Европа – Германия, наистина да са разтревожени от това, което се случва в една малка Унгария? Да, възможно е и дори нещо повече. Опасенията им не се изразяват само по темата за мигрантите и референдума, който подобно на гръцкото „Охи” може да се смачка от някоя директива или регламент. Европейският съюз, подобно на бившия Съветски съюз, е изграден на основите на идеология. За разлика от националните държави, империите и дори конфесионалните и племенните квазидържавни общности, рухват, когато рухне „държавоизграждащата” догма. Тогава автоматично и неминуемо се разпада и политическо образувание. Затова Унгария заплашва самия либерален модел на днешната космополитна Европа, върху който се гради ЕС в последните три десетилетия. Унгария заплашва самия Европейски съюз – и тази опасност превъзхожда дори Брекзит.

Унгарската заплаха – как се стигна дотук?

До 2010 година Унгария се развиваше в пълен синхрон с държавите от региона. Страната успешно осъществи либерални реформи, приватизира останалата от комунистическия период държавна собственост, отвори пазара си за мултинационални корпорации, либерализира банковия сектор и бе приета за член на Европейския съюз и НАТО. Осигурен беше плурализъм на политическата система и стабилен политически консенсус около победилата либерална демокрация.

26 април 2010 г. Това е денят в който се оказва, че горделивите унгарци нямат намерение да чакат инструкции от началниците, а имат различно виждане за своето място в Обединена Европа. Фидес печели изборите със съкрушително мнозинство от две трети в унгарския парламент, а Виктор Орбан става премиер за втори път. Да, за втори. Самият Орбан дълго време изчаква своя звезден момент, за да свали картите на масата, до този момент под либерално наметало. Орбан е роден през пролетта на 1963 г. в семейство на протестанти-калвинисти, религиозно малцинство в католическа Унгария. Той е един от основателите на дясно-центристката либерална партия „Съюз на младите демократи” – Фидес. През 1989 г. получава стипендия от фондацията на Джордж Сорос и заминава на обучение в Оксфордския университет, където в продължение на година изучава политически науки. Става председател на Фидес и през 1998 година, след като парламентарните избори в Унгария са спечелени от „младите демократи”, Виктор Орбан е избран за министър-председател. Тогава е на 35-годишна възраст. Под негово ръководство считаната за либерална организация Фидес се превръща във водеща консервативна партия в Унгария, която печели сърцата на унгарските избиратели.

Минава известно политическо време и след поредица от битки през 2010 г. Орбан се връща начело на страната. Той определя тези избори като революция в умовете на хората. Най-разнородни експерти считат политиката на унгарското правителство след този период за реакционна, консервативна, недемократична. Самият Орбан въвежда термина „нелиберална демокрация”, а западни тинк-танкове налагат виждането, че цялата страна „боледува” от постсоциалистическа изостаналост и недовършено „озападняване”. Освен това, допълват западните „специалисти”, Унгария била придружена от симптоми на авторитаризъм, ксенофобия и расизъм. Независимо от формата, в която се проявява унгарският бунт, и пропагандните етикети, които му се лепят, той може да бъде показан най-ясно с неговото съдържание – това е борбата на Унгария за извоюване на национален суверенитет срещу транснационалните корпорации, банковите институции и наднационалните властови структури.

Нелибералната демокрация и държава на труда – знамената, под които върви битката за унгарския суверенитет

Хронологията показва, че политическите ходове на унгарските лидери не следват логиката на идеологически догми, а се движат от стремежа към изземване на контрола върху финансовите, икономически и социални лостове от ръцете на външни структури. Дори отстояването на християнството и традиционните ценности трябва да се разглежда през тази перспектива, наред с моралните основания. Както унгарците отлично осъзнават, строителите на космополитна Европа възнамеряват да използват националните общности като гориво в пещите на историята.

В една често цитирана реч пред симпатизанти Виктор Орбан неприкрито разобличава глобалистката идея на евролидерите да „слеят култури, религии и популации” и така да наложат нова евроидентичност на нациите, влизащи в рамките на блока. Срещу този проект унгарските лидери противопоставят голисткото разбиране за „Европа на нациите” и извеждат на преден план християнските корени на европейските народи. „Християнството не е просто религия, но също така е и култура, на основата на която ние сме построили цяла цивилизация. Това не е избор, а факт. Ако хората чувстват, че европейските политици се борят срещу техния произход и се срамуват да приемат, че ние наистина сме християнски континент, това само ще отчужди повече хора от Европейския съюз”, твърди Орбан. Будапеща разглежда страните на запад от Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения, като държави на победилия социален либерализъм, където е изоставена традиционната защита на семейството.

Отбранителните тези срещу либералните атаки са отлично позиционирани. Известният политолог Джордж Фридман, доскоро директор на една от най-влиятелните частни аналитични агенции „Статфор”, твърди, че за да бъде обвинено едно правителство, че не е либерална демокрация, то трябва или да не провежда свободни национални демократични избори или да не зачита правата на човека, а унгарското правителство не отговаря на тези „евроизисквания”.Тезата на Виктор Орбан за нелиберална демокрация, отбелязва Фридман, е „не в смисъла на режим, а в смисъла на идеология – един свят, в който са проведени избори и либералните програми и ценности са отхвърлени от избирателите”.

