Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Реалната власт е в американското посолство (Първа част)

в България


Фотография:
Антоанета Киселинчева

Валентин Вацев

Г-н Вацев, лицемерно ли е или шизофренично това, че сред първите ходове на новия председател на БСП Корнелия Нинова бе това да поднесе цветя на паметника на Тодор Живков в родния му град Правец, и същевременно да върне натовците в ръководните органи на партията?

Първо, „натовците” си бяха вече там, и второ – от технологична гледна точка така се прави. Тя трябва да укрепи позициите си, авторитета си и ако желае да бъде ефективен ръководител, за да реализира големите си цели, ще трябва първо да преодолее недоверието към себе си, а то е очевидно. Погледнато отстрани – да, това е лицемерие, но общо взето половината политика включва тези ходове. Всички видяха, че тя беше избрана поради категоричната воля от страна на руския почетен консул Георги Гергов и на почетния консул, но не на Русия, а на „Газпром” Румен Овчаров. За да има мир там и да не се създават излишни проблеми трябваше и американската „малка партия” да бъде представена.

Вижте, това е печално, но между действителната, неогласената идеология на БСП и тази на ГЕРБ няма кой знае какви принципни разлики. ГЕРБ акцентират върху прононсирания си антикомунизъм, а в БСП от по-близка дистанция се вижда, че са също антикомунисти, макар че от по-далеч това не се вижда. Но на комунизма и антикомунизма днес в България никой не обръща особено внимание, и вероятно с право – защото комунизмът като теория е в миналото. Маркс е в XIX век, Ленин е в началото на XX век. От комунистически позиции днес могат да работят само троцкисти, което и се случва в действителност. Впрочем, американските неокони са именно троцкисти и това дори не се крие в американската политическа мисъл. Тоест, между БСП и ГЕРБ има множество реални точки на взаимодействие, тъй като и двете политически сили са кастрирани от всякаква идеология. Те не носят никаква идеологическа отговорност и това отдавна е така.

Когато един друг председател на БСП съобщи на гласоподавателите: вие поискахте да бъдем коалиционни партньори с ДПС и НДСВ, това беше проба за толерантността и критичното мислене на съмишлениците. Оказа се, че и двете качества са под необходимия минимум. Така че на българите спокойно може да им се обясни, че историята е пожелала политически блок или голяма политическа коалиция между БСП и ГЕРБ. Няма значение на мен какво ми харесва, въпросът е какво е възможно.

А защо е необходимо това да се прави?

Защо трябва да стане нещо от този род – съществуват множество причини и начини това да се направи. Първо, Русия няма начин да помогне на Борисов, без да освирепее американското ръководство на България. Не могат да му дадат нито пари, нито открита подкрепа. Но може, когато Борисов тръгне по нанадолнището да бъде подпрян от единия край. Извършителят на тази деликатна операция очаквам да бъде Георги Първанов. Той отдавна не се бои, защото мокър от дъжд не се бои. Човек, който веднъж е върнал мандат, след това няма никакъв проблем да ви продаде и бъбреците на майка си, или там каквото е необходимо и се изисква от политическата целесъобразност. Така че в момента ГЕРБ и БСП са в сложни любовни отношения, водещи към един бъдещ политико-брачен съюз, който се подготвя, има и високотехнологична сваха – АБВ.

Няма да бъде нарушен нито един от законите на сегашната българска политика. Ставали са и по-гнусни неща в България. Съвсем друг обаче е нормативният въпрос – какво трябва да бъде. Но това е друга тематика. Аз очаквам Бойко Борисов да продължи да губи политическото доверие на американското ръководство на българската държава. Боя се даже, че вече май го е загубил – ето, наскоро се оказа, че Jane’s Defence – издание с много ярък профил, военно-аналитичен център с огромен авторитет, публикува информация, че силите на „Ислямска държава” могат да демонстрират българско оръжие. Само по себе си, това нищо не означава, защото навсякъде може да се намери българско оръжие. То е евтино, достъпно и не е лишено от качества. Но това, че Jane’s Defence споменава България във връзка с „Ислямска държава” е зловещ симптом за ръководството на България. Борисов сега ще бъде възпитаван, защото му предстои огромно приключение и даже не знам как ще го преживее. Важното тук е, че съвсем скоро предстои Борисов да посети Варшава и да поеме ангажимент от името на България с новото НАТО, което се създава в момента.

Какво по-точно имате предвид под ново НАТО?

Създава се ново НАТО, тъй като е преценено, че нито Германия, нито Франция могат да бъдат надеждни партньори при едно бъдещо изостряне на отношенията между НАТО и Русия. Очевидно е, че Германия ще хитрува и няма да желае да ескалира напрежение с Русия. В Германия са по-вдъхновени от идеята да има „Северен поток-2”. Във Франция също не могат да бъдат накарани вече да се конфронтират с Русия, просто защото там отношенията са други. С други думи, нужно е ново НАТО – НАТО-2, то е в проектна фаза и даже проектът вече се реализира. Представете си, от Прибалтика, през Полша, Украйна, Молдова (там има един проблемен регион, който се нарича Приднестровска Молдавска Република, където има руски въоръжени сили) и надолу до Турция и Азербайджан. Ако разположите цялото това многообразие на картата, ще видите нещо като крик, който повдига Русия от долния край, от юг и запад. И освен това е тампон, който прекъсва влиянието на Русия в южно и югоизточно направление. Разбира се, това е антируски блок, тъй като старото НАТО беше престанало да бъде антируско. Беше загубило инерция и интенция да се бори срещу Русия, и честно казано нямаше и защо да се бори. Приет е Основополагащият акт Русия-НАТО, който не е просто акт и документ за намерения, а е договор, който работи сравнително успешно вече 20-тина години. Интересно е дали сега ще бъде подновен. За всички заинтересовани сили – и в Съединените щати, и в Русия, има два хода – да бъде или да не бъде подновен. Ако се реализира НАТО-2, очевидно този договор ще бъде заобиколен. Естествено, военно-промишлените комплекси ще тържествуват.

Каква е нашата, българска роля в този проект?

В проекта за НАТО-2, ако си го представите на картата, има едно липсващо звено, една празна брънка – държавата България. Може ли България да носи отговорността да свързва северната и южната част на НАТО-2, защото тя е разположена точно там? Никой не бива да се изненадва от това, че България е важна геополитическа земя. Ако някой все пак е изненадан, то това са българите. Те забравиха, че живеят на геополитическа територия. Но големите български ръководители винаги са знаели това. Вземете примери даже не от далечната история, а от тази от ХХ век – това беше известно и на Тодор Живков. За това не е нужно блестящо образование. Нужен е политически талант и интуиция. Борис III, разбира се, също го знаеше и се опитваше да се съобразява с мъката на тогавашната геополитика. Е, не успя да се съобрази, и плати по скъпата тарифа. Вероятно не е имало и друг начин. Той се опитваше да разрешава неразрешими противоречия, а Живков просто отказа да ги разрешава.

Но България наистина е геополитическа земя и Борисов сега ще трябва да плаща за тази съдба на България, а той е човек напълно безпомощен в тези неща. Ако става въпрос да се регулира скарването на две банди, той знае как се прави. Или пък в това да се сдобрят тези или онези от българската сива икономика, по-добър от него няма. Борисов е крайно ефективен в тесния си периметър. Но тук става дума за сложни, непосилни геополитически уравнения, които затрудняват дори Джон Кери и Лавров. Борисов има две възможности, или две опции, както казват културните хора (т.е. българоамериканците) днес. Едната е да отиде във Варшава и да поеме отговорност от името на България, че: да, ние сме лоялни, даже най-лоялни членове на всички възможни антируски инициативи. Това веднага ще се види в Москва, която още отсега любопитства как се кани да реагира Борисов. Ако пък каже: България няма да участва, оправяйте се, той може да бъде уволнен за един следобед и по телефона да му се нареди да напусне кабинета, да подаде оставка и да се пръждосва. Борисов обаче няма никаква готовност да бъде мъченик и да си къса нервите по тези въпроси. Той иска да живее спокойно, и ако може с парите си.

В тази проблемна ситуация, Jane’s Defence съобщава, че България май е изнасяла оръжие за Абсолютното Зло, което днес приехме, че се нарича „Ислямска държава”. А това означава – Борисов, съвсем скоро ще се явяваш на изпит! Нали се сещаш, какво ще научи светът за теб? Банкови сметки, документални данни, биографични факти, свидетелски показания, неопровержими доказателства за това, че ти не си онова, за което се представяш. Борисов не може да противостои на тази машина. А ако пък ангажира България с НАТО, тогава пък втората половина на Московския консенсус няма да бъде доволна. Защото НАТО-2 означава край на Московския консенсус, т.е. на практическото съгласие между Москва и Вашингтон относно това, че военният и военно-политическият контрол над България е изцяло американски, а руското капиталово присъствие по българските земи е общо взето безпроблемно. Затова аз държа вече да знаем какво е Московски консенсус – това не е просто научен политологически въпрос и не е музейна проблематика. Това е въпрос от днешния ден – защото НАТО-2 няма да търпи никакво изявено руско капиталово присъствие в България. То ще превърне България в прифронтова зона, в място, където не може да има глезене и намигане с Русия. Така че не е лесно днес да си Бойко Борисов…

И като елемент на тази голяма политико-геополитическа игра, която се разгръща в и около България, настъпиха промените в БСП. Корнелия Нинова първо трябва да поддържа висок комунистически плам в сърцата на своите поддръжници. Второ, да не огорчава прагматиците, които владеят централното ръководство – това са тези, които знаят, че парите не миришат. Това на времето се наричаше по друг начин, но сега се нарича прагматизъм. В този смисъл първият прагматик в европейската история е император Веспасиан, който казва: Pecunia non olet („Парите не миришат”), когато облага с данък градските тоалетни във Вечния град – Рим. Оттам идва принципът, че парите не миришат, защото когато го попитали – как така с тези миризливи пари, той съвсем уместно посочил, че бюджетът го изисква. Този тип прагматизъм в момента контролира ръководството на БСП почти изцяло и Корнелия Нинова също трябва да решава противоречиви уравнения. Уравнения с неопределен брой неизвестни и константи. Трябва да сме политически адекватни на момента, но някак не се получава…

На какво се дължи тази асиметрия между елитите и народа, както и осезаемото американско влияние върху върхушките?

Проблемът е, че българският елит, с всеки от своите сегменти поотделно, е неадекватен и не върши работа. Нито една от сега съществуващите политически сили не може да поеме отговорността на властта, дори и при условия, в които истинската власт е на друго място. Те би трябвало да са доволни, че американският посланик носи вината и отговорността за това, което става в България. Но не смеят и да го обвинят, защото как се обвинява американски посланик?! Елитите на България днес не могат да родят нищо – нито поотделно, нито заедно. Ето затова е необходимо българите зад граница да бъдат активирани да гласуват на всяка цена, белким коефициентът на представителност в истаблишмънта на България стане по-висок. Затова и направиха абсолютно безумната идея за задължителното гласуване. Аз я приветствам – това е начин да застанеш пред огледалото и да си разрежеш гърлото с бръснач. Да накараш българина да гласува за теб, когато той те мрази – това е великолепно! Ще се научим да рисуваме неприлични рисунки и ще отидем на избори. И повечето хора така ще постъпят. Българската политическа класа е дълбоко непредставителна, просто защото е мъртвородена от самото начало. Политика не се измисля на кръгла маса, тя е продукт на други неща, които понякога са тягостни, жестоки. Вижте как се ражда новата френска политика – първо е работела гилотината. Вижте новата британска политика – в началото е Кромуел, който съвсем не е изящен хуманист. Колкото до германската политика, корените на днешната германска политика са някъде в края на 40-те години. Знаете откъде идва, от срутения от артилерийски обстрел Берлин, от тотално опожарения Дрезден…

Политиката не е сговор между хора, които обичат да си намигат и да си пипат краката под масата, та била тя и Кръгла. Политиката – това са отношения между свои и чужди. Но първо трябваше да се разберат, кои са свои и кои са чужди. Политиката се конституира от противоречието между своите и чуждите, а не от група розовобузи хитреци, които са си разпределили ролите. При вече забравения Висоцки, който когато си отиде, аз вече не го харесвах, но той говореше с гласа на епохата, имаше една такава песен:

Сегодня в нашей комплексной бригаде
Прошел слушок о бале-маскараде.
Раздали маски кроликов,
Слонов и алкоголиков,
Назначили все это в зоосаде.

Това е идеалната поетична метафора на българската кръгла маса, която е Светая Светих на българската политическа действителност. На едните се раздадоха бомбета и рединготи – те щяха да са десните, на другите ямурлуци с шмайзери – те работеха „комунисти”, а по средата стояха изящни интелигенти със шушлеци – социал-демократи. Ролите бяха разпределени. Изровиха отнякъде и Дертлиев – беше мил човек, но отначало не му беше лесно да разбере какво се иска от него. Ще работиш социалдемократ! Ей, верно бе! Преди стотина години бях социалдемократ! Но авторите на тази политическа менажерия донякъде бяха гнусливи. Един от авторите на замисъла, евреин в най-широкия смисъл на думата – от тия, които не ходят да живеят в Израел (нали в Женева и в пети квартал в Париж е по-спокойно), но и се гнусят от фашизма – беше руско-имперският евреин Луканов. Той нямаше нищо общо с България, но и фашизмът не беше за него. Беше гнуслив. Не успяха, а и не им хрумна да възстановят няколко профашистки български организации, за да бъде пълна менажерията – да са представени не само зайците и катеричките.

Българската политика се зароди като някакъв пърформанс. В момента пърформансът умира, защото политиката е възможно най-сериозното нещо. Принципът на властта е принцип на реалността, а когато управляват с намигане, няма никаква реалност, но няма и власт. Няма нищо странно в резултата от тези нечестиви безсмислени упражнения, които текат от 25 години в България. Реалната власт е в американското посолство, няма къде другаде да бъде. Американците не са окупатори, просто властта се стече при тях, защото никой друг не желаеше реално да носи отговорността за нея. Представителната власт за пред хората премина от децата на номенклатурата, които мечтаеха да бъдат властници, но се оказа, че могат да работят само с банкови карти и да шмъркат кокаин, в охраната. Бойко Борисов и Сие в социологически смисъл са именно Охраната. Шеговито казано, това е „законът на Вацев за деградация на елитите” – първото поколение елити умеят да вземат властта с оръжие в ръка и знаят какво да я правят след това. Второто поколение не умеят да вземат властта, но ако им я дадеш, знаят как да я менажират. Третото поколение не знае нито едното, нито другото, а има само банкови карти, с които разполага. Те управляват банкомати и донякъде себе си, но не винаги.

Деградацията на тези елити е пред очите ни. На мястото на старите революционери, които може да не будят симпатия, но будят доверие към способността си да умират и да убиват, за да получат властта, дойдоха изисканите интелектуалци, техните синове и дъщери, които не могат да получат власт, ако не им се връчи и горе-долу знаят какво да я правят. Сега е моментът на третото поколение – бели и пухкави български интелигенти. Един такъв управляваше една голяма българска партия дълго време. Срещу него лично аз никога не съм имал нищо против, но социологически той беше представител на третото поколение. Децата на номенклатурата по правило изпускат властта, защото те не са готвени да я държат. Царските синове във феодална Европа са ги учили да говорят латински, да въртят меч и да яздят кон. Днешните синове болярски, благородните деца от благородни семейства не умеят нищо. Те могат само да броят пари и други такива художествени неща. А властта е мъка и нечиста работа, скъсани нерви, съсипани съдби, тя не се държи с бели ръкавици.

Когато дойде моментът да се трансферира онази власт в публични структури се оказа, че не може да не дойде Борисов. Ако не е Бойко Борисов ще бъде Борис Бойков, ако ли не – ще бъде брат им, а в краен случай жените им ще дойдат. Социологически дойде времето на обслужващия персонал.

Георги Първанов също е обслужващ персонал, само че от най-подчинения тип. И ако, да кажем, Станишев е нещо като Буда, който има произход, възпитание, култура, блясък, то Георги е обслужващото село. Станишев не може да бъде накаран да върши мръсни работи, той има чисти ръце. Първанов върши мръсната работа – ако трябва да се върне мандатът, той ще го върне, нищо че след това остава смрад за поколения. Така че днес властта е на мястото си – в обслужващия персонал на късния социализъм. Социологически не можеше да бъде инак. Децата на номенклатурата, в името на които бе направена „перестройката”, се оказаха незрели, непреодолимо инфантилни и неспособни да носят отговорност. Аз съм свидетел как синове и дъщери на професори по марксистко-ленинска философия станаха ръководители на атлантически клубове, утвърдиха се като жертви на тоталитарни репресии…

Има поколения, готови за власт и други, които не са, но никой персонално не е виновен за това. Историята се движи по своите обективни закони.

Вярно е, че е лесно да не се харесва Бойко Борисов, но ако някой предложи той да се маха, аз съм крайно заинтересован какво можем да се получи след него. Радан Кънев? Това е напълно несериозно! Корнелия Нинова? Да, но в друга епоха…

С една дума, българската политическа картина ще се развива на базата на собствената си логика, а именно върху неспособността на елита да решава каквито и да било важни въпроси – защото страда от творческа немощ и интелектуално безсилие. Най-удобно е за него да бъде колониално чиновничество и това се случва – виенски балове, задгранични сметки, дребни феодални привилегийки, на Стоичков ще му се даде ли синя лампа или да, дребни, но шумни адюлтери, секс, интриги, криминалщина и т.н. В този смисъл, ние живеем в едно засмяно Пуерто Рико – нали пийпъла все пак трябва да се забавлява.

Според вас националният суверенитет нещо ненужно и остаряло ли е? Днес често това понятие се представя като нещо срамно, от което трябва да се откажем на всяка цена в името на светлото ни бъдеще. И въобще коренната ни идентичност, патриотизмът, какво значение имат?

Въпросът ви се основава на крайно нелиберални и недемократични постановки. Вашето питане за суверенитета е направо неприлично. Днешният елит не обича да му се споменава за суверенитет, защото това е името на скелета в гардероба. Елитът изработи теория за това как суверенитетът е във вчерашния ден, а днес сме глобални хора. Днес сме универсални потребители. Министърът на образованието изказа тайното пожелание на сърцето на всеки днешен демократ – целта на образователната система е да създаде не граждани, не отговорни българи, а идеални потребители.

Суверенитетът е нещо, което се е получило по друг начин, на друго място, в друго време. Суверенитетът е резултат от модерно развитие на обществото. Националната държава и суверенитетът са се появили в хода на модернизацията на Франция, на Англия, на Германия. Той е естествен атрибут на националната държава. За българите днес суверенитетът е бреме. Боя се, че един от тежките дефекти на нашето национално съзнание е, че суверенитетът винаги е бил бреме.

Във втората половина на XIX век в българската интелигенция се е водил именно този спор – да бъдем ли независими с бремето на националната държава, защото това е и гордост, и бреме. Имало е и партия, която е искала България да не си гъне гръбнака със суверенитет, а просто да развиваме търговийката – защото тя ще ни оправи. Победила е първата партия, партията на Ботев. А сега е победила партията на тези, които Ботев ненавиждаше. И това отговаря на въпроса защо публицистиката на Ботев е изхвърлена от образованието и дори някак табуирана. Борците за национална държавност и суверенитет лека-полека се изместват в миналото и сега идва епохата на глобалното гражданство, на гражданите на света…

Освен това, като един истински реакционер мога да ви кажа, че всичко разумно е действително и всичко действително е разумно. Ако българите да биха искали суверенитет, щяха да го имат. Но е много удобен днешният идеал за обществено съществуване – Европа да ни храни и Америка да ни брани.

Обаче Европа няма да ни храни, тя ще храни отделни слоеве в България, отделни семейства от по-първа ръка. Америка от своя страна, няма да ни брани, защото тя никога не се е ангажирала да прави това. Ние много настоявахме да имаме американски военни бази и за да не плачем, ни нарисуваха едни бази. Няколкото американски площадки в България не са никакви бази. Военна американска база е нещо съвсем друго.

В руската литература е описан образът на съпругата, която се бои, че мъжът не я обича, защото не я бие. „Любит – значит бьет!” Българският политически елит беше много разтревожен, как така на всички бази, а на нас няма бази? Вие не ни обичате! Така ли? Ние ви се врекохме, а вие не ни обичате! Както се казва – мене ме, мамо, поручик искаше! Ние обърнахме гръб на Съветския съюз, омразната империя на злото! Сега сме нови хора и сме ви напълно верни! А вие какво? Не давате и бази дори! А ние сме готови дори и ядрено оръжие да разположим! Как се живее, когато началството не те обича? Това е историческо безвремие – бази няма, освен онези нарисуваните, които са интересни само за местните проститутки, защото бизнес има някакъв. Вътре има младежи, отвън девойки – културно общуване се нарича това, красива младежка дружба! Имаше кметове, които твърдяха, че около базите бизнесът ще разцъфне. Нищо не разцъфна, освен международната любов, но това е друг сюжет.

Подозирам, че на българите не им трябваше суверенитет. Но в България вече се събужда основанието за Вашия въпрос – ами суверенитетът? Да, аз също мисля, че той е нещо много важно, но то се изстрадва, а не се получава по пощата.

За разлика от мултикултурализма, който се изживява в радостно опиянение…

Според мултикултурализма, естественият край на света е като в порно филм – всички се обичат и всички са доволни, и от единия пол, и от другия, и от третия пол, и кучето участва дори. Радост, радост, радост! Тържественият финал на един разгърнат порно сюжет – това е мултикултурализмът. Това се обещава на всички народи, които го приемат. А нациите, които наистина знаят цената на суверенитета, защото са го заплатили преди това, те съвсем не са много.

Впрочем истинските държави в света, съвсем не са много и не бива да ги бъркаме със списъка на ООН на независимите държавности. Истинските държави са не повече от 30-40, а в списъка на ООН са към 210, струва ми се. Това са разни подмандатни територии, зони на обитаване на племенни вождове, приятели на администрацията на ООН, народи, обитаващи територии, които представляват интерес за Държавния департамент на САЩ. Навремето Сомалия не беше държава, но в Москва бяха решили, че мястото е изключително удобно за военна база. И я направиха. Цената на военната база включваше и уговорката другарят Сиад Баре – местният племенен вожд, да строи социализъм в Сомалия. Той дълго време строи социализъм, цяла година, и накрая се оказа, че за да се построи истински социализъм парите трябва да са повече. Другарят Сиад Баре поиска около 200 милиона долара от Брежнев, но той му отговори, че социализма трябва да бъде построен за по-малко пари, т.е. „толкова струва вашият социализъм”. Другарят Баре се обиди и изгони руснаците, обаче те постъпиха джентълменски – като си отидоха, разрушиха базата, защото не се оставя авиационна писта на тези, които ще дойдат след теб. И така завърши сомалийският суверенитет. Сега там на една и съща територия живеят три държави, претендирайки – всяка една от тях – за цялата територия. Сещате ли се как три суверенитета обитават една и съща територия?

Сериозно погледнато, суверенни държави са само тези, в които се е провела национална революция, съществува национална буржоазия, нещо от рода на средна класа, развито чувство за независимост. Всички останали са държави от рода на държавата Вануату, държавата Кирибати и държавата Ниуе – има такава, но после се оказа, че не било държава, а било остров, който е свързан с договори с Австралия. Както и държавата Науру – това е един триъгълен остров, чието национално препитание в момента е да помага на австралийските власти и да държи нелегалните имигранти на стадиона на остров Науру. Това са все суверенни държави, с химн, герб и представителство в ООН.

България беше истинска национална държава с истински суверенитет, който не можахме да удържим в резултат на различни исторически, обективни и субективни причини. Днес България е една щастливо самоколонизирала се територия, в която елитът живее успешно и спокойно, а населението трябва да поддържа Слави Трифонов и да гледа bTV, футбол, туй-онуй, жълта преса, фатална любов, слугински трепети, много порно – и толкова. Уверявам ви, че на повечето места в света нещата стоят по същия начин. Така че старият троцкистки принцип, че държавите умират е наистина верен, но в смисъл, че някои държави наистина ще умрат, а други няма. Ако във Франция отидете и обясните, че няма суверенитет, най-вероятно ще ви набият. В Гърция също не обичат теоретиците, които доказват, че е изтекла епохата на суверенитета.

Защо? Заплаха за какво е той?

За глобалното могъщество на единствената суперсила в света днес – Съединените щати. Аз очаквам практиката да роди дори нова дефиниция на суверенитета – суверенна е всяка държава, която е получила документи за това от Държавния департамент на САЩ. Ако нямаш тапия за суверенитет, значи не си суверенен.

Вземете за пример факта, че ние не признаваме сирийската власт като суверенна. А защо да е несуверенна? Няма отговор! „После ще ви кажем. Засега приемете и това трябва да ви е достатъчно.” И тогава слагаме пред Булбанк в центъра на София огромен билборд, който отброява – колко вълнуващо! – секундите, които остават до края на омразния тоталитарен режим на Асад. Да, после билборда го прибраха някъде, стават грешки…

Хубавото тук е, че когато една власт е несуверенна, всеки може да отиде там и да си вземе каквото си поиска. Това е на практика отсъствието на суверенитет – един разграден двор, в който всеки идва и взема каквото му хареса. По този начин беше обявена за несуверенна Либия, оказа се, че местният диктатор е нетърпим, но пък имаше скрити 150 милиарда долара, тоталитаристът му неден….

Несуверенна държава беше и Ирак, защото има ядрено оръжие. После – след изтърбушването на Ирак – не го намериха, но се появи просто и ясно обяснение за това – научи се, че в последния момент руското военно разузнаване е докарало десетина кораба, натоварили са всичките атомни бомби на Саддам Хюсеин, и са ги закарали някъде, вероятно в Сибир – там, където се крият по принцип атомните бомби.

Суверен, всъщност, е този, който има благословията на Държавния департамент на САЩ. Нашият елит много добре знае това, той има развита интуиция по този въпрос. Българските елити са тренирани да усещат къде е властта. Дали е на север – в Москва, или е на запад. Сега настъпи едно известно объркване къде точно е истинската власт – в Брюксел или във Вашингтон. По този въпрос има душевни раздвоявания в отделни моменти, но той някак си ще се реши. Стигна се дотам, че българският антиамериканизъм започна да се проявява и изживява като европеизъм. „Ние сме европейци и не сме като онези простаци с каубойски ботуши, които ядат само пуканки и KFC. Ние сме изискани и слушаме 9-тата симфония на Бетовен.” Между българския американизъм и българския европеизъм се наблюдава известно напрежение, но то ще отмине, защото ще се сключи договора за Трансатлантическото търговско сътрудничество и пак като в порно филм ще има само мир и любов. Българската история непрекъснато завършва в стилистиката на порно филм – всички са доволни.

Въпросът Ви за суверенитета е обоснован, но който го иска – го има. „За да плуваш, трябва да плуваш” – тук Мао е прав, и това никак не е тривиално. Кюрдите го нямат, но скоро ще го имат. Защото много го искат.

И обратното. Толкова е удобно да се живее без него! Но защо изобщо е необходим той? Суверенитетът е този фермент, без който няма истинско развитие. Ако не си суверенен, не ти се полага да се развиваш, т.е. това е битка за развитие. Но пък толкова е удобно да не се развиваш…

Къде в Европа има суверенитет? И въобще тя ще продължава ли да бъде функция на щатските желания или ще има някакво нормализиране на диалога с Русия?

В Европа се събудиха спомените за суверенна Франция. Някои от тях са действителни спомени, други са изкуствено раздухани. Там има силна обществена съпротива за суверенитет, но това не е точно антиамериканизъм, а спомен за това, че тя е велика сила, че е започнала Френската революция, че е задала стандартите на модерната национална държава.

В Германия, по свой начин, се стремят към същото, макар че за това там не бива да се говори открито, защото това е страна със счупен гръбнак – те са жестоко победени, златните им запаси са на друго място, на германска територия има британска танкова бригада без никаква необходимост да налага това. И това е нужно, за да не забравят германците кой е отгоре и кой е отдолу. Кой е загубил войната и кой я е спечелил. Но Германия също се движи по един особено мъчителен път към суверенитет и дори към имперска доминация в скрита форма. Обещанията на Хелмут Кол, че ще има европейска Германия, а не германска Европа, които звучаха така симпатично, вече не са валидни. Германизирането на определени сегменти на Европейския съюз означава освен всичко останало и косвена де-американизация. Така че процеси на суверенизация в ЕС има дори с цената на разхлабване на връзките. Наскоро писах за краха на „Съединените европейски щати”, който е пред очите ни. Необходимо е просто да разтъркаме очи, за да го видим. В тази нова проблемна ситуация, ако да би имало суверенна България, тя би имала много пътища, между които да избира – кой е най-автентичният, най-истинският. Но такава няма. Днес ние сме едно весело балканско Пуерто Рико.

В Европа вървят процеси не на нормализация, а на отслабване на американския почти пълен контрол, който се закрепи там след Втората световна война. В тази логическа схема има обяснителна роля и място факторът Русия. Оказа се, че при всички грешки, дефекти, слабости, недомислия на днешното ръководство на Русия, при всичките кусури на кремълската власт, тя успя да реализира стратегическата си цел. Налице са стратегически и геополитически отношения между Русия, Германия и Франция. Триъгълникът Москва-Берлин-Париж съществува и е нужна все повече и повече боя, за да се замаже и да не се вижда. Той непрекъснато изпъква изпод богатия слой декорация. Поради тази причина на Германия и Франция вече не може да се разчита и в НАТО. Налага се да се прави ново НАТО. Разбира се, за нас това е исторически миг – когато вече не се доверяват на Германия и Франция, на нас ще се доверят, защото ние ще свършим германо-френската работа. В България ще се намери някой да обяснява, че сега е нашият момент, другари-господа! (В смисъл, че тези, които тогава бяха другари, сега са господа.) Тоест, предстои ни звезден миг – да станем Германия и Франция едновременно! И разбира се, главна опорна точка на атлантизма в Източна Европа. За това мечтаят българските атлантици и аз не бих им пречил – всеки има право на мокри сънища.

На практика, Борисов не заема никаква позиция по понятни причини – страх го е. Накъдето и да тръгнеш, все е страшно. Мина времето на Сергей Станишев, когато той вървеше между Америка и Русия по широка осветена алея. Тогава това обективно беше възможно, а и Станишев уверено се справяше. Той разбираше езика и намеците и на двете страни, т.е. нямаше комуникативни проблеми. Други му бяха проблемите.

А за Борисов ситуацията е непосилно сложна. Естественият рефлекс на човек в такова положение е да се скрие под бюрото. В трудни времена, под бюрото е най-доброто и уютно място. Но колко време се живее под бюро? За мен Борисов е квинтесенцията на новия български политически елит. Той не е представителен спрямо обществото, но е напълно представителен спрямо днешния политически елит на България. Можем да кажем, че целият български политически елит – това е един обобщен Бойко Борисов. И сега той трябва да решава сложни исторически задачи. Проклета българска съдба, с кого и как? За мен отговорът на този въпрос е ясен – със себе си. Ако не си при себе си, ти си никъде. Но аз не съм елит, аз съм просто страничен наблюдател.

А това е драмата на България. Европейският съюз променя политическата си форма, не умира, но ще стане нещо неузнаваемо. Ще остане табелката на вратата, но вътрешната архитектура се променя. И ние сега какво? Нашата задача е да бъдем с победителите. Мамицата му, кои са победителите? Кажете кои са, за да отидем при тях, да им целунем каквито органи трябва, и да се уредим най-после! Неясно е.

Мъка, мъка в бараката на лакеите!

Очаквайте скоро втората част на интервюто с Валентин Вацев в a-specto.bg

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

loading...

Последни от България

И така всичко е ясно?

Помните ли? Преди изборите за президент НС скалъпи нова „Временна анкетна комисия
Отиди Горе