Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Родриго Дутерте: „Няма да се поклоним на САЩ”

в Свят


В ексклузивно интервю за документалния канал RT филипинският президент заявява, че възнамерява да сложи край на историческата зависимост от САЩ и да подобри отношенията с Русия и Китай. Родриго Дутерте също отговоря на въпроси, свързани с корупцията и наркотрафика в страната.

Господин президент, спечелихте си световна известност благодарение на поредица от остри изказвания, направени в последните месеци. Защо избрахте такъв стил в международната политика? Считате ли го за ефективен?

Не съм имал амбиции, не съм се стремял да стана фигура на международната арена, исках само да съм кмет тук (в своя роден град – RT). Но някои събития просто промениха хода на моя живот. Що се отнася до външната политика, то Филипините на практика следват курса на Съединените щати. Защо? Някога нашата страна е била завладяна от Испания и за 400 години се е превърна в колония. Губейки войната с американците, испанците са били принудени да се откажат от своите владения в Тихия океан, включително от Гуам и Филипините. Ние и Гуам имаме испански имена просто защото сме били испански колонии. Отстъпиха ни на американците, а те бяха окупирали моята страна в продължение на 50 години. Но в крайна сметка въпреки всичко получихме независимост, минаваща през кръвопролитна революция и жестоки репресии. На остров Самар, който е част от Висайските острови, загинал американски генерал или някакъв друг високопоставен американски военен – и заради това те изтребили целия град, цялото население на над 10-годишна възраст. И даже свалили църковните камбани и ги взели със себе си като трофей. Камбаните са все още в тях и ние ги молим да ни ги върнат – дори и само в името на нашите чувства, като напомняне за жертвите на насилието. За такива неща американците даже не си правят труда да се извинят.

Но в същото време Америка е помогнала на Филипините да получат независимост през 1946 г. след края на японската окупация. По Ваше мнение трябва ли Филипините в някаква степен да са благодарни на Запада? Или считате, че той просто използва своите съюзници?

Ако сега пред мен седеше американец, щях да му кажа: „Искате да ви благодаря за окупацията на моята страна? Вие използвахте богатствата на тази земя в продължение на 50 години. Да, дадохте ни независимост. Но аз съжалявам, че предишният президент просто се покланяше на американците и изпълняваше всичко, което те кажат. Самият аз не съм такъв, защото помня добре историята и още чувствам болка”.

Именно тази болка ли Ви застави да наречете президента Обама така, както го нарекохте (Дутерте си е позволявал нееднозначни изказвания по адрес на Обама – RT)?

Не обичам да ме командват. Вземете, например, доставката на оръжия. Буквално тези дни преговаряхме за доставки и един сенатор стана и каза, че „Филипините нарушават правата на човека и ние ще преустановим доставките”. Добре! Ние вече имаме приятели, добри приятели. С Китай бяхме много отдалечени един от друг – поради много разногласия, включително за Южнокитайско море. Въпреки това реших да направя визита в страните от АСЕАН – организация, в която членуваме – и да се представя, защото тук съм нов: „Здравейте! Аз съм президентът Дутерте”. В крайна сметка достигнах бреговете на Китай и имахме много добър разговор. Знаете ли, Си Дзинпин е забележителен човек. Разбрах, че в историческото си минало сме имали възможности, които сме пропуснали.

Никога не сме говорили за военен съюз. На срещата на АСЕАН в Лаос аз лично попитах дали има възможност да разговарям с министър-председателя на Русия Медведев и ние проведохме такъв разговор. Казах му: „За нищо не моля. Ще оцелеем и със собствени сили. Искам просто да знаете, че бих желал да се сближа с вас и с Китай, защото не ми харесва какво се случва с нас”. Всеки път – както преди, така и сега – когато Съединените щати ни критикуват или ни правят забележки, това неизбежно се случва под формата на условия: „Ако не направите това или онова, ако постъпите така и на нас не ни хареса ще спрем да ви подкрепяме”. И така е всеки път! С това са се сблъсквали няколко мои предшественици. Вие знаете, Америка не се явява участник в Международния наказателен съд. При това положение Обама ме заплашва със съдебни преследвания! Извинете, той трябва да си е загубил ума. Говорят за „извънсъдебни убийства”. Какво значи това? Такива думи предполагат, че Комисията по правата на човека изземва за себе си филипинската система на наказателното производство, но при положение, че не сте част от тази система, какво право имате да говорите по този начин? Вие дори определение на това какво е глоба не можете да дадете, защото не сте част от тази организация и въпреки това ме заплашвате! И аз казах: „Да, моля. Да защитаваш своя народ не е престъпление! Това е въпрос на самосъхранение. А вие свеждате това до заплаха за преследване и прекратяване на своята подкрепа”.

Тоест Вие очевидно сте по-склонен на съюз с Китай и Русия, отколкото със САЩ?

Към настоящия момент, да. Например веднага след края на заседанието на APEC в Перу имахме възможност да проведем срещи. Докато бях там и очаквах началото на конференцията намерих нови приятели. Не искам да обидя никого, но ми направи впечатление, че президентът Путин рядко се усмихва. Знаете, съвсем не често. В последния ден се видяхме и той ми стисна ръката с думите: „Здравейте, господин президент”. Заех своето място в залата, където щеше да се проведе срещата. Отдясно на мен беше президентът на Папуа Нова Гвинея, а отляво – президентът на Русия. С него се поздравихме още веднъж и си стиснахме ръцете. Конференцията приключи, ние станахме и аз казах, че трябва да вървя. Другият лидер ме потупа по рамото и беше необходимо да разговарям с него. Путин също разговаряше с някого. Но когато дойде време да тръгвам му казах: „Господин президент, ще тръгвам”. И тогава той ми се усмихна и каза: „Чакам Ви на гости в Русия!”. Отговорих: „Да, разбира се, само не сега. Не понасям студа”. В разговора си с него не съм давал сигнал, че искам едно или друго нещо. Казах на президента Путин, че са ми нужни само приятелски отношения. Важно е да покажа на света, че не ограничавам общуването си само с малка група страни и имам намерение да взаимодействам с останалите, защото ние сме суверенна държава и сме длъжни да поддържаме дипломатически и бизнес отношения с всички. И ако такива отношения ни донесат полза, то благодаря на Бога.

Споменахте бизнес сътрудничеството. Бихте ли могли да уточните в какво състояние се намира сега военното сътрудничество между Филипините и Русия?

Не съм готов на военни съюзи, защото имаме договор, подписан през 50-те години. Но съм готов на сътрудничество с всички нови приятели, с Китай и Русия, за установяване на мир в целия свят. Казаха ми, че Америка е решила да прекрати доставките на оръжие. Отговорих: „О, добре, имам приятел, който има достатъчно оръжия. Да, и ги продава на принципа „купуваш едно – второто е подарък”. Не ме интересувате!”

Но социологическите проучвания показват, че мнозинството жители на Филипините поддържат съюза със САЩ?

Да. Ние бяхме американска колония 50 години. Заради това няма нищо изненадващо. Може да се каже, че това е в кръвта на филипинския народ. Но аз постепенно обяснявам на народа, защо съм взел такива решения. Мисля, че сърцата на филипинците разбират всичко. В края на краищата на висок глас казах: „Не сме нация от просяци! Ще оцелеем и без ваша помощ. Достатъчно! Ако искате да започнете някакво преследване спрямо мен – заповядайте, но представете доказателства”. Няма да позволя на докладчик от ООН да ме разпитва като престъпник. Нямам нищо против всичко да се предава по телевизията. Може би даже ще получите покана в качеството на специалисти. Мога да поканя всички. И ще кажа на докладчика: „Въпросите към мен не се ограничават! Аз също имам въпроси към вас: „Не се намесвайте във вътрешните дела на моята страна”. Имаме сериозен проблем: четирите милиона наркомани в страната. Считахме, че за решаването му имаме нужда от 2 трилиона филипински песо, нали? Никога няма да имаме такива пари. В страната има проблем, а те предявяват претенции за смъртта на 3000 души, при това разбирайки що за хора са били убити! Особено ако говорим за тези, чиито тела са били увити в тиксо. Защо полицията въобще ще губи време за това да омотава някого в тиксо, когато може просто да застреля идиота? И да кажат после, че той е оказал съпротива.

Бих искала да се върнем на темата за САЩ. След новината, че следващият президент на САЩ е Доналд Тръмп, Вашият критицизъм по адрес на тази страна изглежда е смекчен. Мислите ли, че ще имате възможност да намерите общ език с него и да промените отношенията между двете държави?

Не мога да направя публични изявления по тази тема. Но почвата сега е благоприятна. Пенсионирани генерали даже ми написаха дълго писмо, завършващо с думите: „Няма никакво съмнение, че ние можем отново да станем добри приятели и да рестартираме тези отношения”. Моята кампания премина под слогана на промяната. Първо, обещах да се избавя от корупцията – и ще изпълня това обещание. В моето правителство корупция няма да има. Второ, обещах да сложа край на търговията с наркотици, защото наркотиците поставят под заплаха следващото поколение млади филипинци – тези от тях, които са зависими от наркотици. И трето, обещах да сложа край на престъпността, така че хората да могат спокойно да идват в нашата страна. В град Давао даже и в много късен час може спокойно да отидете навсякъде и никой няма да ви докосне. Знаете ли какво положение считам за образцово?  Когато преди много години станах кмет на Давао се обърнах към полицията в града: „Бих искал да можете да предложите на своите жени и дъщери да се разхождат по улиците на Давао всяка нощ до сутринта. Ако за цялото това време с тях не се случи нищо, значи положението е станало образцово”. И за това се борех активно. Казах следното на престъпниците в моя град, за което искат да ме държат отговорен: „Престъпници и наркомани, вън от моя град! Не разрушавайте моята страна, иначе аз вас ще унищожа”. Защото наркотиците вече ни бяха залели. Но аз запазих непримирима позиция по този въпрос. В изминалите години именно благополучието преди всичко е това, благодарение на което Давао започна да расте с геометрическа прогресия. В един момент Давао заемаше 9-то място в списъка на най-безопасните градове в света. Това е много висок показател. Причината е, че Давао е чист град, в който няма престъпност и броят на наркозависимите е изключително малък. Да, някой може да се появи, защото границите на града са свободни, пропускливи и спирането на хората е невъзможно, не живеем във фашистка страна. Трябва да мислим за гражданите. Докато аз съм президент ще изгоня и последния наркодилър и ще унищожа наркобароните. Така че оставете ги да оказват съпротива на полицията. Повтарям: ако престъпникът не се съпротивлява ние, разбира се, не можем просто да го вземем и застреляме. Какъв е смисълът на това? Защо да си създаваме допълнително неприятности, да участваме в нови съдебни процеси? Всичко това се случва когато престъпниците оказват въоръжена съпротива на полицията, проявяват жестокост, представляват опасност за живота на околните. Никога не съм призовавал към линчуване, към това завързани хора да бъдат поставени на колене и разстрелвани. Това е бандитско поведение! Президентът не е бандит.

От Николай Николаев в a-specto

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

 
loading...

Последни от Свят

Отиди Горе