Сетиха се за Възраждане, едва когато стана дума за пари…

в България


Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. Със сигурност всеки от нас е чувал тази мисъл, особено в контекста на родната политическа действителност. Ден след парламентарните избори на 26 март обаче тя придоби съвсем друг смисъл. За разлика от партиите на статуквото и особено раздробените десни коалиционни формации, които в неделния ден следяха социологическите проучвания, тръпнейки от това дали ще влязат в Парламента и съответно ще осребрят участието си във властта, най-малкото от партийната субсидия, се случи нещо немислимо. На хоризонта се появи партия, която минаваше границата от 1 % – Възраждане. Шокът явно бе огромен, защото медийният похлупак бе поставен веднага. Бе притиснат, така както никога досега. В проучванията на социолозите през целия изборен ден се представяха данни за резултата на водещите формации и драпащите със зъби и нокти към НС десни перца и перушинки. За Възраждане обаче нито дума. Явно в българската политическа обстановка, получаването на 1 % от гласовете не е нещо, с което трябва да си губим времето.

По-паметливите обаче знаят, че това не е така. Нека си спомним парламентарните избори от 2013 г. Тогава партията на Светльо Витков „Глас народен” мина границата от 1 % и отзвукът бе огромен. Още след приключването на вота, Витков вече обикаляше телевизионните студиа, облечен в работен гащеризон, защото бе дошло време за работа. Вечерта бе изпъстрена с усмивки, щастливи коментари за пробива на малките партии, възхвала на демокрацията, която винаги дава шанс за изява и успех на онези, които чрез труда си могат да постигнат големите цели – в случая 1 % от вота на избирателите.

Вечерта на 26 март 2017 г. обаче картинката бе доста по-различна. Добре познатите ни и втръснали на всички коментатори, се чудеха дали ще има коалиция ГЕРБ-БСП, разиграваха варианти за различни парламентарни мнозинства, но най-вече виеха на умряло, че десните остават извън борда. А за Възраждане – ни вопъл, ни стон. Нищо! Коалицията АБВ-Движение21, която в крайна сметка получи 1,55 % бе представена във всяко проучване, а нейните водещи фигури обикаляха телевизионните студиа и размишляваха за грешките си, довели до този трагичен резултат.

Редакторите и водещите на парламентарните студиа обаче упорито продължаваха да мълчат за успеха на Възраждане. Явно цялата политическа общност на статуквото тайно се надяваше, че единият процент на новата формация е грешка на социологията и на следващото утро, когато излязат официалните резултати на ЦИК всичко ще се нормализира. Така де, къде са тръгнали да се пънат тези за властта.

Но развоят на събитията бе доста по-различен. Обобщените данни показаха, че Възраждане получава гласовете на 38 000 българи или 1,1 %. Въпреки това, сутрешните телевизионни блокове продължаваха да ни занимават единствено и само с възможните управленски коалиции в 44-ото НС и трагичната съдба на десните. Мастити професори изпаднаха в признание: Дълбоко съм разочарован, защото аз съм десен човек, аз съм гласувал 25 пъти за градската десница. Вярвам, че на българския народ ще му дойде акъла, заключи професорът и добави, че българските политици имат инстинкт за съхранение и затова избори в следващите 6 месеца няма да има.

Точно в тази реплика на професора се крие цялата истина за резултата на Възраждане. Инстинкт за самосъхранение имат не само политиците, но и българският народ, което бе доказано от единия процент за Възраждане. Българите вече не вярват на участвалите досега във властта политици и с цялото си същество усещат, че е време за голяма промяна. Промяна, която трябва да изхвърли от властта онези, които опустошиха България и я направиха колониална територия с оскотяло, обедняло и оглупяло население.

Благодарение на този инстинкт на сънародниците ни, медийният похлупак започна да се отмества вечерта на 27 март. Резултатът на Възраждане бе факт и трябваше да бъде споменат. Тук обаче отново видяхме порочните журналистически способи за манипулация. При 100 % обработени протоколи, телевизиите отказваха да споменат Възраждане при графичното отразяване на вота. Отново ни представяха процентите на влизащите в парламента партии, страдащите десни и вижданията на едва вкусилият от властта новоизлюпен бизнес-политик, който вече открито предявяваше претенции към премиерския пост.

И най-накрая стана дума за пари. Водещият на НоваТВ съобщи на българите, че държавата ще плаща десетки милиони левове на партиите влезли в парламента – над 31 700 000 лв годишно. Последва разбивка за сумите на парламентарните формации, след което чудото се случи. Дойде моментът, в който вече не бе възможно Възраждане да бъде пропусната. С какво я споменаха обаче? Не с идеи, не с виждания за възраждане на родината, не с ентусиазма на всички нейни членове и привърженици, а с пари. И то с онези пари, които всеки българин знае, че са откраднати от джоба му, за да бъдат разпределени между неговите грабители и убийци.

Подобна бе ситуацията във всички медии. Името на Възраждане бе споменавано, само когато се говореше за разпределението на партийните субсидии. През целия ден на 27 март в нито едно телевизионно студио не се намери място за представител на Възраждане. Явно за телевизионерите, лидерът и кандидат-депутатите на Възраждане, които привлякоха близо 40 000 български граждани, не съществуваха. А това, че в чужбина Възраждане получи, не един, а 2 %, също, не трябваше да се оповестява на обществеността.

Едва на 28 март името на Възраждане се завъртя по всички медии, но причина за това не станаха идеите, а отново парите. Само че този път нюансът бе много по-различен – вместо да взема пари, Възраждане се отказа от тях. Държавата започна да жужи като пчелен кошер. Някои твърдяха, че не може да е вярно, други знаеха, че е вярно, но въпреки това им беше трудно да го приемат за истина.

В края на деня за никого не остана съмнение, че новината е вярна – българска партия се отказа от над милион и половина лева. Отказа се, първо, защото го бе обещала още преди повече от месец и второ, защото така е правилно. Моралът и принципите на Възраждане са такива – народните пари са за народа, още повече, когато става въпрос за партийна субсидия, чиито стойности са най-високите в целия свят.

Коментарите за това, което се случи със сигурност ще продължат. Тюхканията и недоуменията тепърва ще намират нови висоти, защото за изстрадалия ни народ е доста трудно да осмисли станалото – една малка и никому неизвестна до изборите партия се отказа от пари. Отказа се от над милион и половина лева, съзнавайки, че сумата може и да не бъде предоставена за благотворителност от институциите, каквото е желанието на Възраждане, а да бъде открадната.

Всичко това постави едно ново начало за България – началото на Възраждането, за което българите мечтаят. А дали ще се случи зависи само от нас. Времето ще покаже дали на следващите избори отново ще пуснем или продадем гласа си за досегашните грабители на Родината, дали до следващите избори ще продължим да търпим неправдата или ще й се противопоставяме постоянно, използвайки всички възможни средства. Решението е в нашите ръце, сърца и умове. Медийният похлупак бе счупен, пробивът е направен, обещанията са изпълнени. Възраждането на България вече започна и не може да бъде спряно.

Костадин Костадинов,
председател на ПП “Възраждане”

loading...

Последни от България

Отиди Горе