Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

СВЕТОВНАТА БАНДА, УПРАВЛЯВАЩИ И ОБЩИНАРИ ГЛАСЯТ ТАЙНО ПО 8,20 ЛВ. ЗА КУБИК ВОДА В СОФИЯ

в България


Сигурно не сте чули, но държавата ни пак се е изръсила още с няколко милиона грешна пара за доклад на Световната банка колко може да пла­ти българинът за вода. И според кри­териите на банката цената на кубик вода в София може да подскочи над 4 пъти, до космическите 8,20 лв. Само за сравнение, в момента цената е бли­зо 1,80 лв. В доклада си банкерите пишат, че това е „поносима“ цена и до тази граница софиянци нямат пра­во на социално подпомагане за смет­ки за вода.

Пет пъти увеличение на цените на водата, каза световното финансо­во лоби с любезното съдействие на нашите управляващи и общинари ще осигурят още няколко милиарда печалби от България за световната водна корпорация „Веолия“, собстве­ник на „Софийска вода“. И бъдете сигурни, че нашите играчи в прави­телството като нищо ще се емнат да го направят. Защото единственият начин да станеш богат човек в Бъл­гария не е като правиш бизнес, а като станеш министър. Тогава почваш да разпродаваш майка България и да да­ваш на концесия окъсания народ сре­щу тлъсти комисиони.

Как иначе да си обясним неудър­жимия мерак на управляващите да отдават общинските ВиК на конце­сия. При положение, че има одитни доклади, които доказват, че частният монопол върху водата води до уве­личение на сметките с десетки пъти, укриване на данъци и такси и е източ­ник на тежка корупция. По света, не само у нас. За пример можем да по­сочим единствената водна концесия – „Софийска вода“, ограбваща хората в София и околностите от 15 години – според одитния доклад тя е уличена в тежки закононарушения – укриване на данъци и такси, но затова пък се опитва от няколко месеца да вдигне тайно и полека кубика вода на 3 лева.

ВОДАТА Е ПРАВО, А НЕ СТОКА

Най-дразнещото в препоръките на Световната банка за цените на водата в България е начинът, по който те са изчислени. Планираното петорно уве­личение на месечните сметки за вода в София и региона е изчислено на база колко още могат да одрусат дожобо­вете на хората, а не според реалната себестойност на стоката „вода“. Не знам какви учебници по счетоводство са чели банкерите от Световната бан­ка, но в нашите учебници пише що е то себестойност и как се формира. Грубо казано, в себестойността вли­зат преки разходи по производството на дадена стока – суровини, матери­али, ток, вода, транспорт, заплати, осигуровки, амортизации и непреки разходи – за управление, режийни и застраховки. В конкретния случай за водата – в себестойността влизат и инвестициите за преносната мрежа, поддръжка – текущи ремонти.

Да не говорим, че водата в София е „гравитачна“, т.е. движи се от високо към по-ниско по силата на гравитаци­ята и закона за скачените съдове на Архимед – от яз. „Искър“ към София без помпи. Това означава, че разходи­те за доставянето, които обикновено формират поне 50% от себестойност­та й, в софийския случай са кръгла нула. НУЛА. Но затова пък водата от „Искъра“ е по-скъпа от тази в Благо­евград, която стига до домакинствата през помпени станции. Там кубикът вода е левче.

А би трябвало водата да не е стока, а право, както е записано в докумен­тите на ООН.

Световната банка обаче не зависи от ООН, нищо, че е световна инсти­туция по определение. По същество тя действа като отдел „Маркетинг и търговски продажби“ на частния мо­нопол „Веолия“. Искат и изглежда ще успеят да поднесат водните запаси на България от прясна вода в краката на международния частен монопол. Бан­керите нагло пресмятат, че тъй пред­ложените 8,2 лв. за кубик на софи­янци с времето може да се увеличат. Пък който оцелее – оцелее. Очевидно е защо плановете за концесиониране и предстоящото увеличение на цени­те не се обсъждат широко.

Как реагира властта?

О ч е в и д н о е, че при цена за софиянци от 8, 20 лв. и 5 лв. за Видин, правителство­то ще падне най-безславно – никакъв драз­нител като здравния министър Петър Москов не е необходим. И вероятно този страх диктува следния ход. През юли 2015 г. Народното събрание сваля кри­терия за социална поносимост на цената на водата. Границата вече не е 4%, а 2,5% от сред­ните доходи на домакинствата. Социална поносимост на цена­та на ВиК услугите по райони и области за 2014 г. е изчислена, както следва долу на картата.

Дори при този „олекотен“­вариант обаче, цените на някои места ще се увеличат тройно, което буквално ще довърши социално слабите домакин­ства. Защото без ток се оцеля­ва, но човешкото тяло може да издеяни само три дни без вода. За сравнение – днес сметките за вода са под 2% от средните месечни доходи на домакин­ствата.

Ако погледнем нещата и от камбанарията на управляващи­те и общинарите, пак не можем да си обясним с нещо друго, освен с апетит за тлъсти коми­сиони, неистовото намерение да се отърват от потенциалните печалби за общината и държа­вата. Нали уж не им стигат па­рите, само заеми взимат, защо не искат да печелят от вода­та?! Отговорът е прост. Първо – няма тлъсти комисиони, ако ВиК си остане общинско, и второ – ще трябва да се извадят пари за инвестиции в остаряла­та ВиК мрежа и да се намалят загубите на вода. А очевидно , това не е по силите им.

Затова и последните няколко правителства се опитват да от­прищят нова вълна от концесии в сферата на ВиК. Според ци­тирания доклад на Световната банка, отдаването на „Софий­ска вода“ на мултинационална­та корпорация „Веолия“следва да бъде пример за целия сектор в България.

ИЛИАН ТОДОРОВ, ДЕПУТАТ ОТ АТАКА:

ОКОЛО 30 МЛРД. ЕВРО СА ГОДИШНИТЕ ПРИХОДИ НА КОНЦЕСИОНЕРА НА СОФИЙСКА ВОДА „ВЕОЛИЯ УОТЪР“

Ето извода от одитния доклад на дейността на „Веолия”: цените са скочили неколкократно, загубите остават на почти същите нива отпреди 15 години – около 60%, а обещаните инвестиции не са направени. Освен това са налице корупционни скандали и впечатляваща непрозрачност на дейността на международния частен монопол.

„За 2012 година „Веолия”е направила почти 30 млрд. евро приходи”, съобщи в предаването „Студио Иконо­мика”Илиан Тодоров, депутат от партия „Атака».

Изобщо „Веолия”е недолюбвана по цял свят. Наскоро започна разследване срещу управляваната от нея компания за ВиК в Букурещ, включващо обвинения за корупция и източване, благо­дарение на които цената на водата в румънската столица нараства с 1400% от 2000 г. до момента.

Това не е изключение. Заради системния провал на частния сектор в управление­то на ВиК през последните две десетилетия в цял свят се наблюдава завръщането на общественото водоснабя­ване. От Париж и Берлин до Буенос Айрес и Джакарта – за последните 15 години водоснабяването е върнато обратно в общински ръце в над 235 града в 37 държави.

КАК ДЕЙСТВА ЧАСТНИЯТ МОНОПОЛ

  В доклада „На прицел – обществе­ното водоснабдяване”, с автори Ваня Григорова и Георги Медаров, представен наскоро от „Солидарна България” в сгра­дата на КТ „Подкрепа” на площад „Гари­балди” в столицата, е описана подробно цялата сага с отдаването на водната кон­цесия в София.

През 2000 г. ВиК услугите в София са отдадени на концесия за 25-годишен пе­риод, четем в доклада. За общината ос­тава около четвърт от дружеството „Со­фийска вода”, а концесионерът„Юнайтед Ютилитис” получава останалите 77,1%. През 2010 г. „Юнайтед Ютилитис” пре­продава дела си в „Софийска вода” на френската „Веолия”. Това се случва без участието на общината и въобще без ни­какви публични дебати.

През 2000 г. водните загуби по мре­жата В София са над 60%, но състояние­то на ВиК е влошено след 1989 г. През 80-те години например загубите са под 30%. Първоначалната идея е частни­те инвеститори да вкарат свежи пари и да възстановят компанията. Според тогавашния договор концесионерът се задължава да запази осреднена цена от 0,435 лв. за кубичен метър за пълния концесионен период. Също така само за първите пет години загубите трябва да намалеят от 60% на 30% – средно по 6% годишно.

Днешната цена е четири пъти по-ви­сока от първоначално обещаното, а компанията постоянно се опитва да я повиши. Концесионерът твърди, че ин­вестициите изискват по-високи цени. Но ако подобряването на услугата ще става с повишаване на цената, то това е нещо, което може да се направи и от общината. Така ще се спестят много от разходите за печалби за частната ком­пания. Самата идея за концесиониране е обосновавана с аргумента, че частният инвеститор ще вкара външни средства. За 15 години загубите на вода не са се променили много. Днес те са над 50%, което е значително над обещаното. Голя­ма част от подобренията на ВиК услугите в София, като разширяване на канализа­ционната мрежа, се финансират с пуб­лични средства, по европроекти.

През 2013 г. изтече информация, че „Софийска вода” отчита дори рекламата като „инвестиция”, но също и разходи за таксита или за закупуване на автомоби­ли. Друга корупционна схема е прена­сочването на инвестиционни средства към дъщерни компании за „проектантски услуги”. Това не е първи случай, няма и да е последен.

През 2005 г. външният одитор на „Софийска вода” изнася публично ин­формация, че като инвестиции се отчи­тат сметки за ресторант, пребиваване на близки на чуждестранните мениджъри в България и други подобни. Като ин­вестиция са отчитани и „консултантски хонорари”. Тогавашният изпълнителен директор само от такива „хонорари-ин­вестиции” е получил 68 000 лева месеч­но.

Според одиторите не само хонорари­те са крайно завишени, а и заплатите за мениджмънта – между 50 000 и 800 000 лв. годишно. Според одиторите „Софий­ска вода” не изпълнява задълженията си и по разширяване на канализационната мрежа, за подмяна на водомерите, за на­маляване на загубите на вода и за внася­не на повече яснота във фактурирането.

Първоначалният концесионен дого­вор от 2004 г. предвижда загубите да се намалят на 36% от 62,6%, като те се начисляват в сметките на потребителите. Т.е. ако „Софийска вода” намали загуби­те, би трябвало да се намалят и сметките ни, нали така?!

„Вместо в тръби, инвестициите на „Софийска вода” изтичат към дъщерни фирми” – разкрива общински съветник в „Медиапул” на 29.03.2013 г. В конце­сионния договор пише, че загубите през 2011 г. е трябвало да възлизат на 26% от 60%. Чак през 2014 г. – на четиринай­сетата година от концесията и вече при „Веолия”, от „Софийска вода” отчитат минимален спад на загубите на вода до 51,6%.

В годините преди това се появява и информация, че компанията изкуствено занижава загубите, като залага в балан­сите си много по-ниски водни количе­ства от реално подадените. Например през 2004 г. са планирани 140 млн. куб­ични метра, но реално са подадени на хората 240 млн. кубични метра. Освен занижаването на загубите така конце­сионерът прикрива и реалните си печал­би, съответно крие данъци и използва „ниските” си приходи като аргумент за повишаване на цената.

При тази публична информация за откровени злоупотреби на частния международен монопол и одитни докла­ди, защо някои „експерти” и политици продължават да твърдят, че сделката е успешна. Друг пример за пълната липса на прозрачност е това, че самият кон­цесионен договор умишлено се крие от общината и от компанията дълги години.

НАГЛОТО БЕЗ­ДЕЙСТВИЕ НА СТО­ЛИЧНАТА ОБЩИНА

Столичната общината е осъждана от граждани заради систематичния си отказ да публикува договора, пишат в собст­веното си разследване Медаров и Гри­горова. Договорът добива публичност едва в края на 2013 г.благодарение на масовите социални протести срещу мо­нополите от 2013 г. Освен протестите друг ключов фактор са събраните през 2012 година 75 000 подписа с искане за организирането на местен референдум, в който гражданите да решат дали конце­сията да остане. Тогава Столичният об­щински съвет неправомерно отказва да се съобрази с подписката и през 2013 г. Софийският административен съд от­меня общинското решение. Общинарите заявяват обаче, че ги е страх от „Веолия” и още – че е възможно самото органи­зиране на референдум да се използва от „Веолия”, за да започне арбитражна процедура срещу Столичната община. Независимо от това, че договорът дава право при неизпълнение от страна на концесионера договорът да се прекрати. Вили Лилков, един от противниците на референдума, например споделя прите­сненията си, че е „опасно да влизаме в този филм”, защото според него такъв референдум означавал „всяко семей­ство” в София „да плати по 2000 лв”.

Според кмета на София Йорданка Фандъкова договорът е „абсолютно не­изгоден”, но не може да бъде прекратен, защото компанията ще съди България, пишат авторите на доклада Медаров и Григорова. Фандъкова пропуска да спомене, че „абсолютно неизгодна­та” арбитражната клауза е приета като анекс към договора през 2008 г. По оно­ва време Фандъкова е заместник-кмет на Столичната община, макар и със съвсем различен ресор, а кмет е сами­ят Бойко Борисов. Всъщност това не е първи случай, когато общината се опра­вдава с договора. Например през 2006 г. парламентарна комисия констатира корупция и неизпълнение на договора от страна на концесионера. Главният секретар на Столичната община тогава се оправдава с това, че договорът бил „3000 страници” и, че „и три години са малко, за да се вникне в него, тъй като е правен по английското право, което е най-консервативното”.

Естествено, че договорът не е 3000 страници, нито е толкова сложен, нито може да е базиран на някакво право, което няма общо с българското законо­дателство. Важното в този случай е как политиците се опитват да избягат от от­говорност и да ни заблудят, че няма как да се защитим от договори, които лично са подписвали. Единственото, което е неясно при тези подписи, са комисиони­те, срещу които са дадени.

Когато в началото на 2013 г. хиля­ди граждани излизат на улицата срещу злоупотребите на частните монополи, държавният регулатор отказва поред­ното искане за повишение на цената от страна на компанията. „Веолия” иска увеличение с 12%, т.е. до 2 лв. на кубичен метър. Тогава в България на посещение идва заместник-главният изпълнителен директор на „Веолия Вода Европа” – Етиен Пети. Пети заплашва, че ако общината или държавата си върнат управлението, „това ще бъде бедствие”. Пети също се оплаква на журналистите, че хората не разбирали, че всъщност во­дата била много евтина, защото „средна­та сметка за мобилен телефон е два пъти по-висока… за парно – десет пъти по-ви­сока”. Той също „изчислява”, че това се равнява на „четири големи сандвича от Макдоналдс” или „две кила свинско”. Фактът, че не прави ясна разлика между ВиК и свинско месо, както и между по­даването на топла и на студена вода, е показателен за това, че от гледна точка на водните корпорации водата не е чо­вешко право, а е поредната стока.

СТРАННИ ИНВЕСТИ­ЦИИ

Макар и да не реализира обещаните подобрения в мрежата, все пак „Софий­ска вода” понякога прави изумителни и неочаквани „инвестиции” като инстали­рането на музикална система в поме­щението на филтърните басейни в Пре­чиствателната станция за питейни води – Бистрица по повод на Световния ден на водата. Идеята на компанията е през целия ден в корпуса с филтрите да звучи „спокойна и приятна класическа музика, която да внася допълнителна хармо­ния в структурата на водата” и така да „повлияе положително върху нейната кристална решетка, използвайки нетра­диционния метод, основаващ се на изу­мителното свойство: памет на водата.”

Така вместо да изпълни договорните си задължения, компанията за пореден път се занимава със съмнителен ПР. Удивително е, че животът на жителите на София е поверен, като че ли завинаги в ръцете на организация, която размишля­ва върху музикалните вкусове на водата и нейната „памет”. И прави несметните си печалби на гърба на бедните българи. /  vestnikataka.bg

ВИЖТЕ ВИДЕОТО!
Точно за ВОДАТА става въпрос. . .

loading...

Последни от България

Отиди Горе