Що се касае до критиките за нарушаване на правата на сексуалните малцинства в Унгария, Орбан има отличен отговор: „Ние не казваме, че други форми на съвместно съжителство не са възможни. Въпреки това, ние трябва да кажем, че в християнска Европа семейството е съюз между мъж и жена”. Нелибералната демократична рамка намери приложение в новата конституция на страната, влязла в сила през 2012 г. Основният закон, започващ с думите „Боже, благослови унгарците”, провъзгласява тази същност на държавата и семейната институция, забранява абортите и изрично споменава Короната на Св. Стефан (короната, използвана при коронацията на унгарските крале, символизираща приемствеността и единството на нацията) със символично място в унгарската държава, наричана вече не Унгарска република, а просто Унгария. Самият Виктор Орбан амбициозно обобщава духовната рамка на новата конституция с думите: „Ако една страна не е уверена в самоуважението си, ако не е уверена в самата себе си, ако не познава духовните си основи, то тогава тя не може да бъде успешна и в икономическо отношение”.

Икономическата и финансова политика с основание могат да бъдат определени като „препъни камък” в сътрудничеството с Брюксел. Притеснението от идеологическата рамка започва да преминава в паника, в момента в който унгарските управляващи започват методично да извоюват независимост от транснационалните финансови и политически структури. „Унгария е част от системата на западните съюзи, НАТО и ЕС. Няма спор относно това, няма и да има през времето на нашето управление. Въпреки това ние сме само членове на тези съюзи, а не заложници”, заявява Орбан и обявява курс към увеличаване на националния суверенитет.Иззета от контрола на международния банков сектор е Централната банка на Унгария, последователно национализирани са MKB Bank и Budapest Bank от General Electric и унгарската фондова борса, прекратява се зависимостта от Международния валутен фонд и Световната банка.

Нелибералната икономическа политика на Орбан включва подкрепа за националната икономика, разбирана от унгарските лидери като рамо за големите индустриалци и предприемачи, „които да имат милиарди форинти в техните сметки”. Чуждите банки и компании с монополно положение трябва да приемат новите реалности. „Никой няма да извлича допълнителна печалба на гърба на унгарския народ никога повече. Ерата на колониализма е свършила”, заявява министър-председателят.

Амбициозният проект на унгарците се простира отвъд господстващия либерализъм. Наред с признатите три форми на държавна организация – националната държава, либералната държава и следвоенната welfare state, усилията на държавното ръководство са насочени към изграждането на т.нар. държава на труда, която според идеята трябва да компенсира недостатъците на частния сектор в разкриването на работни места с реализиране на пълна заетост.

Наследниците на хуните и Атила отлично схващат геополитическото положение на страната си, която няма излаз на море. Унгария безспорно е телурократична (континентална, евразийска) страна, а заедно с липсата на природни богатства това налага сътрудничество с изобилната на ресурси Русия, както и разбира се с Евразийския съюз. Това е и причината за съпротивата на Будапеща срещу политиката на санкции срещу Москва. Унгария участва в няколко значими енергийни проекта съвместно с руснаците, между които проваленият от Еврокомисията „Южен поток” и АЕЦ „Пакш-2”, изграждан съвместно с „Росатом”.

Управляващите нееднократно подчертават факта, че европейският континент не може да бъде конкурентен на Китай и САЩ без да изгради високи равнища на икономическо сътрудничество с Русия. За Орбан партньорството с Евразийския икономически съюз е позитивно явление, от което Унгария не бива да бъде изключвана. Наред с това в страната срещат разбиране и идеите за особеното място на Централна Европа, наричана „Кралство на духа”, в глобалната политика. Понятието кристализира покрай идеите за специфичен дух на Централна Европа, продукт на католическото християнство и наследството на Австро-Унгарската империя. Това се различава от немското Mitteleuropa на Бауман и трактовката на Карл Хаусхофер и Третия райх като обособено цивилизационно и политическо пространство. Чертите на подобно сътрудничество между страните в региона може да открием във Вишеградския формат, където освен Унгария влизат католическите Чехия, Полша и Словакия, последователно отхвърлящи европейския либерален модел. Името на Вишеградската четворка, която заявява консервативна алтернатива на европейските космополити, идва от градчето Вишеград, където на 15 февруари 1991 г. е подписана Декларацията за сътрудничество. През XIV век това е мястото на резиденцията на унгарските крале. В средата на века там е постигнато историческото споразумение между Унгария, Бохемия (днешна Чехия) и Полша за тясно политическо и търговско сътрудничество.

Малките стъпки на Унгария доведоха до голямата промяна в Централна Европа. Унгарската революция стана онова събитие, което събуди историческото съзнание в региона и бе последвана от Полша, Чехия и Словакия. Страните от Вишеградската четворка все по-настойчиво се противопоставят на, по думите им, безпътното либерално управление на Европейския съюз. Те заявяват своята консервативна алтернатива за Европа и печелят все повече поддръжници.

След подкрепата от Сърбия и заявлението на Гърция, че няма да приеме плана за разселване на мигранти, Будапеща търпеливо изчаква своя 2-ри октомври, за да отхвърли европейската мигрантска политика и да нанесе пореден удар върху „победилия евролиберализъм”. Същият ден в Австрия ще се изправи на балотаж в президентската надпревара представителят на опозиционната австрийска Партия на свободата. Лидерът на формацията Хайнц-Кристиан Щрахе в интервю за вестник Tiroler Tageszeitung вече обяви желанието за присъединяване към Вишеградската група. Дали ще станем свидетели на политическа консолидация върху територията и наследството на бившата Австро-Унгарска империя? Рано е да се каже. Едно е сигурно, малка Унгария за трети път след унгарската революция от 1848 г. и събитията от 1956 г. се опълчва на статуквото и променя Европа.

От Николай Николаев в a-specto

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

 

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе