Партия муле и партия ездач

в България


Симбиотичен модел за управлението на България

Изразът “Да, България” обогатява българския език с ново и непознато досега словосъчетание. В английския това е възклицание, с което се награждава добър спортен удар. Например ако Федерер направи красив хотшот, спортният коментатор се провиква: “йес, Федерер!”

От холивудските филми можем да видим, че това възклицание често се използва от дамата при сексуалния акт: “Йес, Джон! Йес, йес, йес, йес, йес!”

Ето защо името на новата прозападна партия е много уместно подбрано. То показва на населението, че това не е партия на някакви си андрешковции байганьовци. Вносният синтаксис внушава, че целта на партията е да внесе малко европейска цивилизация в този забравен от Бога кът.

Така навремето бе на мода дамите от хайлайфа да говорят с леко френски акцент, за да им има респект простолюдието. Щом си кълчи езика по чуждоземски, значи е мома англичанка.

А и звучи някак си по-ударно и хормонално от “Нова България”, “Силна България” или “България на гражданите”. Е, можеше да се каже и по-смело, например “Yes, Бългейриа! Йес, йес, йес, йес!”

Това щеше да подчертае, че в името на цивилизационния избор партията гола в кревата влиза.

Любопитното е, че според основателя Христо Иванов партията “не е нито лява, нито дясна”. Но пък основателите й досега се обявяваха за автентично десни и дори критикуваха ГЕРБ, че левее. Значи налице е едно олевяване на отломки от по-непримиримата десница. Това е също похвално, тъй като дясното политическо пространство е по-пренаселено от центъра на Ню Йорк. Време е да се поразтовари малко.

Не знам дали някой си спомня, но първоначалният СДС беше конгломерат от предимно леви партии и движения, които искаха да свалят върхушката, да премахнат привилегиите и да експроприират експроприаторите. Най-голямата партия в СДС бяха социалдемократите на Петър Дертлиев. Затова прозвуча малко странно, когато по-късно Иван Костов превърна СДС в единна партия и обяви тази партия за дясно консервативна.

Хем реформаторска, хем консервативна – това е нещо като дървено желязо. Ако СДС се бе обявил за автентична социалдемократическа партия, каквито бяха нагласите на избирателите му, със сигурност щеше да е жив и здрав до ден днешен.

Проблемът е, че СДС се записа за член на Европейската народна партия и получаваше пари и идеологическите си опорни точки от фондацията “Аденауер” на германската ХСС. Така СДС обу едни обувки, които изобщо не му ставаха. Не знам дали си спомняте, но по едно време СДС дори написа и прие “Харта на християндемократическите ценности”, с което съвсем обърка православните миряни. Християнските партии в Европа имат дълбоки корени в църквата. Да се обявиш тук, у нас, за християндемократ, е като да си купиш английска лордска титла за 1000 долара. Продават се и по-евтини.

Проблемът на българската бутикова десница е, че все си купува отнякъде лордски титли. Има нещо, което сините шамани твърдо отказват да разберат. А то е, че партия не може да се внесе отвън. Партията е като вестника, тя зависи от тукашния вкус. Синя консервативна партия тогава бе дървено желязо.

Консервативната и дясна партия в България беше и все още е БСП. Това е партията на олигарсите, на хората с връзки и влияние, на едрия бизнес. Това е партията на статуквото. В цял свят това е дясно. Само в България това се нарича ляво поради наследството от по-предишния живот.

Ако СДС бе минал под шапката на германските социалдемократи и тяхната фондация “Фридрих Еберт”, вероятно щеше да остане по-близо до своите избиратели. Вместо това си сложи дясната табела на гърдите и при управлението на Костов реши форсирано да създаде синя едра буржоазия. Така СДС сам скъса със социалната си база и се отправи към небитието, тъй като червената буржоазия отказа да го припознае, тя си имаше свой проект.

Оттогава и до ден днешен отломките от синьото се цепят и обединяват, преименуват и преформатират, търсейки загубената идентичност. Списъкът на сините парчетии е доста дълъг.

Новата партия на Христо Иванов е просто поредната прозападна синя отломка, която едва ли има изгледи за някакъв самостоятелен политически успех.

Тя по-скоро изглежда като спасителната лодка на “Титаник”. Христо Иванов е бивш министър на ГЕРБ. Радан Кънев е от ДСБ, до вчера бе съюзник на ГЕРБ и претендираше за лидер на Реформаторския блок (РБ), а съвсем неотдавна обяви, че създава нова партия. Но тази не е същата. В рамките на месец-два го виждаме в три партии и две коалиции. Трайчо Трайков също възникна като министър от ГЕРБ, после се появи като кандидат за президент от РБ, предложен от Радан Кънев. Тук са и старите кадри от “Протестна мрежа”.

И какво искат всичките тези сърфисти?

“…Целта на тази политическа сила е да бъде мост, а не да отделя хора в нещо ново и отделно”, обясни основателят Христо Иванов по телевизията. С други думи, това е партия без някакъв специфичен избирател. Как тогава ще стигне до властта?

Целта ни е да изградим широк фронт от партии и от ляво, и от дясно – добавя Иванов. – Докато ние не освободим България от корупционния плен, нито една от другите политики не е възможна. Искаме да поставим този приоритет с взлом.”

Партия, създадена заради коалицията? Партия взломаджия? Това е много интересна симбиотична конфигурация, специално моделирана за държави като нашата. Проблемът е, че сме изостанал народ и не гласуваме правилно. Или демокрация, или западни ценности, двете заедно трудно се съчетават.

Трудно, но не е невъзможно. Решението е в двукомпонентна система – масова партия, която да печели избори, плюс бутикова партия, която да направи взлом в масовата партия и да й превземе кормилото. Така тя я пренасочва в правилното цивилизационно направление.

ГЕРБ е мулето, “Йес, България” – ездачът. Това е партия фондация, в която членуват хора от фондациите, доказали своите качества като репелент за избиратели. Но ако влязат в симбиотично единство с ГЕРБ, те могат да наложат своите опорни точки.

Честно казано, тъжно ми е за синия избирател, който се скита немил и недраг вече 15 години и никого не може да припознае за свой. Той е хем интелигентен, хем мотивиран, хем огорчен и отчаян от политиката. Неговата драма напомня драмата на червения ляв избирател, който се оказа в плен на една дясна партия с ляво название.

Референдумът на Слави Трифонов даде спасителен шанс на сините да намерят своите истински лидери и истинската си идентичност. Но уви, най-яростната съпротива срещу мажоритарния вот дойде именно от хората, които учредиха “Йес, България”.

Валери Найденов24часа

loading...

Последни от България

Честна ГЕРБерска

😀 Колаж: Национален Протест срещу безобразията в България Депутат от ГЕРБ изнудвал търговец
Отиди Горе