Украйна няма никакъв шанс за интеграция в НАТО

в Свят

На 8 юни украинският парламент прие законопроект „за изменение на някои законодателни актове в Украйна”, които се отнасят до външнополитическия курс на страната. В него членството в НАТО се определя като цел във външната политика на Украйна, за да се промени нейния статут на неприсъединена държава. Сега амбицията е залегнала в закона, в който изрично се посочва, че външната политика на Украйна ще бъде съсредоточена върху предприемането на стъпки за насърчаването на сътрудничество с НАТО, за да „бъдат постигнати критериите, необходими за придобиване на членство в тази организация”. Външният министър Павло Климкин е убеден в това, че страната ще се присъедини към НАТО в обозримо бъдеще.

Това гласуване не е било предшествано нито от дискусии на национално равнище, нито от плебисцит от какъвто и да било вид. Проучване от декември 2016 г. показва, че членството в НАТО няма подкрепа от мнозинството, като само 44% заявяват, че искат Урайна да се присъедини към алианса. Тази идея разделя нацията, а малката подкрепа идва от южната и източната част на страната.

Този ход формализира опитите на Украйна да се присъедини към НАТО, след като заявление, което бе подадено по бързата процедура, беше отхвърлено през 2008 г. Президентът Петро Порошенко иска да изпълни условията за присъединяване до 2020 г. и обеща да проведе референдум за присъединяването. „Опозиционният блок” гласува срещу „закона за НАТО” и призова неутралитета на страната да бъде възстановен.

Украйна се превърна в първата страна от Общността на независимите държави (ОНД), която влезе в програмата „Партньорство за мир” на НАТО през 1994 г. През 1997 г. НАТО отвори своя Информационен и документационен център в Киев. Хартата за отличителното партньорство между НАТО и Украйна бе подписана в Мадрид преди двайсет години (9 юли 1997 г.). Украйна участва в мироопазваща мисия в Косово, мисия на Международните стабилизиращи сили в Афганистан (ИСАФ), обучителна мисия в Ирак, инициатива за борба с пиратството „Океан щит” край бреговете на Сомалия и операция „Активно усилие” в Средиземно море. През 2003 г. украински войници бяха изпратени в Ирак.

Нито едно от тези действия не доведе Украйна по-близо до членството или дори до някакво подобрено партньорство с блока. НАТО се отнесе пренебрежително към Украйна през 2008 г., отказвайки да предостави План за действие за членство по време на срещата на върха в Букурещ през 2008 г. На идеята, която беше подкрепена от САЩ и Полша, се противопоставиха Франция, Германия и Италия.

През 2010 г. Украйна одобри законопроект за изключване на целта, свързана с „интеграция в Евроатлантическата сигурност и членство в НАТО”, от националната стратегия за сигурност на страната. Законът възпрепятства членството на Украйна в който и да е военен блок, но позволи сътрудничество със съюзи като НАТО. Статутът на неприсъединена държава беше отхвърлен в края на 2014 г. Решението бе последвано от засилване на сътрудничеството, включително по отношение на участието на Украйна в множество учения, като например учения на НАТО: операция „Безстрашен пазител”, учението „Морски бриз”, „Сейбър гардиън”, „Бърз тризъбец”, „Безопасно небе” и Комбинирано решение. Тя стана първата държава, която не е членка, но е предоставила свои войски на Силите за бързо реагиране на НАТО. Киев се опита да направи всичко необходимо, за да направи така, че на нейния опит за присъединяване да се гледа сериозно, но нищо не помогна.

Решението на парламента изглежда подхранва лъжлива надежда. Украинците, които се стремят към членство, изглежда са изгубили връзка с действителността. Страната има незначителни шансове, ако въобще има шансове, да стане член на НАТО в обозримо бъдеще. Нейната настояща външна политика не е основава на хладнокръвна оценка на фактите.

През март парламентът на Украйна прие резолюция, с която поиска от Съединените щати да ѝ предоставят статут на основен съюзник, който не е член на НАТО. Нищо не се случи. Молбата не беше подложена на каквито и да било обсъждания. В края на май САЩ отстраниха Украйна от списъка на страните, които получават безплатна военна помощ. Отсега нататък на Украйна ще ѝ бъдат предлагани заеми вместо грантове. Това показва, че Киев е много далеч от това да бъде включен в списъка с приоритетите на Америка. Нежеланието да се снабди Украйна със смъртоносни оръжия, още по-малко да изпрати войски в Украйна, свидетелства за това, че интересите на Вашингтон в най-добрия случай са изтикани в периферията.

Подкрепата на САЩ, която е от съдбоносно значение за присъединяването на Украйна, все още е далеч на хоризонта. Трудно можем да си представим, че Вашингтон иска да спази ангажимента си да защити Украйна, като изпрати десетки хиляди допълнителни войници на Стария континент, особено на фона на неотдавнашното разцепление между САЩ и НАТО. Правителството на Украйна се втурна да се присъединява към блока, който е на ръба да се разпадне.

Алиансът е изправен пред твърде много проблеми и присъединяването на Украйна не е първа точка в дневния ред. Хенри Кисинджър и покойният Збигнев Бжежински са се застъпвали за неутралния статут на Украйна. Хенри Кисинджър предупреди, че „за Запада демонизирането на Владимир Путин не е начин да се прави политика; то е алиби за отсъствието на политика”. Реалността, твърди той, трябва да ни накара да приемем възможността, че Украйна може да не бъде допусната в НАТО.

Като член Украйна ще бъде огромен ангажимент за 29-те държави – членки на блока. Обществена тайна е, че Украйна има печална слава заради своята необуздана корупция и онези, които ѝ предоставят помощ, никога не могат да бъдат сигурни къде отива тя. Още преди войната, икономиката на Украйна беше една от най-корумпираните и неефективните в Източна Европа. В резултат на войната, икономическата ситуация стана дори по-отчайваща. Загубата на Донецка и Луганска област ще струва на Украйна около една пета от годишния БВП. Днес икономиката на Украйна е основана на селското стопанство, като няма достатъчно развита инфраструктура, а перспективите за засилване на икономическата интеграция в ЕС са неясни, въпреки съществуващото споразумение за асоцииране.

Киев дори не си е мръднал пръста да въведе военни, политически и икономически реформи, както обеща отдавна. Той все още има да извърви много дълъг път, за да стабилизира олюляващата се икономика и да укрепи нестабилната армия. Освен това, Киев не успя да уреди вътрешния конфликт в Донбас. Не контролира собствената си територия и не успя да уреди вътрешни спорове.

За НАТО Украйна е брадва, която не си струва да бъде точена. Присъединяването на страната към НАТО ще навлече само главоболия на алианса. Този ход ще бъде неприемлив за Русия с всички произтичащи от това последици. Предупрежденията, идващи от Москва, не са само кухи заплахи. Ако бъде ударена, Русия ще отвърне на удара. Тогава защо трябва НАТО да се конфронтира с Русия, като приеме Украйна? Всички тези фактори правят Украйна бреме за алианса в случай, че стане член.

В крайна сметка, фактите водят до заключението, че прекалено възхваляваният ход на украинския парламент не е нищо друго освен имитация на парламентарна дейност, насочена към разсейване на обществото от други неотложни проблеми, включително от вътрешните конфликти, икономическата стагнация, корупцията и липсата на реформи. Присъединяване към НАТО като пълноправен член? Честно? Няма никакъв шанс.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Последни от Свят

Отиди Горе