Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Новият Световен Ред и Православието

в Свят


НОВИЯТ СВЕТОВЕН РЕД
И
ПРАВОСЛАВИЕТО
 
Марко Маркович
 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Наскоро щяхте да изнасяте лекция «Новият европейски ред и Православието», но в последния момент беше отменена. Вие почти половин век наблюдавате отблизо западния живот, следите печата, и в същото време никога не сте отрязвали корените, които Ви свързват с родната земя. Така, че отговаряте на всички съществени изисквания за обективността на оценките на днешните събития.

 

M.M.: Благодаря ви за възможността да говоря. Обикновено в свободна дискусия  проблемите намират най-ясен израз. Но в началото бих искал да разширя тази тема. И в пространството, и във времето Европа не е отделена от другия свят, тя е политически „вградена“ в неговите реалности. Ето защо би бил по-точен изразът: „Новият световен ред и Православието“.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Какво е новото в този световен ред?

 

M.M.: Две събития разклатиха основите на досега съществуващия ред – нарушаването на равновесието в света и изопачаването на демокрацията.
След падането на Берлинската стена и гибелта на комунизма Русия се оказа неспособна да замени Съветския съюз. Под развалините на Съюза, върху неговото геополитическо пространство, зее огромна празнота. И докато Руското царство не възкръсне, в света ще царуват американският деспотизъм и хаос. Президентът на САЩ, с подкрепата на услужливи международни организации, още  отсега се държи като господар на света – по-лошо, отколкото някога турският султан. Но той не може реално да господства над света, докато Русия, като притежателка на ядрени оръжия, не бъде напълно унищожена.

Обаче има нещо, което е още по-важно:  той никога няма да стане господар на света, а може да бъде само марионетка в ръцете на онези, които ни тласкат към световна катастрофа. Затова сега за политиците на Запада най-важното е да се разшири руската пропаст, а народите в онова пространство или да се самоизтребят, или да бъдат унищожени. Югославия е само първата стъпка в този процес.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Вие вече очертахте тази западна стратегият в публикациите си „Половин век сръбска Голгота“ („Лазарица“, бр. 136) и в обръщението си „За съюз на православните народи“.

 

M. M.: Това което ме изненада особено, докато правех анализ, е моралното разложение на демокрацията. Вижте какво се случва пред очите ни: въпреки публично декларираното международно право републиките в Югославия, създадени от комуниста Тито, без никакви преговори са признати за суверенни държави. В името на правото на нациите на самоопределение Западът признава национален суверенитет на бошняците, които дори не са нация – обаче не позволява на босненските сърби и хървати да се присъединят към техните републики. Създава се Велика Хърватия, на която й бива позволено да вземе под своя зависимост 800 000 сърби, а вината за конфликта бива прехвърлена върху сръбския идеал за „Велика Сърбия“. Западът не позволява на хората да напускат Сараево, за да може после да се говори за техните страдания и сърбите да бъдат заплашвани с унищожение – докато в същото време Сърбия бива задушавана с все по-жестоки санкции. Хората на Запад биват дресирани срещу сърбите, както се дресират животни в цирка. Американската агенция “Rader Fin Global Public Afears“ разгръща кампании срещу сърбите във връзка с измислиците за концлагери, етнически прочиствания, изнасилвания на босненски жени [1] – а в същото време систематично се игнорират жалбите и меморандумите на  Сръбската православна църква за геноцида срещу сърбите. [2] Никога в историята друг народ не е бил оклеветен, унизен и опозорен повече от сърбите. През цялото това време бях във Франция, уж като „свободен гражданин на демократична страна» – но не ми разрешаваха да се изкажа нито в печата, нито по телевизията; а в същото време никнеха като гъби всякакви псевдоисторици и „експерти“, които непременно обвиняваха Сърбия и сърбите.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Това ли е демокрацията, с която те искат да заменят комунизма?

 

M.M.: Аз не знам откъде имат  тази наглост да дават на другите уроци по демокрация. Според моето скромно мнение действията на Организацията на обединените нации и Европейската общност разкриха преди всичко факта, че западните политици сами не вярват в своите демократични идеи. Под прикритието на демократичните принципи те на всяка крачка безсрамно нарушават същите тези принципи. В това отношение са по-лоши от Хитлер и Сталин. Защото, ако Хитлер и Сталин вършеха докрай своите престъпления с милиони жертви, те го правеха, понеже сляпо вярваха в чудовищните си идеологии.

Но понеже демократичните политици непрекъснато и с най-голям цинизъм действат именно против демократичната идеология, това означава, че са обикновени лицемери, които не вярват в нея.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Щях да се радвам да грешите. Но ако вашата критика спрямо западните политици е справедлива, как може да се обясни факта, че и нито един юрист на Запад не се изправи в защита на демократичните принципи и не осъди онези, които ги нарушават? С една дума, как стана така, че Сърбия не намери за себе си на Запад нито един авторитетен и красноречив адвокат?

 

M. M.: И аз дълго време се измъчвах от този въпрос. Нима известните правоведи така се страхуваха за своята кариера, че сред тях нямаше никой, който да защити демокрацията? Не да защити сърбите, а именно демокрацията и демократичните принципи.

За щастие, изключения все пак имаше, но просто техните заявления не се публикуваха от никоя медия. Наскоро узнах, че през юни 1993 г. професор Морис Диверже [3], един от най-сериозните френски адвокати, официално осъди политиката на Запада спрямо сърбите и от правна гледна точка потвърди позицията на Сърбия: „В политически план бе съществена грешка да се ускорява разпадането на блока на южните славяни, които повече повече от век опитват да се обединят. А в юридически план е налице незачитане на международното право, независимо, че е извършено под егидата на конституционните съдилища на Франция, Италия и Германия… Въпросът можеше да бъде решен чрез компромис, ако Европейската общност не беше разпространила противоправно принципа на неприкосновеност на международните граници върху вътрешните граници на една федеративна държава».

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Доколкото помня, Вие неведнъж в горепосочените текстове подчертавате, че повечето самозвани западни  експерти по въпросите на Балканите са обикновени невежи. Мислите ли, че именно с това в голяма степен  може да бъдат обяснени и грешките на западните политици, които вземаха съдбоносни решения за балканските народи, без да знаят тяхната история, а понякога дори и мястото им върху глобуса?

 

M. M.: В тази връзка чуйте следния текст за бошняците в титовска Югославия:
„Още преди десет години атеистичната комунистическа държава измисли националност само въз основа на религия. Жителите на Херцег-Босна получиха възможност по желание да се самоопределят като „мюсюлманска националност.“ Целта на това решение беше, от една страна, да намали общия брой на хърватите (католици) и сърбите (православни), а от друга – да поласкае религиозните чувства на мюсюлманите; от трите религии ислямът несъмнено е най-покорната… Независимо дали ни харесва или не, ислямската общност си намира мъчително мястото в християнска Европа. Тази общност мечтае за единен световен халифат“.
Кой е написал това? Аз ли? Не. „Сръбската пропаганда“, както казват сега в западната преса? Още по-малко.
Цитираният текст е от перото на известния парижки журналист Анри Феске и е публикуван под заглавие «Религиите в Югославия – как атеистичната държава измисля мюсюлманска националност» в парижкия вестник „Le Mond“ на 19 февруари 1980 г.“

Но ако заблудените обикновени хора на Запад действително нямат представа какво всъщност се случва и се подчиняват като стадо овце на своите лидери, то техните „нервни центрове“ – държавните ръководства и разузнавателните служби, отдавна и твърде добре познават нашата ситуация.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Дали на този фон Православието има някакви перспективи в новия световен ред. Впрочем, съдейки по казаното от Вас досега, Сърбия във всички случаи е пред заключена врата: за нея няма място в този «ред». Но не е ясно защо. Вярвате ли, че срещу сърбите има някаква световна конспирация? Защо? Как въобще можем да си го представим?

 

M. M.: Ако смятаме, че всички народи по света са се обединили, за да унищожат сърбите, това са глупости.

Но ако си представим Сърбия като първата пешка, която е осъдена да бъде пожертвана в световната шахматна партия, това е абсолютна реалност. Трябва само да вникнем в мислите и намеренията на враговете си.

 

 ХИЛЕНДАРЕЦ: Ами ако сбъркаме при това вникване?

 

M. M.: За да не допуснем грешка, трябва да познаваме всички предишни шахматни партии на нашия противник. С други думи, да се върнем към извориете на днешната световна политика.
Вие, например, сте чували за Тристранната (Трилатералната) комисия, наречена така, защото нейната мощ се опира върху лица, които заемат ключови позиции на три континента: Америка, Европа и Япония. [4].
Корените на тази Комисия откриваме в организацията „Кръгла маса“, която на времето си е имала влияние върху американския президент Уудроу Уилсън. По време на Първата световна война „Кръгла маса“ се развива в две организации – «Кралски институт за международни отношения» във Великобритания и «Съвет по международните отношения» или «К. F. R.» в Съединените щати. Щабът на Съвета е в Ню Йорк, на ъгъла на Парк авеню и 68-ма улица. През седемдесетте години на 20-ти век Дейвид Рокфелер, председателят на Съвета по международните отношения и директор на „Чейз Манхатън банк“ стига до извода, че влиянието на тази организация трябва да бъде разпространено върху три континента, като й се придаде планетарен мащаб.
Така Тристранната комисия е официално създадена през 1973 г. в Токио. Трябва да се подчертае, че това не е някаква тайна организация. Тя има няколкостотин членове, които непременно са влиятелни хора от финансовата и политическата сфера, и техните имена са добре известни. Достатъчно е да споменем Кисинджър, Аниели и Ротшилд.
По повод на среща на Тристранната комисия в Рим папа Йоан Павел II й дава аудиенция във Ватикана и казва:
„Вашите огромни богатства от знания в областта на политиката, икономиката и финансите ви правят значителна сила“ [5].
А един френски журналист тогава написа, без изобщо да се смути:

„Тяхното влияние и решенията им решават съдбата на повече от един милиард души“.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Все още не е ясно какви преки или непреки връзки съществуват между Трилатералната комисия и политиката на Запада спрямо сърбите и Югославия.

 

M. M.: Тези връзки съществуват, и те са най-различни. Преди всичко, не е случайно, че почти всички главни западни участници в югославската трагедия са членове на Тристранната комисия: като се започне с президента Джордж Буш (старши – б. бълг. пр.), който хвърли първата искра в балканския барутен погреб, застъпвайки се за албанците в Косово, мине се през лорд Карингтън и се стигне до Сайръс Ванс и Уорън Кристофър…

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: … което все още не е убедително доказателство.

Ако в едно общество се съберат експерти по въпроси на външната политика, съвсем нормално е впоследствие да видим мнозина от тях на различни отговорни постове. Но това не обяснява защо провеждат именно дадена политика, а не някаква друга, и не доказва, че политиката на Тристранната комисия е насочена срещу сърбите и Югославия.

 

 
M. M.: Прав сте. Затова и в началото акцентирах: „не е случайно“, че именно членовете на Тристранната комисия вземат решения за нашата съдба. С други думи, тази комисия има идеологически постановки – или, по-точно казано, политически, защото тя на теория е срещу всички идеологии; които постановки може да бъдат разглеждани като показателни за дипломатическата дейност на членовете й.
В тази връзка си струва да се вгледаме в личността на Збигнев Бжежински, който е първият мислител, ако не и „идеолог“ на тази организация.
През 1961 г. Бжежински става директор на Института по проблемите на комунизма, финансиран от фондация „Рокфелер“.
Дейвид Рокфелер го въвежда в Тристранната комисия.

От основаването на комисията до 1976 г. Бжежински е не само неин директор, но и теоретик. В това си качество той привлича в нея бъдещия президент на САЩ Джими Картър – който пък от благодарност го назначава през 1977 г. за председател на Съвета за национална сигурност.

 

 ХИЛЕНДАРЕЦ: И какво иска Бжежински?

 

M. M.: Той действа в много посоки, но нас най-много ни интересуват три от тях:
– срещу всички национализми;
– срещу Русия;
– срещу всякакви европейски и японски стремежи за независимост от Съединените щати.
Традиционната полска омраза към Русия го кара дори да оправдае комунизма:
„Историческата роля на сталинския комунизъм може би беше да ограничи националното пробуждане на руския народ.“
А един френски журналист направи следния извод от тези му думи:
 „Без Сталин царска Русия щяла да стане «съвременна шовинистична диктатура», значително по-опасна от Съветския съюз.“
Със Съветския съюз, като по-малкото зло, Западът можеше да дискутира, тъй като комунизмът сдържаше руския империализъм – но към национална Русия не трябва да има милост. Както виждате, цялата политическа съвременност се съдържа още тук като в зародиш [8].
Примерът с Бжежински е важен, защото показва, поне отчасти, целите на стратегията, която се използва срещу нас.
Да обърнем внимание на случая с Китай. Американците дълги години все се надяваха, че един прекрасен ден Китай ще започне война срещу Съветския съюз. Ето защо през май 1981 г. Тристранната комисия проведе своя среща в центъра на Пекин, в Народния дворец на площад Тянанмън, и беше приветствана от  Дън Сяо-пин.
Но щом между Китай и Съветския съюз започнаха преговори, тогава по време на посещението на Горбачов на същия площад Тянанмън в Пекин започнаха „спонтанни протести».
Просто Китай не оправда възложените му от Запада надежди за война с Русия – затова и всички западни медии се нахвърлиха срещу «комунистическия терор против студентите и невинното население».
Или да вземем Русия.

