Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Съвестта на един антидемократичен пропагандист

в България


„Черният списък“ на „антидемократичните пропагандисти“ в България на фондация еди-коя си (не си правя труда да запаметя номенклатурата им) е зле изпълнена вътрешнополитическа разузнавателна задача, възложена им явно от ГЕРБ. Половин милион лв. от бившата USAID, т.е. от американския данъкоплатец, в т.ч. и от семейството ми, са „усвоени“ без резултат. Нарушени са обаче правата на граждани, което не бива да остане без силна ответна реакция.
Да, заглавието е парафраза на „Съвестта на един консерватор“ на Бари Голдуотър (1960) и на „Съвестта на един либерал“ на Пол Кругман (2007).

Новината за черния списък, в която на 12 страници фигурирам и аз 19 пъти, ме развесели. Че онези са хилави номенклатурни издънки, неставащи за нищо освен слушкане, папкане и апаратни интриги, е добре известно. Но че са и толкова тъпи да ни дадат такъв великолепен коз срещу себе си, приятно ме изненада.

И други засегнати вече си го казаха – драго е човеку да се види в отбрана компания с почти всички живи български журналисти, заслужаващи това име, с изключение на няколко много по-внимателни в изразите си – предимно деснеещи – колежки. Компанията включва още и Джордж Фридман, Джон Пилджър, Валери Жискар д’Естен, „Стратфор“, „Форин Полиси“, „Фигаро“, „Форбс“, Юрген Хабермас, Ноам Чомски… Някъде май дори мярнах Джефри Сакс и Джо Стиглиц. Звездна компания.

България, казват, вече била на 113-о място в света по свобода на печата – може би и това й е много. Според в. „Сега“ от 21 април „психологическо насилие, натиск, цензура, заплахи и уронване на престижа са най-честите оплаквания на журналистите в 47 европейски държави според доклад на Съвета на Европа. Около 69% са били подложени на натиск. Малко над 53% са се оплакали от обвинения за пристрастие“.

У нас правят черни списъци на „антидемократични пропагандисти“.

Защо?

Убедителната победа на президента Радев през ноември, възможността за победа на БСП и погромът на трите СДС отломки през март съвсем изопнаха нервите на по-нищите духом сини птички. Те озверяха и съвсем спряха да подбират средства. Вече разказах за тъпата клевета, която бивш приятел, а сега симпатизант на ДОСТ пробва като аргумент в спор с мене за изборите. Тя бе повторена радостно и от съученичката ми от гимназията Жанина Драгостинова, журналист и преводач, като аргумент в спор във Фейсбук за недъзите на еврото. Жанина при това няма хабер от темата.

Психиращо въздействие безспорно им оказа и бесният лов на вещици на американските хиларисти с помощта на службите и подчинените им казионни медии срещу Тръмп с въображаемата руска връзка. Интересно, ракетният кьорфишек в Сирия изглежда наистина им прекърши хъса. Аманпур, Блицър, Закария радостно затръбиха с военните фанфари и всичко комай се покри.

Вече четохме поне два впечатляващи коментара от инкриминирани в черния списък колеги – на Калина Андролова от инкриминираното списание „А-спекто“ и на колегата от Философския факултет на СУ Димка Гочева, съпруга на инкриминирания колега Николай Гочев, в „Гласове“.

Калина пише силно, със справедлив гняв – казва в запомняща се форма очевидно вярното, което и други, в т.ч. и аз, сме писали преди. Като американски гражданин и акредитиран при пресцентъра на Държавния департамент български кореспондент, искам да й кажа, че посланикът в София, до когото е адресирано силното й отворено писмо, е относително маловажен фактор – призивът трябва да се адресира до самия Тръмп.

И тъкмо това мисля да направя чрез моите тукашни сенатори Шумер и Гилибранд: българска фондация на партийно подчинение на ГЕРБ (за това по-долу), издържана с парите на американския данъкоплатец, инкриминира като „антидемократични“ български журналисти за публикации, изразяващи положително отношение към законно избрания президент на САЩ. Това ще е интересен казус. Ясно е, че разработката е правена през есента; ясно е също, че авторите й не са били достатъчно „усетени“ политически да я поредактират поне малко след победата на Тръмп.

Освен това написаното в увода към доклада, че Държавният департамент и бившата USAID – т.е. „Америка за България“ – не носи отговорност за писанията им, е вярно. Никой от „Козяк“, камо ли от Фоги Ботъм, не е участвал в написването – както и самата Калина казва,

докладът е работа на български лакеи – и добавям, тъпи натегачи. 

Да си спомним и извънредно деликатното положение в Държавния департамент. Тръмп скорострелно уволни почти всички висши чиновници в централното управление и половината посланици, съкрати бюджета, казват, с 30%. Такава криза за ръководни кадри и за пари ДД не помни. Новите „кадри“ Ники Хейли в ООН и Шон Спайсър в Белия дом се оказаха много по-лоши от предшествениците си. Тежко бе ударен самият пресцентър тук. Съкращаването на фондовете за USAID за страните от ЕС и НАТО ми изглежда просто неизбежно. Трябва само да им се помогне.

Най-сетне, безполезно е да повтаряме, както и аз много пъти съм го правил, че такива действия от името или уж от името на САЩ само подклаждат антиамериканизма в България. Така е, но

целта на външната политика на САЩ не е да се харесва! 

Ето какво пише корифеят на следвоенната американска дипломация Джордж Кенан в 1948 г. (меморандумът е разсекретен в 1974 г.),

Трябва да се отърсим от стремежа да бъдем „харесвани“, да се въздържаме от предлагането на морални и идеологически съвети. Трябва да спрем да говорим за неясни и… нереални цели като права на човека, повишаване на жизненото равнище и демократизация. Не е далече денят, в който нещата ще трябва да се решават със сила. Колкото по-малко сме спъвани от идеалистични лозунги, толкова по-добре. 

Говоренето за „неясни и нереални цели“, които обикновено остават и недостигнати, всъщност никога не е преставало, но само като прикритие за упоритото преследване на истинските интереси. Кой и кога е решил, че истинските интереси на САЩ в България са увековечаването властта на ГЕРБ, никой не знае. Но в момента тук въобще никой нищо не знае!

Димка пък е показала убедително

ненаучния, догматичен характер на доклада. 

Научната му стойност е нулева. Въобще не се пита що е то демокрация, що е то либерална, що е то популизъм – и как тези абстрактни понятия се отнасят към сложната конкретна ситуация в днешна България. Всичко е предварително спуснато от началството. Докладът, сочи Димка, е напълно чужд на европейската умствена традиция.

Наистина, тези НПО се мъчат (безуспешно) да изпълняват освен квазиполитически, също и квазинаучни функции. Също инкриминираният в списъка проф. В. Проданов наскоро писа, че те получавали два пъти повече пари от всичките обществени и хуманитарни институти на БАН, в които работят стотици утвърдени учени. Тези НПО са спасителен пояс за финансово оцеляване и проспериране на шепа посредствени нáучни чиновници (не мога да си извъртя езика да им кажа „учени“) с лакейска психика – обикновено изтърсаци на бившата висша червена номенклатура, при които „природата си почива“.

Димка е изброила „старшите изследователи“ на проекта с титлите им – и хора от „новата реколта“ в СУ, и от фейковия частен университет, заемащ зданието на бившата АОНСУ, и комерсиални полстери (помпозната социалистическа дума „социолози“ ми е трудно тук да употребя). Няма да повтарям имената им, „още повече че повечето още нямат име“ (по Хайне). Щом „зачетох“ доклада им, ми стана ясно, че

това е полицейски документ, не научно изследване, 

въпреки псевдонаукообразната форма. И Димка, и Николай във Фейсбук казват, че жанрът е „донос“ – нещо, с което се занимават „копои“, не учени. Снощи потърсих в интернет книгата на Димитър Иванов за Шесто, между другото доста интересна, и след добросъвестна справка мога да уточня, че жанрът е „доклад на вътрешнополитическото разузнаване“ – с известни елементи и на външнополитическо. Целта е да се идентифицират еретиците (дисидентите, неличностите), опасни за властта. Трябва да отбележа, че Иванов в 70-те и 80-те години е бил далече по-интелигентен и чувствителен от Вацов днес. Разликата пак е като в олимпийските ни постижения тогава и сега.

Фондация еди-коя си, разбира се, няма репресивна функция – последната ще бъде изпълнена от съдебната система, а може и от „протестуиращата“ „укопаторска“ гмеж, ако времето се оправи. Ловя бас, че ако безработният, лишен от адвокатски права юрист и адски бездарен писател Христо Иванов (с поне един публикуван разказ в „Сега“ под псевдоним Христо Бойкикев) и дърпащият конците му подсъдим РМД олигарх Иво Прокопиев овладеят съдебната система, това няма да закъснее. Който прави черни списъци на статии, очаквайте утре да гори книги, в други ден – хора.

Защо изобщо се сещам за Иванов? Двете установени вреди от „антидемократическата пропаганда“ според доклада са, че подготвяла публиката за напускане на ЕС и НАТО и че препятствала „съдебната реформа“. Не мога да се сдържа да не цитирам пак бившия главен прокурор Филчев: „препоръчах преди време на Христо Иванов да стане младши съдия и да работи за върховенството на закона, като издава справедливи решения. Но той не може да спечели конкурса и още повече не може да работи като съдия. Няма сили и нужната компетентност“.

Но щом докладът е полицейски – пардон, разузнавателен документ, значи подлежи на оценка поне на разузнавателната си стойност. Как мога да дам такава оценка? В далечното минало служих като радиоразузнавач, та съм изучавал и по-късно и преподавал разузнавателни науки – в НШЗО „Хр. Ботев“ и в бойно поделение, дето бях помощник-командир на група (взвод) възпитаници на английски гимназии, с които наблюдавахме свръзките на тогавашния противник.

След доста време, в 90-те, по работа в командването на НАТО в Монс, се напихме с един американски колега, който се оказа, че бил служил в Инджирлик по същото време, когато и аз у нас. Няма по-сърдечна дружба от фронтовашката, макар и на тихия фронт! Говореше добре руски и си спомни с удоволствие руските названия на съединенията, частите и подразделенията на всички родове войски. Военните обикновено са душа хора и ако зависеше от тях, войни никога нямаше да има.

И така, разузнавателната стойност на доклада е слаба, почти нищожна. Лошо, момчета! 

Небрежно работите! Изяли сте бадева парите на трудовия американски данъкоплатец. Само синът ми, като най-печеловен в семейството, плаща федерален подоходен данък, няма да кажа точно колко, но е между 50 и 100 хиляди лева годишно и расте стръмно.

Извинявам се, че за оценката на разузнавателния доклад си служа само с примери от моите собствени инкриминирани публикации – познавам ги по-добре от тези на другите инкриминирани колеги. И така, „изследването“ е правено машинно, с маркетерски data mining софтуер на софийска стартъп компания – но то е почти все едно да търсиш в Гугъл – по неинтелигентно, без въображение подбрани ключови думи, с които един комерсиален term buyer не би продал много нещо. Търсенето в Гугъл съвсем не е фасулска работа и иска добро владеене на материала, което липсва у екипа на фондацията. Предпоставили, че обектите им са тъпи копелета, те са наблъскали много тъпи клишета в търсачката.

Търсенето им не е намерило например нито една от „антидемократичните“ ми пропаганди в „Гласове“ за украинската криза и гражданска война. А те са видими – само една от тях, „За новата европейска държава Новорусия“ от септември 2014 г., бе видяна само в препечатка в cross.bg повече от 130 хиляди пъти, а заедно с оригинала в „Гласове“ и препечатките в „Поглед“ и около две дузини други сайтове, вкл. и преведена в чужбина, имаше над 200 хиляди четения.

Това е, защото не си служа с вестникарските клишета, които те са въвели в търсачката.

Използвам дуракоустойчива стелт технология. 

По въпроса за евроскептицизма не са намерили коментара ми „Антизападничеството – в България – опит за реванш на Бай Ганя над Алека“ от февруари 2014 г. По въпроса за проруската пропаганда не са засекли „За русофобията и сходните форми на дебилизъм“ от декември 2014 г. и „Украинизмът е македонизъм на квадрат“ от февруари 2015 г. Ако питаха по-старите си колеги, чиновниците от фондацията щяха чуят, че в предишното десетилетие пак в Червената къща те обсъждаха одобрително статиите ми в „Литературен вестник“ и постовете ми във форума на „Сега“ против антиамериканизма и антисемитизма. По това време обикаляхме по интернет кафетата из Мидтаун, за да пишем във форума на „Сега“ срещу антисемитизма – спираха ни по IP и по провайдър, блокираха провайдърите в цял Ню Йорк заради нас. И днес мракобесът цензор Сашо Дончев се жалва от хорското мракобесие.

Запомнете: истинският демократ и либерал не търпи ни антиамериканизъм и антисемитизъм, ни русофобия и българофобия. Затова в България вдясно почти нямаме демократи и либерали. Вие сте сини болшевики.

В България комунистите се делят на два вида – комунисти и антикомунисти. 

И така, по въпроса за „антиамериканското“ не са прихванали такива според тях сигурно върло „антиамерикански“, а според мене (извинявам се за саморекламата!) – пълни с нежно любопитство към истинската, добра Америка (а не тъпото й вестникарско клише) коментари като „Америка и социализмът“ от ноември 2015 г., „За блуса, чалгата и цивилизационния избор“ от януари 2015 г., „Между Фъргюсън и Факултета“ от април-май 2015 г., „Бърни Сандърс – суперзвезда“ от април 2016 г., а също и почти всичките коментари, чепкащи от разни ъгли провала на „либералния“ империализъм на Обама и Хилари.

Но са намерили антиамериканизъм в „En attendant July” от юли 2015 г., дето тъй и не са разбрали за какво, аджеба, става дума.

Всъщност няма и как да са разбрали, защото не са прочели нищо – не само въпросните статии дори на верев, но и собствения си черен списък. Човек (т.е. човешко същество) не е проверявал ексела със списъка. Явно са аутсорснали работата на студенти, невладеещи добре ексел. Но са пипнали паричките.

Репортажът ми от мястото на събитието „Съветът за сигурност на ООН безжалостно бламира Борисов и ГЕРБ, Меркел и ЕНП“ от октомври 2016 г. е вписан от тях два пъти като публикация в „Поглед“ и веднъж като оригинал в „Гласове“. А коментарът „Началниците на Кристалина замениха в движение „ударната сублимация“ със „страничен пас“ от ноември 2016 г. е намерен само като препечатка в „Дума“, а не в оригинал в „Гласове“.

Единствената тема, по която са намерили почти всичките ми писания, е темата за Кристалина. Липсва май само един коментар – от февруари 2016 г. в „Труд“, „Ирина Бокова е кандидатът и на САЩ“. Очевидно защитата на нелепата Кристалина им е била висок приоритет, свързан непосредствено с главната светая светих – идентифицирането на хулителите на иконите им Борисов и Плевнелиев.

Това означава, че истинският поръчител на изследването е ГЕРБ. 

Но и там, разбира се, не са намерили почти нищо освен сюжета за Кристалина. И в този сюжет именно личи цялата им безпросветна глупост.

За какво става дума? Когато задъхано пишех на телефона си репортажите за „Гласове“ от ООН, от полупразната зала на Общото събрание, дето Плевнелиев не назова Бокова по име, от мястото на резила с изслушването на Кристалина и с футболните топки, от срещата в Съвета за външни работи, дето Бокова делеше сцената с Блеър и накрая открадна вниманието на всички, а Тони се измъкна тихомълком, от първата пресконференция на Чуркин, хванал за ръка Саманта Пауър пред залата на Съвета за сигурност след последното гласуване – чувствах физически на раменете си тежестта на огромния интерес на българската общественост.

Първият ми репортаж в „Гласове“ се прочете над 60 хиляди пъти за два дни. Отвореното ми писмо до Кристалина, или въпросите ми към нея, на които тя не отговори в дадения срок – над 40 хил. пъти. Бяха препечатани десетки пъти, без това да е хванато от докладчиците. Такъв интерес към иначе сравнително невзрачното новинарски ООН ми каза, че случаят „Кристалина” може да е камъчето, което ще обърне колата на ГЕРБ. Което и стана след месец.

Почти целият български народ освен най-закоравелите тъмносини зилоти се обедини във възмущението и погнусата си от ярко антинационалната, предателска дейност на Борисов, Плевнелиев и недоразумението Митов. Излезе коментарът във „Форбс“ (също инкриминиран в доклада) за Борисов – „тъпоумният интригант, майстор на оцеляването“ и туийтът как случаят

„Кристалина” ще влезе в учебниците като пример как не бива да се прави многостранна дипломация. Самият Борисов немного след това вдяна адската глупотевина на положението си – сега се чува, че бил категорично отказал на някого си да назначи пак Митов за министър, а мислел пак за Ради Найденов или Радослав Точев – определено предпочитам Точев, не само заради декларацията на сегашните за Сирия.

И месеци след всичко това фондация еди-коя си ни пробутва баятата си герберска стока през април 2017 г.!

Ако бяха поне малко по-кадърни и добросъвестни и бяха осветили по-обективно цялото богатство, целия обем на българската свободна и (истински) демократична – т.е. изразяваща тежненията на народа, не на олигархията – журналистика, чиновниците от фондацията щяха да получат поне зъбобол.

Пък ако искат, тъй и тъй съм се заел с тях, за обука нáучните чиновници ще могат да прочетат и „Олигархичната контрареволюция от 2013 г., краят на „квазиполитическата мрежа” и нормализацията на неправителствения сектор в България“ и „Деболшевизацията – „обективна потребност” на „новото дясно”, и двете от декември 2013 г. Супер антидемократични са – много ще им харесат.

Ако пък се интересуват от развитието на съвременната икономическа мисъл в цивилизования свят (а не от баятите бабини деветини на Айн Ранд – Калин Манолов или от примитивните пропагандистки клишета на т.нар. ИПИ), да намерят в Гугъл и „Умният капиталист…“ от януари 2014 г. и „„Капиталът в XXI век“ – към глобална Офшория за олигархията или към интегрирани национални икономики за мнозинството?“ от април 2014 г.

И тъй – какво да се прави? 

Почти всички българи с пулс, освен самите заклети грантоядци (една от техните собствени тъпи ключови думи, която сега използвам за пръв път), са убедени, че дейността на НПО от „квазиполитическата мрежа“ е отдавна ненужна и нежелателна, пречи да се създаде истинско гражданско общество у нас, корумпира медиите и обществената наука и служи на ГЕРБ като истинско ново АОНСУ.

България отдавна е утвърдена демокрация, член е на ЕС, предстои й да го председателства, член е и на НАТО, тъй че отдавна не се нуждае от политическо попечителство отвън. Тръмп съкрати рязко бюджета на Държавния департамент, отдето се финансираше USAID и издънките й като „Америка за България“.

Това е добре известно, но сегашният им доклад дава и нови интересни измерения:

Фондация еди-коя си грубо нарушава Конституцията на България (чл. 39 (1) и чл. 40 (1) и Европейската харта за фундаменталните права (чл. 11),

което ни дава основание да се обърнем за съдействие към българските и европейските институции за защита правата на човека.

Би било чудесно първо да си направим „дружество на антидемократичните пропагандисти“ и от негово име да се обърнем към президента Радев с молба да осъди публикуването на черни списъци на несъгласни с властта и да постави въпроса пред главния прокурор, към парламентарната опозиция с молба да внесе декларация, осъждаща тази практика и да работи за отписване от регистъра на съда на организациите, извършили такава дейност, и за прекратяване на всички финансирани над 50% от чужбина организации, занимаващи се с политическа дейност. Чуждестранно финансираните групи да имат право да работят само в строго неполитически области. Добре ще е да се обърнем и към опозиционните евродепутати да внесат въпроса в Европарламента – ЕНП нагло дискредитира и сплашва несъгласните журналисти съвсем в стила на Ердоган. Лично смятам да се обърна за съвет и към съда на ЕС. Добре ще е да се сезира тук президентът Тръмп, както вече стана дума. И разбира се, да не оставяме темата да се спихне, да продължаваме да пишем и говорим.

Дребните фондационни чиновничета не са очаквали такъв отпор – мислели са, че всичко ще мине и замине.

Нека заедно им покажем, че са се лъгали.

 

 

Валентин Хаджийски
loading...

Последни от България

Отиди Горе