Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Професионалните храненици на „Америка за България” като заплаха за националната сигурност

в България


В разгара на кървавата драма в Ница и психарската политическа постановка в Анкара, една новина остана встрани от общественото внимание. При други условия, вероятно тя щеше да предизвика силен протестърски вой и о, ужас, вероятно да роди ново стихотворение на Манол Глишев, което историята, убеден съм, няма да ни го прости. Но е съвсем разбираемо, че когато светът полудява, никой не дава пет пари за многозначителните подробности, които оформят мизерията на пейзажа, насред който съществуваме. И все пак новината е твърде интересна, за да я пуснем просто по канала и да я оставим да изтече в бунището на историята.

Миналата седмица ДАНС пусна годишния си доклад за ситуацията в България. Това не е някаква екзотична новост – спецслужбата на всеки 12 месеца е задължена да излиза с такъв текст. В този доклад обаче за първи път се появи изречение (макар и само едно), което си струва да бъде запомнено, защото е знак, че най-накрая някаква държавност се опитва да се събуди в България. В анализа е казано следното: „Засилва се използването на субекти от неправителствения сектор като част от прилагания комплексен инструментариум за влияние и въздействие“.

Тоест – външни на България интереси се налагат през фондации, неправителствени организации и всякакви други фабрики за обществени паразити. Радостно е, че държавата най-накрая дозря за този очевиден феномен. Подозирам, че за спецслужбата е било истинско геройство да вмъкне подобно изречение в доклада си, понеже това, което е останало като държава, отдавна е така разградено и предадено на чуждите интереси, че всеки намек за реален суверинитет или поне порив за такъв ще се преследва като автентично дисиденство.

Още малко теория, за да стане ясно какъв феномен се опитват да опишат плахо от ДАНС. Днес основна задача на чуждото влияние в една държава е не да пусне атакуваща армия, а да изгради мрежа за влияние. Това е паяжина от различни НПО-ата, институти, фондации, които привидно са разхвърляни из общественото пространство. Но понеже източникът на финансиране обикновено е един и същ, те лесно могат да бъдат превърнати в единен атакуващ юмрук. И тази мрежа винаги действа за кауза, която изглежда прогресивна или смислена, за да не може да бъде разконспирирана като проводник на външни влияния. Но целта е да се създаде малка мотивирана общност от лидери на обществено мнение, които да представят външното влияние като национален интерес. Това не е теория на конспирацията, а реалната схема за действия. Така държава, която иска да се защити, на практика не може да го направи, защото няма срещу себе си единен враг, а мрежа от отделни компоненти. Заради това писането по тази тема обикновено е съпроводено със силно медийно съскане, защото, за да се опиташ да опишеш мрежата, е все едно да пуснеш слънчев лъч в бърлога на вампири – вдига се пушек и се чуват проклятия. Преди няколко години, например, в своя епохален труд „Експертите на прехода“ Достена Лаверн направи именно това за българския НПО-сектор. Тя не само описа псевдодейностите им, но и се зарови на дълбоко и извади на бял свят как всички неправителствени организации са преплетени една с друга като свински черва. Лаверн безпощадно описа и биографиите на хранениците с чужди пари, потеклото им от семействата на старата номенклатура, демократичните им превъплъщения на мракобесни комунисти и много други пикантно-политически подробности. Воят срещу книгата й беше страшен. Защото тя първа на българска почва посочи къде се е скрил автентичният враг на социалното мислене и прогресивното действие.

Но да се върнем на доклада. В него ДАНС така и не уточняват кои са тези „субекти от неправителствения сектор“, но, както предложиха няколко радикални фейсбук-потребители, може би е трябвало да отворят списъка с отпусканите грантове от злокобната фондация „Америка за България“. Достатъчно е да се види кои медии, хора и организации от години се захранват с тези чужди пари. От списъка ще стане ясно и кои са влезли в ролята на инструменти за осъществяване на това влияние и въздействие, които не само не носят никаква обществена полза, но и стават кресливи агенти за сломяването на остатъците от някаква държава.

Тези дни, по повод на искането на оставка на Вежди Рашидов от кръга на обичайните заподозрени, главният прокурор Сотир Цацаров произнесе култова реплика: „Хора, чиято професия е да искат оставки, нападат Рашидов“. Не знам дали Рашидов се нуждае точно от такава защита, но това за професионалните искачи на оставки е удар в десетката. Чуждото донорство в България създаде един миниатюрен, но медийно влиятелен кръг от професионални протестиращи, които не работят абсолютно нищо друго. Това е нещо като теорията на Ленин, но поръсена с либерална пудра и финансирана с американски пари, иначе механизмът е досадно познат.

Как можете да разпознаете професионалния лъжец в полза на чуждо влияние. Ами, например, по това, че реално не му се налага да работи, защото е зает с дейности по „жизнено важен“ проект. За да не сме голословни, ще дадем няколко примера.

В началото на тази година стана ясно, че бившият външен министър Николай Младенов (същият този, който си е строшил краката от бързане да докладва през 2012 година, че задачата за спирането на АЕЦ „Белене“ е изпълнена) е получил грант на стойност  129 400 лева. Задачата му е „да се бори с остатъците от комунизма в България“. Проектът винаги трябва да е озаглавен по толкова помпозен начин, а целта му да е неизпълнима и неясна като реч на Цветан Цветанов. Ето как 26 години след падането на комунизма България продължава да е пълна с борци срещу него. Защото няма по-сладко от това да пъчиш мускули на нещо, което го няма. Но такъв като Николай Младенов е прекрасен изпълнител на външи воли. Защо да не нахраним момчето и да не го пуснем да изпълнява заповедите, долетели зад океана.

Миналата година пък стана ясно, че гражданското сдружение „Либертариум“, чийто председател е хронично гладуващият Едвин Сугарев, получава близо 300 хиляди лева до 2018 година, за да документира и изследва „историята на корупцията в България“. 300 хиляди за 3 години това са безбожно голямо количество средства, така че да се надяваме, че Сугарев най-накрая ще си напълни хладилника и ще се откаже от демонстрациите на лечебен глад по време на кризисни политически процеси.

Очевидно доста по-ценен агент за влияние и за прокарване на чужди интереси е бил бившият правосъден министър Христо Иванов. Защото само преди десетина дни стана ясно, че той получава 1 184 760 лв пак от „Америка за България“ по проект, озаглавен „Гражданско общество и демократични институции“. Имам тежки подозрения, че дори да го беше озаглавил „Дхихадизъм и публични упражнения по рязане на глави“, пак щеше да прибере парите в своята сметка. Такъв транш най-малкото би трябвало да бъде поставен под въпрос, защото Иванов бе министър, който се опитваше да прокара съдебна реформа и в друга държава би представлявало интерес най-малкото оказвано ли му е някакво влияние. Да, разбирам, че когато ти шепнат идеи от САЩ, това минава едва ли не за приятелски съвет, но много искам да видя ситуация, в която българско НПО ще отиде да дава съвет на Америка за справянето с расовия им проблем, например.

Още един пример. Един от системните разпръскватели на неистини и псевдоанализи у нас, експосланикът на България в Русия Илиян Василев също бе ощастливен с 228 250 долара, за да бди над регионалната геополитическа среда и „да изследва възможностите, които актуални промени предоставят на страната“. Василев не получава повече пари, защото, въпреки всичките му опити да се подмаже на Бойко Борисов, така и не успя да се добере до държавна служба и заради това вероятно му бе отредена ролята на банален фейсбук-интригант.

Последен пример, защото също е интересен, макар и замесеното в него лице да не е толкова популярно. След поредните храненици на „Америка за България“ се нареди и никому неизвестната фондация „Герои на времето“, която получи „скромните“ 387 180 лева. В ръководството на НПО-то обаче може да видим името Зорница Миткова. Тази позабравена героиня от протестите през 2013 година е близък кадър на Ивет Добромирова и именно тя първа получи политически оргазъм в ефир, създавайки митологията за „умните и красивите“, които били изпълнили улиците на София. Миткова се изживяваше като политкомисар на протеста и бдеше строго като орлица да не би някой от контролираните от нея измъчени души да се опита да се измъкне от дежурство по жълтите павета. Сега вече със задна дата нейният уличен принос й е добре заплатен.

Дадох всички тези примери, за да се види, че сред хранениците няма случайни лица и хора. Всичко това е част от една паяжина, която е подготвяна отдавна и чийто интереси нямат нищо общо с националните интереси. Не напразно съвсем наскоро в Израел бе приет закон, който е едно към него с американския законодателен акт и принуждава неправителствените организации официално да декларират получените от чуждестранни организации или други държави пари. Защото оправданието, че грантовете се дават прозрачно, е просто топъл въздух и нищо друго. Това все пак са пари на чужда държава, които отхранват своя собствена агентура в България. Пък била тя и заета с борене на комунизма, директорстване на водопади и друга обществено полезна дейност.

Автор: Александър Симов

Източник: Поглед Инфо

loading...

Последни от България

Излагация…

От Калина Андролова, в a-specto.bg Напоследък отиващият си президент Плевнелиев много се разприказва
Отиди Горе