Parole, parole

в България


Чухте ли – синдикатите организирали Кръгла маса за бежанците? Да, правилно се смутихте, ние също в началото не повярвахме (на очите си): не за мигрантите, а точно – за бежанци

Няма значение, че в Източна Европа вече говорим на един глас за заплахата от икономически мигранти. Това е актуалното в момента. Опасенията ни от напиращите като скакалци мигранти – от далечен Пакистан и Бангладеш, та чак до цяла черна Африка. А не за бежанци, и още по-малко – не за сирийски такива. Каквито вече почти са екзотика.

В Западна Европа и главно в Берлин доскоро залитаха по термина бежанци. Но това все повече остава в минало време. Понеже напоследък канцлерът Ангела Меркел нещо май започна да дава заден ход. И да си признава грешките; притисната е до стената. И в международен план; и от вътрешните нейни опоненти. Скочили са срещу нейната погрешна политика и покана към неканените и нежелани пришълци. И няма да й простят. Отива си от голямата политика.

А тук у нас, синдикатите очевидно вдяват бавно. Едно време (при соца, де), имаше един готин лаф – загрява като албански реотан. Или другия подобен – хитрува като албанска подводница. Също е подходящо за случая. (Сегашна Албания е нещо друго; не правим паралел и внушения).

А знаете ли защо? Елементарно, Уотсън. Понеже от дълги години синдикатите просто са останали без работа. Да си спомняте някоя генерална стачка; национална такава; смислени браншови протести; регионални синдикални изяви – пак смислени и резултатни? Нещо запомнящо се, заслужаващо внимание и допринесло за вашия джоб, уважение, самоуважение и спокойствие?

Поправете ме, ако греша.

Ето и някои допълнителни жокера в подкрепа на тезата за нежната идилия на синдикатите с управляващите. Които и да се те. Там им е по-уютно и не е проветриво. Заключения пак от грандиозната кръгла маса за „бежанците“. Направо – умопомрачителни:

– изпълнителната власт „предприемала много мерки, а и те били факт“?! Това го бил казал някои си зам.-министър.;

– синдикатите подкрепяли цялото правителство и лично позицията на премиера Б.Б. При това – „естествено“. Идвало им някак си „отвътре“.;

– станали сме по- разпознаваеми и чути с целевата помощ на ЕС от 160 мл. евро. С която ни надуха главата. Да, точно така, тази помощ е именно целева – за изграждане на нови лагери за мигранти; да приемаме все повече и повече, даже тези които ще ни ги връщат от Западна Европа (може и без обратна разписка);

– в тази връзка „гениалното“ прозрение – час по-скоро да влезем в Шенген. Точно за да могат още по-желязно и неоспоримо да ни ги препращат от цяла континентална Европа. Даже и онези, пресекли Ламанша. Да си останат „вечно наши“;

– накрая – ето я и самооценката: заявяване на умерено задоволство от резултатите на въпросната кръгла маса. Типично – по килифарски, пардон – по синдикалному.

Толкова си могат.

А ние няма как да не си припомним една стара италианска песничка. От далечната 1972 година – „Parole, parole“.

На нас и нашенското блато по-подходяща е френската кавър версия на Далида и Ален Делон. И особено нейният видеоклип. Спомняте си – там двамата са полегнали в легло – тя пее нежно, а той и приглася с думи с дрезгавия си глас.

Нещо като полегналите наши синдикати с управляващите. Спят ли,нещо друго ли правят, вие се досетете. Думи, думи…

Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)

КРОСС

loading...

Последни от България

Отиди Горе