Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Проваксинационни трикове: как се манипулират родителите

в Свят


В изключително важната статия американският анализатор Нийл Милър описва триковете, използвани системно от представителите на фармацевтичната индустрия, медицинското съсловие и здравните власти с подкрепата на медии и правителствени институции, за заблуждаване на обществеността. Този анализ дава възможност на всеки да се ориентира кога и как проваксинаторите се опитват да го водят за носа.

Наричане на ваксините „имунизации”

Многобройни проучвания показват, че на ваксините не може да се разчита да предпазят индивида от заразяване с болестта, която ваксината би трябвало да предотврати. Например здравните власти в Минесота докладват за 769 случая на заушка при деца в ученическа възраст. Но 632 от тези случая (82 %) са ваксинирани против тази болест. Центровете за Контрол и превенция на болестите (САЩ) докладваха, че 89% от всички деца в ученическа възраст, които напоследък са се разболели от дребна шарка, са били ваксинирани срещу болестта. А New England Journal of Medicine публикува проучване, разкриващо, че ваксината против коклюш „не успя да осигури защита срещу болестта”. В действителност, повече от 80% от случаите в една скорошна епидемия са се появили при деца, които са получили съответните дози от ваксината.

Рационализиране  и отричане

За медицинския персонал се оказва трудно да се изправи очи в очи с проблема „ваксинации”. По-лесно е фалшиво да обосновеш ползата от ваксините или просто да отхвърлиш идеята, че те могат да бъдат опасни и неефективни. Някои доктори стават толкова нервни, когато се повдигне темата, че дори отказват да я дискутират. Лекарите, които са готови да обменят идеи и мнения относно безопасността и ефикасността на ваксините, често разчитат на рационализирането и отричането. Маневрата „рационализиране и отричане” може да бъде директна и крещяща или завоалирана. Крещящият вариант е по-лесен за разпознаване. Завоалираният вариант на пръв поглед създава впечатление за логичност и солидност. Но всъщност представлява просто по-префинен опит за потулване и изопачаване на истината.

Извъртания и креативна логика

В наши дни случаи на използване на маневрата „извъртания и двусмисленост” може да бъдат видени на почти всеки форум или семинар на пропагандаторите на ваксините. На семинар на Агенцията за храните и лекарствата (САЩ) официални представители на властите заявиха, че за тях е оправдано да се прилагат нови и недоказани ваксини, защото не е етично тяхното прилагане да бъде задържано! Рутинно използване на маневрата „извъртания и креативна логика” може да бъде срещнато навсякъде, където властите правят възмутителното твърдение, че неваксинираните деца са заплаха за останалата част от обществото. Този аргумент показва колко малко вяра имат здравните власти в собствените си ваксини. Ако ваксините бяха наистина ефективни, само неваксинираните щяха да се изложени на риск. Също така, този аргумент пропуска потенциалната опасност ваксинираните индивиди да разпространят вируса сред неваксинираното население.

В опит да прикрият провалите на ваксините, медицинските власти често ще прибягват до маневрата „извъртане”, придружавайки я понякога с уловката на тактическото сплашване. Въпреки енергичното им предприемчиво дърдорене, те не могат винаги да заблуждават обществеността. Изданието Medical Observer заявява, че е  открит „нов щам на морбили, резистентен към ваксината”. Въпреки внушението, че всички трябва да се ваксинират, ваксината очевидно е безполезна, ако новият щам на морбили е резистентен към нея! Много често извъртанията, употребявани от властите, са толкова прозрачни, че е озадачаващо колко малко хора подлагат на съмнение валидността на твърденията.

Маневрата „забравих да спомена”

Често използвана тактика от здравните и медицинските институции, когато имат интерес да пропуснат важна информация. Говорител на здравния департамент на Охайо изнесе в Дейтън Дейли Нюз следните статистики: 2720 случая на дребна шарка са докладвани в Охайо през предходната година. Това, което властите пропуснаха да споменат е, че повече от 72 % от тези случаи са на ваксинирани хора. Това число е сравнимо с други епидемии в цялата страна, където мнозинството от случаи на морбили често възникват при ваксинирани деца, „понякога в училища с нива на ваксинация над 98%”. Друг пример на тактиката „забравих да спомена” може да се намери в официалната констатация за синдрома на Рейе, често пъти фатална болест на мозъка и черния дроб. Според д-р Робърт Менделсон, Центъра за контрол на болестите (CDC) „много пъргаво предполага връзка между тази детска болест и определени грипни епидемии”, но не споменават нищо за „ връзката между тази болест и противогрипната ваксина”.

Ефектни трикове

Изнамирането на стратегии за повишаване нивото на ваксинация е главно занимание на популяризаторите на ваксините. Без съмнение маневрата на ефектните трикове се е доказала като успешна. В действителност Американската медицинска асоциация наскоро призна, че „ваксините за възрастни имат нужда от популяризиране чрез ефектни трикове”.

Лекарите от CDC използват ефектни слогани като „Ваксините не са само за децата”. Шери Люис и нейната кукла Агнешко Котлетче се появяват по телевизията и отправят проваксинационни послания. Виждаме дори Бил Клинтън на печатни рекламни материали да призовава родителите да се постараят техните деца „да получат всички ваксинки докато са още мънички”.

Подкупи

В същата фамилия от лукави маневри можем да намерим и тактиката на подкупването. Националната здравна служба в Англия плаща „бонуси” на лекарите с ваксинационно покритие на пациентите им, надвишаващо определен процент.

Тук, в Съединените щати бившият президент Джими Картър беше видян по телевизията да предлага безплатни билети за концерт на Майкъл Джексън на родителите, които се съгласят да ваксинират децата си. В Мичиган на децата се обещаваха „безплатни картофки”, ако се окажат сред първите хиляда, получили своите ваксини. А в Таос, Ню Мексико, „всички ученици, които се съгласят на ваксиниране, могат да участват в томболи с големи награди!”

Изопачени статистики

Изследователите се опитват да разработят нова ваксина за борба с респираторно-синцитиалния вирус (RSV)  въпреки признанието на д-р Бил Гари от Центъра за контрол и превенция на болестите, че „RSV-ваксина бе разработена преди 10-15 години, но бе неуспешна и разболя много хора”.

За да насърчат интерес към този мъгляв проект и за да подхранят илюзията, че се нуждаем от ваксината, в доклада на Центъра за контрол на болестите се посочва, че „около половината” от 69-те лаборатории, които проследяват заболеваемостта за агенцията, докладват 16% нарастване на RSV случаите. Докладването за „около половината” е подвеждащо неясно, а маневрата да не се представят данните за процентното увеличение или намаление в другата „около половина” от 69-те лаборатории е манипулативна и непочтено.

Използването на контролни единици (индивиди, използвани като стандарт за сравнение при потвърждаване на достоверността на резултатите от даден експеримент) е установена процедура в повечето области на научни изследвания. Не и в общността на изследователите на ваксини. Новите експериментални ваксини, които се тестват върху група хора,  не се сравняват с еднакъв брой нетествани хора.

Гадателство

Когато медицинските и здравни институции не могат да обяснят причината за увреждането или смъртта, които възникват скоро след ваксинирането на детето, а простото отричане на факта не върши работа, те прибягват до маневрата гадателство. На практика официалната им позиция е, че „събитието (неблагоприятната реакция след ваксинация – по-долу„Евфемизми“) може да е свързано с латентна болест или състояние…, или може случайно да е съвпаднало по време с ваксинирането”. С други думи, детето така или иначе е било обречено да се разболее или умре към момента на ваксинацията.

„Идва сезон на тежък грип”, тръбят вестниците. „Очаква се епидемия от тежък грип; веднага си направете противогрипна ваксина”. Кои са тези пророци, предвиждащи края на света и откъде получават виденията си?

Налудна идея за величие

Докторите, учените-медици, факторите, определящи алопатичната политика и производителите на ваксини са склонни към налудната идея за величие. Това става винаги когато си приписват заслугите за намаляването на заболеваемостта от почти всяка заразна болест. Но повече от 95% понижаване на заболеваемостта от тези болести се е реализирало още преди въвеждането на ваксините. Тази самонадеяност игнорира факта, че много болести – като скарлатината и чумата – са стихнали от само себе си и без да е била разработена ваксина срещу тях.

Медицинските институции са непреклонни в усилията си да се правят на Господ. След като осъзнаха, че „многократното посещаване на лекарски кабинет (за поставяне на различни ваксини) е пречка” пред получаването на пълния набор ваксини, те предложиха разработването на комбинирана ваксина, която да осигури „доживотна имунизация” срещу повечето обичайни детски болести.

Вземайки под внимание неспособността на медиците да осигурят доживотен имунитет срещу една болест, жалката успеваемост на сегашните им мулти-ваксини (ДТК и морбили-паротит-рубеола) и броя на делата, свързани с увреждания или смърт, причинени от ваксини, които задръстват съдилищата, това последно безумно научно изстъпление ясно демонстрира зловредната им склонност към налудна идея за величие.

Изненадваща атака

Родителите често споделят, че са тормозени от медицинския персонал, желаещ да ваксинира децата им, въпреки че те посещават здравното заведение по друга причина. В действителност, някои доктори са толкова обсебени от ваксинационния статус на своите клиенти, че игнорират истинската цел на визитата. Затова бъдете подготвени за изненадваща атака.

Сплашване и принуда

Докторите често твърдят, че ваксините са задължителни. Много от тях заплашват да откажат лечение или сплашват родителите, когато последните се противопоставят на ваксинирането на децата им. Както се изразява една майка: „Моят педиатър ми отказа услугите си, защото не желая да следвам медицинските правила. Друг лекар се съгласи да работи с мен, но само след като изслушах предупрежденията му с много ясни думи за всички рискове, които дебнат детето ми.”

Тактики за всяване на паника

Винаги когато формиращите политиката и техните медийни пионки предприемат кампания за повишаване процента на ваксинираните, те неизменно разчитат на тактиката на всяване на паника. Въпреки че тази стратегия е подобна на маневрата на сплашване и принуда, съществува фина разлика. Практикуващите маневрата на сплашване целят главно да доминират над правото на избор на родителите, налагайки им насила волята си. Тактикaта за всяване на паника е опит най-вече да се манипулират емоциите и да се повлияе на поведението чрез преувеличаване на тъжни и страшни истории за неваксинирани.

Евфемизми

Медицинският персонал често се опитва да прикрие фактите, използвайки мъгляви термини и скрити значения – това е маневрата на евфемизмите. Например  докторите са известени, че след ваксинирането може да възникнат случаи на менингит, „предшестващи началото на защитния ефект на ваксината.” Иначе казано: нашата ваксина може да разболее детето. Други изследвания предупреждават за „повишена уязвимост” към болестта през първите 7 дни след ваксинирането. Това е още едно прикрито признание, че ваксината може да предизвика болест. В добавка, децата, които се заразят с определена болест, макар че са получили ваксините си според установената програма – предишна програма, която вече е променена, не са жертви на неефективна ваксина или на провал на ваксината; вместо това „те не са били правилно ваксинирани”. Накрая, внимавайте, когато властите съобщават, че „нова” или „експериментална” ваксина скоро ще бъде широко достъпна. Това, което те наистина искат да кажат, е: „нуждаем се от човешки опитни мишки, за да проучим ефекта от нашия най-нов бъркоч.”

Откровени лъжи

Лъженето е вече проверена маневра на медицинската общност. То е бърз и лесен начин да се лансира каузата на ваксините, без да трябва да се разчита на честността, морала или етиката. Хитрите членове на медицинското братство знаят, че малко хора подлагат на съмнение лекарите и техните съмишленици. Американската асоциацията на медицинските сестри наскоро влезе в сътрудничество с кампанията на Розалин Картър и Бети Бампърс за ранна имунизация „Всяко дете до две”, предназначена да „образова сестрите, родителите, бизнес лидерите, гражданските организации и училищата за спешната нужда да се имунизират децата”.

Това агресивно отношение към неваксинираните деца включва и излъчване на новини със следното твърдение: няколко детски болести, включително полиомиелит, дифтерия, рубеола, заушки и тетанус, навлизат във фаза на „активизиране”. Това твърдение е откровена лъжа, отправена очевидно за да уплаши родителите и да ги накара да ваксинират децата си. Никоя от тези болести не се възвръща. В действителност всички те не са изчезвали.

Вариращи и нелогични препоръки

Нашите деца биват ползвани като опитни мишки. За да прикрият този факт, институциите често променят препоръките си. Нови и експериментални ваксини заменят стари и неефективни ваксини. Броят на дозите и възрастта на ваксинираните често се променят по твърде нелогичен начин, за да оправдае както старата препоръка, така и промяната. Пресни данни сочат, че много хора, които са ваксинирани, се заразяват с морбили. За да прикрият този факт, властите разчитат на маневрата „вариращи препоръки” и сега препоръчват реваксинация срещу морбили.

Нагласени диагнози и преувеличаване на данните за епидемии

Медиците често стигат далеч в стремежа си да създадат илюзията за изключителната ефикасност на ваксините. Като пример, стандартите за диагностициране на полиомиелит бяха променени, когато бе въведена ваксината с жив вирус. Новата дефиниция за „епидемия от полиомиелит” изискваше повече регистрирани случаи. Междувременно паралитичната форма на полиомиелит също претърпя промяна в дефиницията, като стана по-трудно да бъде потвърден и следователно калкулиран като брой случаи.

Бебетата, които умират скоро след ваксинация, често са диагностицирани със Синдром на внезапната  детска смърт. Тази тактика е толкова удобна, че съдебните лекари получиха разрешение да ползват този термин при случаи на смъртта на деца до 24-месечна възраст. Епидемии често биват „създавани”, когато здравните институции поставят грешна диагноза или преувеличат броя на случаите.

Патриотичен дълг и обществена отговорност

Според д-р Мартин Смит от Американската педиатрична академия „децата на нацията са войници в защита на тази страна срещу болестите.” Поддръжниците на ваксините смятат, че някои деца трябва да бъдат пожертвани „за благополучието, безопасността и комфорта” на нацията. Една майка, чието дете бе мозъчно увредено часове след ваксиниране с ДТК, била информирана от лекаря, че това е цената, която детето й трябва да плати, за да са в безопасност другите деца.

Експерименти в разрез с медицинската етика

През декември 1990 бе приета наредба, чрез която Агенцията по храните и лекарствата даде разрешение на министерството на отбраната да заобикаля американските и международните закони, забраняващи медицински експерименти върху субекти, нежелаещи  да участват в такива. Това е наредбата, позволила на министерството на отбраната да инжектира американските войници във войната в Залива с недоказани експериментални медикаменти и ваксини, без тяхното информирано съгласие. Днес много от тези ветерани и техните жени и деца са инвалидизирани от непознати болести.

Едновременно прилаганите ваксини не са се доказали като безопасни и все пак властите продължават да ги препоръчват, а медиците продължават да ги инжектират. Скорошно проучване, публикувано в Journal of the American Medical Assotiation откри занижени нива на антитела срещу коклюш при деца, ваксинирани едновременно с ДТК и HiB. Според автора на изследването „тази загриженост трябва да бъде изразена, защото ние не искаме да излагаме нашите деца на риск от ваксини без доказан оптимален полезен ефект.”

Принуда

Ако ваксините са толкова чудесни, защо е нужно на правителството да ги налага насила? Бихте си помислили, че всички ще се редят на опашка за да бъдат ваксинирани. Въвеждането на задължителност на ваксинирането е също и безскрупулно средство за изтръгване на пари. Представете си прекомерните печалби на всяка компания, която произвежда продукт, който всички са законово задължени да ползват – дори против желанието си. Освен това, огромното богатство постигнато чрез това медицинско изнудване не се ползва само от производителите –  лекарите също поделят част от плячката.

Страничните ефекти от ваксините може да са причина за нови и рядко срещани досега болести – достатъчни, за да поддържат медицинските специалисти охолни и заети в бъдещите години.

Представете си коя да е гилдия от професионалисти, преследващи определена цел. Да речем, гилдията на хипнотизаторите е решила, че децата може да бъдат хипнотизирани, за да се справят по-добре в училище. Но отново има уловка – децата трябва да се отнемат от родителите им редовно и периодично, за да бъдат хипнотизирани, и то всички деца, иначе няма да има ефект. Ще се съгласите ли на това? Контрол над ума, контрол над тялото; кой има правото да се разпорежда с децата ни?

Отказ да се докладват вредните последици от ваксините

Въпреки федералния закон (САЩ), прокаран от Конгреса през 1986, изискващ всички поставящи ваксини лекари да докладват за вредните реакции, много от тях предпочитат да не спазват това законово изискване. Лекарите често оправдават това си действие, твърдейки, че ваксината няма нищо общо с увреждането или смъртта. Волята на Конгреса бива подкопана, като в резултат е налице огромно потулване на случаи на смърт или увреждане от ваксини. Според д-р Дейвид Кеслър, директор на Администрацията по храните и лекарствата „само около 1% от сериозните случаи на неблагоприятни последици на ваксините биват съобщавани”.

Психологическа проекция

Медиците са известни с това, че виждат в другите мислите, чувствата и постъпките, които отричат, че притежават в себе си. Тази изкусна и подсъзнателна защита срещу угризенията на съвестта е наречена от психолозите „проекция“. Направляващите здравната политика и някои законотворци твърдят, че родителите упражняват насилие над децата си, когато не им позволяват да бъдат ваксинирани. Някои родители са били обвинени в насилие над децата си, след като последните са получили припадъци или изпаднали в кома след ваксиниране. Всъщност властите, позволяващи тези опасни ваксини да бъдат прилагани, са тези, които упражняват насилие, а обвиняват родителите.

Организирана пропаганда

Обществените организации и родителски групи често са привличани от медицинските асоциации да помагат в организирането на кампании срещу неваксинираните деца. „Доброволците“ рядко подлагат на съмнение догматичните доктрини, които им пробутват поддръжниците на ваксините. Но дали тези организации и техните помощници наистина правят услуга на обществото? Доколко са честни проваксинационните  кампании, които „пропускат“ да споменат за хилядите семейства, засягани всяка година от вредните въздействия на ваксините? Защо се забранява разкриването на истинските факти?

Имунитет срещу съдебно преследване

Компаниите-производители на медикаменти са с имунитет срещу съдебни претенции за увреждания от ваксини и техният подтик да произвеждат по-безопасни ваксини бе ликвидиран чрез въвеждането на Националния акт за уврежданията на деца от ваксини (САЩ) през 1986. Този закон гласи, че „нито един производител на ваксини няма да бъде отговорен в гражданско дело за вреди или смърт, причинени от ваксини“. Невероятно, но оригиналният текст гласи също: „Терминът „вреди или смърт  причинени от ваксини“ означава болест, увреждане, състояние или смърт, свързани с една или повече от ваксините, изброени в списъка на вредните ваксини, но терминът не включва болест, увреждане, състояние или смърт, свързани с примес или вредна съставка, преднамерено добавени в такава ваксина.“

Заплахи за закриване на производството

Преди да влезе в сила Националният акт за уврежданията на деца от ваксини от 1986, производителите на ваксини бяха съдени толкова често и за толкова много пари, че много от тях заплашиха – и някои го направиха – че ще закрият бизнеса. Когато държавата започна да поема отговорността за причинени от ваксини вреди или смърт, за производителите отпадна подбудата да произвеждат безопасни и ефективни ваксини.

Протакане

Прокарващите ваксинирането чиновници използват тактиката, когато искат да отложат или избегнат понасянето на отговорност. Когато една майка, чийто син почина 4 дни след втората си ваксина за детски паралич, проучила доклада от аутопсията, тя забелязала, че били открити миокардит и хепатит и че полиомиелитният вирус бил извлечен от заболелите органи – състояние, потвърждаващо неблагоприятна реакция от ваксината. Но когато оспорила първоначалното заключение от аутопсията – Синдром на внезапната детска смърт – и поискала допълнителни тестове да установят дали полиомиелитният вирус е бил външен или съвпадал по вид с този от ваксината, тя била въвлечена в 9-годишна битка с Центъра за контрол на болестите, за да се сдобие с резултатите. Медицинските институции били принудени да признаят истината: ваксината е причинила смъртта на детето.

Когато едно дете бъде убито от задължителна ваксинация, от правителството се очаква да компенсира родителите, присъждайки им до 250 000 долара. Но ако дете, което е сериозно увредено от ваксината, остане живо и изисква доживотно обгрижване, могат да бъдат присъдени до няколко милиона долара. Понякога правителствените служби не бързат с уреждането на случая, надявайки се, че междувременно увреденото дете ще умре, намалявайки по този начин обезщетението.

Потайност

Ако ваксините предлагаха само ползи, нямаше да е нужно правителството да ги прави задължителни и изброените в тази статия маневри нямаше да са необходими. Вместо това родителите щяха да се редят на опашка да ваксинират децата си. Представителите на медицинското братство разбират това и са се обединили, за да скрият как са направени ваксините, върху кого са тествани, колко ефективни са те в действителност и истинския размер на щетите от тях. Дори цената, която се заплаща на производителя за доставката на пазара, се смята за „търговска тайна или поверителна информация“.

Докторите, които се осмеляват публично да поставят под съмнение ваксините, биват предупредени, че „кариерите им са изложени на риск и те рискуват да загубят лиценза си за практикуване на медицина“. Други биват дискредитирани.

Компенсациите от компаниите-производители за щети от ваксините обикновено се уреждат извънсъдебно. Родителите, които очакват да получат обезщетение за своето дете, което е било увредено или убито от ваксина, често са задължавани да запазят мълчание като условие в споразумението. Родителите, търсещи компенсация от Федералната програма за компенсиране на щетите от ваксини, често са съветвани да се въздържат от дискутиране на случая си и на резултатите от споразумението. За да разберете колко е трудно до пропукаш пакта на секретност, опитайте се да получите специфична информация за ваксините от Центъра за контрол на болестите или от Агенцията по храните и лекарствата. Те ще са щастливи да ви изпратят официалната си пропаганда, но ще се отдръпнат неспокойни и сдържани, когато започнете да сондирате за допълнителна информация. Тези публични организации, поддържани от доларите на данъкоплатците, имат всякаква информация. Но те не биха я споделили с обикновените граждани, защото тогава ние ще можем да вземем собствените си рационални, информирани решения относно ваксините. Но гражданите имат правото да научат отговорите на своите въпроси, преди да подложат децата си на „задължително“ ваксиниране.

*Със съкращения от homeohelp.eu
Ваксини – информационен сайт

Всичко, което НЕ трябваше да знаете за ваксините (за споделяне)

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе