Положителните страни на вегетарианството (Вегетарианство и веганство – отлики и единство)

в България


Положителните страни
на вегетарианството
– блиц интервюта (1)

Днес, 1-ви октомври, е Световният ден на вегетарианството!

На този ден ще пожелаем на цялото човечество да бъдем по-осъзнати, по-хуманни, по-духовни и по-здрави! По идея на приятелите ни от „Здрав живот“ и „Другата реалност“ решихме да направим обща анкета за вегетарианството в България (в която се включиха и още организации и сайтове). Да поднесем интересни и кратки отговори от различни хора на въпросите как се става вегетарианец, кои са ни любимите храни, какво ни дава този начин на живот…

Думата “вегетарианец” е създадена и въведена в употреба от основателите на Британското вегетарианско общество през 1842 г. Базира се на латинската дума vegetus, превеждана като “крепък, здрав, свеж, жизнен” – от словосъчетанието Homo vegetus, название за развитата духовно и физически личност. Заложената изначално в думата идея подразбира хармоничен от философска и морална гледна точка начин на живот, а не единствено плодово–зeленчукова диета. Но самото вегетарианство съществува още от зората на човечеството, а в по-близките времена вегетарианците често са наричани питагорейци – по името на прочутия гръцки математик и духовен учител Питагор, в чиято школа се прилага този начин на живот.

Вегетарианци са и известни съвременни имена по света и у нас като Леонардо ди Каприо, Мишел Пфайфър, Пол Маккартни, Ал Гор, Бил Клинтън, Ози Озбърн, Боб Дилън, Тони Гонзалез, Майк Тайсън, Бриджит Бардо, Алисия Силвърстоун, Натали Портман, Аманда Грифин, Ан Хатауей, Мартина Навратилова, Магдалена Малеева, Йорданка Христова, Къци Вапцаров, Елица и Стунджи, Коцето Калки, Дичо, Дони, Едвин Сугарев, Иван Костов, Илко Семерджиев, Йордан Камджалов, Стойчо Керев…, както и велики личности като Буда, Христос, Питагор, Сократ, Плутарх, Платон, Леонардо да Винчи, Нютон, Айнщайн, Тесла, Хенри Форд, Бенджамин Франклин, махатма Ганди, Жан-Жак Русо, Лев Толстой, Марк Твен, Бърнард Шоу, Шели, Кафка, Ван Гог, Владимир Димитров-Майстора и много-много други.

А ето и първите от отговорилите, които публикуваме (йога преподавател; лекар и здравословен консултат, вкл. лектор; автор на книги за здравословен начин на живот, личностно и духовно развитие; ПР; общественик; собственик на ресторант; дизайнер и фотограф; редактор; финансист и модел…). Очаквайте в следващите дни още и много различни в своите професии и занимания личности-вегетарианци! 🙂

 

Вегетарианство и веганство – отлики и единство

Все повече хора, особено младежи, избират вегетарианство и веганството за начин на живот и хранене, запознават се с ползите и подкрепят каузите. С ентусиазъм, желание за отговорно отношение към заобикалящия ни свят, принципност и дързост за отстояване на ценности.

Когато вегетарианството се е зародило като съвременно движение и думата е била изкована, смисълът зад нея е носил не просто формулата за един хранителен режим, а ясното послание за „развита духовно и физически личност“, изхождайки от словосъчетанието HOMO VEGETUS, а самата латинска дума vegetus има значението на “крепък, здрав, свеж, жизнен”. Това дава два основни криптирани смисъла като същност и послание – духовно израстване чрез хармонични отношения със заобикалящия ни свят (хора, животни и природа) и здраве, тонус, физическа енергия. Търси се взаимовръзката между Дух и материя, духовно и материално. Хармонията вътре, която поражда хармония в приложност.

Това към днешна дата ни дава основание да обособим няколко важни мотива за избор на този начин на живот: Етика (права на животните и борба за социална справедливост), здраве (при добре балансиран вегетариански или веган режим здравословните ползи са безспорни), екология (животновъдната индустрия е най-големият замърсител на планетата) и не на последно място духовно израстване(онова, което причиняваме на света и себе си има кармична натовареност, а със страховата вибрация от убитото животно в духовен и физически план се напоява околния свят и личната ни корпусност и психика).

Вегетарианството изключва храна, за която се налага насилствена смърт на достатъчно развито като усетност същество. Постепенното изключване на яйца и млечни продукти, оставяйки само растителния свят за храна на човека – се наричастрого вегетарианство. Веганството, което се формира като социално движение около 100 години по-късно, в следствие на индустриалното и техническо развитие, довело в неовладяността си до експлоатацията в невиждани размери на природата и животинския свят от човека, се фокусира приоритетно върху етичния мотив за неексплоатация на животните от човека и изключва в границите на възможното всичко, което може да се определи като продукт на насилие над тях, в това число кожени изделия, козметика или лекарства, тествани върху животни, мед, мляко и т.н. В този смисъл може да се каже, че веганството е строго вегетарианство като начин на хранене, но то също така е фокусиране върху нещо ясно и конкретно, а именно грижата за животните. Основната и най-съществена разлика между двете доктрини може да се обобщи в разграничението, че:

Вегетарианството възприема човека като неотделима част от природата, където всички елементи си взаимодействат и симбиозата енеобходимост – с нужното отношение на грижа и внимание, без да се отива към експлоатация и паразитизъм. Веганството от своя страна приема, че всяко едно взаимодействие, при което човекът се облагодетелства по какъвто и да било начин от животните, е безпринципност и експлоатация (изобразявайки отношението на хората към животните като към „продукти“, а не живи същества, каквито са). Тоест вегетарианството търси балансираното отношение на човека в цялост към природа, животни и хора, а веганството акцентира върхузащита на животните от посегателствата на човека, отчитайки страданието, което той им причинява.

 

Макар тези разлики да са изключително съществени, приликите са много по-осезателни и взаимно преплитащи се в крайна сметка, защото всичко, което се вписва донякъде във философията на веганството, е основна мотивация и аспектност в по-широкото понятие, което е вегетарианството, като:

здраве, екология, духовност, съпричастност, любов, състрадание, отговорност, загриженост, стремеж към осъзнаване на личностно ниво, а също и стремеж към единство на масово ниво, живот като висша ценност и много други.

Днес се налага веганството като терминология най-вече заради ясно формулираното изключване на всички животински продукти от хранителния режим и не рядко хора, чиято мотивация да изключват не само месо и риба, но също млечните и яйцата по, например, здравословни причини – наричат себе си вегани. По-лесно е и някак удобно. Истината е, обаче, че те са строги вегетарианци, защото начинът на мислене е този, който би трябвало да е в основата на самоопределението, а не конкретното изражение на хранителния режим. Това може всеки за себе си да определи, след като се информира и съумее да дефинира личната си мотивация в отношенията си с околния свят.

Да се надяваме, че вегетарианци, вегани или все още всеядни – всички започваме да гледаме по-отговорно на заобикалящия ни свят и да даваме своя малък личен принос в преодоляване на генералните проблеми на планетата ни като системното унищожаване на природните ресурси, замърсяване и разхищаване, враждуване и експлоатация, включително към себеподобните…  Дано всеки поотделно извърви успешно пътя на личните си битки, които да изведат човечеството в едно ново ниво на приложност и живеене, за да направим света такъв, какъвто го виждаме в най-чистите си мечти и го живеем в най-съкровените кътчета на сърцата си.

Една минимална стъпка по пътя е изборът ни в аспекта на храненето – за хората, за животните, за природата.

Автор: АЛЕКСАНДРА ВАЛИ
Редакция: Ралица Благовестова

Българско вегетарианско общесто
+359 877369393
vegebg.org

loading...

Последни от България

Отиди Горе