Проф. Иво Христов: БСП изобщо не е в час за историческите тенденции

в България


Интервю на Калина Андролова – гл.редактор на списание А-specto с проф. Иво Христов, юрист, социолог, депутат от БСП и преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Първо, кажете ми, имате ли в момента възможността да говорите свободно, или обвързаността ви с БСП Ви пречи вече да сте откровен и атрактивен, както преди?

В момента, в който усетя такова нещо, няма да бъда част от никаква политическа формация. Напишете го това.

Какви предимства може да Ви даде присъствието в парламента? Смятате ли, че можете да направите нещо от парламентарната трибуна? Обикновено депутатите на БСП най-обичат да се крият на топло по ъглите.

Парламентът е спорна институция в българското обществено съзнание. Както знаете, за последните 25 години парламентът играе ролята на боксова круша, където да се отлива негативното напрежение на електората, който за пореден път е излъган. И малките деца знаят, че реалните решения за България не се вземат в парламента. Особено в последните години, по време на режима на ГЕРБ, парламентът се превърна в печат за парафиране на предварително взети решения. Не че и преди не е било така, но в момента това е повече от очевидно. Така че, ако говорим за това какви предимства ще ми даде парламентът, то по-скоро ще ми даде негативите на публична личност, която е обвързана с политическа дейност. Което не винаги е добре. Но понякога е добре. Защото думите, казани от един политически анализатор, и думите, казани от един социален учен, който едновременно с това е и политик, имат съвършено различно значение.

Тоест ще имате ли смелост от трибуната на парламента да изговаряте това, което преди изказвахте като свободен анализатор?

Да, аз това обещах в моята предизборна кампания. Казах им, че не мога да отменя земното притегляне, единственото, което мога да обещая, е да казвам истината. Така, както я разбирам.

Да започнем от свръхглупавото разрояване на десницата, която доста се изложи.

Както си позволих да кажа в предизборната кампания, клинична пътека за глупост не е предвидена, защото е нелечима болест. А пък медицинското заболяване, наречено дясно в България, е типичен пример в това отношение. Става дума за една шепа хора от идеалните центрове на София и още два-три града. България поради ред исторически и други социални обстоятелства не е дясна страна. Първо, тя не е градска страна, в буржоазния и европейския смисъл на тази дума. България не е имала и кой знае каква буржоазия. Освен тънкия слой, който е ликвидиран около и след 9 септември. Това, което обърква съвсем понятията в българската координатна система, е, че нещото, което всъщност трябва да играе ролята на буржоазия, има дебел тъмночервен произход – бившата комунистическа номенклатура, която се разори. Ако пък забележите генеалогията на дечицата на тези хора, ще видите, че те всички са в кресливата градска десница. В този смисъл има логика на българския преход. И логика на българското дясно. Наследниците на червената номенклатура сега упорито се борят с комунизма. Тоест със себе си.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

 

loading...

Последни от България

Отиди Горе