Територията Украйна

в Свят


От A-specto

След това, което се случи на Световния икономически форум в Давос спокойно може да приемем, че Украйна вече не е държава, а територия. Остава само САЩ да я добавят към другите свои територии, защото все още е рано да я приемат в семейството на американските щати. Преди срещата в Давос „многонационалното” ръководство на Украйна разтръби в страната с какво огромно нетърпение западните инвеститори очакват тяхната делегация на форума. Президентът Порошенко и финансовият министър Яреско обнадеждиха населението на страната с обещанието, че със сигурност ще се върнат от Давос най-малко с две добри новини. Едната от тях, според Яреско е, че ще бъде назована точната цифра на големия брой чужди инвеститори (предполага се около 41 000 компании), които се очаква след като приключи срещата в Давос незабавно да започнат да инвестират в икономиката на Украйна. А втората добра новина е, че хората ще научат точната сума на поредния нов кредит, който правителството на Украйна ще получи от МВФ. Обещанието за първата добра новина явно е доста оптимистично. Едва ли може да се намери инвеститор, който да се съгласи да инвестира в страна, където се води гражданска война, правителството не може да се разплаща по получените заеми, корупцията е повсеместна, икономиката се управлява от някакви  загадъчни хора, а всички ключови показатели на държавата катастрофално се сриват. При управлението на Янукович брутният вътрешен продукт на страната все пак нарастваше. След него върви единствено надолу с по 10% годишно.Предприятията затварят, икономиката е в кома, експортът пресъхва, валутата драстично се обезценява, нивото на инфлацията през 2015 г. достига до 46%. Овен това, някои анализи, огласени в Давос, изваждат на бял свят и други неприятни факти, които ще откажат окончателно потенциалните инвеститори, ако все още има такива, от намеренията им да погребат парите си в Украйна. Така например, според публикуваното в Давос изследване на Global Competitiveness Report, украинските банки са най-ненадеждните в света. Те заемат 140-то място, от общо 144-те места в класацията. Явно, едно e да правиш бомбастични политически декларации и да теглиш заробващи кредити, а друго е да рискуваш собствените си пари. Такава рядка порода инвеститори, украинците не успяха да намерят на форума и в графата за инвестиции отбелязаха нула. По-нататък срещите на официалната делегация на Украйна продължиха горе-долу в същия дух. Финансовият министър, госпожа Яреско, се срещна с еврокомисаря по икономиката и финансите Пиер Московиси, „приятел и партньор на Украйна”, според нея. Яреско оцени срещата като „приятна”. Другата среща с председателя на Еврогрупата, Йерун Дейселблум, госпожа Яреско определи като „конструктивна”. Председателят на Еврогрупата декларирал „значителната си подкрепа за Украйна”, каза тя. На фона на тези „ползотворни разговори” малко неадекватно се държал единствено шефът на Европейската инвестиционна банка, Вернер Хойер, който още преди срещата си с Яреско категорично беше заявил, че въобще няма да обсъжда предложения за инвестиции и за допълнителна финансова помощ на Украйна. Също толкова „конструктивни” бяха и срещите на министъра на икономиката на Украйна Айварас Абромавичус с представителите от САЩ, ЕС и някои транснационални корпорации. Разговорите с тях вероятно са завършили толкова катастрофално, че украинската делегация даже не счете за нужно да направи официално изявление за резултата от тях или поне да коментира темите, които са дискутирани. Явно поизнервен от „черната серия” президентът Порошенко „правилно” прецени, че за всичко са виновни руснаците и реши да вземе мерки. На закуска, дадена за ръководителите на делегации той влезе в остър спор с ръководителя на руската делегация, Юрий Трутнев. В стила на украинския парламент, за който е обичайно депутатите да използват като основен аргумент в споровете „юмручното право”, той реши да приложи същия прийом и към Трутнев. Тук Порошенко явно прекали, защото беше забравил, че е без охрана и че Трутнев има пети дан по карате киокушинкай. Шефът на НАТО Столтенберг наблюдаваше разразилия се скандал, без да трепне и мускул върху суровото му лице. За щастие, след намесата на служителите, отговарящи за реда на форума, всичко приключи благополучно. Но нека да не бъдем черногледи. Имаше и една позитивна новина, която със сигурност стопли душата на Порошенко. Украинската делегация постигна предварителна договореност с шефа на МВФ Кристин Лагард за отпускането на нов заем. Вярно, че да изпитваш радост от това, че си взел високолихвен заем, изглежда малко перверзно, но все пак и това е нещо, когато няма други добри новини. Вярно е обаче и нещо друго – при финансовото и икономическо състояние, в което Украйна се намира, банката въобще не би трябвало да я кредитира. Но все пак МВФ намира решение. Макар и да не го огласява публично, излиза че кредитът ще бъде отпуснат с презумпцията, че „щом длъжникът е наш човек, няма нищо страшно, ако не го върне”. Тази внезапна щедрост от страна на Лагард, обаче не се оказва съвсем безвъзмездна. Представителите на Вашингтон на срещата си с Порошенко и Яреско в прав текст ги уведомяват, че цената на договорения транш, както и на бъдещи кредити, отпускани директно от Вашингтон, ще бъде платима с прилагането на допълнителни мерки за контрол от страна на САЩ върху правителствената политика и икономиката на Украйна. За да не са голословни, американците веднага предлагат да дадат допълнителен кредит на Украйна от 1 милиард долара, при условие, че бъде отстранен генералният прокурор Шокин. Това щяло да се таксува от Държавния департамент като символичен жест за започване на реална промяна в политиката на страната. По-просто казано, това си е едно чисто политическо условие и незачитане суверенитета на Украйна. Но това явно не е достатъчно за компенсация на проявената от Вашингтон щедрост. И за да няма ощетени, министърът на търговията на САЩ Пени Прицкер предлага на Яреско и Абромавичус ключовите украински компании да бъдат оглавени от американски мениджъри. Самият Абромавичус казва пред журналистите: „Те ни предложиха помощта си при избора на професионални, независими директори, които да оглавят нашите ключови компании”. По-нататъшната съдба на т.нар. „ключови компании” е напълно предсказуема. А тоталният контрол на САЩ върху украинската икономика за дълги години е осигурен. В Америка има 50 щата, 1 федерален окръг (Вашингтон) и няколко други „територии”. От тук нататък на Украйна не й остава нищо друго, освен да помоли САЩ да я присъединят към тези територии. Изпълнението на двете условия, за които стана въпрос по-горе, ще постави Украйна под дългосрочния финансов, икономически и политически диктат на САЩ. Но това не противоречи на нагласите на украинските елити, чиято основна цел е усвояване на отпусканите кредитни средства и запазване на властовите им позиции. Бъдещето на страната вече е предопределено. Украйна ще продължи да взема кредити, а финансовите потоци ще изтичат към американските и европейски транснационални корпорации. Всъщност атлантическата общност може да счита за изпълнено обещанието си да приеме Украйна в семейството на западните държави. Малката изненада за украинците е, че членове на това семейство не са хора, а фондове, банки и корпорации, на които Украйна трябва да принесе в жертва всичко, което притежава, включително бюджета и пазара си. Бюджетът ще трябва, за да се връщат дълговете, а пазарът, за да приема стоките на американските и европейски корпорации. Но на ответен жест от партньорите си, Украйна не може да се надява. И днес европейският пазар е все така плътно затворен за украинските стоки и компании. За населението и бизнеса в Украйна остава ангажиментът да плащат по-високи данъци, да получават по-ниски пенсии и заплати и да купуват по-скъпи европейски стоки. Утехата е, че макар и некомпетентни, украинските власти, ако не друго, то поне успешно работят против интересите на своите граждани.

loading...