Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Панамската афера: нова стъпка към глобалния финансов концлагер

в Свят


Източник: Вестник строго секретно
Автор: Красимир Иванджийски

„Най-корумпираните страни в света са Нигерия и Афганистан“ – каза Дейвид Камерън на собственичката на Британските Вирджински острови Елизабет ІІ. Тя само се усмихна.

Наистина, това беше върхът на абсурда. Разследваният за данъчни измами премиер на Великобритания Камерън докладваше на собственичката на най-големите световни офшори Елизабет ІІ, че ще води борба с глобалната корупция, като зад ъгъла надничаше главатарят на българската мафия Борисов. Абсурд на абсурдите.

Но именно заради това беше измислена цялата афера с „Панамските книжа“. Това очаквахме.

При подобни афери в миналото през първия месец обикновено се вдигаше пушилката, от която в началото нищо не може да се разбере, изтървава се информация, която тръгва в различни посоки.

През втория месец започва да се оформя мащабът на измамите и нелегалните трансфери, които обикновено изненадват и „самите експерти“.

През третия месец на тази процедура се оформят и истинските цели на онези, които я пускат да обикаля по света.

Така е и с „панамския“ случай. Започна третият месец от финансовото земетресение, т.е. на най-голямото изтичане на секретни материали в историята – общо 11,5 милиона документи с данни за собствениците и крайните бенефициенти от офшорните компании.

Масивното изтичане стана от базираната в Панама юридическа фирма Mossack-Fonseka на 3 април, разпространени от някаква структура – International Consortium of investigative journalists /ICIJ/ – Международен консорциум на разследващите журналисти, съчинена от Сорос и немския вестник Suddeutsche Zeitung. С изтичането на свързани над 214 000 офшорни единици от 200 страни и територии.

Юридическата фирма Mossack-Fonseka е един от световните най-големи създатели на кухи фирми, които могат да бъдат използвани легално за укриване на нелегално натрупани богатства.

За периода от 1977 г. до декември 2015 г., т.е. от началото на дейността на тази фирма, създадена от ЦРУ и наркотрафика в Панама по времето на Мануел Нориега, Mossack-Fonseka е считана за един от петте най-големи продавачи на едро на офшорна секретност. Има над 500 служители и сътрудници в повече от 40 офшори по целия свят, в това число в Швейцария и в Китай. Постепенно започнаха да се очертават и поръчителите, и организаторите на тази операция – собствениците на парите, главните акционери на Федералната резервна система на САЩ, с водещи изпълнители американските спецслужби.

Изтеклите документи разкриват, че основните световни банки са двигателят на създаването на кухите фирми в Панама, Вирджинските острови и други офшори. Файловете съдържат почти 15 600 компании, които банките са създали за техните клиенти, в това число хиляди създадени от международните гиганти UBS и HSBC.

Така стигаме до най-важното. Панамската афера не е толкова заради богатите, които не си плащат данъците и укриват милиарди. Аферата е защото в цялата тази глобална структура от офшорни зони се укриват 21-32 трилиона долара. Става дума за координирана операция в глобален мащаб.

Ясно беше, че това не е по силата на един човек, а по силите на основни банки и основни глобални спецслужби, Държавния департамент на САЩ, Агенцията за международно развитие на САЩ, фонда на Сорос и др.

Основните цели на скандала бяха две:

  • опит за дискредитиране на едни или други политици в различни страни по света /в т.ч. Путин и Си Цзинпин/;
  • да се продължи започнатата преди няколко години чистка на различни „не наши“ офшори по света, за да бъдат принудени собствениците на офшорните сметки и фирми да се включат в един гигантски офшор под названието „Съединени американски щати“.

Ситуацията с банките на САЩ, върху които се държи цялата западна икономическа и финансова система, е трагична. През финансовата криза 2007-2008 г. в банковата система на САЩ, според различни оценки, бяха напомпани от 1 до 2 трилиона долара бюджетни държавни пари, т.е. държавата спасяваше банкстерите, а не хората. И въпреки това щедрото подпомагане на спаси гиганта Lehman.

Впрочем, в навечерието на кризата показателят за достатъчността на капитала в основните банки – Citi, Morgan и др., беше на равнището около 4 процента.

А как изглежда този показател след кризата? Като цяло в банковата система на САЩ този показател е около 5 процента, което се счита за минимално допустимо за банките, подлагани на тестиране, т. е. ситуацията с устойчивостта на американските банки е на ръба на катастрофата.

В Европа също се правят тестове, но тук изискванията са по-големи, отколкото в САЩ. Някои европейски банки, на фона на американските, изглеждат направо като отличници. Например при Deutsche Bank коефициентът на достатъчността на капитала е 34,8 процента.

Сега, когато пушилката от Панамската афера започна да се разсейва, се появиха контурите на още една глобална цел – борба с „мръсните“ пари, чиито основен източник са именно големите западни банки. Заради това споменатият Дейвид Камерън свика и глобален форум за „борба с корупцията“ и офшорите, т.е. за постигане на пълен контрол над офшорите и пренасочването им към най-големия нов офшор – САЩ, при ограничаване на наличното парично обращение, т.е. на парите в брой.

Тайната подготовка за тази операция започна миналата година на форума в Давос. В срещата са участвали представители на Европейската централна банка, Федералния резерв на САЩ, централните банки на Швейцария и Дания. Обсъждали са отмяната на наличните пари. Панамската афера е част от тази „борба“. Логиката на разсъжденията на борците с корупцията е такава: офшорните банкови сметки идват от основния инструмент на корупцията – наличните пари, влизащи направо в джоба на алчните и продажни чиновници. Заради това трябва да се ликвидира този инструмент, което се реши проблема и ще изчезне материалната основа за офшорните сметки, захранвани предимно със зелените хартийки, печатани от Федералната резервна система на САЩ. Така ще изчезне и основното доказателство за най-голямото финансово престъпление в историята на човечеството – глобализирането чрез фалшивата валута на САЩ.

Анализът на борбата с наличните пари показва, че тя е добре координирана. След финансовата криза от 2008 г. световната банкова система започна стремително да пада в отрицателна зона, т.е. редица централни банки въведоха отрицателни лихви по депозитите и по базовите активни операции. Операцията с отрицателните лихви се прехвърли и в търговските банки, чиито проценти по депозитните операции са плътно до нулата, а при някои вече влязоха и в отрицателната зона.

Банкерите са в паника, тъй като започна масово бягство на клиентите в налични пари. Това прави банките най-активни лобисти на забраната за използване на наличните пари. Забраната на наличните пари означава, че всички хора, въпреки тяхната воля, ще се окажат в глобалния електронен банков концлагер.

На последния форум в Давос беше говорено за необходимостта от преход към общество без налични пари, за да може в Европа да бъдат въведени още по-ниски отрицателни лихви по депозитите с цел компенсация на дългата стагнация.

Доводите на привържениците на 100-процентната безналичност са известни. На първо място е аргументът, че преходът към безналични пари ще позволи да бъдат излекувани много язви на съвременното общество – разпространението на наркотиците, тероризма, корупцията, организираната престъпност. Истина е, че използването на мръсни налични пари дава анонимност на престъпника. Върху наличните пари се гради сивата икономика, чиято същност е бягството от данъци. Разходите за пускане, обращение и унищожение на наличните пари са доста скъпи за обществото, не по-малко от 1 процент от брутния национален продукт. Действа и екологичният аспект при унищожение на хартиените пари. Последната група аргументи в полза на безналичните пари са изгодите, които получават гражданите – те нямат допир с купюрите, заразени с микроби, избягват риска да бъдат ограбени или да ги загубят, разчетите в магазините, транспорта и хотелите се нуждаят от по-малко време и т.н.

Правителствата на западните страни приемат вече закони, водещи към изтласкване на наличните пари от обращение. Преди всичко установяват лимити за обема на операциите с използване на наличност. Например в Испания и Франция такъв лимит беше установен на равнището 3000 евро, като във Франция ще бъде спуснат до 1000 евро. В Италия още отсега лимитът е 1000 евро. Във Франция за една седмица един човек може да похарчи само 3000 евро налични. Да се изтеглят от сметката без да бъдат контролирани могат само 10 000 евро, а да се обмени валута без документ за самоличност – в пределите на 1000 евро. Всички тези платежи се контролират строго от правителството.

Своят принос дават и банките. Някои, преди всичко в САЩ, обявяват, че прекратяват всички операции с налични пари. Други налагат високи комисионни за своите услуги, или на преводи на пари, ако клиентът ги плаща с налични. Така например през април голямата американска банка Chase ограничи използването на налични пари. На своите клиенти изпрати писма, в които се казва, че те не могат да използват налични пари за изплащане на кредити, ипотеки, автомобилни кредити, да внасят пари в инвестиционни фондове и т.н. Отгоре на всичко банката отказа да съхранява налични пари в депозитните сейфове. Значи, банката може да пази оръжие в тези сейфове, но пари не може.

В такава ситуация стимулите за хората да си държат парите в банките изчезват. Преходът към 100-процента безналичност ще обезпечи банкерите от бягството на клиентите, т.е. ще настъпи „банково закрепостяване“.

На второ място, безналичните пари са пари, които банкерите правят от въздуха. Във всички страни законно платежно средство са наличните пари, емитирани от централните банки. Клиентите носят законните налични пари на депозити, а банките срещу всеки такъв долар пускат във вида на кредити няколко безналични долари. Това мошеничество в особено крупни размери стана банкова норма още през ХІХ век. В литературата това се нарича „непълно обезпечаване на банковите задължения“. Колкото по-малък е делът на наличността в общия обем на паричната маса в страната, толкова по-голяма е възможността на местните банки да правят пари от въздуха и да мамят своите клиенти.

Този безналичен рай ще бъде електронен банков концлагер, тъй като в него банките ще контролират всеки човек чрез неговото финансово досие. При всяко отклонение от „генералната линия“ техните лични банкови сметки ще бъдат блокирани.

Системата от 100-процентна безналичност е банков концлагер, икономически тоталитаризъм, безналичен глобофашизъм.

Противниците на проекта за безналичния рай разбират, че той означава не само край на наличните пари, но и смърт на парите въобще. Отмяната на наличността ще позволи на банките да отидат в дълбок минус. Ще започне агонията на такива традиционни институционални инвеститори, като пенсионните и други социални фондове, застрахователните компании, които инвестират парите си в дългови книжа. Вместо приходи те ще носят загуби. Според прогнозите през близките 10-20 години пенсионните фондове ще се стопят и ще изчезнат въобще. Това ще бъде съвсем различен социален порядък – глобален финансов концлагер. Банките ще са надзирателите. Концлагер без надзиратели не може.

САЩ създават нов пазар за укриване на нелегални богатства и всички фирми и адвокати от Лондон и Швейцария сега помагат на богатите да изнесат своите пари от Бахамите, Панама, Вирджинските острови в Невада, Уайоминг, Южна Дакота. Именно това е и целта на упражнението.

Мръсните долари са приемани обратно в САЩ без да се задават въпроси и се укриват зад най-непроницаемата секретност, действаща на планетата.

И тук отново се появява Ротшилд. Кланът Ротшилд откри компания в Рено /Невада/. Тази компания сега пренася богатствата на клиентите от офшорите в създадения от Ротшилд тръст в Невада. В презентацията на новия данъчен рай на Ротшилд в Невада беше казано: „Това е най-големият безданъчен рай в света“. Става дума за привличане обратно на 30 трилиона долара мръсни пари, напечатани от Федералната резервна система на САЩ.

 Източник: Вестник строго секретно
Автор: Красимир Иванджийски

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе