Провали ли се налагането на либерален капитализъм в България?

в България


Капитализмът е най-разпространената обществена система в която капиталът решава всичко. Този факт е безспорно доказан от историята на нашето съществуване. Ние българите имахме възможността да живеем и в други строеве и икономически системи за да се убедим в това. Преди повече от четвърт век жителите на вече разпадащия се Източноевропейски блок с надежда погледнаха към Западна Европа. Всички ние се втурнахме към „добрия стар капитализъм”.

Историята обаче често ни се присмива и скоро разбрахме, че освен капитал имаме нужда и от спазване на човешките права, както нашите, така и на хората с които влизаме в взаимоотношения. Българският народ беше свикнал да живее в приблизително равни, социалистически условия, които оставиха траен отпечатък в нашата народопсихология, затова за голяма част от нашето общество либералния капитализъм сякаш се налага на сила. Днес вече е пределно ясно, че идеята за либералния капитализъм твърдо победи в битката на строевете, което за повечето сериозни анализатори едва ли е неочаквано.

Теорията на Милтън Фридман за въвеждане на либералния капитализъм  чрез шок и ужас доведе до известни сътресения в обикновените граждани и много от тях вече предлагат да бъде заменена с друга, на което тепърва ще ставаме свидетели. Налагането на новия строй у нас съвпадна с процесите на глобализацията. Това е все едно да започнеш да правиш ремонт на покрива на къщата си по време на ураган. Тази стара политико-икономическа идея причини тотални промени  в глобалната икономика в последните години. Либералният капитализъм се  налагаше  чрез дезориентиране на обществото в резултат на предшестващ ужас и хаос. В такава ситуация хората, биват неадекватни и замислени предимно за оцеляването си. Затова той се налагаше у нас с недемократични мерки, което не е нова идея.  Новото е в метода, който се използва, за да се внуши на хората, че пазарната икономика и дерегулацията на цените върви ръка за ръка с демократизирането на обществото. Тук обаче се получава противоречие, защото когато говорим за „шок и ужас” и насилие, не бихме могли да говорим за демократизация или не би било логично демократизацията да се въвежда с недемократични методи.

Тази идея е илюстрована с многобройни примери и доказателства в книгата „Шоковата доктрина” на  Наоми Клайн.  Според авторката, която е била съветник  на Маргарет Татчер и Роналд Рейгън – Милтън Фридман либералният капитализъм е нов модел на финансово управление на света и решение за излизане от финансовата криза от 70-те години на миналия век.

Залагайки на монетарната теория, той разбива изцяло чистия,  кейсиански модел, в който държавата е работодател и тя регулира цените на националните пазари. С либералния капитализъм регулативната роля на държавата отпада, като с това тя намалява паричните средства, което води до дефлация, а също и до приватизация на държавни предприятия, дерегулация на цените и до принципа на търсенето и предлагането или либерализация на пазарните отношения. Като идея всичко изглежда добре, но у нас има няколко проблема породени от обществените нагласи на българите.  На първо място стои въпросът как да се направи тази промяна, а на второ – доколко ползотворна ще бъде тя за обществото.

Проучването на Клайн показва, че има разлика при налагането на либералния капитализъм  в развитите държави, като Великобритания и САЩ, и в посткомунистическите или значително по-изостаналите в икономическо отношение страни, като  Чили, Бразилия, Аржентина, Афганистан, Ирак. При големите страни пазарната икономика е била в плавен преход към капитализма, а при вторите това става чрез директното му силово въвеждане или чрез т.н. шокова терапия. Разбира се, теоретично това не е вярно, защото в термините на шоковата доктрина и пазарната икономика са едно и също нещо. Шокът за бедните е част от реалността.

Защитавайки тезата, че либералният капитализъм е възможен само чрез налагане на силови мерки, можем да посочим като пример втората група страни от „втори свят”. Това е вярно, защото  баланс на силите в международните отношения никога не е съществувал, елитните големи корпорации винаги контролират пазара и така определят напълно икономическия статус на населението, като единствената им цел е да запазят благосъстоянието си.

Дали ще се наложи силово или съответната страна ще бъде оставена плавно д премине към либерален капитализъм зависи преди всичко политическия елит на съответната държава. Ако обществените нагласи са добри, тогава шокът може да бъде избегнат и либерализацията на пазара да бъде постигната с плавен и не толкова шокиращ преход или с думите на Милтън Фридман – с „привидна”, а не с „реална” криза. Такъв е случаят с държавите от Източна Европа, в това число разбира се и България. В началото на 90-те години у нас двете основни политически партии се бореха за капитализъм, а не да върнат комунистическия строй. Разликата беше, че едната искаше плавен преход към пазарна икономика, а другата директното му въвеждане чрез шокова терапия. При нас избора се люшкаше от едната крайност към другата, но като цяло преминахме плавно с положително избягване на гражданските сблъсъци, каквито се случиха в другите постсъветски страни.

В началото на нашия век „шоковата терапия” се предписва и прилага масово не само от нашите политици,  но и в другите страни, например Гърция и Исландия. Неудобната истина за реалния характер на реформирането обикновено се прикрива чрез природните закони и доказаната ефективност, но в крайна сметка богатите стават по-богати, а бедните по-бедни поради липса на възможности.

Изкуството на измамата в случая се състои в това, че потенциалът на хората да изразяват своето възмущение не може да бъде оставен на случайността или на самите тях. Тъй като по природа хората притежават морална чувствителност, контролът върху недоволството им изисква да им се внуши политическа апатия. Как ще стане това? Като бъдат дезориентирани и поставени в състояние на безизходица. Освен това трябват и техники, за да бъдат направени морално невидими всички факти, които биха застрашили тази апатия. Именно това означава реалполитика – да се гледа на препратките към демокрацията, човешките права и моралните норми като на реторична обвивка, с които населението може ефективно да се управлява. За целта са необходими подходящи техники, с които хората да бъдат заблудени и измамени относно несъответствието между политическата реторика и реалността. Такава техника представлява шоковата терапия.

Книгата на Наоми Клайн отговаря на редица въпроси, свързани с „капитализма на бедствията”. Тя започва с експериментаторите – специалистите по електрошок в тайните психологически лаборатории на ЦРУ и специалистите по икономически шок в корпоративните лаборатории за социално инженерство. Проследява различните изяви на капитализма на бедствията – от класическия случай на „икономически просперитет” на Чили,  през посткомунистическите икономически реформи, до приватизирането на войната в Ирак. И завършва с предупреждения за нови шокове, описвайки много добре механизмите за прокарване на икономически реформи.

Разбира се към тази теория има много критики, като например че не е отчетена теорията на  неоконсерватизма. Факт е обаче, че всяка идеология се създава с привидно добри намерения, но в крайна сметка е по-важен резултата. Както се казва „Пътя към ада е покрит с добри намерения“. По-интересна е критиката, че не съществува алтернатива на шоковата терапия. Като пример можем да сравним известната фраза на Рузвелт (като най-доброто олицетворение на кейнсианския икономически модел), който казва „Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх” с оправданието на чикагската школа, че „Единственото, което можем да предложим е самият страх”. Либералният капитализъм не предлага алтернатива, освен това дали държавата ще избере преход със или без сътресения. Колкото по-голямо е противопоставянето на либералния капитализъм, толкова по-шокови мерки ще се използват.

Елита обикновено не иска да наруши благосъстоянието и си и в резултат на това алтернатива никога не е търсена. Шоковата терапия е средство, с което съвременните икономическите лидери промениха света, за да удовлетворят личните си желания, връщайки го отново към „добрия стар капитализъм”, който днес обаче е трансформиран в „капитализъм на бедствията”.

Разликата е в скриването на част от истината, за  да бъде представен модела като „полезен и демократичен” за обществото. За целта на много места беше препрограмирано общественото самосъзнание, чрез премахването на неправилните хора, за да може останалите  да се подчиняват на икономическата догма. В този смисъл такъв капитализъм много подходящо е наречен либерален, тъй като след шока от промяната, хората нямат друг избор освен примиренчески да го приемат. Това се случва като следствие от Студента война и състезанието между двата основни строя.

Разбира се социализмът не е решение, а американската концепция за държавно строителство и управление, разширява влиянието си и налагана политиката на САЩ спрямо повечето държави от Европа, Азия, Африка и Латинска Америка.  Основната идея е въвеждане на либералния капитализъм в почти целия свят. Често това става в следствие трансферирането на финансов ресурс от САЩ към външния свят срещу стриктно изпълнение на отсрещни изисквания, задоволяващи американските интереси.  Като примери можем да започнем с известния план за следвоенно възстановяване на Европа след Втората световна война, стигайки до войната в Ирак – която не е нищо друго освен война за ресурси. Определено концепцията се разминава с демократичните принципи и норми, защото хората имат прави да учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Всъщност точно това прави и шоковата доктрина, постигайки внушението, че всеки народ сам избира най-подходящата власт и икономически модел.

С превръщането на САЩ във Велика сила след Втората световна започна мащабното разпадане на световната колониална система и противопоставяне на  съветската идеологическа кампания срещу Западните държави и борба на две обществени системи: капиталистическа и социалистическа. САЩ създават план за възстановяване и помощ на западните държави,  който Наоми Клайн поставя под въпрос. Тя казва че тогава  хората не са били толкова големи привърженици на западния модел, че се е наложило да разделят Германия на две, вместо да я изгубят изцяло

Българският политолог Достена Лаверн казва, че в региона на Балканите демокрацията се внася на  идеологическа основа и е продължение на доктрината Труман. В тази доктрина се противопоставят либералната демокрация и тоталитаризъм. Ако се вгледаме в човешката психика веднага може да се запитаме „Че кой обича да бъде командван и да живее в авторитарен режим?“  От друга страна демократичния модел може да се осъществи при определени специфични условия на либерална демокрация и пазарна икономика. Необходимо е хората да бъдат узрели за него и да притежават съответните психологически и културни характеристики.

Например в резултата на тези противоречия породени от производствените отношения и ускореното прилагане на неолиберални икономически мерки, в началото на 80-те години Гърция и Турция се ориентираха към социално-пазарно стопанство. Членството на Гърция в Европейския съюз увеличи структурните разлики в гръцката икономика, които предопределят ускореното нарастване на външния дълг, финансовите проблеми и социалните вълнения на които сме свидетели днес.

Все пак целта на всяка  компания е да създаде и достави качествени продукти на най-добрата цена, а социалните функции се оставят на държавата. Точно от тук се получава дисбаланс и се пораждат бъдещите проблеми.  Нужен е нов подход към пазара, който днес е само на кредит, което означава всеки значителен ръст е равен на кредитен балон!

Друг противник на неолибералната концепция за самоцелна либерализация и приватизация е Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц, който е защитник на необходимостта от ясни правила между държавно и корпоративно управление. След като хората имат различни биологични изисквания и понякога не се държат етично, не спазвайки правата на другите играчи на свободния пазар се налага да има някакъв регулатор, какъвто може да бъде държавата. Така определено либералния капитализъм ще бъде модифициран, но друг е въпросът до колко тя ще се намесва в тази регулация?

Все повече автори предлагат да се въведе тъй наречения безусловен базов доход. Привържениците на тази теория се базират на това, че икономиката е създадена за да удовлетворява поне базовите потребности на хората и тъй като всички хора имат равни права в едно човешко общество, те трябва да получават равен базов доход. В последствие тези които консумират повече блага да дават и повече данъци.

Днес в страните от развиващия се свят свободния пазар се разбира като безкрайна либерализация, която често води и до безкрайна бедност. Организации като Международния валутен фонд и Световната банка налагат американски модел в условията на глобализация, която гарантира неравномерно разпределение на печалби и блага за сметка на развиващия се свят. Повечето то тях просто се борят за собственото си оцеляване и нямат възможност за големи инвестиции и съответно печалби. На повечето  от тях се прилага формулата на Милтън Фридмън, състояща се от три компонента: държавна дерегулация, приватизация на блага и съкращаване на социалните разходи. Крайния резултат е завладяване на всичко от транснационалните компании. Както казват някои анализатори,  света навремето се е състоял от мултинационални империи, после от национални държави които се бореха за надмощие и предстои бъдещия свят да се владее е от големите корпорации!

Добър пример в подкрепа на това твърдение е, че особено засегнати от шоковите методи на неолибералния капитализъм са постсоциалистическите държави в района на Балканите, каквато е и нашата страна. В период на политически преход от държавен социализъм към либерална демокрация се стигна до пълна деиндустриализацията  и десуверенизацията на държавата. Започна да се  внася институционално-административен капацитет, разпределен между ЕС и НАТО.

Всъщност постепенното откъсване на политическия елит от социалната действителност, както и кризисните явления в икономиката предизвикват основателни съмнения дали либералната демокрация (като политическа форма на управление) и либералният капитализъм (като икономическа форма) действително задоволяват потребностите на гражданите? Много от гражданите изпитват носталгия по социализма, защото са получавали известна порция сигурност. Други започнаха да разбират демокрацията като прекалено либерална форма на управление и се превърнаха в демократи-идеалисти. С други думи не отчитат човешкия фактор и свойството на хората да вървят по пътя на най-малкото съпротивление, да се възпалват от благата без да зачитат правата на съгражданите си. Прилагай либералния капитализъм в страните от Източния блок много от тях поемат по пътя на чистия „фридманизъм” и бъркат свободния пазар  със свободата на личността. Сривът на либерално-демократичните ценности предостави още допълнителни аргументи в полза на тезата, че преходът от автокрация към демокрация създава повече проблеми, отколкото решава. Либералният капитализъм, като обществен модел става все по-непопулярен сред масовото общество в бившите социалистически страни.

Изниква въпросът какъв е смисълът от либерално-капиталистическа система, ако животът на по-голямата част от обществото не става по-добър? Комунистическата държава е подменена с корпоративна, в която благата се абсорбират от бившия управляващ елит или  определени фондове и корпорации. компании”.

Американската политоложка Уенди Браун отхвърля мениджърското държавно управление, посочвайки, че „натоварването на държавата с предприемачески, мениджърски функции я трансформира до модела на фирмата и легитимира властови претенции , „които са неприемливи в контекста на демократичната култура и не попадат в списъка на демократичните ценности”.  Докато държавата има обаче една специфична особеност – да се грижи за своите граждани, то корпорациите биха се погрижили единствено за своята печалба.

Либералният капитализъм, стоящ в основата на западноевропейската концепция за икономическо строителство и управление не се оказа напълно подходящ за нашата среда. Причината най-вероятно е липата на социално-културната среда за разбиране и дългосрочно развитие на този икономически модел. Липсата на подходяща среда се дължи на неглижиране на вътрешните фактори и неговото унифициране. Освен това в условията на днешната глобализация е налице бързо разпространение на информацията, изискваща социална справедливост и достойно съществуване, противоречащи на шоковите методи с които либералният капитализъм бива въвеждан.

За да има промяна в икономиката на България трябва да има производство.  А за да се създадат подходящи условия за производство са необходими ясни правила в пазарните отношения. Необходимо е да се вземат спешни мерки за повишаване конкурентоспособността на нашите стоки,  защита на българските производители и подпомагане на износа. В политико-икономическата игра обаче,  демокрацията може да се постигне само тогава, когато населението е изградило подходяща народопсихологическа характеристика и културна среда.  Това е още едно доказателство от историята на България, че не бива сляпо да се прилагат чуждите икономически концепции, а да се пречупват през призмата на нашата народопсихология.

ИзточникPostvai.COM

  Използвана литература:
  1. Александров Е., История на международните отношения”, С., Интела, 2000, с. 196;
  2. Браун, У., Отвъд толерантността и оскърблението: Бъдещето на политическата теория, Жанет 45, 2011, с. 260
  3. Декларация за независимост на САЩ от 4 юли 1776 г., Приложение 1,
  4. Клайн, Н. „Шокова доктрина”, Изток-Запад, 2011, с.320
  5. Лаверн Д., Експертите на прехода, изд. Изток-Запад, С., 2010, с. 60
  6. Стиглиц Дж., Глобалозацията и недоволните от нея, изд. Стопанство, С., 2003, с.15
  7. Ср. Социологическо изследване във в. Сега, 24.03.2010 г.
  8. Eisenberg C., Drawing the Line. The America decision to divide Germany, 1944-1949, Cambridge University Press, 1996; цит. по Клайн Н., с. 320
loading...

Последни от България

Отиди Горе