Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

От Решението на съда: Реактори за АЕЦ „Белене“ не са произвеждани

в България


Продължаваме да четем Решението на арбитража срещу НЕК, заради спряния проект АЕЦ „Белене“.

И една от най-интересните части от него е тази, която съдържа финансовите искове (общо СЕДЕМ на брой) от страна на Атомстройекспорт към НЕК.

А най-интересният и важен от тях е Иск №3, който засяга така нареченото Оборудване с Дълъг Цикъл на Производство (ОДЦП), в което влизат и ядрените реактори и останалото реакторно оборудване.

(Цялото Решение вижте и си изтеглете от ТУК.)

Иск №3 е разположен в текста на Решението между страници от 32/412 до 34/412 и е разделено на две части . І-ва част (за ОДЦП в производство), с шест подточки (от a) до f)) и ІІ-ра част (за други изпълнявани работи), с три подточки.

Четем последната подточка (с)) от втората част на Иск №3, където пише буквално следното,

(за по-добър преглед и прочит кликнете с мишката върху снимката):

Има конкретно искане, за заплащане на разходи за съхранение и поддръжка, към конкретен производител – завода „Силови машини“. Тънкият момент! Заводът „Силови машини“ произвежда ТУРБИННО, а не РЕАКТОРНО оборудване. Понятно? Който не вЕрва може да провери от интернет сайта на завода ТУК.

Това откритие ме накара да се върна и още няколко пъти да препрочета буква по буква всички подточки от Иск №3. И ето какво открих в петата подточка (е)) на част І-ва от Иск №3:

И тук се искат компенсации за съхранение и поддръжка, без да се уточнява, кой и какво съхранява. Всичко е скрито под абревиатурата ОДЦП.

Реакторното оборудване, ако въобще някога е произвеждано тогава точно за АЕЦ „Белене“, е трябвало да се случи в „Ижорски заводи“. В решението на съда те не са споменати!!! И „Ижорски заводи“ и „Силови машини“ се намират в и околностите на град Санкт Петербург, т.е. много близо един до друг. Единият е изрично споменат, а другият НЕ. Но това не е всичко!

Вижте датата от втората снимка, от която трябва да започнат да се изплащат разходите за съхранение и поддръжка. И тази дата е 31-ви декември 2014-та г. И сега ще ви припомня едно съобщение на „ижорски заводи“, което вече няколко пъти съм ви показвал, но сега то изключително важно:

19 март 2012-та г. Ижорски заводи, Русия, съобщава:
Ижорские заводы завершили контрольную сборку корпуса реактора с внутрикорпусными устройствами для болгарской АЭС «Белене»

„В Ижорските заводи завърши събирането на корпуса на реактора с вътрешно-корпусните устройства, за българската АЕЦ „Белене““

Значи реактора за блок №1 на АЕЦ „Белене“ е напълно произведен още в началото на 2012-та г., а искането за компенсиране на разходите за съхранение и поддръжка стартират от края на 2014-та г. Къде е бил този реактор и съпътстващото го оборудване почти цели ДВЕ години?

Ако това нещо е било произведено и е стояло някъде на склад руснаците няма да пропуснат да ни вземат колкото се може повече пари, за неговото съхранение. Това си личи от жестокия характер на десетките искове, съдържащи се в подточките на основните СЕДЕМ Иска. Описанието на всички финансови претенции обхваща 1,5% от целия текст на Решението.

Както многократно съм ви показвал и разказвал тук (последно в „Росатом заличава следите на грабежа АЕЦ „Белене“„) руснаците имат какво да ни покажат и пробутат. НО това не означава, че то ще бъде желязото поръчано за АЕЦ „Белене“. Внимателното четене на Решението на арбитража за пореден път потвърждават този факт.

Продължавам да чета това увлекателно четиво. Междувременно следя и дали Трайчо Трайков и компания ще върнат парите, които прибраха, за да ни вкарат в това престъпление?

 котев(Инж. Георги Котев е завършил Московския енергетичен институт. Над 17 години работи тясно в областта на реакторната и ядрена физика в АЕЦ „Козлодуй”.   Работил е в университета на Пиза като ядрен експерт.)

loading...

Последни от България

Отиди Горе