Ноевият ковчег е открит, но все още фактите се дискредитират

в Конспирации
Петър П.Симеонов

Скоро гледах един документален филм за Ноевия ковчег. Останах дълбоко възмутен, как лесно авторите на филма омаловажават факти. Ето защо се хванах днес да напиша тази статия. Всъщност те представиха само доказателствата, които бяха удобни за тяхната теза към отричане на откритието. Това за мен е престъпление. Не само срещу паметта на човечеството, но и към умишлено фалшифициране на историята му през вековете. Това е все едно в съда да имате неопровержими доказателства за извършено убийство, а двама адвокати с тлъсти хонорари, да скрият част от тях, за да оправдаят убийството. Аз често съм изумен от нашата липса на обективни знания за историята. Обикновените хора са гладни за тази информация, но организациите, отговорни за разпространението на тези факти, като че ли умишлено ни държат на тъмно, защото без информация, човек, каквото и образование да има, остава невеж. Това е особено вярно, когато става въпрос за нашата древна човешка история. В тази статия аз няма да ви държа на тъмно, а ще ви представя фактите, такива каквито са. Особено, когато става въпрос за един от най-известните библейски митове. Корабът на Ной.

През 1959 г. капитана от турската армия Илхан Дурупинар (Llhan Durupinar) открива област с необичайна форма, докато разглежда въздушни фотографии на страната му. Гладката форма, по-голяма от футболно игрище, се откроявала ясно от грубия и скалист терен на надморска височина от 6300 фута (1920.24 метра) в близост до турската граница с Иран. Кап. Дурупинар е бил запознат с библейската легенда за ковчега и неговата асоциация с планината Арарат в Турция, но в началото той не решил да не прави никакви прибързани заключения. Районът е много отдалечен, но е и бил обитаван от общности в малки села. Няма предишни доклади за подобен странен обект. Така той изпраща фотографският негатив на известния експерт по въздушна фотография, д-р Бранденбургер (Brandenburger), в Държавния университет в Охайо. Бранденбургер всъщност е отговорен за откриването на Кубински военни бази по време на ерата на Кенеди от разузнавателни снимки, и след внимателно изучаване на негативите и снимката, той заключава: „Нямам съмнения, че този обект е кораб. В цялата си кариера, никога не съм виждал, подобен обект и то на стерео снимка.“

През 1960 г. снимката [вляво] е публикувана в списание LIFE под заглавието „Ноевия ковчег?“. През същата година група американски учени придружени от кап. Дурупинар, посетили въпросното място за един ден и половина. Те очаквали да намерят артефакти на повърхността или нещо, което би било безспорно, за да свърже образуванието с някакъв вид кораб. Те направили някои разкопки в района, но не намерили нищо убедително и веднага обявили пред света, който напрегнато очаквал „компетентното“ им мнение, че това е просто едно природно образувание. Повечето от световните медии се извърнали от находката и тя се превръща в забравена история. Сега, тук възниква логичния въпрос. Как е възможно няколко наричащи себе си „учени“, за един ден и половина да стигнат до подобна констатация?

През 1977 г. Рон Уайът посетил мястото. След получаване на официално разрешение, Рон и екипът му, провели по-задълбочено проучване за период, забележете, от няколко години. Те използвали технологии за откриване на метал, подповърхностно радарни сканирания, и химичен анализ – истинска наука – и техните констатации били потресаващи. Доказателствата били неоспорими. Това е ковчегът на Ной.

В първата част на изследването им, приоритет било, да се проучи обекта и да се вземат, чрез подробни измервания, размерите на обекта. Формата прилича на корпус на кораб. Това е очевадно. Единият край , както бихте очаквали е остър, като от носа на кораб, а противоположният е тъп като кърма. Разстоянието от носа до кърмата е 515 фута, или точно 300 египетски лакти. Средната ширина е 50 лакътя. Това са и точните размери на кораба на Ной, споменати в Библията.

На десния борд (вдясно) близо до кърмата има четири вертикални издатини, стърчащи от калта [B], на равни интервали, които би трябвало да бъдат „ребра“ на корпуса [виж по-долу]. Срещу тях, на левия борд, едно-единствено ребро [A] се подава от калта. При внимателно разглеждане, можете да видите извитата форма много ясно, а заедно с нея и повече ребра, все още до голяма степен погребани в калта.

Не забравяйте, че този обект, ако е ковчегът, е изключително стар. Дървесината е вкаменена. Органичната материя е била заменена с минерали от земята. Само формите и следите от първоначалното местонахождение на дървената конструкция, остават. Може би това е причината на експедицията през 1960 г. да бъде разочарована. Те очаквали намиране и извличане на патронници от дърво, отдавна ерозирали.

От близо са очевидни огромни вертикални нарези, на еднакво разстояние едни от други в поток от кална засъхнала маса. Очевидно е, че обектът се е плъзнал надолу повече от една миля от първоначалното си местоположение. Геолозите смятат, че първоначално е бил над 1000 фута по-високо в планината и обвит в черупка от закалена кал. Те смятат, че едно земетресение през 1948 г. напукало черупката кал и така се разкрила и самата структурата. Това се потвърждава и от историите на местните селяни, които разказват за „внезапната поява“ на тази структура по онова време.

В Библията, Ковчега на Ной се описва с най-много шест нива. Предполагаемата форма на Ковчега изглежда в съответствие с издутината [C] в средата на обекта. В действителност, от радарните сканирания на структурата се предполага, че тази издутина е най-високата част, и под нея се намират отломките на останалите по-долни нива. Въпреки че повечето учени теолози смятат, че формата за Ковчега е правоъгълна, то тук се вижда ясно, че тази структура притежава характеристиките на най-добрите познати корабни палуби. А елегантната формата на корпуса е необходима да се даде възможност на огромен кораб да остане стабилен във водата и да оцелее при огромни вълни.

За да виждаме физически обекти, в човешкото око трябва да влезе отразена светлина. Ето защо в тъмнината, ние не виждаме. Ето защо и за да се визуализира това, което остава под земята, учените използват подобна технология на принципа на микровълни, които могат да проникнат в земята и да се върнат обратно, когато те стигнат до нещо твърдо. Тази техника често се използва за локализиране на нефт и други минерали. Наречена е още Ground Penetrating Radar (GPR). Апаратът всъщност функционира с антена, която излъчва вълни, след това слуша за да получи „ехо“ и отпечатва резултата на лист хартия. Забавянето и силата на това ехо казва на геолозите колко твърди и на каква дълбочина са обектите под земята.

Екипът на геолозите не сканира целия обект. Вместо това, те очертават линии, които пресичат терена с жълта лента. Тогава те влачат антената (с размер на косачка) над линиите и наблюдават резултата на рекордера на хартия. Когато сигнала стане силен означава, че има нещо твърдо отдолу и геолозите маркират позицията на твърдото тяло върху лентата [виж снимката горе]. По-късно, когато те направили цялостна карта на обекта, лентите с маркерите и разположението им спрямо пространството на терена разбрали, че наистина под повърхността има изкуствена структура.

„Тази информация ни доказа, че това не представлява естествена геология. Това са изкуствени структури. Тези маркери се появяват на точно определено разстояние, за да бъдат на случаен принцип.“- Рон Уайът

Радарните данни разкриха тази структура [снимката горе] под повърхността. Симетрията и логично място на тези обекти, показва, че това е несъмнено едно изкуствено съоръжение, най-вероятно ковчегът на Ной.

Чрез използването на GPR, Рон Уайът открива и кухина на десния борд. Той прави сондаж и от тази кухина той извлича няколко много интересни артефакта. Горе на снимките можете да видите артефактите, които са били изпратени за лабораторен анализ. В ляво е сондажният отвор [снимката горе], следвано от това, което се оказало след анализите, вкаменена животинска тор, след това вкаменен еленов рог и на последната снимка виждате парче от опашка на котка. Тези артефакти не бяха показани в документалния филм, за който ви разказах в началото на тази статия. Нито се спомена за лабораторните анализи, а те са факт. Не се каза нищо и за най-невероятната и значима находка, която всъщност е парче вкаменено дърво. Когато е анализирано се оказва, че от голяма греда и при по-внимателно разглеждане се установява всъщност, че това са три парчета от дъски, които са ламинирани заедно с някакво органично лепило! Това е същата технология, използвана днес в правенето на шперплат. Ламинирането прави общото съдържание на дървото много по-издръжливо от силата на комбинирани парчета. Това предполага познаване на техники за строителство далеч отвъд всичко познато днес, на конвенционалната наука за знанията в тази насока в древния свят.

Изследване показва още, че лепилото е поставяно на слоевете. А външната страна на дървото е била покрита с битум. Още по-изненадващи са лабораторните анализи, които разкриват, не само, че това е вкаменено дърво, съдържащо въглерод (доказвайки, че е дърво), но в него са открити вградени и железни гвоздеи (на снимката горе в дясно)!

Ние обичаме да си представяме, че човечеството еволюира в чиста поредица от епохи, всяка кръстена на технологията, в която е била открита. Поне така са ни учили в училище. Така, че от тази изкривена представа ние имаме каменна епоха (според която човекът е разработил стрели и каменни оръдия на труда), бронзовата епоха (където метали се смесват и се загряват за направата на инструменти и предмети за бита) и накрая желязната епоха (където железни и стоманени обекти са направени чрез нагряване на желязна руда и добавяне на други материали – като въглен – за да укрепи метала). Желязната епоха обикновено се поставя от 1200 до 1000 г. пр.н.е., а тук ние имаме железни гвоздеи, използвани в далеч по-древни времена в строителството. Но чакайте … има и още! Най-изненадващото откритие е било направено с чувствителни детектори за метал. Екипът попада на няколко много силни сигнала и когато изкопали мястото, открили големи парчета с формата на диск, които се оказали метални нитове. С просто наблюдение на метала е възможно да се види къде нитът е бил изкован, след като е бил поставен през дупка [виж снимката отдолу]. Днес науката отхвърля находката в Дурупинар (Местността се нарича така в Турция), точно поради тази причина. Как в каменната епоха, е възможно да съществуват метални предмети? А нима с днешна дата не продължават да бъдат откривани и други подобни метални артефакти? За мен заключението е тъкмо обратното. Може би съвременната наука е с грешка и е крайно време историята да бъде пренаписана. Аз вярвам, че в близко бъдеще и това ще се случи. Много научни трудове и имена на авторитети, които са слугували на статуквото през живота си ще отидат на боклука. Но нека продължим по темата.

Ако нитове, използвани в древно строителство не ви впечатли, то следващите факти със сигурност ще го направят.

Анализът на метала използван за нитовете показва, че те са комбинация от желязо (8.38%), алуминий (8,35%) и титан (1.59%).

Рапорт на анализ на „Лаборатории Гълбрайт“

Ние знаем, че алуминият се включва допълнително в метална смес, защото той не съществува в метална форма в природата. Това предполага изключително задълбочени познания в металургията и инженеринг на хората, които са направили този кораб. Характеристиките на желязо-алуминиева сплав са изследвани и в Руска Химическа Лаборатория (2005) и показват, че тази сплав е образувана от тънък филм от алуминиев оксид, който предпазва материала от ръжда и корозия. А добавянето на титан осигурява допълнителна здравина. Това изглежда е проработило, защото нитовете са оцелели от древността до днес!

На няколко мили от мястото на ковчега, са били открити огромни камъни, някои в изправено положение, а други лежат на земята. Тези камъни, тежащи тонове, имат дупки, издълбани в тях. Учените са установили, че те представляват котви, а дупките в тях са за привързването им към кораб с въже от коноп. Често по тези камъни има кръстове, издълбани в тях от преди векове, когато поклонници са пътували, за да посетят Ковчега. Да, ковчегът е бил добре познат в Средновековието и дори преди това. И неговото местонахождение е записано в много исторически документи.

На първо място в Светото писание четем: „…Малко по малко, водите се оттеглиха от земята, и подир сто и петдесет дни, водите взеха да намаляват. А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчега заседна върху Араратските планини. Водите намаляваха непрестанно до десетия месец: и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха“ (Битие 8 /3:5)

Епосът на Гилгамеш (650 г. пр.н.е.) дава Низар като място за засядане на Ковчега. Местното име на града, където е намерен Ковчега е Насар.

В аналите на Ashurnasurpal II на Асирия (833-859 г. пр.н.е.), мястото на спиране на ковчега са посочени земите, които се пускат на юг от река Заб (правилно).

Теофил Антиохийски (115-185 г.), казва, че Ковчега може да се види в неговия ден на Арабските планини. По-късно Бащите на Църквата също споменават Ковчега до средата на 7-ми век. През 13-ти век, пътешественика Уилям, заявява за първи път, че планината Масис е местоположението на ковчега, днес е връх в Арарат. Географията на Птолемей (1548 г.) споменава планините на Армения, като на мястото на ковчега. Същото прави и пътникът Никола де Николай (1558 г.). Марко Поло нарича Арарат – Планината на Ковчега.

Поклонниците на свещеното място, събират парчета от вкаменено дърво през вековете, които ще бъдат използвани като реликви, за да ги предпазват от злото. Когато те открили котвите, не са имали никакво съмнение за тяхната връзка с ковчега. Те често издълбавали един голям кръст, представляващ Ной и 8 по-малки кръстове, представляващи семейството му.

Огромните котви са били пускани от кила на кораба. Това е често срещана практика сред древните мореплаватели да стабилизират тежък кораб и да се гарантира, че носа ще е винаги обърнат към насрещните вълни. Кораб „отгоре тежък“, като Ковчега, лесно може да се преобърне от вълна приближаваща се отстрани. А това е още едно доказателство, че Ноевият ковчег е реалност и че той наистина е открит в Турция.

Тук не бива да се спекулира с въпроса, дали в подобен кораб е възможно да се събере целият животински свят на планетата. Ясно е, че това е невъзможно. Но нека не забравяме, че това е мит и през времената, преувеличаване на реалните събития е естествен процес. Напълно вероятно е обаче, Ной и семейството му да са взели със себе си всички свои домашни животни, от които ще зависи бъдещото им оцеляване след потопа. Което според мен е най-реалистичния сценарий. Нека не забравяме също, че историята за Ной не е библейска. Тя е преразказана от друг още по-древен писмен източник (Виж тук). Като писмени документи вавилонско-шумерската версия е безспорно по-стара от библейската. Според някои изследователи библейската история е преразказ именно на тази по-стара легенда, според други и двете водят към един общ, още по-древен, най-вероятно незаписан, източник. Тази версия е документирана от вавилонския жрец Бероз, писал на гръцки; но най-ценните паметници са от клинописите таблици от Ашурбанипаловата библиотека (7 в. пр. Хр.), като за нейния по-древен произход сочат археологически находки на фрагменти, отнасящи се със столетия към по-ранен период.

Най-подробен е разказът за потопа, изложен в епоса за Гилгамеш (таблици 9-11), съдържащ се в Ашурбанипаловата библиотека. Разказът е представен в диалога между митичния герой Гилгамеш и не по-малко митичния Утнапищим (еквивалент на библейския Ной). Иначе сюжетът е сходен с библейския – върховното божество Еа, гневно на човеците заради греховете им, „отвързва” „световните води”, като единственият спасил се е Утнапищим, който дава началото на новото човечество.

Съществуват някои чисто формални различия, например не гълъбът, а враната донася на Утнапищим новината за оттеглянето на водната стихия.

Кораба от Дурупинар в Турция

Не трябва да забравяме още, че потопът е описан и в древните храмове на Южна Америка. Описан е и в Китайските древни хроники. Наскоро няколко американски и български учени поставиха Черно море в центъра на тези събития, което е смешно, защото това събитие без капка съмнение е глобална легенда. Това е бил световен катаклизъм и събитията около Черно море (преди потопа Езеро) са били само капка от него. Но каквото и да кажем по тази тема ще бъде спорно. Аз споделих моето заключение по този въпрос в третата серия на филма ми „Сериозно за НЛО„. Търсенето на ноевия ковчег продължава. И то от страна на креационистите. Тази находка в Дурупинар в Турция, която разгледахме в тази статия не отговаря именно на твърденията на мита за Ковчега на Ной. Креационистите не са съгласни, защото няма как в един подобен кораб да бъдат събрани всички животински видове и то по двойки. Ясно е, че им трябва много по-голям плавателен съд, за да потвърди библейския разказ. Който според мен няма да бъде открит, защото не съществува. Ноевият Ковчег обаче от Дурупинар е археологически факт и аз смятам, че това е корабът, на който Ной е спасил не само семейството си, но и всички свои животни от стопанството си, за да продължи оцеляването на рода си след потопа под насоките и вярата си в Бога.

Автор: П. Симеонов
Източник: Peshakoffstudio

Петър Симеонов е основател на българско и независимо информационно студио „PESHAKOFF“ за факти и доказателства свързани с извънземно присъствие на планетата от древни времена до днес. Уфолог с над 20 години изследователска дейност. Създател на три документални български филма по темата със заглавие „Сериозно за НЛО“. Художник и едноличен създател на музиката от филмите си. Написал е три сценария за документалната поредица. Сам е създал визуалните ефекти, монтажа и видео обработката и на трите части. Той се обявява против социалната система създадена от човешката глупост и е защитник на божественото начало във всичко от неживата и живата материя!

Последни от Конспирации

Отиди Горе