Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

The Foreign Insider: ООН се събира извънредно. Кръв тече по улиците на Алепо. Защо тази битка ще реши цялата война? Анализ на Владимир Чуков

в Свят


Какво се крие зад касапницата в Алепо?

Според опозиционни източници по време на 8-дневното провалено примирие в Сирия на летище Дамаск с транспортните самолети Ан- 26 са кацнали 3 500 руски военнослужещи, от които 600 специални части, 2 000 бойци на иракски милиции, 2 800 ирански паздарани, три артилерийски батареи и 40 танка. Настоящата сухопътна офанзива срещу източен Алеппо е била подготвена чрез 116 полета на ден от бойната сирийско-руска авиация.

Специалисти считат, че е налице нова руско-сирийска стратегия по отношение спечелването на войната и бойните действия в Алеппо са част нея. Ръководителят на преговорния екип на опозицията в Женева полк. Асаад Зооби говори за необходимостта от прилагането на „тристранна битка“ с режима, имайки предвид Едлеб и пограничната лента между Сирия и Турция. Идеята на бунтовниците е да динамизират фронтовете извън Алеппо, тъй като е видно че правителствената коалиция е решена да сложи край на опозиционното присъствие в този стратегически важен за нея град.

До голяма степен, битката за Алеппо е повторение на вече протекли по същия сценарий бойни действие в други части на страната. Класически пример е битката за малкото селище Мадая, в непосредствена близост до столицата Дамаск. Там около една година продължиха престрелките, които завършиха с победа на правителствената армия. След трудни преговори останалите живи бунтовници, заедно с техните семейства, бяха изведени към, контролираната от опозицията, провинция Едлеб. Разликата между бойните действия в Мадая и в Алеппо е, че в първия случай става въпрос за стотици бойци на опозицията, предимно от ислямистката милиция „Ахрар аш шам“, а във втория – стотици хиляди от множество групировки. Двете битки имат сходно тактическо развитие, но различен стратегически оттенък.

Редица специалисти отстояват мнението, че битката за Алеппо ще реши съдбата и на цялата война, наричайки я „майката на битките“.

Близкоизточни експерти считат, че руско-сирийското настъпление има като крайна цел прогонването на огромна група хора от техните домове. Става въпрос за около 150 000 души, които съставляват бойците на въоръжените милиции и техните семейства. В Източен Алеппо живеят около 250 000 души. Първата група представлява радикално сунитско ядро, съществуващо в този втори по големина град от десетилетия. Нейните представители са непримирими по отношение на възстановяването на правителствения контрол върху града, възприемайки го като този на определена конфесия – алауитската.

Както вече The Foreign Insider отбеляза, множество от лидерите и членовете на бунтовническите милиции са второ поколение опозиционери.

Техните бащи са активни членове на движението „Мюсюлмански братя“ и други опозиционни групи воюващи срещу бившия президент Хафез Асад. Специално, Алеппо е един от бастионите на Мюсюлманските братя в Сирия и неслучайно именно там през 1979 г. офицери – радикални сунити от военното училище убиват кадети – алауити.В момента, най-ожесточени са бойните действия именно в същите места – артилерийското училище и квартала Рамуса. Става въпрос за бунта на Мюсюлманските братя в Сирия през периода 1979 – 1982, завършил с големите кланета в Хама. Битката за Алеппо е своеобразно възпроизвеждане на същите събития, но в други, много по-сложни обстоятелства.

Големият въпрос за специалистите е къде ще бъде изтласкана тази огромна човешка маса. В тази връзка запознати са на мнение, че тя бъде насочена към „зоната за сигурност“, която активно изгражда Турция. Предполага се, че действията на правителствената коалиция са съгласувани с турската страна, която активно разчиства зоната от 5 000 кв. км между градовете Джараблус и Азаз.

Неслучайно, сирийската армия е на 8 км от град Баб, обявен за следваща цел на операцията „Ефратски щит“, но не предприема никакви действия в тази посока. Започват да се очертават чертите на предварителната договорка – Алеппо остава под контрола на правителството без радикалните сунити, а последните са изпратени да попълнят „зоната за сигурност“ в Северна Сирия, прогонвайки ИДИЛ /чиито бойци, ако се съди по опита на превземането на Джараблус, ще се слеят с тях/ и прокюрдските Части за народна защита. За договорка говорят и изявленията на бившия турски президент Абдула Гюл. За разлика от своя предшественик Ердоган той декларира пред медиите, че „Асад може да остане за известно време, ако това се приема от всички“.

В тази връзка бунтовническите милиции започнаха да усещат стратегическото развитие на бойните действия и договорките на представителите на турския и руския генерален щаб. Прави впечатление нееднократните декларации на най-тясно свързаните с Анкара , в зависимост от идеологическите предпочитания /салафити или про-Мюсюлмански братя/, както и в зависимост от външния спонсор бунтовнически милиции, заявяващи че няма промяна на позицията на Турция.

Започна и активно прегрупиране и вътрешни разцепления по същите критерии на самите милиции. В същото време преди два дни фронтът „Фатах аш шам“, бившата „Ал Нусра“ излезе със заповед към всички свои бойци, забраняваща присъединяването им към операцията „Ефратски щит“, т.е. забранява подкрепа на турската армия и поставя акцент върху съсредоточаването единствено върху бойните действия в Алеппо. Битката за този град е екзистенциален за тази терористична организация, тъй като тя представлява гръбнака на опозицията в града.

В много тежко състояние е и другата голяма милиция „Ахрар аш шам“, тъй като тя е много по-тясно свързана с Анкара. В нейното ръководство се сблъскват непрекъснато двете идеологически крила – алкайдисткото, просалафитско и това на про-Мюсюлмански братя, което е причина за поетапни разцепления в нейните редове. Преди четири дни по безпрецедентен начин „Ахрар аш шам“ обяви броя на убитите си през четиригодишното си съществуване. Те са около 7 500, а ранените – над 11 000 души. На базата на тази цифри и на поддържаната, относително висока, боеспособност в различни части на Сирия, се предполага, че в тази близка до Анкара радикална групировка членуват около 50 000 души. Милицията „Джейш ал ислам“, действаща в провинция Дамаск има сходен по численост личен състав, а фронтът „Фатах аш шам“ е най-многоброен.

В Тел Авив се тревожат, че сценарият в Алеппо ще бъде приложен и в Южна Сирия. Там Дамаск назначи за командващ на правителствените войски генерал – друз, част от една местните конфесионални общности, воюващи срещу бунтовниците. Възможно е, заедно с иранските паздарани и частите на Хизбула, дислоцирани на сирийската част от Голанските възвишения, правителствените войски да започват прочистване на радикалните сунитски ядра, които са захранени от местната сунитска общност. Според израелски източници тези бунтовнически милиции /в това число и „Ал Нусра“/ поддържат „тактически връзки с Тел Авив“.

Неслучайно по време на преговорите за несъстоялото се, в Сирия, примирие руската страна е предложила на американците оперативния щаб в Северна Йордания, в чийто състав са американски, британски, израелски, саудитски, катарски и емиратски офицери и който синхронизира действията на бунтовниците, да бъде закрит и на негово място да бъде разкрит такъв, съставен единствено от американски, йордански и руски офицери. В Израел се опасяват, че след изявленията на Асад, че „няма да има буферна зона между Сирия и Израел“ всички бойци на опозицията и техните семейства ще се насочат към еврейската държава.

Ако се реализират новите тактически замисли на Дамаск, в тясно сътрудничество с Москва, това ще означава нова бежанска вълна. Едва ли заседания на Съвета за сигурност или Общото събрание на ООН биха могли да предотвратят развитието на подобни кървави събития, въпреки единодушното изявление на всички действащи фактори, че единствено политическата, а не военната формула е предпочитаната. Не е ясно дали въпросната договорена „зона за сигурност“ в Северна Сирия ще успее да овладее бежанците, но със сигурност означава нова конфесионална карта на самата арабска страна.

Ще се създадат относително чисти конфесионални области и селища, които заедно с териториите, контролирани от кюрдите, ще формират смесени етно-конфесионални кантони. Последната означава и своеобразното създаване на вътрешни граници в наложените, в региона през 1916 г., изкуствени граници от френско-британско-руското споразумение, известно като Сайкс-Пико.

Владимир ЧуковThe Foreign Insider

 

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе