Пламен Пасков: 17.09.2016. Дейр-ез-Зор, ИДИЛ, САЩ, и грешките

в Свят


пасковКакво става в Сирия, се знае от наистина малко хора. А ако говорим за България, хората, които наистина владеят сводките от полето на боя, са по-малко от 10.

Вчера света се стресна от новината, че САЩ “по погрешка” са бомбардирали не ИДИЛ, а Сирийската арабска армия. “Приятелски огън” е фирмения знак за начин на водене на война от тях. Особено от въздуха. Колко е удобно да кажеш, че си сгрешил…

Болница на “Червения кръст” в Афганистан, стрелба в гръб на съюзническите контингенти в различните мисии, colatelal damage, и прочее готови клишета за всъщност съвсем целенасочена и планирана политика.

Да, предния ден наистина били бомбардирали “позиции на ИДИЛ”. Само че, това трябва да бъде разбрано по правилния начин. Те и преди Русия да се намеси, воюваха с ИДИЛ почти 2 години. И наистина бомбардираха сегиз-тогиз, и тук-там. И даже отчети даваха – колко тона боеприпаси били метнали, и че за периода 10,000 (една звучна вкусна кръгла цифра, да е лесна за запомняне от дебилизирания “драг зрител”) главорези били унищожени. Някой видял ли ги е? Броил ли ги е? Тия, унищожените имам предвид. Защото за 2-те години, когато САЩ “воюваха” с ИДИЛ/ДАЕШ/Свободната сирийска армия/Джабхат-ан-Нусра/Ахрар-ал-Шам и прочее “ребрендинги”, които щабът на Хилъри Родъм Клинтън произвеждаше безспир, и лепеше като етикети, количеството на армията на ИДИЛ се удвои, територията им също, и боевете се водеха вече в предградията на Дамаск. До 30.09.2015. Всъщност до 01.10.2015, когато Путин спази правилото “речено-сторено”, и вкара руските ВКС на страната на законно-избрания президент на Сирия, по искане на същата тази законна власт.

Та за американските бомбардировки над ИДИЛ. За ония, истинските. Може да са малко, но са от сърце. Даже и от онзи ден, преди вчерашната “грешка”.

Има такива. Спор няма. Защо, обаче? Защото това е децимация. Всяко командване на всяка армия си наказва провинилите се, бунтуващи, или воюващи лошо подразделения. Всичко е естествено, и лесно обяснимо.

ИДИЛ е американската нерегулярна армия. Личен проект на щаба на Хилъри Родъм Клинтън, кандидат-президента на САЩ днес. Някои я определят като “саморазпадащ се восъчен андроид”, но това е въпрос на друга гледна точка, и на друго мнение. Когато дадени полеви командири воюват лошо, не изпълняват заповед, не се подчиняват, или воюват с не който трябва, ги наказват. Твърдо, и жестоко. От въздуха, като Божие наказание от Аллах. Няма нищо необичайно. Точно такива са истинските бомбардировки на САЩ над някои структури на ИДИЛ.

Друг е въпросът, че, както Валентин Вацев се изразява духовито, “лявата американска ръка не знае, какво прави дясната американска ръка, че даже се и бият”. Бият се, наистина. Главорези-джихадисти от ИДИЛ, въоръжени, снабдени, обучени, и подконтролни на Пентагона, си се стрелят и убиват съвсем истински, сражават си се с главорези-джихадисти от ИДИЛ, въоръжени, снабдени, обучени и подконтролни на ЦРУ.

Може да изглежда шизофренично, трудно-обяснимо, и като нескопосана кремълска пропаганда, но си е факт. При това, факт, който също си има своето здравомислещо обяснение – разкола в монолитната преди американска върхушка (всъщност, световното наднационално управление) от края на 2011 година (ДСК) по отношение на бъдещето на САЩ, и на света. Става дума за конфликт на 2 диаметрално противоположни, и взаимно-изключващи се концепции:

1. Ще спасяваме финансово-икономическата система на САЩ, с цената, за сметка на световната финансово-икономическа система, с цената на световна война, и ако трябва да съкратим населението на този трудно-управляем свят в пъти, ще го направим. Без проблем. това е една от старите цели и задачи, още от 70-те години на 20 век. Тази група е наричана глобал-финансисти, а от други – световни банкстери.

2. Ще спасяваме световно-икономическата система на света, с цената на унищожението на американската финансово-икономическа система, и световна хегемония. Светът ще е поделен на зони и региони, които ще решават местните отговорности и задачи, но ще работят със златно-обезпечени пари. А ние ще им даваме златните кредити. Защото банковото злато, над 70% (но никой не казва и не знае – колко) вече е в нас. Ние ще управляваме този свят, чрез нашето злато. Тази група я наричат (не знам защо) – изолационисти.

Ако някой си мисли, че в Сирия воюват Сирия с някакви бунтовници, че това е гражданска война, значи, този някой вярва, че щъркелите носят бебетата, повити с носледния хъгис-памперс преди това.

Не, сериозно, в Сирия воюват световната метрополия (с условно название САЩ) с бунтуващите се колонии и даже част от васалите им (около 32 държави в света). Простичко казано: САЩ+васали+колонии (сред които е и колониалното управление на България), срещу бунтуващите се колонии, които плахо и несигурно се опитват да се обединят около Русия, и донякъде Китай. Трудна работа е това бунтовническо обединение, при положение, че избраните от света “естествени лидери” са твърде плахи, неуверени, и играят ганкино хоро, и не смеят да направят право постъпателно и равно-ускорително движение напред, колкото и да ги нападат, бият, и наказват за този бунт по всички направления. Дори и могъщата сянка-спомен на СССР е недостатъчна, за да вдъхне достатъчно сила и увереност за поемането на тези отговорности от днешното ръководство на Русия. “Ръководство” ли казах? Това също е с твърде условен знак. “Ръководство” предполага нещо единно, цялостно, а такова нещо в Русия няма. Нито по върховете, нито в регионите. Русия, и политическата сцена в Русия също са бойно поле на същите тези 2 концепции, смесени в мощен и трудно-обясним, и още по-трудно-смилаем тюрлю-гювеч с местни регионални, национални, олигархични, и кланови интереси. Играта е многопластова, и, както има израз, “тази тенджера е с двойно-тройно дъно”.

Войната в Сирия е отражение на тези привидно хаотични и неразбираеми, истерични смени на местата: САЩ беше срещу Ал Кайда, после ги преименуваха на ИДИЛ, и им станаха съюзници. Съюзници, но уж воюваха с тях (за парлама). Съюзници, но ги наказваха (това го обсъдихме). Опитват се да му придадат законни или поне някакви морални основания, но технологията интернет разобличава постоянно всичките им лъжливи клишета, послушно повтаряни от грантомотивираните им местни прислужници. Когато Русия (със санкцията на ООН, и не-публично и на кръгове от САЩ) се включи във войната, кръгове от САЩ заставиха Саудитска Арабия, Катар, и още 10-12 държави (с население от 1-2 областни града в България) да направят коалиция срещу Сирия-Русия. Имаше заявления, трансфери, думба-лумба, финансиране и издръжка на нови порции главорези, но до такава мащабна коалиция не се стигна. Кофти. Русия уж е “съюзник в борбата срещу тероризма” и уж сме признали ИДИЛ за терористи, но всъщност, възникнаха “умерена опозиция”, която Русия не трябвало да бомбардира. Къде е тази умерена опозиция, и кой начин на клането на жертвите я определя като умерена, САЩ не казват. Но тропат с крак, и се сърдят след всяка успешна руска бомбардировка. Оказва се, че Русия попадала все на “добрите момчета” от “умерената опозиция”. Бомбардирала ги неумерено, с неумерени бомби. Не трябвало така.

Тази “умерена опозиция” верно се оказа скъпо удоволствие за САЩ: за 4-5 (четири-пет) човека, за обучение, обезпечаване, и внедряване САЩ били похарчили половин милиард долара. Половин милиард са 500 милиона. Цифрата 500, и още шест нули след това. За 4-5 човека, буквално. Щом и МакКейн се стресна от тези “неуспешно похарчени инвестиции”, сещайте се, какви течове има и в американските ведомства. Не, не е корупция…имат си 10-12 благоприлични израза за това, заобикаляйки истината като голям камък. Та, скъпо удоволствие е “умерената опозиция”. Още повече, когато не я знаеш къде е, не казваш на руснаците, и те въпреки това все върху тях попадали.

Междувременно, чисто по съюзнически, САЩ накараха военни кръгове в Турция да свалят руския щурмови самолет на 25.11.2015. Не би трябвало да има изненадани, но и тогава светът се стресна. А нямаше защо. След навлизането на руските ВКС и след ефективните бомбардировки Кери си предупреди че “самолети ще падат”. И паднаха. Първо гражданския в Синай, в Египет (за което ИДИЛ веднага пое отговорността, въпреки, че уж нямат ПВО), а след това и щурмовака, като доубиха пилота-командир с парашут и се гавриха след това с тялото му. Мероприятието имаш много цели:

– да се натрие носа на Русия но с турски ръце. Но това е само началото.

– да се принуди Русия да свали 5-6 турски самолета, което означаваше обявяване на война на НАТО. Нато армия няма. Или, по-точно, едиствената боеспособна армия на НАТо (официалната) беше турската армия. И най-голямата при това – по-голяма от всички евро-армии на НАТО, взети заедно. Тоест, целта беше този наблъскан със стероиди питбул Турция най-после да заръфа целевия противник – Русия. Не се иска пълна военна победа. Добре известно е, че такава нямаше да има, за никоя от страните. Искаше се “дестабилизация”, “”извеждане от ранвовесие”, както елегантно се изразяваше Джордж Фридман от Стратфор в честните си изяви пред Чикагския съвет.

– да се разкара този Ердоган, който показваше твърде много признаци на скъсване на синджира. Този конфликт между Русия и Турция имаше за цел политическата дестабилизация и на Турция.

По една или друга причина, в една или в друга степен Путин разбра, и не се върза. Наказа Турция, и Ердоган, но не по начина, който се искаше от него. Той вече свикна да му пращат покани за война (Донбас, Украйна, Нагорни Карабах в началото на април, Турция), на които да не се явява. Дрънкат му с натовско оръжие около границите на Русия, прелитат с бойни самолети с нарушения на въздушното пространство, а Путин не приема поканата. Само дето бойните самолети на Русия “депресират” екипажите на натовските кораби, и самолети. Не било някак си честно така. Уважаващите себе си колонии не следвало така да постъпват.

Сирийската арабска армия (народ от герои, честна дума!) с помощта на Русия започна да си връща териториите. Бавно и мъчително, с много жертви и кръв, си отвоюваха обратно земите. Квартал по квартал, село след село, град след град, път след път. Всичко в страшни руини.

Върнаха Палмира, обсадиха Алепо, стигнаха Дейр-ез-Зор, готвеха се да очистят провинция Идлиб, да превземат Ракка. Кръгове от САЩ решиха да увеличат натиска в Турция: мотивираха кюрдите, от двете страни на границата, и пламна отдавна готвен конфликт: 25 млн кюрди срещу останалото население на 80 млн Турция. Турската армия в отговор започна да смила цели жилищни квартали, с населението вътре. Безжалостно, и безогледно.

От южната част на границата, в северна Сирия кръговете от САЩ също започнаха да “мотивират”, осигуряват, обезпечават, и да обещават на кюрдите държава. Само насочете оръжието си срещу Сирийската арабска армия, и ще ви помогнем да си създадете собствена държава. Направиха даже и съвсем сериозен опит за преврат на 16.07.2016, срещу Ердоган.

И тук се случи неочакваното: Русия помогна на Ердоган, спаси го, и Ердоган оцеля! Превратът не успя! А Ердоган извади косачката, и започна да коси дълбоко, късо, до кръв с десетки хиляди, по всички направления в администрацията на турската държава: образование, съдебна система, армия, полиция, религия, местна власт…наред. Буквално обезглави административно Турция.

Резултатът беше очакван: неговите портрети за първи път в историята на Турция се появиха редом с тези на Ататюрк, или даже вместо него. Турските тираджии масово слагат турски знамена, и лепенки на английски “демокрацията победи в Турция!” по всичките си автомобили, особено по тези, които пътуват към Европа.

Ердоган е качен на апотеоза си. Превеждам – обожествяват го. Той е почти аллах, или поне първия му наместник на Земята, за масовия турчин в Турция днес.

Не, това не извади Турция от НАТО. Засега поне. Да се извади Турция от НАТО е свръхтежка, сложна, скъпа, и боленена работа. За Турция, и Ердоган най-вече. Това би означавало построяване на собствен военно-промишлен комплекс (което струва години, и десетки милиарди, каквито Ердоган няма), или закачането към друг военно-промишлен комплекс: руски, или израелски, което е невъзможно. Пак засега. За времето на прехода Турция щеше да е не само с кастрирани военни възможности, а почти беззащитна, само със стрелково оръжие. Така, че излизането на Турция от НАТО твърдо не е на дневен ред. Но това извади Турция от инструмента, с който САЩ искаха да решат проблема с регионалните бунтовници: Сирия, и Русия.

Заради Сирия и Русия не могат да покажат, и докажат на света, че бунта на Башар Ал Асад е нещо, което ще смажат, както с другите досега. Този лош пример се превежда от всички (в това число и от бунтуващите се колонии) като “слабост за САЩ” (което си е вярно). Заради тази слабост Германия, и най-вече Франция се опъват на подписването на ТПТИ, което е архиважно за САЩ-корпорациите, и за глобал-финансистите.

Заради Ердоган пък не могат да смачкат фасона на Путин, и да “дестабилизират” Русия, чрез войната Турция-Русия. Трябва да се пишат и утвърждават нови геостратегически планове, което струва месеци, и години, тоест – време, каквото няма!

Какво прави човек, когато нещо не му се получава? Изнервя се, и прави прибързани неща, нали така?

Същото е и с определени кръгове в САЩ. Запалиха гражданска война във Франция (повод винаги има, и той винаги може да се направи да изглежда добре), запалиха цяла серия от еднотипни терористични актове из цяла Европа, и в Турция, накараха кюрдите в Северна Сирия да обърнат оръжието си срещу Сирийската арабска армия, вече не крият американските боеприпаси на ИДИЛ, помогнаха им в заснемането на още няколко нови ярки, изключително жестоки, кървави, сатанински клипове в интернет, снабдиха ИДИЛ с ПВО (свалиха няколко руски хеликоптера, ако не сте забравили), а сега се оказва, че ИДИЛ имат и неофициална, но за сметка на това съвсем ефективна щурмова авиация.

Майк Морел от щаба на Клинтън (бивш шеф на ЦРУ) направо каза: “Трябва да убиваме руснаците, и иранците. Не ръководителите на държавите (бунтовници), а хората около тях”. Каза го на 09.08.2016, и на 07.09.2016 убиха в “пътен инцидент” личния шофьор на Путин, на равен широк многолентов път (Кутузовски проспект) в Москва. Съвпадение, разбира се. Има цели отдели в ЦРУ, които специализирано ще ви направят това “съвпадение” по-достоверно даже от истинските пътни инциденти.

Джон Кери заяви, че “съвместен руско-американски център за координиране на ударите в Сирия няма да има, докато в Алепо (Русия, Сирия) не осигурят достъп на хуманитарна помощ”. Нормално. Там се крият не само “техните момчета”, но и американски, и британски спецназ подразделения, които воюват срещу законната сирийска власт. Пълно е и с турски кадрови военни и офицери, които се сражават на страната на ИДИЛ. Трябва да ги вадят от там.

Този път наистина прекрачиха червената линия. Да бомбардират 4 пъти, по време на договорено и подписано примирие, съвсем целенасочено, именно сирийската арабска армия, на равно поле, да убият 62, и да ранят над 100, и да изръсят служебното: “грешка”(х4?). Това са сирийски арабски войници, които са издържали години (!) в пълна обсада от ИДИЛ, преди Сирийската арабска армия да заеме тези позиции, от юли тази година (над 2 месеца вече). Излиза, че Всезнаещият Пентагон, и Вездесъщото ЦРУ понятие си нямат за събитията в ключово значими региони, и за събития с висока стратегическа и тактическа важност.

Ако им се вържем на оправданието “грешка”.

За първи път чувам на официално дипломатическо говорене не само да се свиква екстрен брифинг на ВС на Русия, но и Маша Захарова да каже вече официално, че САЩ са на страната на ИДИЛ… Това никога и никой от руската дипломация, хора с висока школовка и отличен самоконтрол, досега не го е изричал. Саманта Пауър, естествено, отговори, че Мария Захарова трябвало да се срамува от думите си, обвиняващи Вашингтон. Русия екстрено свика Съвета по безопасност към ООН. Повтарям – такова не е било досега.

Защото руските системи С-300, С-400, и С-500 могат да затворят напълно небето над Сирия, и даже над част от съседните територии. “Да го затворят” означава да свалят веднага всеки самолет, всяка по-голяма гарга, която реши да прелети там без тяхно съгласие, и разрешение. И единствената причина, поради която не бяха свалени самолетите на коалицията, които удариха Сирийската арабска армия, беше, защото от тях се очакваше да бомбардират ИДИЛ, а не сирийската армия.

Не, че Хилъри Клинтън, и други висши американски отговорни лица не са си казвали в прав текст, за кого са, кой е техният съюзник, и какво искат в случая.

Какво ще стане сега ли?

Ще ви кажа – какво НЯМА да стане. Това е поредната покана за война към Путин. Целият свят очаква от него да затвори небето, и да свали бойни самолети на “коалицията”, но по възможност – не американски. Ще има повод за война. Война по план, разработен, утвърден, гласуван, и разработен до най-големи подробности.

Дали ще се яви той на тази покана?

Според мен – едва ли. Както вече казах, той прекрасно е усвоил бойното правило, че на война трябва и може да правиш всичко друго, само не и това, към което те тласка противника, и което очаква от теб. Отговор-реакция ще има, и със сигурност. Но не такъв, не това, и не тогава, когато се очаква от шаблонираните англосаксонски противници от него.

Живеем в интересни времена, като логиката на събитията е да стават все по-интересни. В смисъла на китайското проклятие на не игрален филм. Затова: “Въоръжавайте се, но не (само) с търпение”! Ще ви напомня старото тройно златно правило на руснаците за такива времена. Правило, помогнало им не само да оцелеят, но и да победят в повечето големи войни досега: “тушонка-золото-патроны”. Тушонка е шунка, но може да се преведе и като консерви с варено месо. Това, с което се запасяват, е консерви, злато, и патрони. А вие – както си знаете…

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе