Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

sweslam

The Foreign Insider | Специален репортаж: Българският студент и журналист Генади Петров попада в епицентъра на мигрантите в Швеция (ВИДЕА)

в Свят


Специален репортаж:
На Север от Кайро,
на Юг от Кируна

Генади Петров, The Foreign Insider

Българският студент и журналист Генади Петров попада в епицентъра на мигрантите в Швеция. И си задава въпроса – защо страната е сред първите на глава от населението в Европа по брой на присъединилите се към редиците на “Ислямска държава”? Един уникален репортаж, който ще промени представите ви за Скандинавия. 

Живея от близо три години в Швеция като студент. Относително кратък период, в който човек не може напълно да се научи да възприема свободно, дори бих казал механично, политическите и социални процеси в едно общество, но достатъчно дълъг, за да съзре бавно движещите се пластове под привидно спокойния политически дневен ред.

Швеция е хуманитарна супер сила, както с право я определи бившият министър-председател Фредрик Райнфелд. Престоят ми съвпадна именно с бежанската вълна, която заля страната и в по-широк контекст Скандинавия. С интерес  наблюдавах и общувах с много от хората избягали от държавите си, които далеч не се ограничават до региона на Близкия Изток.

Като журналист, който следи този регион обаче се опитах да погледна отвъд  мулти-конфесионалната среда на всеобщо разбиране и се съсредоточих върху една деликатна за обществото и политиците тема.

През последните години в скандинавския регион се наблюдава тенденцията на неправителствени организации, част от институционалната мрежа на “Мюсюлманско братсво” в Европа, да се борят за по-голямо политическо и социално влияние. Те не прокламират широко своите цели, а споделят напълно легитимните методи на представителство в демократичната държава, за да прокарват своя интерес, който повечето дипломати от кариерата биха определили като нездрав.

Предприех кратко пътуване до Стокхолм и Малмьо, за да се запозная с бивш последовател на групата и неин настоящ ръководен кадър. Исках да разбера какви са нейните методи и цели и участва ли тя в голямата игра на хиляди километри от Скандинавия, в Сирия и Ирак.

Датата е 22 юли 2011 година. Норвежкият крайнодесен терорист Андерш Брайвик детонира самоделна бомба в сърцето на Осло. Половин тонната комбинация от азотен тор, самолетно гориво и шрапнели, скрита в микробус, отнема живота на осем души и ранява над двеста, на метри от норвежкия парламент.

По-късно същия ден Брайвик собственоръчно разстрелва с преработена ловна пушка 69 души от младежката организация на работническата партия, събрали се на остров Ютьоя. Действията на Брайвик резонират като шокови вълни в цяла Скандинавия. Така нареченият lone wolf (самоорганизиран екстремист) успява да разклати устоите на толерантната Северна Европа, която десетилетия наред гради своята социалдемокрация, осланяйки се на максимално широко представителство, ревностна защита на малцинствата и насърчаване на културното и религиозно многообразие.

Ако мога да направя алюзия с медицинската терминология, то бих определил този терористичен акт като предхождащ симптом, явен знак за остро заболяване, което ако не бъде адресирано адекватно, поставя в риск ефектвиността на скандинавското социално включване като обществена имунна система.

В Швеция, като най-голямата държава от скандинавския регион, проблемите са особено видими. След терористичния акт на Брайвик в съседна Норвегия, в страната се подсили негласният обществен договор, своебразен Pax Romana, съгласно който единствено чрез безусловното признаване и подкрепа за религиозните и културни различия, включително улрта-консервативните им интерпретации, може да се обезпечи мирното съществуване.

На пръв поглед популярна мярка, лесно приемлива сред широките слоеве от толератното шведско общество, 15% от което е родено извън пределите на страната. Мнозинството от тези мигранти са родени в Близкия Изток и Африка и са последователи на умерена форма на своите религии, ислям или християнство. Без да политизират своите вярвания, те са абсолютно интегрирани редови членове на обществото, които работят и плащат данъци, създават семейства и бих казал дори придават чар на пъстрия социо-културен пейзаж.

Техният антипод обаче е малка капсулирана група от ислямисти, предимно сомалийски имигранти, които са на първа линия на идеологическия фронт в борбата за политическо и социално влияние в скандинавската страна. Според доклад на шведската агенция за национална сигурност Säpo от 2015г., страната е сред първите на глава от населението в Европа, заедно с Белгия и Косово, по брой на присъединилите се към редиците на Ислямска държава в Сирия и Ирак.

Всеки човек би си задал въпроса защо в една от най-богатите държави в света, синоним на социална сигурност и толерантност, въобще изобщо съществуват радикализирани елементи. Краткият отговор е защото може, защото средата го позволява и в известна степен насърчава ,а обществено-политическият рефлекс изглежда притъпен за опасните последствия на пълзящата ислямизация.

На 18-ти април тази година шведският строителен министър от турски произход Мехмет Каплан подава оставка, след като става ясно, че се е срещал системно с членове на „Сивите вълци” и ръководни представители на турската ислямистка организация „Мили Гьоруш” в Швеция, станали известни с призива си за насилие към етнически арменци.

Може би най-скандалното изказване на Каплан в двугодишната му кариера на министър е сравнението на заминаващите да се бият в Сирия и Ирак екстремисти с шведите доброволци по време Съветско-Финландската война. Отказът му да осъди по категоричен начин екстремизма в Сирия и Ирак не се хареса на голямото мюсюлманско малцинство, което въпреки че не е абсолютно хомогенно в своите вярвания и представителство, отново демонстрира умереност и навременно се разграничи от министъра по всевъзможни начини.

Единствено въпросната добре координирана мрежа от организации и прикрити салафитски джамии пое курс към яростно медийно противопоставяне и всеячески се стремеше да поляризира общественото мнение,  представяйки ситуацията като проява на ислямофобия и дискриминация спрямо малцинството.

Пътуването ми ме отвежда в Ринкеби, предградие на столицата Стокхолм с голямо имигрантско  население от Африка и Близкия Изток, където през 2013 г. имаше сериозни протести срещу правителството и множество запалени обекти и автомобили, а оттогава насам и няколко атаки над журналисти.

Бях чувал за това място от медиите, около него се носеше печална слава на “no go zone” за органите на реда, която е опасна за всяко външно лице. На пръв поглед не усетих такова нещо в този приятен октомврийски следобед. Ринкеби е едно десетките гета, обособени в големите градове, към които мрежата има оперативен интерес.  Много от жените наоколо носят пълна забрадка, известна като никаб. Появата ми започна да се приема с известно недоверие едва след като сядам на една от относително изолираните маси в сомалийско кафене за уговорена среща с напуснал „Мрежата” швед на около 30 години, също от сомалийски произход.

Домакинът ми се появи десет минути след мен и нервно ме помоли да излезем навън един след друг и да се видим на входа на централния мол на града след час и половина. Представи се като Абди и силно държеше да не бъде сниман и записван. Свърза ни колежка от университета, която е активист на организацията “Refugees Welcome” в Швеция. Абди е маркетинг специалист по образование от частния университет „Баресан” в Могадишу и му предстои да вземе шведски паспорт.

Има немалка политическа култура и европейският му външен вид по нищо не подсказваше тревожните неща, които предстоеше да ми разкаже.

След въпросния час и половина се срещнахме на новото уговорено място и се насочихме към дискретно малко кафене на първия етаж на масивната сграда в централен Стокхолм.

-Генади, казах аз, протягайки ръка повторно. Какво можеш да ми кажеш за “Мрежата”?

Отново видимо притеснен Абди се загледа съсредоточено в тъмното голямо копче на шлифера ми, да не би случайно да го записвам. След като парирах принесненията му, той се успокои и започна да говори забързано  на развален английски.

“Дойдох през 2010 г. заради войната (конфликта в Сомалия) заедно с хиляди от Сомалия, мислех си, че Швеция е отворена страна и бързо ще си намеря работа. Търсих година и половина, учих езика и получих статут, но не можах да се устроя.  Тъй като парите от помощите не достигаха, със семейството ми се хранихме в кухнята на комплекса към джамията в Стокхолм”…

-Коя джамия точно?- прекъснах го аз, в опит да наваксам с воденето на записки.

Няма значение, не мога да кажа – каза ми Абди – от страх истинското му име да не излезе в архивите от онова време, ако от организацията направят разследване. Не можах да го успокоя с факта, че съм български журналист и едва ли бившите му покровители следят нашите медии. Разговорът бързо премина по същество след това.

“Тези хора са фанатици, но умело го прикриват. Финансират се основно от държавата и членовете си, разпалено, но тихо заяви моят събеседник. На пръв поглед не правят нищо незаконно, но по време на всеки тахаджуд (вечерна незадължителна молитва-бел.авт.) призоваваха към насилие,  искаха от нас да заминем за Сирия и да порицаваме всеки в предградията на Стокхолм, който е кафир (неверник). Именно затова ни събираха мобилните телефони преди молитвата, за да не стане ясно какво правят. Обещаваха ни големи пари за съпругите и децата ни, както и покриване на пътните ни разноски до Сирия ако заминем и станем част от Даеш. Затова напуснах. Най-страшното е, че големи политически партии стоят зад тях и хората не виждат това”.

-Прочетох няколко доклада, според които тази структура е част от Мюсюлманско братсво. Доколко това е така и защо политиците от управляващата коалиция толкова се страхуват да се разграничат от тях?

“Не мога да твърдя със сигурност, наистина нямам представа. Истината е, че вътре в групата през цялото време разделяха мюсюлманската общност на правоверни и неверници, но навън това не се допускаше. Пред медиите всеки случай се използваше за разкриване на опасността от ислямофобия, независимо дали човекът следва дванадесетте ( шиит-б.а.) или е сунит. Тези хора са опасни и не са истински религиозни лидери, изненадвам се, че малко го виждат, а още по-малко го коментират. Политиците изпитват див страх от това да бъдат обвинени в насаждане на религиозна омраза. Те просто не разбират, че тези хора не представляват мюсюлманската общоност”.

Абди изчезна, така внезапно, както се беше появил. С лека ирония забелязах, че на фона от съседното спортно брандирано кафене тихо се чуваше известното рок парче “Highway to the danger zone”.

Думите на Абди се потвърждават в голяма степен от няколкото документални филма на малки алтернативни медии в Швеция, които хвърлят известна светлина върху добре пазените тайни на въпросната група, насърчаваща имигранти, основно от сомалйиски произход, да заминат за Сирия.

Дейността им обаче, не се ограничава само до това направелние. Религиозните храмове, в това число джамиите, получават финансиране от централния бюджет и местните власти, ако насърчават равенството между половете и промотират религиозната толерантност.

Спорно е доколко искрено се придържат към тези ценности, след като репортери на държавната телевизия SVT влязоха под прикритие през 2012 г. в 10 големи джамии в страната, а в 6 от тях имамите заявиха , че не осъждат, дори приветстват, домашното насилие и полигамията.  След разкритията грантовете са прекратени, но едва месеци след това възобновени под предтекст, че групата реално не сегрегира обществото.

Не липсват и други притеснителни за тази част на света изказвания, като това на имама от стокхолмската джамия Махмуд Халафи, които публично изрази задоволство от силната връзка между ислямистите и Зелената партия, министър от която бе Каплан.

Оставих красивия Стокхолм с повече въпроси отколкото отговори. Отвъд забързаното ежедневие и спокойното усещане за предвидимост у хората, се виждаше, че под повъхността тлее нещо повече. Насочих се към Малмьо за среща със следващия си събеседник.

репортаж-пътепис, който ще промени представите ви за Скандинавия

Четирите часа прекарани във влака ми дадоха възможност да се замисля колко крехка всъщност е нишката на нашата европейска цивилизация, колко илюзорно е това чувство за дистанция между „нас” и „тях”, как обществото изпада в колективна и по-притеснителното, доброволна инсомния за реалните заплахи, които днес не се измерват единствено в загубени човешки животи, а и в обработени човешки възприятия.

Политиците изглежда нямат волята да осъзнаят, че  комплексният проблем изисква комплексен подход. Активност по много направления, хирургическа прецизност както при идентифицирането, така и при решаването на проблема. Всяка цивилизовано общество осъзнава, че той не е етнически, не е религиозен, а изцяло тактически и интеграционен.

Голяма част от шведското общество и политическият елит на страната сякаш са стигматизирани от възможността да нарушат имиджа на страната на безусловно толерантна и хармонична дестинация. Тази тенденция се затвърди след като коалция на малцинството, начело със шведските социалдемократи състави кабинет преди две години.  Ислямистките структури осъзнават тази пасивност и, разбира се, я експлоатират в своя изгода.

Тази мрежа действа сред нас, радва се на легитимно представителство в парламента, присъства активно в неправителствения сектор и се старае да подмени медийния дебат като политизира религиозните потребности на над един милион мюсюлмани в Швеция.  Последното, разбира се, не се радва на голям успех, защото самите те се разграничават от радикализма, насилието и конфенионалното противопоставяне. Самият факт обаче, че обществото допуска няколко хиляди ултра консервативни души с политически дневен ред да говорят от името на 10% от населението, е притеснителен.

У мен все повече се затвърждаваше ясната представа, че групата е част от орбитата на “Мюсюлманско братство” в Европа, организационната им структура го подзказваше, а методите им само го затвърждаваха. След оставката на Каплан никой не демонстрираше солидарност с неговите действия освен въпросната група, чиито членове масово публикуваха снимки в социалните мрежи, правейки знака „Рабаа”, използван за първи път от протестиращите в подкрепа на Морси около джамията „Рабаа ал-Адауиа” в Насер Сити.

Най-очевидната допирна точка между Братсвото и Мрежата в Швеция е показното им неодобрение на ролята на Саудитска Арабия в Близкия Изток.

Скорошната визита на премиера Стефан Льофвен в Кралството бе подложена на остра критика от Ислямския съвет в Швеция, политическа организацията с централно значение и голямо влияние в Мрежата.  Миналата година правителството блокира голяма доставка на изтрелбители Gripen за Рияд, официално заради „неспазването на човешките права” и присъдата за саудитския блогър Раиф Бадауи.

Неофициално, отмяната на сделката стана факт след продължително лобиране на Ислямския съвет. Шведският външен министър Марго Валстрьом бе поканена на среща на Арабската Лига в Кайро през март същата година като жест на добра воля след като Стокхолм призна Палестина, но изказването й бе бламирано именно от Рияд. Това може да се разглежда или като сблъсък на две културни противоположности, или като сигнал към Стокхолм за влиянието на Мюсюлманско братсво при провеждането на шведската външна политика в Близкия Изток. Нееднозначният отговор се крие в европейския генезис на Братството.

През края на 50-те години на миналия век много членове на Мюсюлманско братство бягат в Европа от страх да не бъдат преследвани от баасистките правителства в Египет, Сирия и Ирак. Началото на европейската експанзия е поставено от Саид Рамадан, зет на основаталя на Мюсюлманско братсво и един от най-верните му подръжници. Рамадан се установява в Женева, откъдето координира изграждането на  джамии и ислямски центрове в Западна Германия.

Първата джамия, свързана с Братството, е построена в Мюнхен през 1961 г., като скоро след това следва тази в Аахен, заради стратегическото местоположение на последния  до Белгия и Франция. Едва през 80-те години Братството затвърждава трайно модела на своето европейско присъствие, а именно джамия, асоциация или комитет на мюсюлманската диаспора към храма, младежка организация, занимаваща се предимно с агитационна дейност и национална организация-майка, която контролира дейността на всички, но законово не е свързана с тях. През 1989 г. във Великобритания е основана Федерация на Ислямските организации в Европа, която е считана за обединяваща всички структури на братството в Европа. По данни на египетския вестник Al-Ahram последните наброяват 500 ислямски асоциации в 29 европейски държави, контролиращи над 300 джамии, половината от които са във Франция.

Важно е да се отбележи, че ислямът в европейските държави, като всяка друга религия, представлява своебразно децентрализирано течение. Забележителна обаче е ефективността на политическия заряд, който организациите на конфесионална основа носят на Стария континет, въпреки общоевропейската laïcité (политиката на френски секуларизъм). Централната гледна точка на Мюсюлманско братсво в Швеция е отстояване на привидната хомогенност на религията, защото само по този начин се консолидира достатъчно медийна и социална енергия, която намира израз в легитимно политическо представителство, а то на свой ред отстоява специалните нужди на общността за обособяване на училища и културни центрове, промяна на работни процедури(правото на молитва по време на работа и отказ от ръкуване с жени колеги), диференциране на законодателната защита в услуга на общността и икономическа подкрепа за нейните инициативи. Дефиницията на братството се опира на „коректната”, „истинна” интерпретация, която ясно очертава границите на социално разделение и възпира интеграцията.

Шведската Ислямска асоциация е обединяващата организация за всички ислямистки структури в страната с около 90 хиляди членове. Около нея гравитират 11 организации с разнороден предмет на дейност, от провеждане на лекции и семинари, до стопанисване на джамии и дори трудово посредничество за новопристигнали бежанци.  Тази мрежа от органицации се свързва с Мюсюлманско братство, което нейните ръководители  пламенно отричат. Предстоеше ми среща с активист и сътрудник на председателя на „Шведските млади мюсюлмани” , младежкото крило на ислямската асоциация, което има приблизително 4 хиляди членове.

Самир Дуале ме посрeща в конферентната зала на хотел “Scandic” в Малмьо. Самир е сред лицата на сомалийската общност в Швеция, журналист в националното радио и активен организатор на конференции и лекции, посветени на исляма и неговата роля в обществото.

–Самир, благодаря Ви, че ме приехте. Защо този страх? Писах няколко имейла на „Ислямския Съвет” и „Младите мюсюлмани в Швеция”. Всеки опит да взема интервю от вашия председател удряше на камък, щом уточнявах за какво ще пиша. Как си го обяснявате?

– Не можем да говорим за страх, за нас няма теми-табу, просто графикът ни е много напрегнат.

–Има ли мрежа на Мюсюлманско братсво в Швеция?

–Отговорът не е еднозначен. Ако говорим за споделени ценности до известна степен, да. Пряка, институционална връзка няма, колкото и да приказват за това десните фашисти.

–Добре, как да разглеждам подкрепата за Каплан, реториката ви, че „Ислямът е решението”(слоган на братството-б.а.), организационната структура..?

–Не бива да симплифицираме нещата до такава степен. Те никога не са само черни или само бели. За мен и за голяма част от нашата организация принуждаването му да подаде оставка  е абсолютна проява на ислямофобия, карта която шведските крайнодесни сили, много добре изиграха. Ислямът в действителност задава много добри рамки за развитие на едно общество и считаме, че той по никакъв начин не противоречи на модерната европейска държава, именно защото тя се базира на равноправието, поддържане на различието. Организационната структура не нарушава по никакъв начин националното законодателство. Легитимни и прозрачни неправителствени организации, опериращи също толкова легитимно и прозрачно.

–Разговарях с бивш поклонник в една от стокхолмските джамии, която се стопанисва от Ислямския съвет. Човекът е Ваш сънародник. Разказа ми, че тази мрежа от десетина организации, сред които и Вашата организация, действа като HR агенция за Даеш. Доколко е вярно това?

– Вижте, нашата организация (Младите мюсюлмани-б.а.) има около четири хиляди членове. Организираме лекции, семинари, нямаме абсолютно нищо общо с подобна дейност. Просто е некоректно да се вменяват подобни неща, които се вписват изцяло в приказките на Шведските демократи (дясна националистическа формация-б.а.)

–Разбирам Ви Самир, но стотици шведски граждани са заминали за Сирия и Ирак. Ислямският съвет в Швеция обединява 11 организации, които на практика покриват целия спектър от дейности с отношение към един редовно практикуващ последовател. Не е ли наивно да смятам, че не знаете нищо по въпроса?

–Абсолютно не. Нашата дейност е прозрачна, отчетите ни се одитират, а дейността ни редовно се отразява от медиите. Получаваме държавно финансиране, наивно е да се смята, че можем да правим подобни неща.

– Няма публични данни за етническия състав във Вашата организация. Оставям с впечатление, че нейното ръководство, нейното ядро, е от сомалийски имигранти. На какво се дължи това?

–Сомалийската общност е много активна, радва се на представителство в парламента. Не е изненада нашата дейност и в неправителствения сектор, която е само положителна. Успяхме да съхраним сомалийския дух, без да нарушаваме никакви национални шведски закони. Гордея с дейността на Ислямския съвет и на Младите мюсюлмани. На практика сомалийската асоциация, в сътрудничество с Ислямския съвет и подопечните й организации много успешно работят за съхраняването както на нашата национална и религиозна идентичност като сомалийски имигранти, така и на религиозната идентичност на много имигранти, основно от Близкия Изток и Африка.

–Има ли пълзяща ислямизация  в Швеция?

– Зависи какво разбирате под това понятие. Ако имате предвид екстремизъм, категорично не. Ако имате предвид увеличаващата ни се членска база, независимо от етническата принадлежност на членовете ни, тогава бих казал да.(смее се)

–Осъждате ли “Ислямска държава”?

– Загубата на човешки живот е трагично нещо и съм готов да се боря срещу това всеки ден от живота си. Но трябва да се има предвид какво направиха великите сили в Близкия изток, тяхната подмолна политика, унищожаването и колонизирането на цели нации. Тероризмът няма религия. Затова не очаквайте да чуете от мен, това, което искате.

Ислямизмът като политичесто течение е сложно явление, но преди всичко в Европа то има семпла цел –  социална легитимация, но не от автентични подбуди, а като инструмент за разделение. Разбира се и това не е хомогенно явление, а варира по сложност в зависимост от държавите-приемници.  От Белгия, през Франция, Великобритания и Германия, ислямизацията приема много форми. Лондонската неформална „шариат полиция” например не разчита на раздаването на Корана посред бял ден на случайни минувачи за популяризиране на дейността си.

Чрез тази демонстративна дейност обаче ясно изкрастилазират границите между „ние, праведните” и „те, грешниците”. Именно тук се крие политическата символика, на която Даеш разчита, за да привлича нови попълнения от Европа. „Те” ни пречат да разпространяваме словото, „ние” трябва да се борим с тях. Институционалната мрежа на групата не се ограничава до толкова семпъл активизъм. Мюсюлманско братство е организация на близо сто години, която съумава да се адаптира при всякакви политически системи и държави именно защото дейността й е всеобхватна и сложна.

Проблемът е, че в Швеция мрежата на Братството е пълноправен участник в политическия живот на страната. Известният социален антрполог Аие Карлборн посочи в свой анализ, че Мюсюлманско братство, като идеологическа основа на ислямизма в Европа се стреми към своебразен апартейд- паралелно гражданство общество и институции, които да обслужват малцина консервативни индивиди. Притеснително е, че този похват е абсолютен антипод на секуларизма и в сегашната нестабилна външна среда, той се превръща в инкубатор за радикализъм и, потенциално, тероризъм. В общества, които не правят категорична разлика между умереното представителство и ислямистките структури, този риск е особено висок. / Генади Петров, The Foreign Insider

Свързана публикация, която задължително трябва да прочетете, ако сте стигнали до тук: Защо Брейвик уби 77 души ? Нека разберем от самия него. . .

 

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе