Печалбата от трафик на хора с цел отнемане на органи е $ 1,5 млрд. годишно

в Свят


Наскоро обсъдихме на кръгла маса актуалните форми и тенденции при трафика на хора, а част от темата бе за трафика с цел отнемане на телесни органи.

Много е трудно да се намери статистика по въпроса. А дори и когато имаме някакви данни е трудно да се прецени наказателната отговорност.

Специално за България проблемът е доста неясен.

Необходими са сериозни проучвания, за да знаем какво е състоянието на нещата. Самата аз съм чела много журналистически проучвания с информация, която съвпада до голяма степен с изнесени факти в други страни, включително и такива, придружени със съдебни протоколи.

Очевидно проблемът съществува, но нямаме ясна представа за неговия размер, характер и за засегнатите хора.

Трафикът на хора за телесни органи обикновено е част от криминална верига. Същевременно, обаче, има медицински работници, лекари, които знаят за какво става дума. Защото те имат листи на чакащи за трансплантация на органи и те са тези, които дават първа помощ вследствие на усложнения на хора, получили органи от чужбина. Но конфиденциалността на отношението между лекар и пациент е сериозна бариера за разкриването на случаите.

Истината е, че тепърва започваме изучаването на проблема.

Започнахме със случаи, които са стигнали до съд и присъда, но те не са в България, а в Южна Африка, в Косово и други страни. Те ни дават основата, за да свързваме свидетелски показания на българи, които са били в контакт с извършители на такива престъпления.

Обикновено операциите за трансплантиране на отнети органи се извършват в трета страна, различна от тази на реципиента и на жертвата. Често донорите на органи са от Индия, Пакистан, Египет, Молдова, Румъния.

За България няма достатъчно силни доказателства и документация, които да ни позволят да я сложим в този мрачен списък. Но обичаен прицел в това отношение са страните с военни конфликти и войни. Украйна е определено една от тях, за която се знае, че там става тази мръсна търговия, както и в Косово – там информацията е свързана със затворници.

Не е изключение политици и представители на органи на реда да бъдат замесени в каналите и трафика на хора с цел отнемане на органи. Това е много скъп бизнес и по данни на институти в САЩ печалбата от него варира от 600 млн. долара до 1.5 млрд. долара на годината. Много е трудно да се установят точните суми, защото този вид дейност е изключително прикрита.

Нашият център все още не се е занимавал с изследвания в България за това колко души, на каква възраст, как, къде са безследно изчезнали, колко са децата между тях. Не е лесно да се признае, но такива проучвания са голяма рядкост и в Европа.

Аз знам за един-единствен проект до момента, който се е занимавал с фактология, с документи и декларирани подобни престъпления в Европа. Той бе директно финансиран от ЕК, казваше се НОТ, което е акроним за борба срещу трафика на хора с цел отнемане на органи. Бях част от научния колектив и за фактите, до които се добрахме, мога да гарантирам за тяхната достоверност.

Проектът тръгна през 2013 г. и приключи наскоро, през 2015 г. с подкрепа не само от ЕК, но и от Европол, и от Европейското общество за трансплантация на органи. Установихме, че има случаи, при които европейците получават органи от други страни, но, за съжаление, проблемът не е истински осъзнат. А представителите на медицинската професия имат огромна отговорност за това.

Съществуват наистина опити да се стигне до сърцевината на проблема, като в Косово, например. Сигналът за там дойде от Съвета на Европа и ЕК излъчи специален прокурор, който да разследва, но в крайна сметка от групата заподозрени не всички бяха осъдени. Двама от чуждите хирурзи, които са оперирали в клиниката Медикус в Прищина, до ден-днешен не са подведени под отговорност, въпреки че има сериозни доказателства срещу тях и те са на свобода.

Разглеждали сме подобни случаи в Южна Африка – доказателства има, но не всички получават присъди накрая. Пречка е омертата, мълчанието на замесените в тези операции, защото са получили пари, а има и страх, има експлоатация, а от друга страна реципиентите са получили орган, което ги кара да изпадат в анонимност.

Зная, че у нас темата е особена чувствителна. Не мога да успокоя родителите на изчезнали деца, независимо дали говорим за трафик на хора за органи или по други причини. Но моето впечатление от изследванията е, че въпреки огромния черен пазар, случаите не са чак толкова много, защото се изисква твърде строга организация.

Процедурата не е рутинна, трябва стриктна координация на хора и средства. Цели медицински екипи са ангажирани, вързани са с лаборатории, често дори не става дума за замразяване, а за директни трансплантации на място, с участието едновременно на донора и на реципиента.

ЕС е сериозно загрижен от проблема с трафика на хора за отнемане на телесни органи, затова финансира и проекта, в който участвах и мисля, че колкото повече се дава публичност на тази тематика, това ще помогне за търсенето на решения. / Фактограф.бг / БГНЕС

Д.ф.н. Ася Паскалева е изпълнителен директор на Български център по биоетика.
Тя има докторат по приложна философия от университета Боулинг Грийн в САЩ и е специализирала в областта на медицинската биоетика, невроетиката, философия на морала, приложна и професионална етика (вкл. етика на научните изследвания, етика на храната, етика на биотехнологиите), етическа теория и философия на смъртта. Била е професор по философия в университета на Северна Флорида, САЩ и има многогодишен клиничен опит като консултант и член на болнични комисии по етика в САЩ.


СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:


Хиляди българи са отвлечени и изкормени за “резервни части“


България – център на трафика на хора


Еврейски център за трафик на органи в Турция


 (18+) Трафикът на органи в Украйна процъфтява – медиите мълчат (филм – журналистическо разследване)


(Нашите съюзници): Реаниматор разказа как е убивал всичките си пациенти (ВИДЕО)


 

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе