Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

бг

Понятието “демокрация“ е най-голямата манипулация на кукловодите

в Свят


Изобретяването на понятието „демокрация“ е най-голямата историческа мистификация.  Основната задача, която решава  неотменимото зомбиране на масовото съзнание с такива понятия като демократични ценности – е изместването от съзнанието на хората на такива понятия като социална справедливост, и ефективността на работата на управляващата класа.

И на хората през цялото време се натрапва  идеята, че има зряла демокрация и незряла демокрация, истинска  и неистинска. Основното нещо е – да бъдат отвлечени от разбирането, че демокрацията е изкуствено измислена концепция, която не съществува в природата на човешкото общество, тъй като механизмът за прилагане на демокрацията, т.е. властта на народа, т.е. на всички членове на обществото едновременно, е  технологично невъзможно.

Човекът е  социално същество.  Наричат го още и  „социално животно“. Само в стадото предците на човека са  могли да издържат на силите на природата, на други хищници, за да оцелеят и да се развиват.

Обединението в стадо (клан, племе) давало сила на  хората чрез:

а) увеличаване  броя на бойните или работни  единици, действащи едновременно;
б) разделение на труда, което довело до увеличаване на уменията в резултат на специализация.

Разделението на труда предизвиква  необходимостта да се координират действията на хората, които изпълняват различни функции, за да могат резултатите от различни дейности на различни членове на общността да имат  един единствен очакван резултат за всички (общо благо). Така се повяват ръководните длъжности – принуда към  съгласуваност на различните членове на общността.

За да бъде ефективно управлението, субектът  на управлението (лидер, владетел, и т.н.) следва да има власт (способността и възможността да наложи волята си). За да може общността да  процъфтява, управлението трябва да бъде ефективно и справедливо, а за целта „мениджърът“ трябва да бъде компетентен и да отговаря на етичните концепции на управляваната общност.

По този начин от казаното следва, че властовата функция – това е функция на специалист, а  на като на  всички членове на общността, т.е. хората. Да, добрият „мениджър“  трябва да вземе предвид становището на обектите на управление (обратна връзка), за да действа в техен интерес. Също така подчиненият действа по убеждение     многократно по-ефективно, отколкото  действащият под  принуда.

Манипулаторите може да твърдят, че същността на демокрацията е не в това всички хора по едно и също време да изпълняват властови функции, а в това,  че тя дава мандат да се изпълняват тези функции на  избраните от тях представители, които вече в интерес на избирателите управляват обществото.

Но това повдига няколко възражения. За да се изрази тази воля, е необходимо тя да се осъзнае. За да се реализира нещо, трябва да има за това  точна и пълна информация. Оказва се, че, който контролира информацията, той решава, какво хората избират демократично.

А има и болшинство,  което не ходи до урните, защото вярва, че демокрацията е химера, която са измислили финансовите олигарси, за  да продължат да са  най-главните в този живот.

Т.е. получават се три фактора, които говорят, че не всички членове на общността (дори не и болшинството)  дават на управляващите  мандат за власт:

1. Този, който контролира медиите, образователните институции и формира представата на избирателите за това какво е добро и какво е лошо.
2. По-голямата част от избирателите въобще не  участват в изборите (или по своя воля, или организаторите им създават пречки).
3. Организаторите на изборите  винаги имат възможност  „правилно“ да решат изборите.

Тези фактори показват, че манипулаторите, идващи на власт, или  запазващи я, изключват по-голямата част от членовете на общността от списъците, които вземат решения за това, кой  трябва да бъде на власт, но има и по-дълбоки причини за технологичната невъзможност за съществуването на реална власт на народа.

Големият американски психолог Ейбрахам Маслоу в своята „Мотивация и личност“, пише:

„Мащабните експерименти са установили, че хората, които сами взимат  решения варират от 5 до 30% от населението.“

И  пак там: „Много хора не вземат  свои собствени решения, а  разчитат на мнението на другите, рекламодателите, търговците, родителите и журналистите. Те са по-скоро марионетки,  отколкото  независими, отговорни възрастни хора. “

Американският психолог РобъртЧалдини в неговата „Психология на влияние“ дава следните цифри: 95% от хората по природа са имитатори и само 5% – инициатори.

Става дума за това , че по-голямата част от членовете на обществото не си правят труда да вземат участие в управлението,  по силата на обективни природни закони на устройството на човешкото съзнание, дори ако честни и достойни „мениджъри“ биха им дали тази възможност.

За човек е по-комфортно да е член на „стадото“, за да се освободи от бремето на отговорността, за да отслаби нарастващия поток с  информация към мозъка си. Това е действие на защитната мозъчна  функция -да предпазва от пренапрежение.

И най-накрая, не като аргумент, а  като илюстрация:

Формировачите  на нашите представи за света – популярни писатели от  всички времена в произведенията си описват  един въображаем свят (приказки, научна фантастика, фентъзи), като  винаги рисуват  варианти на идеалното общество.

И там  управляват добри царе, мъдри магьосници, съвети на компетентни учени, някакви други компетентни  или некомпетентни органи, но никъде не се описва вариант, в който всички хора  упражняват властта. Очевидно мозъкът на твореца не може „на живо“  да си представи тази химера.

Изводи: Необходимо е да се страхувате от хората, които внедряват нещо, което не съществува. Хилядократно по-опасни са хора, които принудително  въвеждат нещо, което не съществува. / НЕПОЗНАТО

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе