Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

tamnite-tajni-na-rokfeler

Тъмните тайни на Рокфелер

в Свят


Ограничаването на броя на населението и свързаната с това политика на американското правителство от началото на 1970-те години на миналия век се ражда в залите на Фонд Рокфелер, в неговия Съвет по населението, Фонда на братята на Рокфелер и прочие частни фондове, такива като Фонда на Форд и Фонд карнеги. Истината за тези организации се крие зад фасадата на филантропията.

Истината е следната: тези освободени от данъци фондове служат за транспортно средство за реализиране интересите на влиятелните семейства от световния елит и нанасят вреда върху благосъстоянието на болшинството американски граждани и преобладаващата част от човечеството.

Над 34 години един човек е шеф на Медицинския отдел на Фонд Рокфелер. Това е Алън Грег. За всичките тези 34 години той остава непознат за света. Но Грег има огромно влияние. Той е вице-президент на Фонда до оставката си през 1956г., а идеологията му пронизва всички звена във Фонда десетилетия след напускането му. Това е идеология на малтусианска жестокост и расистка предопределеност.

През 1798г. Малтус публикува своето ,,Есе за законите на населението“. Според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографската катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Според него това, което държи населението под контрол са нещастията (войни, епидемии, глад и болести), моралните ограничения и поквара (към които той включва убийствата, предпазването от забременяване и хомосексуалността).

Икономическото учение, развиващо неговите теории, се нарича мултисианство. През 190ти век концепциите на Малтус получават широко признание, но по-късно става ясно, че при съставянето им той не взема предвид техническото и икономическото развитие на човечеството, което позволява не само изхранването на много по-голям брой хора през 20-ти век, отколкото той предсказва, но и икономическия просперитет и благоденствие, немислими по негово време.

Ето какво пише Грег за населението в статия за научно списание:

Хората замърсяват (средата), така че отстранете това замърсяване, отстранявайки хората… (Човечеството или вашите фабрики замърсяват околната среда?!)

По-късно Грег отново повдига темата в списание ,,Сайънс“ – едно от най-изявените научни списания в САЩ:

Колко много гета в големите ни градове приличат на некротизирали тумори, за каква благопристойност и красота може да става дума при вида на тези гета или зловонните набъбващи тумори?

Тъмните тайни на Рокфелер

Ролята на Фонд Рокфелер в американската и глобалната популационна политика не е никак случайна. Тази политика съвсем не е дребен аспект в мисията на Фонда. Фондът е ядрото на глобалната политика на Запада по отношение на населението в света. Популационната политика държи в себе си ключовете към осъзнаване на по-късното активно участие на Фонда в революциите в биотехнологията и генетиката на растенията.

Фонд Рокфелер първоначално съсредоточава усилията си върху подбора на стада и систематичното съкращаване на популацията на ,,низши“ породи. Един от първите грантове на Фонд Рокфелер е даден на Изследователския съвет по социология за изучаване методите на контрол над раждаемостта още през 1923г. През 1936г. Фондът създава и финансира първия Център за изучаване проблемите на населението в Университета в Принстън, оглавен от Франк Нютенщайн от Дружеството за евгеника, за да се изучават политическите аспекти за промяна на броя на населението.

Още от основаването си Фондът работи върху следствията, а не върху причините, Философията му е следната:

,,Причината за световните проблеми е постоянната тенденция на нарастване на човешката популация, при това при бедната част от населението чрез непрекъснатото му възпроизвеждане. Ръстът на броя на хората в света означава растяща заплаха от тяхна страна и непрекъснати претенции върху все по-голяма и по-голяма част от Баницата, която Рокфелер и неговите богати приятели оценяват изключително като своя ,,дадена от Бога собственост“.

Още през 1984г. младият студент от Брауновия Университет пише есето ,,Опасностите за Америка в резултат на неограничената имиграция“. В него той говори за имигрантите от Италия, Ирландия и останалата част на Европа, наричайки ги ,,пяната от чуждите градове, тунеядци, бродяги, бедняци, мързеливи… неграмотници и едва ли по-добри от животните“.

 
 
,,Висшето разклонение“ – евгениката и ,,расата на Господ“

 
Един от първите филантропски проекти на Фонд Рокфелер от 1920-те години е финансирането на Американското общество по евгеника в Колд Спринг Харбър, Ню Йорк, където през 1917г.  Джон Д. Рокфелер става втория по величина дарител след семейство Хариман.

Думата евгеника е вкарана в употреба за първи път в Англия през 1883г. от Франсис Халтън и се позовава на теорията на Дарвин от 1859г. ,,Произход на видовете“. В теорията си Дарвин, освен всичко останало, излага ,,приложението на теорията на Малтус за целия животински и растителен свят“. Малтус, който малко преди собствената му смърт да анулира теорията му за населението, твърди в трактата си от 1789г. ,,Есе за принципите на населението“, че популациите имат тенденция да растат в геометрична прогресия, докато снабдяването с хранителни продукти расте само в аритметична прогресия, което води до периодични глад и смърт, а в резултат до измирането на ,,излишното“ население.

В края на 19 век, благодарение на научните разработки, взривът на населението в Европа и Северна Америка се съпроводи с растящо жизнено равнище и увеличаващото се количество на предлаганите хранителни продукти – така се дискредитира малтусианството като сериозна наука. Но към 1920г. Рокфелер, Карнеги и другите значително богати американци издигат като щит тази част от мултусианството, която е известна като ,,социален дарвинизъм“, която осигурява безкрайни печалби за богатите с аргументите, че това е своеобразно божествено доказателство за висшите видове признаци за оцеляване в сравнение с по-малко удачните смъртни.

Още един проект на Фонд Рокфелер в това направление се появява през 1920г. чрез финансирането на Маргарет Сангер и нейната Федерация по планиране на семейството, първоначално известна в Америка като Американската Лига за контрол над раждаемостта (расистка асоциация, чиято идеология е евгениката, популационен контрол с призиви за стерилизация под маската на рационално ,,планиране на семейството“).

Сангер пише:

Контролът над раждаемостта е изходна точка в евгениката… Липсата на равновесие между коефициента на раждаемост при ,,негодни“ и ,,годни“ човешки образци е най-съществената заплаха за цивилизацията.

Сангер, представяйки се за самоотвержена и милосърдна жена, в действителност е най-зловещият знаменосец на теорията за расовото превъзходство. Тя си остава в близки отношения със семейството Рокфелер до смъртта си. До края на живота си не понася ,,низшите класи“ и е погълната от въпроса, ,,как да ограничи и възпрепятства свръхплодовитостта при умствено и физически изостаналите хора“.

 
Според изискванията на спонсорите, евгениката се занимава с изследвания за подобряване ,,качествата“ на човешките видове за сметка на намаляване количеството на ,,низшите същества“. Според израза на Сангер, ,,когато говорим за големи маси хора, поставям ,,фактора качество над фактора количество…“.

 
 
Въпреки широко разпространеното мнение, идеята за скандинавската свръхраса не е само притежание на нацистка Германия. Идеята има свои по-ранни корени в САЩ. Президентът на престижния Стандфордски университет в Калифорния Дейвид Стар Джордан в книгата си от 1902г. ,,Кръвта на нацията“ издига идеята за ,,расата и кръвта“. Той твърди, че бедността е унаследена генетична характеристика така, както таланта. Образованието не играела никаква роля при бедността: хората или я ,,имали“, или я нямали.

 
Един от най-големите и най-значителните финансови донори в различните проекти в евгениката е Фонд Рокфелер. Той вложил стотици хиляди долари в различни проекти в евгениката и популационни такива.

През 1904г. Институтът Карнеги основава в предградието на Ню Йорк, в богатия Лонг Айлънд, голяма лаборатория под името Бюро на учените-евгенетици, където били събрани милиони родословни досиета на обикновени американци, за да се планира премахването на тези, които са се съчетали с низши. Лабораторията била разположена върху земята, която пожертвал върлият привърженик на евгениката, железопътният магнат И. Хариман. Това била евгеника за американския елит. Разбира се, че идеалът бил такъв: високи, бледолики, със сини очи скандинавски тип. Това означавало, че тъмнокожите от Азия, индусите, афроамериканците, новодошлите от Латинска Америка и други места, включително болните и изостаналите в развитието си, се считали за низши.

Целта на американската евгеника била да се ,,подобри породата“.

Целта на научния проект била да се нанесат на картата низшите линии на кръвта и да бъдат подложени те на пожизнена сегрегация и стерилизация, за да може ,,по-късно да се унищожи тази кръвна линия“. Спонсорите искали да се ликвидират образците, които бивали смятани за ,,негодни“. Още през 1911г. Карнеги финансирал изследването на Асоциацията на американските собственици на заводи под името ,,Най-дори практически средства за отсичане на дефектната зародишна плазма в човешката популацията“.

 
Един от най-големите и значителни финансови донори в различни проекти на евгениката е Фонд Рокфелер.

Най-виден член на американското Общество на евгениката в началото на 1920-те години е Пол Боуман Попеное, американски армейски специалист по венерически болести от времето на Първата световна война, който е автор на учебника ,,Приложна евгеника“. Попеное казва:

Първият метод е екзекуцията… Не трябва да се недооценява неговата ценност за поддържането на високото ниво на расовите стандарти.

В книгата си Попеное говори за предполагаеми пет милиона американци, които по една или друга причина ще завършват дните си в психиатрични болници и ,,още от пет милиона, които са толкова интелектуално нищожни, под 70% от умственото развитие, че в много случаи са пасивни, а не активни за расата“. Книгата била предназначена само за елитни читатели. Тя е пример за това, което евгениката нарича ,,отрицателна евгеника“ – систематично отстраняване на ,,низши“ същества, смятайки ги за умствено недоразвити или инвалиди, или цветни в расово отношение.

 
Радикалният метод на Попеное бил твърде радикален за някои, но през 1927г. в делото ,,Бак срещу Бел“,разглеждането от американския Върховен съд, с решение на съдията Оливър Ъендъл Холмс била решено принудителната програма за стерилизация в щата Вирджиния да стане конституционна норма. В писменото си решение Холмс пише:

Ще бъде по-добре за целия свят, ако вместо да чакаме и след това да екзекутираме за престъпления вече роденото потомство или да му позволяваме да страда от своята имбецилност, обществото да може да възпрепятства да продължават рода си тези, които явно до този момент не стават. Три поколения имбецили са достатъчни.

Холмс е един от най-влиятелните съдии от Върховния съд, но също и един от най-откровените расисти в САЩ. През 1922г. Холмс пише на британския икономист и водеща фигура в Лейбъристката партия Харолд Дж. Ласки:

,,Както казах, често ми се струва, че цялото общество очаква смъртта да свърши работата. Ако Вие не ги убивате по един начин, то убийте ги по друг начин или попречете да се раждат. Нима времето ни не е добра илюстрация на правилността на теорията на Малтус?“

 
Това твърдение, вероятно, е било основополагащ лозунг за Фонд Рокфелер в областта на евгениката.

Решението на Върховния съд имало следните последици: хиляди американски граждани трябвало да бъдат принудително предложени на стерилизация или да бъдат преследвани като ,,нечовеци“. Една психиатрична болница в Илинойс давала на новите си пациенти мляко със заразена с туберколоза кръв с убеждението, че генетически силния човешки екземпляр ще бъде абсолютно неуязвим. Щатът Калифорния се превърнал в модел на държавната американската евгеника. Според закона, приет през 1909г., всичко малоумни или други психически болни хора най-напред се стерилизирали, а след това се осъждали, а всеки престъпник, който бил признат за виновен за каквото и да е престъпление три пъти трябвало да се подложи на стерилизация по усмотрение на лекаря. Така Калифорния стерилизирала 9782 човека, най-вече жени, класифицирани като ,,лоши момичета“, много от които били принудени да се занимават с проституция.

След години нацистите по време на Нюрнбергския процес цитират думите на Холмс по време на защитата си:

Днес връзката между нацистите, американските расисти, привържениците на евгениката и социалния дарвинизъм, е прикрита зад огромна фасада – за не се вижда, за да не се знае, за да се забрави и погреба.

 
,,Да наричаме нещата с истинските им имена…“

 
Ентусиазмът на Рокфелер по отношение на евгениката през 1920-те години не се ограничава само с Америка. Парите на Фонд Рокфелер играят важна роля за финансирането на немската евгеника през 1920-те години. От 1922 до 1926г. Фонд Рокфелер чрез парижкия си офис дарил общо 410 хиляда долара на стотици немски изследователи по евгеника. През 1926г. той дарява внушителната сума от 250 хиляди долара за създаването на берлински Институт по психиатрия на кайзер Вилхелм. Парите се равняват на около 26 милиона долара при курс на валутата от 2004г. За онова време сумата е изключително огромна за Германия, опустошена от ваймарската инфлация и икономическата депресия. През 1920-те години парите от Фонд Рокфелер са били управлявани от немските изследователи в областта на евгениката.

Както по-късно е документирано от американския изследовател Едвин Блек и други, водещ психиатър на Института на кайзер Вилхелм тогава бил Ърнст Рюдин, човек, който по-късно направил звезда кариера в качеството си на архитект на хитлеристката програма за медицинската евгеника. Платеният от Рокфелер Рюдин бил назначен през 1932г. от президента на Световната Федерация по евгеника. Неговите чийто базови идеи се концентрирали около убийството или стерилизацията на хора, чиято наследственост ги превръщала в ,,обществено бреме“. Щедростта на Фонд Рокфелер към немските изследвания в онези дни била неограничена. През 1926г. в годината на краха на Уол-Стрийт и немската икономическа криза, Рокфелер дарил на Института на кайзер Вилхлелм 317 хиляди долара за провеждането на изследвания на мозъка – това бил първият от цяла поредица последващи грантове.

Талантливият в много отношения Рюдин бил също шеф на отделна за изследван на мозъка в Института, където работел Херман Дж. Мелер, американски евгенист, също финансиран с парите на Рокфелер. Изследванията на мозъка се извършвали на базата на експериментите с евреи, цигани, умствено изостанали и прочие ,,дефекти“. През 1931г. Фонд Рокфелер одобрил следващия грант от 89 хиляди долара за Института по психиатрия за Рюдин, за да могат изследователите да работят върху връзката между кръвта, невралгията и психиатричните заболявания.

Рюдин оглавявал също нацистката програма за принудителна стерилизация и бил архитект на нацисткия Закон за стерилизацията от 1933г. Именно Рюдин и неговия екип, като Целева експертна група по наследственост под председателството на шефа на СС Хенрих Химлер, направили закона за стерилизацията. Описван като ,,направен по американски образец“, той бил приет през юли 1933г. и гордо бил официализиран през 1933г. в изданието ,,Новини от евгениката“ (САЩ с подписа на Хитлер

Рюдин призовавал към стерилизация на всички членове от семейството на негодния индивидуум. Той два пъти бил поздравяван от Адолф Хитлер за приноса му към немската евгеника и расовата чистота. Според неговия Закон за стерилизацията, около 400 хиляди немци са диагностицирани като маниакално-депресивни или шизофреници и насилствено стерилизирани, а хиляди деца-инвалиди били просто убити. Обявявайки расовата хигиена като ,,духовно движение“, Рюдин и неговите партньори намерили усърден съратник в лицето на Адолф Хитлер.

Едва чрез Фюрера нашата над 300-годишна мечта за расова хигиена на обществото се превърна в действителност – казва Рюдин

Самият Хитлер бил ентусиазиран от американската евгеника, възхвалявал американските усилия в областта на евгениката в написания от него през 1924г. ,,Майн Кампф“:

Днес има една държава, в която се забелязват макар и слаби опити към по-успешна концепция към имиграцията. Разбира се, това не е нашата образцова немска република, това са Съединените Щати

След няколко години Хитлер пише на американския евгенист Мадисон Грант, за да го похвали за книгата му от 1916г. ,,Създаване на великата раса“. В нея Грант между другото пише, че Америка ,,е отворена от огромно и все повече увеличаващото се количество слаби, некачествени и умствено изостанали от всички раси“.

Грант обосновавал ,,твърдата система на подбор чрез отстраняване на тези, които са слаби или негодни, с други думи, социални грешки“. Хитлер, очевидно, признавал родствената душа в лицето на съуредителя на американското Общество по евгеника Мадисън Грант.

През 1940г. хиляди немци от домовете за престарели хора и психиатричните болници били изпратени в газовите камери, чиято необходимост била обоснована 20 години по-рано от САЩ от господин Поленое. През 1940г. едва завърнал се от посещения из немските институти по евгеника.

Леон Уитни от американското Общество по евгеника, финансирано от Рокфелер, заявил за немските експерименти: ,,Докато ние шикалкавехме, немците нарекоха нещата с истинските им имена“.

През май 1932г. Фонд Рокфелер пуска телеграма в парижкия си офис, който тайно изпращал американските пари в Германия. Телеграмата гласи:

,,Юнската среща на изпълнителният комитет: 9 000 долара за 3-годишен период за Института по антропология за изследване на близнаците и въздействието върху следващите поколения на токсични за зародишната плазма вещества“.

Това се случило година преди Хитлер да стане канцлер на Германия. Изследванията върху зародишната плазма с парите на Фонд Рокфелер продължават по-късно в Третия райх поне до 1939г.

Шеф на немския Институт по евгеника в Берлин бил Отмар Фрайхер фон Фершуер. Неговите изследвания върху близнаците били отдавнашна мечта на американските апологети на евгениката и били много необходими за лансиране на теорията на наследствеността. През 1942г. в немското нацистко списание ,,Дер Ербарцт“, в което той бил редактор, фон Фершуер пропагандирал ,,пълно решаване на еврейския проблем“. През 1935г., все още получавайки финансиране от Фонд Рокфелер, фон Фершуер бил поканен във Франкфурт, за да оглави неотдавна открития Институт по генетика и расова хигиена към Университета във Франкфурт. Най-големият от подобните франкфуртски институти отговарял за задължителния медицински учебен план по евгеника и расова хигиена

Отдавнашен помощник на фон Фершуер бил доктор Йозеф Менгеле, който оглавяват експериментите над хората в концентрационния лагер ,,Освиенцим“ след май 1943г. Фон Фершуер бил радостен, когато Менгеле, когото заради смъртоносните експерименти започнали да наричат ,,Ангел на Смъртта“, получил назначение в ,,Освиенцим“.

Сега ,,научните им изследвания“ можели да продължат без каквито и да било условности. Фон Фершуер написал тогава на немското Изследователско общество:

…моят помощник, доктор Йозеф Менгеле (д-р по медицина, д-р по философия) се присъедини към мене в тази част от изследванията. Сега той работи като Хауптщурмфюрер (капитан) и лагерен лекар в концентрационния лагер ,,Освиенцим“. Антропологическото тестване на различни расови групи в този концентрационен лагер се провежда с разрешението на Райхсфюрера от СС Химлер.

Без да изоставя прагматизма си, Фонд Рокфелер не прекратява финансирането на немската евгеника дори през 1939г., когато нацистите нападат Полша. Към това време всичко, което било създадено с парите на Рокфелер за повече от 15 години, било консолидирано. Шефът на финансирането на немската евгеника във всеки един неин етап. Отделът му отговарял за финансирането на различните Институти за кайзер Вилхелм.

Съветите към населението от ДжиДиЕр-трети

Евгениката лежала в основата на натрапливата идея на Джон Д. Рокфелер – трети за пренаселването. Отчитайки огромното влияние и огромните финансови възможности на Фонд Рокфелер. тази натрапчива идея все още шества по света дори след смъртта му.

Джон Д. – трети бил проникнат от мрачната псевдонаука на Малтус и от страха от ръста на населението. Когато бил старши сътрудник към Университета в Принстън през 1928г. неговият баща Джон Д. Рокфелер-младши го назначил в комисията към Бюрото за социална хигиена на семейството – организация, която се занимавала с контрол над раждаемостта. Принстънският наставник на ДжиДиЕр-  трети и професор по икономика Франт Фетер бил член на американското Общество по евгеника. Фетер препоявдвал, че ,,демокрацията увеличава посредствените и намалява превъзходните черти на расата“.

 
През 1931г. ДжиДиЕр – трети се присъединил към съвета на директорите на Фонда Рокфелер. Там евгенистите Рамонд Фосдик и Фредерик Осборн (и двамата членове и учредители на американското Общество по евгеника), представлявали интересите на американското Общество по евгеника), представлявали интересите на ДжиДиЕр – трети за контрол над населението. Осборн станал президент на американското Общество по евгеника през 1946г. и бил също президент на расисткия Фонд Пионер. Заедно с Джон Д. Рокфелер – трети той ще стане съучредител на рокфелерския Съвет по населението. По време на Третия райх Осборн открито изразяла подкрепата си към немските планове за стерилизация. През 1937г. Фредерик Осборн лично одобрява нацистката програма по евгеника като ,,най-важния експеримент, който е бил извършван когато и да е“. През 1938г. той страда, че обществеността се е изправило ,,срещу превъзходната програма за стерилизация на Германия заради нацисткия й произход“. През 1941г., след идването на Хитлер на власт, ДжиДиЕр – трети пише на баща си, че иска да посвети енергията си върху проблема за пренаселването.

През 1952г. Джон Д. Рокфелер-трети бил готов да започне основното дело на живота си. Притежавайки 14 милиона долара собствен фонд в допълнение към парите на Фонда Рокфелер, той основал Съвет по населението в Ню Йорк, за да лансира изследвания върху опасността от ,,пренаселване“ и свързаните с това проблеми. Много от водещите американски привърженици на евгениката били разочаровани, че техните дългогодишни усилия толкова били повлияли върху качеството на генетичния фонд по отношение на принудителната стерилизация на умствено изостаналите и други ,,дефектни“ хора.

Джон Фостър Дълес, тогава председател на Фонд Рокфелер, а по-късно държавен секретар при управлението на Дуайт Айзенхауер, заедно с Фредерик Осборн, първи директор на Съвета, играел ключова роля при създаването на новия Съвет по населението на Джон Д. – трети. Осборн си останал централна фигура в Съвета по населението до края на 1960-те години.

В следващите 25 години Съвета по населението на Рокфелер ще хвърли 173 милиона долара за намаляване на населението по целия свят, превръщайки се в най-влиятелната организация в света, която лансира евгениката. Сред основните проекти на Съвета било финансирането на изследвания за “Норплант” (противозачатъчен стероид, който гарантирал контрацепцията в продължение на няколко години), противозачатъчно устройство IUD (т.нар. “спирала”) и френските аптипрогестини (таблетки за прекъсване на бременността) RU-486.

От евгениката към генетиката

През 1952 г., когато било решено да се създаде Съвета по населението, Рокфелер внимателно избягвал термина “eвгеника”. Популационният контрол и планирането на семейството трябвало да се превърнат след 1952 г. в нови термини на старата политика, привличайки значително нарасналите международни ресурси. Старите разговори за расовата чистота и ликвидирането на „нечовеците“ останали в миналото. Но след Втората световна война старата кауза се превърнала в още по-смъртоносна в работата на Съвета по населението на Джон Д. – трети. Стратегията била същата, която изповядвал и фон Фершуер и нацистката евгенетична шайка, но каузата вече се наричала “крипто-генетика”. Ключовият американски привърженик за прикриването на евгенетичния характер на всичко под прикритието на термините “генетика” и “популационен контрол” бил шефът на рокфелерския Съвет по населението Фредерик Осборн.

Проблемът след Втората световна война бил в това, че евгениката в очите на обществеността се свързвала с нацистките расистки програми за унищожаване, с тезата за висшата раса и т.н. През 1956 г. Осборн формулирал проблема в статията си в “Обзор на Евгениката”:

”…самата дума евгеника има лоша слава. Ние трябва да попитаме себе си какво грешно сторихме? Ние почти убихме постиженията на евгениката”.

 Осбор имал готов отговор: хората по редица причини отказвали да признаят, че са хора от “втори сорт” в сравнение с Осборн, Рокфелер, Сангер и тяхната “висша класа”. Както се изразява Осборн:

“Ние не успяхме да съсредоточим вниманието върху чертата, която е почти универсална и много дълбока в човешката натура. Хората просто не искат да се съгласят с идеята, че генетическата основа, върху която е формиран техния характер, е низша и не трябва да се възпроизвежда в следващото поколение. Те не са съгласни с идеята, че всички те главно са от втори сорт…”.

Осборн предложил промяна. Евгениката трябвало да започне да се продава на масовия пазар в нова опаковка. Вместо да се говори за ликвидиране на “низшите” хора чрез принудителна стерилизация или контрол над раждаемостта, вече трябвало да се говори за “свобода на избора”, за броя на семейството и качеството на хората в него. През 1952 г. Осборн видял огромен потенциал за евгениката в контрацепцията и масовото образование, макар да били замаскирани под термина “свобода на избора”. Един от първите му проекти било финансирането на изследвания върху новите “контрацептиви”.

Предричайки бъдещата работа на Съвета по населението и Фонд Рокфелер в сферата на популационния контрол, – отново пише Осборн в своя “Обзор на Евгениката”, – съществува, разбира се, вероятност натискът да получи правилната посока за контрол над раждаемостта. Така той ще може да се приложи към болшинството от населението вместо към малцинството. И ако се оказва такъв натиск, добавя Осборн, хората ще допускат, че самите те не искат да имат деца, “ако планирането на семейството се разпространи сред всички членове на населението, а средствата за ефективна контрацепция станат достъпни.

Той пише това 13 години преди широкото разпространение на оралните противозачатъчни контрацептиви. Впоследствие Осборн ще призове към реализиране на цяла система, която той нарича “неосъзнат доброволен избор”. Осбърн твърди, че най-добрият начин да се убедят хората да направят “доброволния избор е да повярват в идеята за “желаните деца”. Той казва:

нека базираме предложенията си върху желанието на хората да имат деца в домове, в които ще получат нежна и отговорна грижа

Така, добавя той, евгениката “най-накрая ще направи огромната крачка напред, за да стигне в края на краищата до целта, която Галтон постави пред нея”, а именно – към създаването на висшата раса и намаляване броя на низшите раси.

Осборн одобрил предложението на Милер да се създаде банка за сперма, за да се “направи достъпна спермата от извънредни квалифицирани донори”. Идеята за Генната революция била обсъждана още тогава.

През 1952 г. Маргарет Сангер, благодарение на парите на Фонд Рокфелер, създала глобалната версия на своята Американска Федерация за планиране на семейството, наречена Международна Федерация за планиране на семейството. Сангер за първи път се срещнала с ДжиДиЕр-трети през 1947 година. Тя го убеждавала тогава за нуждата от моменталното прилагане на масовия контрол над раждаемостта.

След първоначалното финансиране от Рокфелер, нейната Международна Федерация за планиране на семейството била подкрепена от корпоративните кръгове, включително “Дюпон”, “Юес Шугар”, банка “Чейз Манхатън”, “Нюмонт Майнинг Ко”, “Интернешанъл Никел”, “ЕрСиАй”, “Голф Ойл” и други видни корпоративни членове. Корпоративният и банков елит на Америка тихо наливал пари в мечтата на Рокфелер за популационен контрол в глобален мащаб.

Няколко години след като станали ясни връзките на евгениката с “Освиенцим”, популационният контрол се превръща в мода сред американските елитни кръгове. Доказателство за това е фактът, че американските власти започнали да формират общественото мнение, поощрявайки страховете на хората пред големия ръст на броя на бедните и гладните в целия свят.

Прец 1960 г. приятелят на Рокфелер и богат покровител на популационния контрол Хю Мур основава Световна извънредна популационна компания с помощта на фонд “Дюпон”, който по-късно ще стане главен покровител на Генната революция в селското стопанство. (тук се поинтересувай за връзката на евгениката-генетиката и ГМО). Бившият старши мениджър на банка “Чейз Манхатън” Дейвид Рокфелер Юджин Р. Блек в качеството си на президент на Световната банка започнал кампания, която имала за основна своя цел създаването и затвърждаването на страховете на хората пред демографския взрив в страните от Третия свят.

Революцията от 1958 г. в Куба гарантирала допълнителен стимул за раздуване на тези страхове сред нищо неподозиращите американци. Аргументът, който бил лансиран в средствата за масова информация бил прост и ефективен: пренаселеността в бедните развиващи се страни води до глад и растяща бедност, която е плодотворен хумус за комунистически революции.

През 1958 г. братът на Джон Д – трети Лоран Рокфелер оглавил Фонд за охрана на природата. И Съветът по населението, и Фондът за охрана на природата се обединили около тезата, че природните ресурси трябва да се пазят, но да се пазят от използване от малко фирми или отделни хора, за да могат избраните глобални корпорации да са в състояние да ги употребяват за свои цели и лични печалби, но замаскирана под булото на каузата за съхраняване на природата.

Лобито на контрола над раждаемостта, което по-късно формира Меморандум-200 на Кисинджър, се обединило около грантовете на Фонд Рокфелер и хората, подготвящи световна атака над “нечовеците” под знамената на свободата на избора, планираното семейство и предотвратяване на заплахата от “пренаселване” – митове, създадени от мозъчните центрове и медиите, за да убедят обикновените хора, че тяхното избиране няма да се води измиране, а спасяване на планетата. / Източник: worldtodaybg
loading...

Последни от Свят

Отиди Горе