Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Разтрошаване на статуквото: Сто обещания и едно от тях — Борисов получи оглушителен шамар

в България


Разтрошаване
на статуквото

Статуквото се руши със страшна сила и грохотът от този срив заглушава всички нелепи оправдания на защитниците на стария ред. Гласуването на президентските избори и на националния референдум показа, че повечето хора нямат никакво намерение да търпят повече сегашния политически модел. Да, няма еднозначен отговор на въпроса каква точно генерална промяна трябва да бъде извършена. Повечето хора все пак заложиха на социалната алтернатива, на лявото, гласувайки за Румен Радев. Други предпочетоха да застанат зад националната идея и подкрепиха патриотите, трети пък избраха съвсем екзотични варианти и застанаха зад един аптекарски бос. Тепърва ще наблюдаваме коя от тези алтернативи на статуквото е истинска и коя фалшива. Има обаче една яснота след първия тур на президентските избори. И тя е, че управляващите са в тежък нокдаун. За първи път след създаването си, ГЕРБ е втора политическа сила. Защо това е преломен момент в българската политика? Защото до този момент около тази партия беше изградена една митология на непобедимост. ГЕРБ се възприемаше като перфектната машина за печелене на избори. Те винаги бяха първи, независимо от това дали управляват добре или зле, дали преди съответните изори са били на власт или в опозиция. За партията ГЕРБ с пълна сила важеше онзи култов стих на Христо Радевски, посветен преди много десетилетия на компартията: „Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори”. Вчера тази митология на непобедимостта и непогрешимостта се срина. А една партия тръгва надолу, когато изчезне нейната аура на непогрешимост. Другият голям губещ на тези избори е Реформаторският блок. Представянето им няма как да бъде наречено по друг начин, при положение, че кандидатът на цяла коалиция от партии, претендиращи да представляват най-умните и най-красивите българи, взе по-малко гласове от собственика на аптеки. Фактурите на Трайчо Трайков едва ли са допринесли особено за тази загуба. По-скоро хората наказаха едни политици, които и до днес не са наясно дали са на власт или в опозиция, които сутрин в 9:00 ч. са силни критици на управлението, в което имат министри, а в 16.00 ч. вече са стопроцентови негови крепители. Вчерашното гласуване, особено това на националния референдум, е оглушителен шамар и за едни други лица, които като бройка не са особено много, но са удивително гласовити и крайно самолюбиви. Може би защото често ги дават по телевизията. Става дума за либералните или, както още ги наричат, грантовите анализатори. През последните няколко дни те се скъсаха да плашат народа, какъв ад щял да настане в България, ако бъдат приети въпросите на референдума. И затова, едва ли не със сълзи на очи ни умоляваха да го бойкотираме. Интересното в случая е, че същите тези хора преди само една година, пак със сълзи на очи ни умоляваха да гласуваме на референдума на Плевнелиев, защото иначе щяло да настане ад в България. Само преди година въпросните „просветени умове” ни убеждаваха, че референдумът е „най-силното оръжие срещу олигархията и задкулисието”.  Днес също толкова пламенно проповядват, че референдумът е „най-силното оръжие на олигархията и задкулисието”. В психопатологията този тип поведение си има точно определено наименования, което сега няма да спомена, защото заслужаващите да го носят са тънкообидни и лесно раними. Масовото участие на гласоподавателите в настоящия референдум показа, че на хората им е писнало не само от управляващите, но и от подопечните на властта анализатори. И ако все още ги слушат какво говорят, то е само за да правят обратното на призивите, идващи от либералните крепители на статуквото.

От Петър Волгин 

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Сто обещания и едно от тях

Неподадената оставка на Борисов е стръв за власт към коалиционните партньори. Поне до балотажа… Партиите вече трудно контролират електората си. Гражданите разбраха, че и сами могат да работят за себе си.

14971379_10154653020252170_20449469_n-crop-c0-5__0-3-750x400-70

Към 10:30 ч. на 7 ноември резултатите са почти окончателни, трендът – ясен. Румен Радев спечели първия тур на президентските избори, ГЕРБ и Цачева загубиха вота в 24 области в страната, референдумът на Слави Трифонов е на косъм да бъде задължителен. За да анализираме тенденцията, трябва да се видят не само резултатите, но и събитията от последните седмици.

Кой каквото можа, даде от себе си в кампанията за президент и за национален референдум.

Ето малка част от всеотдайните усилия:

 – Като премиер Бойко Борисов откри всичко, което можеше да бъде открито, и докато режеше ленти, размахваше пръст като лидер на ГЕРБ: „Мислете в неделя много, защото съм казал: Не бием ли, си отиваме!”.
– В ролята „две в едно” – и премиер, и партиен лидер, Борисов беше толкова деен, че на предизборния щаб сякаш не остана голям избор в агитационните похвати. Стигна се дотам да бъде открито скромно насаждение от две туи в съчетание с бъдеща детска площадка.
– Цветан Цветанов се подстрига и мина 17 дължини в плувен басейн.
– Вицеадмирал Манушев успя да се включи в кампанията с изпълнение на песента „Руфинка болна легнала.”
– Познати лица на ГЕРБ, които Борисов не даде за кандидат-президент, защото били твърде ценни за него, казаха по няколко добри думи за Цачева в предизборния клип. Тя пък рекламира санирането на Лиляна Павлова.
– Възрастните получиха анонс за коледни надбавки и по изключение – пенсиите в неделя. Точно в деня на вота.
– „Умните и красивите” резюмираха референдума на Слави Трифонов до въпроса „Вие, другарю, обичате ли чалгата?”
– Васко Кръпката оплака нерадостната участ на статуите на „Орлов мост”.
– Обществената телевизия БНТ информира обществото, че концертът на Слави е приключил без инциденти. И без нито един кадър от събитието.
– В последния ден на кампанията група политолози се превърнаха в топ новина с ценни съвети към електората. След едногодишно мълчание за инициативата на Шоуто те предупредиха колко опасна би могла да бъде тя.
– Президентът припомни идващата заплаха от Москва за прогресивна Европа. И така нататък.
– За има-няма 30 дни бяха раздадени обещания като за 800, плюс заклинания, заплахи, напътствия.

Остана да виси обаче голямото обещание, дадено лично от Борисов – че ще подаде оставката си, ако Цачева не е първа на първи тур. Нещо повече – въпреки някои дребни вътрешнопартийни разногласия по темата трябва ли да се подава оставка или не, ГЕРБ изпълниха най-виртуозния пирует от създаването си до днес. В резултатите те видяха: че са първа политическа сила (защото зад Радев стоял инициативен комитет); че подкрепата за правителството е 45%; че стабилността е по-важна от обещанията; че имат най-добрия кандидат и ще го докажат на балотажа.

ГЕРБ отказват да видят падащата подкрепа и загубата на гласове.

През 2009 г., когато на гражданите се обещаваше „генерална промяна”, за партията на Борисов и Цветанов гласуваха 1 678 583 българи. През 2013 г. получиха 1 081 605 бюлетини, тоест регистрираха спад от близо 600 000 гласа. През 2014 г., след едногодишни протести, ги предпочетоха 1 072 491 граждани. През 2011 г. за Росен Плевнелиев на първи тур гласуваха 1 349 380 граждани. Сега за първи път за ГЕРБ и нейния кандидат подкрепата падна до близо 900 000 гласа. Въпреки неизброимите успехи на правителството. Въпреки заплахите, че без ГЕРБ идва политическа криза, Орешарски 2, хаос, спиране на еврофондовете или накратко апокалипсис. Въпреки мълчанието и паниката в последните дни преди референдума. Въпреки всичко това, резултатите от 6 ноември няма как да бъдат прочетени по друг начин освен като настоятелно искане за промяна.

– Промяна на модела, който издига лозунга „Работим за гражданите”, докато се знае кои са гражданите. Референдумът на Трифонов не беше друго, а избор между „ние” и „те”. Близо 3 500 000 граждани казаха „ние”.
– Промяна на унизителното положение да се слушат Началниците без оглед на загубите за страната. Загубихме шанса да спечелим влиятелното място на генерален секретар на ООН, простихме се с идеята, че България ще бъде енергиен център на Балканите, подкрепихме СЕТА без дълго умуване и с единствената ясна перспектива, че още българи ще напуснат страната с еднопосочен билет за Канада.
– Промяна в линията на натрапчива спекулация с понятията „евроатлантически ценности” и „евроатлантическа ориентация”.
– Промяна на модела, който прикрива основателни опасения за загуба на суверенитет и промяна на етническия баланс, докато раздухва страхове от Кремъл, Путин, Тръмп или дестабилизация, ако загубят Борисов, Цачева, Горанов, Бъчварова или Павлова.

Ако резултатите от 6 ноември бъдат разчетени като желание за промяна, то прогнозата за балотажа значително се улеснява и без любезното съдействие на наблюдатели, политолози, социолози и партийни лидери.

Неподадената оставка на Борисов е стръв към официалните и неофициалните коалиционни партньори на ГЕРБ. Обещание за власт и влияние, защото правителството остава на „Дондуков” 1 (поне до балотажа). Част от реформаторите вече откликнаха, припознавайки Цачева. Опозиционната част от Реформаторския блок най-после тръгна към своя нов десен проект.

Изненадата Марешки последва пируета на ГЕРБ. За всеобщо учудване антисистемният даде рамо на… системата. Кандидатът, който се обяви за незабавна отмяна на санкциите срещу Русия, ще подкрепи вицеадмирал Манушев, въпреки че според премиера санкциите задължително следва да останат. За промяната на Марешки може да има две обяснения. Първото е, че подкрепя подгласника на Цачева по варненска линия. Второто ще го спестим.

В трудна ситуация попаднаха патриотите. Най-котиращата се тяхна позиция съвпада с тази на Румен Радев. Нещо повече – Радев има по-ясна и последователна визия за отношенията с Турция, границата и заселването на мигранти. Докато патриотите казват „ние сме против трайното заселване”, Радев настоява за отмяна на Постановление 208 на Министерски съвет. Ако официално подкрепят Цачева, патриотите ще загубят имидж, гласове, доверие и шанса да повторят резултата си на евентуални предсрочни парламентарни избори.

Ритуално политическо самоубийство едва ли ще извършат АБВ и Движение 21. Няма и защо. Резултатите показаха, че партиите вече трудно контролират електоратите си. Известен брой избиратели на ГЕРБ и РБ предпочетоха Радев. Даже в София.

Гласовете, които ще решават балотажа – тези на Каракачанов, Марешки, Трайков, Калфин, Дончева, дори Орешарски, няма да бъдат дадени по команда. Тънките сметки рискуват да се окажат без кръчмар. Понеже, независимо от крайните резултати на ноемврийския изборен маратон, гражданите дадоха знак, че и сами могат да работят за себе си.

От Таня Джоева

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Борисов получи оглушителен шамар

Интервю на Антоанета Киселинчева с Кольо Колев, социолог, директор на социологическа агенция „Медиана”

Г-н Колев, за първи път ставаме свидетели на това ГЕРБ да губи избори. Какъв е анализът Ви на този вот и как оценявате реакциите на основните играчи?

Мисля, че макар и първа, загубата беше очаквана. Простата причина е в това, че Бойко Борисов си позволи да обиди и неглижира избирателите и разчитайки на своята партийна подкрепа дълго време не обявяваше кандидат, а после обяви кандидат с презумпцията „който и да ви посоча, все ще го изберете”. Не знам дали той си дава сметка, че това време отмина. В резултат на всичко това, Борисов получи един оглушителен шамар. Вместо да правят избори, ГЕРБ разчитаха на партийна подкрепа и си казваха: „Ние имаме 20-25%, ако 50% излязат да гласуват, ако не на първи, то на втори тур когото и да изкараме, ще бие”. Но на практика много повече хора излязоха да гласуват и то такива, които са алтернативно настроени и искат промяна. По-високата избирателна активност се дължи както на референдума, така и на клаузата за задължителното гласуване и най-вече на натрупаното социално напрежение.

Досега ГЕРБ печелеха безотказно всички избори, независимо дали правителството работи добре или не. Може ли да се каже, че поражението, което търпи Борисов, се дължи на едно постепенно отслабване на позициите на партията или причините са в слабата кандидатура на Цачева?

Категорично има тенденция към отслабване на проекта ГЕРБ. Погледнете резултатите от изборите – те започнаха с 1 600 000 гласа, после отидоха на 1 100 000, на 980 000, а сега имат някъде около 800 000 гласа. Ясна е тенденцията за разпад на проекта ГЕРБ, за загуба на доверие и търсене на политическа алтернатива. Не мисля, че това е някакъв случаен гърч, а по-скоро това е началото на края. Оттук нататък на ГЕРБ ще им бъде много трудно да комуникират с която и да е от политическите партии. Защото всеки ще си дава сметка, че това е същото като да се качиш на Титаник точно преди да се разбие в айсберга. В този смисъл, от комуникация с тях ще се дърпат и Патриотичният блок, и реформаторите, и останалите политически формации.

Кой спечели и кой загуби от задължителното гласуване на този вот?

От задължителното гласуване спечелиха партиите и кандидатите, които събират алтернативен вот. Това са хората, които се крият, когато не виждат определена перспектива в изборите. Голям процент от този вот се насочи към ген. Румен Радев, но и към Патриотичния блок и към Марешки. Без съмнение, тук наблюдаваме един доста сериозен прилив към националистическите формации, които заявяват: „Хубаво, че сме евроатлантици, но докъде? Къде са нашите интереси?” По същия начин стои и въпросът с НАТО, защото ние искаме да сме пудела на НАТО и да ни лашкат във всякакви посоки. Ние имаме собствени национални интереси, които трябва да защитаваме, а голяма част от тях минават и през установяване на нормални отношения с Русия и с други страни. Голямото постижение в този вот е появата на алтернатива на сляпото следване на някакви началници от Брюксел или Вашингтон, което наблюдавахме досега при ГЕРБ.

Има ли политически феномен на тези избори и кой е той? Възможно ли е да се появи нов политически проект?

Напълно възможна е появата на нов политически проект, извън Патриотичния фронт и г-н Марешки. Както вече споменах, има ясно изразено търсене на алтернатива. Алтернатива не само на съществуващите политически партии, но ако щете и на обществения ред. Това е причината и за огромното участие в референдума. Вероятно той няма да мине границата, с която решението да стане задължително, но е много близо до нея. Огромният брой хора, които отидоха да гласуват на него, ясно се вслушват в призива, макар да е популистки и абстрактен,  който се излъчва от песните на Слави Трифонов: „Време е някой да изхвърли боклука”. Без съмнение има търсене на алтернатива и е твърде вероятно тя да се появи. Дали това ще бъде някаква форма на българска СИРИЗА или на политическите проекти на Бепе Грило и Пабло Иглесиас, все още не мога да кажа. Но щом има търсене, обикновено има и предлагане.

Каква е равносметката за БСП и ГЕРБ от вчерашните резултати? Могат ли те да бъдат екстраполирани в резултати от евентуални парламентарни избори?

Не. Победата на г-н Радев трудно може да се каже, че е чиста победа на БСП. Да, разбира се, основната политическа формация, която стои зад тази кандидатура е БСП, но Румен Радев привлече около 300 000 – 400 000 нетрадиционни избиратели на БСП. Затова е трудно да екстраполираме тези резултати върху едни потенциални избори. Естествено, за БСП това е изключителен успех, най-вече защото г-жа Нинова укрепи своите позиции в партията. Сега вече тя има достатъчно сили, за да ръководи процесите в БСП. Тази победа ѝ беше нужна, за да се утвърди. Но оттук нататък от нейните действия зависи дали партията ще успее да задържи тези резултати.

Що се отнася до ГЕРБ, при тях виждаме етап на ерозия. Вече споменах как изглеждат техните резултати в годините и предполагам, че този процес ще продължи. Ще започнат и характерните за края на властта боричкания. Това е времето, когато всички близки до властта се опитват да осребрят чиповете, защото виждат края, което разбира се ще нанесе допълнителен удар върху ГЕРБ.

Г-н Борисов се явява в един наистина уникален образ. Той ще бъде единственият български премиер в новата история, който два пъти е успял да получи мандат и двата пъти не го е довършил.

На вчерашната пресконференция Корнелия Нинова не настоя за оставката на кабинета и остави решението на преценката на Борисов. Според Вас страхува ли се БСП от предсрочни парламентарни избори, с оглед на това, че е твърде вероятно да не повтори резултатите от вчера?

Не, не това е причината. Според мен, в БСП си дават сметка, че г-н Борисов има възможност да направи два хода. Единият е оставка тук и сега, което, бих казал, е по-добре за него самия и за партията. В такъв случай ГЕРБ ще се измъкнат със сравнително по-малко поражения. Другият възможен ход е да продължат този дитирамб, който започна г-н Борисов: „Ето, ние се преброихме и сме най-силната партия, тъй като Радев е издигнат от инициативен комитет. Щом сме първа политическа сила, значи сме най-силни и имаме право да управляваме”. Но това е удължаване на агонията с от 6 до 8 месеца, от което определено по-голяма полза имат останалите партии, в това число и БСП. Така тя ще има достатъчно време да изконсумира негативите на ГЕРБ, защото този период, както казах, е свързан с последното разграбване, което става абсолютно видно за обществото и носи съответните негативи за партията. Ето защо, за БСП и останалите политически формации е по-изгодно да се насладят на агонията на Борисов и ГЕРБ, отколкото да бързат.

Всъщност, очаквате ли Борисов да подаде оставка, ако загуби втория тур на изборите?

Трудно е да се каже. Г-н Борисов е известен с това, че сутрин казва едно, на обяд – друго, а вечерта нещата изглеждат по съвършено различен начин. Той беше казал и че ще подаде оставка, ако ГЕРБ не са първи на първия тур, но както видяхме, той интерпретира по своеобразен начин собствените си думи. Така че какво ли не може да се очаква. Честно казано, не мисля, че Борисов е самостоятелен във взимането на решения. По-скоро той постъпва така, както го посъветват от различни чужди централи, посолства и т.н.

Каква е Вашата прогноза за втория тур? Как ще се разпределят гласовете на отпадналите от надпреварата кандидати? И очаквате ли още по-силен протестен вот срещу правителството?

Вижте, г-жа Цачева събира вот единствено в рамките на ГЕРБ. Практически, тя почти няма възможност да разшири своята популярност извън средите на партията. Затова, тя ще привлече много малко гласове отвън и преди всичко от т.нар. Реформаторски блок, който вече също се разпада. Цачева може да привлече много малко гласове от Марешки, а от Патриотичния фронт – почти нищо. За разлика от нея, г-н Румен Радев има много по-големи възможности да привлече избиратели, извън тези, които към момента са гласували за него. Например тези на Ивайло Калфин, на Татяна Дончева, може би една четвърт, ако не и повече от вота на Патриотичния фронт. Според мен резултатите на изборите оттук нататък са предрешени. Прогнозирам съотношение от порядъка на 60% към 40% между двамата кандидати.

Каква роля ще изиграе ДПС на балотажа?

В случая ДПС се явява и плюс, и минус. Категоричната подкрепа за Радев би отблъснала крайните националисти, но не и всички. От друга страна, категорична подкрепа от страна на Каракачанов, каквато патриотите няма да дадат, защото малко или повече държат управлението да се запази в сегашния му вид, съответно би отблъснало донякъде ДПС. Разбира се, в опит да се нагнетява етническа истерия от страна на Цецка Цачева и нейните поддръжници ще се разиграе картата, че ДПС определя кой да бъде президент. Но това няма да мине. Най-малкото, защото от една страна вече имаме ДОСТ, която не е партията на българските турци, а е турската партия, която заявява подкрепа за Цачева. Освен това, този опит за нагнетяване на етническа истерия до голяма степен ще бъде разчетен като пропаганда. В случая, г-н Радев парадоксално може да разчита и на подкрепата на част от Патриотичния фронт, и на ДПС.

Защо г-жа Цецка Цачева плаши аудиторията с тезата за връщането на комунизма и съветва младите да прочетат какво пишело в учебниците по история? Това не е ли по-парадоксално?

(Смее се)

Вижте, тези хора не са мръднали от 90-те години. Това са шаблони, които едно време през 90-те години са работели, и сега те, прикривайки политическата си импотентност де факто взимат на въоръжение отново тези лозунги. „Ето комунизмът идва! Русия ще дойде и ще ни окупира за 27-ми път!” И всякакви подобни безумия, които се мъчат по някакъв начин да събудят някого безсъзнателно, вън от рамките на здравия разум. Всичко това обаче няма да проработи. В случая г-жа Цачева се обръща към онези, които смята най-силно за свои потенциални съюзници, а именно към Реформаторския блок. Но дори той трудно може да привиди в един бивш член на БКП и партиен секретар, виден борец срещу комунизма. В това отношение пропагандата на ГЕРБ е меко казано смешна.

Казвате, че ген. Румен Радев събира широка подкрепа извън избирателите на БСП. Мислите ли, че той може да бъде обединителна фигура?

Дотук поне той стои доста балансирано и се представя като един умерен човек. Казва: Да, хубаво е, че сме в НАТО, но ние не можем да бъдем неговата прислуга и трябва да се грижим за своите национални интереси. Ние не вървим на изток или на юг. Ние сме тук и трябва да имаме грижата да поддържаме добри отношения с нашите съседи – с Русия, с Турция. А едновременно с това да защитаваме националните си интереси, независимо дали сме членове на НАТО, на ЕС или на пакта за вселенско благополучие. Това е, което той изразява и което допада на хората. От по-нататъшните му действия разбира се, ще зависи дали той ще успее да изпълни заявената роля.

От a-specto

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

loading...

Последни от България

И така всичко е ясно?

Помните ли? Преди изборите за президент НС скалъпи нова „Временна анкетна комисия
Отиди Горе