Докато Горбачов беше на власт, неговото намерение «постепенно да разчисти комунизма» беше нежелателно, защото тогава границите на Съветския съюз щяха да останат непокътнати. Това стана причина за западната кампания срещу обществото „Память“ и „руския антисемитизъм.“ Обаче, когато Елцин дойде на власт, Съветският съюз се разпадна, прибалтийските републики го напуснаха, Украйна се отдели от Русия, съдбата на Черноморския флот стана неясна – и кампанията срещу „руския антисемитизъм“ се оказа излишна и ненужна.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Страхувам се, че се отклонихме от основната ни тема и забравихме Православието. А всъщност, ако има въобще някакви перспективи за нормализиране на международните отношения в Европа, това може да бъде постигнато само чрез религията, с помощта на Православната църква, на другите християнски църкви.

 

M. M.: Не се притеснявайте, не сме се отклонили от пътя – продължаваме въз основа на фактите и вървим право към целта. Напълно съгласен с вас, че спасението може да дойде при нас само чрез религията – ако Православните църкви и народи успеят навреме да постигнат съгласие. По принцип, не бива да  се очаква искрена и сигурна помощ от Запада. Що се отнася до християнските църкви, имам впечатлението, че икуменизмът изживява своя крах. Въпреки документираните доказателства на Сръбската православна църква за истината относно събитията в Югославия, нито една неправославна църква не застана официално, открито в защита на мъченическия сръбски народ.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Искате да кажете, че се потвърждава мисълта на отец Юстин Попович: «Всички тези псевдоцъркви са само ерес върху ерес“?

 

M. M.: Щом споменахте отец Юстин, не забравяйте какво каза той за католическата църква:

„Изпъдиха Христос на небето, а на Негово място поставиха «наместник» – папата. Замениха Богочовека с човек, а любовта – със «систематично премахване, унищожаване на всички, които не се покланят на папата, дори използваха насилие за преминаване към католицизма и изгаряне на грешниците в прослава на кроткия и благ Господ Иисус „[10].

 

 ХИЛЕНДАРЕЦ: Независимо от това, отец Юстин не е против истинския икуменизъм и примирението между християните – но при условие да се отиде до Светата чаша чрез покаяние. „Без покаяние и без влизане в истинската църква на Христос, – казва той – е неестествено и безсмислено да се говори за някакъв «съюз на църквите, за диалог на любовта, за „интеркомунио». Той виждаше лекарството от «всегреха» на папизма именно в покаянието пред Богочовека.

 

M. M.:  Мисля, че тук засегнахме същината на проблема. Бедата е там, че червеят отдавна е влязъл в ябълката. Убийствената омраза към не-католиците се появява още у Тома Аквински. Ето какво пише той във фундаменталния си труд: «Сума на теологията» (втори том на втората част, глава „Вярата“, въпрос №11):
„Що се отнася до еретиците, ние трябва да имаме предвид две неща, едно от които засяга тях, а другото – Църквата. От тяхна страна има грях. Заради който те заслужават не само да бъдат отделени от Църквата чрез отлъчване, но и да бъдат премахнати от живота чрез смърт. И наистина, изопачаването на вярата, която е основата на душевния живот, е много по-лошо от фалшифицирането на пари, които се използват в ежедневието. Така че, ако фалшификаторите на пари непременно се осъждат на смърт от земните владетели според справедливия закон, то еретиците, щом бъде доказана ереста им, може не само да бъдат отлъчени, но и напълно справедливо екзекутирани. От страна на Църквата пък, напротив, се дава милосърдие чрез обръщение на заблудените. Затова тя осъжда не веднага, а след “първо и второ предупреждение „, както Апостолът ни учи. Но, ако и след това еретикът упорства, Църквата, щом няма повече надежда той да се покае, спомага за спасението на другите, като го отделя от себе си чрез отлъчване и допълнително го предава на мирски съд, за го отстрани от света чрез смърт.“

За не изпадне съвременният читател в изкушение пред този текст, редакторът на френското издание от 1985 г. поставя бележка: „Ние днес не можем да осъждаме един манталитет, чиито елементи на разсъждение не притежаваме».

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: И този редактор си вярва, че с подобна бележка католиците измиват ръцете си?

 

M.S.M.: Не, той си вярва, че по този начин ще измами съвременния читател. Всъщност, като образован богослов, би трябвало да знае, че принципът на Тома Аквински е надживял времето си и през 1910 г. отец Леписие, бъдещ кардинал, в статията си „За стабилността и прогреса на догмата“ – която получава одобрението на папа Пий X, но пък скандализира един известен масон, пише:

„Ако еретици, които по своя воля са станали еретици, открито проповядват ерес и със своя пример и пагубните си разсъждения подбуждат другите да приемат същите заблуди, никой не може да се съмнява, че те заслужават не само да бъдат отлъчени от Църквата – но и да бъдат зачеркнати чрез смърт от списъка на живите“.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Всеки езуит ще ви каже, че католическата църква различава еретици от схизматици-разколници и, че православните, според католическите разбирания, се отнасят към вторите.

 

M. M.: Аз пък ще отговоря на езуита, че католиците са убивали православни християни навсякъде, където са идвали на власт, без значение дали са ги наричали «еретици» или «схизматици». Ще му напомня за превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г., когато предават града на насилие, грабежи и пожари. Ще му напомня за полското нашествие в Русия в началото на XVII век, което по зверствата, извършени срещу руския народ, може да се сравни само с геноцида на католическите усташи-хървати срещу сърбите. (13) Ще добавя, че в края на същия ХVII-ти век, когато Людовик  XIV мечтаел за възможността да освободи Константинопол, дипломатът Ла Кроа му предлага да обърне всички православни в католицизма; а францисканецът Мишел Февр, покатоличил преди това Антиохийския патриарх, го съветва да избие всички схизматици, които не желаят да приемат католическата вяра.  Ще му припомня  слабо известни сведения за ужасния терор срещу православните сърби в Австро-Унгарската империя, когато езуитът Габриел Хевенеши съветва император Йосиф I да убие сръбския епископ Исая Джакович – който година по-късно мистериозно и «скоропостижно» умира във Виена. Ще му съобщя и, че руските емигранти пре 1993 г. преиздадоха книгата на Попов-Гриненко „Преследването на Православната църква и руснаците в Полша през ХХ век“, чието първо издание излиза в Белград през 1937 г.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: И ще го притиснете до стената. Защото католическата църква не може да се разграничи от всичко това и да осъди споменатите ужаси като престъпления на отделни лица, щом се оказва, че в тези си действия те са следвали нейните указания. Затова е необходимо католическата църква, преди всякакви дискусии за непогрешимостта на папата, да се покае за всички грехове на католиците в миналото и в същото време да се отрече от престъпните си постановки. Тъй като това е единственият път към сближението на християните, а отец Юстин ни сочи, че само покаянието е пътят, водещ към истинския икуменизъм – то ние не можем да очакваме спасението от тази страна, поне в близко бъдеще.

 

M. M.: Това е заключението на всеки обективен наблюдател. Как папата може да осъди престъпленията на усташите, щом знае, че са одобрени от Тома Аквински и кардинал Леписие? Признавам, че и аз известно време се заблуждавах как „първият славянски папа“ ще помогне за постигането на мир в Югославия. Достатъчно беше от амвона да осъди усташкия геноцид  и всички онези, които са били компрометирани от политиката на Ватикана по време на Втората световна война. Вместо това, той открито взе страната на Туджман и използва всяка възможност да иска от западните държавни дейци – от Клинтън до Баладур [16], намеса срещу сърбите и Сърбия. След Збигнев Бжежински и папа Войтила се намери още един, трети поляк – Мазовецки, със зли помисли срещу нас. Той не се поколеба за всички беди в Босна и Хърватия да обвини сърбите. Следващия път, когато тези „славянски братя“ пак започнат да ни учат на морал, трябва да поискаме от тях отчет за жестокостите, които са вършили техните сънародници, и да ни кажат колко всъщност православни са останали в Полша.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Нека опитаме да обобщим. Ако се съди от това, което изложихте, в новия световен ред няма място нито за сърбите, нито за Православието. Въпреки, че не всичко може да се сведе до заговор на Германия и Ватикана срещу сърбите, Вие все пак сте склонен да мислите, че между най-влиятелните политици на Запада от една страна – независимо дали са членове на Тристранната комисия или не, и папата – от друга страна, има съгласие, а може би и общо желание да отклонят православните народи от техния  исторически път.

 

M. M.: За съжаление, това не е всичко. Такава гледна точка би била твърде опростена. Досега разгледахме само едната страна на монетата. Нека се върнем към първия посочен от нас поляк, Бжежински.
Неговият план е много по-сложен. Аз виждам там 3 цели. Бжежински не би се задоволил да унищожи само Русия. Но, както и цялата Тристранна комисия, той иска да постави Европа, Япония и целия останал свят в зависимост от Америка. А за тази цел е необходимо светът да бъде дестабилизиран.
Каква ще бъде политиката по отношение на Япония, какво общо бъдеше виждат за себе си американските и японските представители в Тристранната комисия – това не зная.
Но за Европа вече има решение, и то е: ислямизация, панислямизъм.
На пръв поглед на Вас това ви изглежда невероятно, дори налудничаво. И все пак иранският панислямизъм е най-гениалното изобретение на Тристранната комисия.
Кой въведе Джими Картър в Тристранната комисия и «скрои»  от него «по съответна мярка» бъдещия президент на САЩ?
Збигнев Бжежински.
А  кой изостави шаха на Иран и позволи на аятолах Хомейни да дойде на власт?
Джими Картър.
В онзи момент Хомейни беше полезен за Запада, понеже започна дългогодишната война с Ирак – а шахът Реза Пахлави не искаше да води война. Но това е незначителна услуга в сравнение с онова, което иранският панислямизъм може да стори за в бъдеще.
Все едно на политическата сцена да се появи октопод с много пипала.

Първо: той,  в съответствие с принципа на Тристранната комисия, е противник на националните държави. Панислямизмът е противник преди всичко на мюсюлманските национални държави. Погледнете Египет, който в резултат на панислямския терор е лишени от туризъм и в икономическо отношение почти умира. Или Алжир, хвърлен в гражданска война, от която трудно ще излезе. След това – съседните азиатски страни, особено мюсюлманските републики от бившия Съветски съюз, които могат лесно да се заразят и бъдат вкарани в конфликт с руснаците. И накрая, идва ред на Европа.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Мога да приема Вашата логика, що се касае до Азия и Африка, но по отношение на Европа, където ислямът не притежава значителни територии…

 

M. M.: Може би именно в Европа ни чакат най-големите изненади. Преди няколко години френската журналистка Кристин Окрент, съпруга на министъра Кушнер, който води упорита антисръбска пропаганда, интервюира Александър де Маранш, бивш шеф (1970-1981) на френската тайна служба SDEСE. Въз основа на разговори с него тя публикува книгата „В тайната на принцовете“ [17]. Там, на страница 269-та, де Маранш изразява загрижеността си за Израел във връзка с високата раждаемост на мюсюлманите.
Междувременно, няколко страници по-нататък – на 372-373-та, той казва, че е участвал в преговори между мароканския султан и краля на Испания за изграждането на тунел под Гибралтарския проток, свързващ Европа и Африка, с цел да бъде улеснена масовото преселение на мюсюлманите в Европа. Очевидно е, че такова нашествие на исляма със сигурност ще наруши баланса сред европейските народи. Колкото по-голяма е мюсюлманската имиграция, толкова по-силен ще е отпорът на европейското население – а паралелно звучат все повече обвинения, че сред коренните европейски народи се били засилвали расизмът и нацизмът. Днес дори и без тунела под Гибралтар Германия и Франция не могат да излязат от този порочен кръг.
И тук се появява логичен въпрос: кой може да даде разрешение на Маранш да се включва в такива убийствени за Европа проекти? При цялата висота на положението си той не би посмял да поеме такава отговорност сам, без пълномощия от президента на Франция или поне от министър-председателя.
Отговорът, без съмнение, ще бъде улеснен от обстоятелството, че по онова време, т.е. от 1974 г. до 1981 г., президент на Франция беше Валери Жискар д’Естен – един от европейските членове на Тристранната комисия и съмишленик на Бжежински за необходимостта от укрепване на връзките между Севера и Юга.
Именно затова Франция предостави убежище на аятолах Хомейни, преди той да вземе властта в Иран.
Но, разбира се, теориите на Бжежински  за връзките Север – Юг въобще не задължават по никакъв начин САЩ да разтворят широко вратите си за бежанци и безработни хора от Южна Америка.

Обаче в Европа, под прикритието на тази теория, на Тристранната комисия й беше нужно колкото може по-скоро да започне мюсюлманското нашествие – а панислямизмът ще дойде по-късно. Вече има ислямисти в почти всички западни страни. А с признаването на суверенитета на босненската държава имаме и първият ислямистки преден пост в Европа. Д-р Кушнер и Бернар Анри-Леви значително допринесоха президентът на Френската република да приеме Алия Изетбегович като някакъв авторитетен държавен глава.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Във връзка с Изетбегович аз не разбирам позицията на Турция нито по отношение на Босна, нито в международен аспект. Турция помага на Изетбегович, готова е да му изпрати армия и авиация. Междувременно, Изетбегович е ислямист, а Турция  – национална държава, за която панислямизмът, както сам казахте, представлява заплаха. Няма ли противоречие тук?

 

M. M.: Разбира се, има. Но всички са заинтересовани това противоречие да бъде мълчаливо прието. Докато Западът се опитва да спечели доверието на Турция, тя ще има многопланова заинтересованост да подкрепя Изетбегович, албанците в Сърбия и мюсюлманите в бившия Съветски съюз – от една страна така временно премахва заплахата от панслямизма, а от друга страна – засилва своето влияние на Балканите, Черно море и Кавказ. А фактът, че Западът държи Турция в резерв като ценен съюзник, може да се види и от факта, че тя засили преследването на кюрдите, за чиято съдба в Ирак Западът дълги години се «притесняваше». Ако по някакво чудо Западът подобри отношенията си с  Русия, той ще зареже Турция още на другия ден.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Ако приемем, че вашата теория е поне частично вярна, се оказва, че православните народи са осъдени на смърт, а пък неправославните водят самоубийствена политика. Всички, с изключение на САЩ.

 

M. M.: Аз нямам никаква „теория“, и това, което излагам, се придържа само към фактите. Ако Западът продължи и занапред да се намесва активно в балканските и руските конфликти, за всеки разумен човек ще стане ясно, че сме навлезли в Трета световна война. И точно, защото аз нямам своя „теория“, не съм пророк и не зная кой е реалният «господар на света», не мога и да ви кажа дали Америка се самоубива или единствено тя ще бъде пощадена.

Но, като се има предвид, че Съединените американски щати се намират върху минно поле, където към негърския проблем се добавя имиграцията от Централна Америка и опасността от ислямизма – която опасност се демонстрира и от последните инциденти в Лос Анджелис и Ню Йорк(през 1993 г. беше направен първият опит от ислямски терористи да взривят двете кули на Световния търговски център – б. бълг. пр.), аз не вярвам щатският «земен рай» да трае вечно.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Значи, няма изход?  Откъдето и да се погледне, описаният от Вас план е сякаш вдъхновен от сатанински сили. Като че ли присъстваме на реализацията на думите на отец Юстин Попович, че „двадесети век означава съюз с дявола.“

 

M.M.: Съгласен съм с вас. Но колко хора в света са наясно с това?

Нека в заключение се обърнем към Гьоте, за да не помислят германците, че нашият разговор е специално насочен срещу тях. От време на време прелиствам „Фауст“ и се удивлявам на мефистофелските размисли на автора: „В продължение на векове лъжата се разпространява вместо истината… Човек, като чуе някакви думи, е готов да им вярва, защото смята, че непременно трябва да съдържат някаква истина… Горките хора не виждат дявола, дори когато той ги хване за гушата“.

 

ХИЛЕНДАРЕЦ: Нека в тази връзка да се утешим с думите на отец Юстин, който ни припомня мисълта на свети Макарий Египетски: „Където е Светият Дух, натам тръгват, като сенки, преследването и борбата… Истината винаги е преследвана“ (Проповеди, ХV, 11-12).

 

Превод от  руски: Любомир Чолаков

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе