Нападателите на македонския парламент – Националисти, привърженици на експремиера Никола Груевски

в Свят


Вчера около 200 активисти от движението „За единна Македония“ нахлуха в сградата на парламента в Скопие. Те се обявиха против избирането на етническия албанец – Талат Джафери, лидер на „Демократичния съюз за интеграция“, за шеф на парламента. Досега албанец не беше избиран на тази длъжност. Джафери е поддържан не само от албанските политически сили, но и от опозиционната Социалдемократическа партия в Македония. Протестиращите биха лидера на социалдемократите Зоран Заев и други депутати, също етнически албанци. През 2015 г. Заев се снима на фона на албанския флаг; той е поддържан и от косовските албанци и от Фонда на Сорос.

Пред сградата на парламента по това време се провеждаше протестът на групата за поддръжка на пропрезидентската партия ВМРО-ДПМНЕ. Западните СМИ обикновено я наричат националистическа или консервативна сила. Тя ръководи страната през последните десет години.

Когато става ясно, че е избран албанецът за шеф на парламента, група от митингуващи щурмува сградата. Тя изтласка полицията, която изглеждаше, че въобще не й се противопоставя, и влезе в сесийната зала, размахвайки флаговете на Македония и пеейки националния химн.

Боят беше организиран от около десетина младежи в маски в стаята за пресата. От видеото се вижда, че са вкарани в действие, освен юмруци, стативи и кресла. Освен Заев е бита и опозиционерката Радмила Секеринска; тя е хваната за косите и хвърлена на пода. На снимки и видеа се вижда, че са разбити главите, освен на лидера на социалдемократите Заев и на още на няколко депутати. Националистите хванаха депутатите в обръч и не им позволиха да напуснат помещението. Впоследствие полицията изтласка младежите от залата. Министърът на вътрешните работи Ахим Нухиу разказа, че са ранени 10 депутати, няколко журналисти и полицаи. Опозицията и управляващата партия се обвиняват взаимно за провокациите. Опозицията е обвинена в опит за преврат, тъй като Джафери го избрали, след като неговият предшественик закрил заседанието.

Полицията да използва светлинно-шумови гранати, за да разгони протестиращите и да разчисти пътя за евакуирането на законодателите.

По-рано в Македония бяха организирани масови протести срещу властта.

Според данни на македонското вътрешно министерство пострадалите от сблъсъка в парламента са 109 души; в градската болница са постъпили 70 души, 22-ма полицаи и трима депутати.

Две години криза

Жестокият бой в македонския парламент е закономерно следствие от кризата, която продължава в страната от пролетта на 2015 г. Последните десет години Македония управлява ВМРО-ДПМНЕ, начело с премиера Никола Груевски.

Преди две години в правителството избухна скандал, свързан с масовото подслушване. Оказа се, че то подслушвало чиновници, журналисти, обществени и политически дейци – общо около 20 хиляди души.

Зачестиха акциите на опозицията и след скандала те станаха по-мащабни. Неведнъж протестиращите влизаха в сблъсък с полицията. Няколко министри бяха уволнени, но Груевски не напусна поста си. Но на 15 януари 2016 г. кабинетът си подаде оставката; президентът Г. Иванов назначи за временно изпълняващ длъжността премиер Емил Димитриев, роден през 1979 г. – един от най-младите лидери на държава в света.

ЕС се опита да убеди властта да направи отстъпки на опозицията. Ситуацията трябваше да се реши на парламентарните избори, които се състояха през декември 2016 г., но ситуацията се влоши още повече. ВМРО-ДПМНЕ получи 51 места от 120 в парламента. Опозиционните социалдемократи – 49. За формирането на правителство бяха нужни 61 гласа.

Президентът Георге Иванов възложи на еднопартиеца си Груевски да сформира правителство, но той не можа да събере нужния брой депутати. Лидерът на опозицията Заев се договори за поддръжка с депутатите албанци. Но Иванов отказа да му възложи да състави правителство, като се оправда, че в правителството се опитват да проникнат политици, които ще осъществяват албанска, а не македонка политика.

Албанският проблем

В Македония, която има население 2 милиона души, албанците са една четвърт. През 2001 г. те се опитаха да създадат собствена държава близо до албанско-македонската граница и започнаха война, която продължи седем месеца, докато правителствените сили получиха предимство във въздуха, след което бойните действия на албанците утихнаха. След конфликта започнаха преговори под егидата на НАТО. Албанците получиха широк политически права срещу отказа да създадат своя държава.

Лидерът на албанските сепаратисти Али Ахмети оглави политическата партия, която стана парламентарна и в различни времена влизаше в коалиции ту със социалдемократите, ту с ВМРО-ДПМНЕ. Днес тя е опозиция на ВМРО-ДПМНЕ. По-рано в управляващата партия нямаше такива предубеждения по отношение на албанците. Например избраният вчера шеф на парламента Джафери две години беше министър на отбраната.

Външният натиск

Македония е арена на големи политически игри. Русия я разглежда като своя възможна опора на Балканите и точка, откъдето може да работи над дезинтеграцията на Европа. Тя упорито работи над това Македония да не влезе в НАТО и ЕС. „Газпром“ планира да прекара през страната газопровода „Турски поток“, след като не успя да се договори с България.

ЕС е заинтересуван ситуацията в Македония да се разреши по мирен път, защото не му трябва гореща точка на Балканите. Брюксел и Вашингтон се опитват да убедят Иванов и Груевски да признаят, че са загубили и да дадат възможност да се сформира правителство на политическите опоненти.

Русия поддържа Иванов и Груевски в тяхната упоритост и обвинява ЕС в опити за натиск срещу независимата държава и опити да образува в Македония проалбанско правителство.

На 21 април руското външно министерство пусна заявление за „великоалбанската заплаха за стабилността на Балканите“, защото Тирана и Косово се опитват да създадат отдавна мечтаната Велика Албания за сметка на разпадането на Македония, Сърбия и други балкански страни.

Издателство „Распер“

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе