Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

На Наришкин ще му се наложи да пооправи нещата

в Свят


Службата за външно разузнаване на Руската федерация (СВР) е една от най-затворените структури в системата на властта. Нейните успехи и неуспехи – а при Михаил Фрадков се случваше и едното и другото – обикновено са скрити от окото на наблюдателя. Сега новият шеф на службата Сергей Наришкин, като се опира на постиженията на своите предшественици, ще трябва да реши редица сериозни проблеми. С какво да започне обаче?
Назначението на Сергей Наришкин за ръководител на СВР – в общополитически контекст и свързано с цялата верига на кадрово преустройство – се разглежда основно като нов период в развитието на държавната власт. Дейността на СВР, която президентът Путин нарече „една от най-важните структури в системата на изпълнителните органи на властта“, като че убягва от съдържанието на публичните анализи и коментари. Отчасти това е логично – ежедневните дейности на СВР не следва да бъдат предмет на обществено обсъждане. Ала през последните години тази структура стана не само ключова за държавата (и не само във военната сфера или външната политика), но привлича към себе си и излишно внимание поради поредица от провали, на първо място в американското направление. Успехите на външното разузнаване традиционно са по-малко видими и се интерпретират в медиите не толкова впечатляващо, така че в крайна сметка се формира негативен образ на службата.

Оптимизъм и рутина
Споровете кой трябва да ръководи разведката – гениален професионалист със стотици вербовки и атомно-космически тайни в джоба, или грамотен администратор – са толкова стари, колкото и самата разведка. Категорично мнение е невъзможно, а да се вземе страна е конюнктурно. Сергей Наришкин, както и предшественикът му Михаил Фрадков, са администратори, макар че новият ръководител на СВР все пак има професионални знания и опит. Първото нещо, което обикновено прави нов началник с опит е реформа в управлението. А има какво да се променя.

Смята се, че някои отдели на СВР са обхванати от много опасна болест – оптимизъм. От началото на „руската пролет“ и санкциите срещу Русия, значителна част от „човекочасовете“ бяха насочени към ново, специално формулирано икономическо направление. В особен интерес се въздигнаха специфичните детайли на санкционния режим и процесът, в хода на който Западът обсъждаше техническите методи за неговото прилагане, банковият сектор, както и формите и методите на икономическата война. Пример – инициативите на САЩ за създаване на трансатлантическо и транстихоокеанско партньорство. В този контекст, значителна част от информацията, постъпваща от Ясенево, изглеждаше твърде обнадеждаваща. Преговорите между ЕС и САЩ по TTIP се подаваха като неуспешни. Тоест, изходящата информация, която може да се интерпретира двояко, се подаваше на ниско равнище доста оптимистично, във всяка информация се търсеше нещо добро и полезно. Разпространявана сред публиката, такъв тип грешка е трагична за разведката.

Но от друга страна, този подход може да се разглежда като родова травма на всички големи политически разузнавания по света – стремеж в някаква степен да се пристроят към получателя на информацията, леко поукрасявайки данните. От това заболяване страдаше КГБ през последните две десетилетия от съществуването си, от това заболяване силно е заразено ЦРУ. Как се справя с този недъг Мосад – не знаем, те имат специфични методи.

Обективността е богът, на който външното разузнаване е длъжно да се кланя. Но понякога самата постановка на задачата (и тези, които я поставят пред разузнаването) налага отклонение. В съветско време поставянето на неполитически задачи се осъществяваше от Държавния комитет за наука и технологии (ДКНТ). Този мастодонт събираше заявките от всички министерства и ведомства, претакваше ги през експертни съвети, в които участваха учени и бивши разузнавачи, и в сбита форма ги предаваха за изпълнение на КГБ, понякога на ГРУ. Но винаги е имало изрично задание: до определена дата да се доставят ключови данни на еди-коя си спецификация на подводницата „Вашингтон“ и т.н… Понякога целите се формулираха неясно, в други случаи – с повече подробности (включително до точните формули, които трябваше да се запаметят), но сърцевината на заданието оставаше същата. И хората тръгваха. Дали с лъжа, подкуп или кражба, но предоставяха информацията, за което получаваха почести, уважение, награди.

Днес планова икономика няма, няма и ДКНТ. В зданието на улица Тверская сега се намира Министерството на образованието и науката. Но има много държавни корпорации и частни фирми, чиито интереси се отъждествяват с държавните. И независимо от основните задачи, поставяни от основния поръчител – президента и правителството, създават се и много „факултативи“. Те отнемат време, ресурси и емоции (емоциите са важни в тази професия), но приносите им невинаги са ясни, особено от тези, които през последните 10-15 години идват в разузнаването с патриотични подбуди и искат да допринесат полза на страната.

Значителна част от работата на разведката се състои в добиване на разузнавателна информация и материали, които трудно могат да бъдат отнесени към спасяване на света или защита интересите на родината. Така, Фрадков заяви през 2010 г., че СВР няма да се занимава с „тотално разузнаване“. Ако се е опитвал да лукавства, може да приемем това със снизхождение. В действителност, невъзможно е да се оцени как външното разузнаване изпълнява брилянтна операция, камо ли да се огласи (за това се научава десетилетия по-късно). В рутинната работа се влага много малко творчество, а такива необходими задължения като ежедневна проверка на каналите и линиите за свръзка, опустошават душата повече от затвора, кесията или действащата армия. Много разузнавачи се разочароват, когато разбират, че в работата им няма нищо от подвизите на Джеймс Бонд или Николай Кузнецов.

Промяната на такива система може да стане само от равнище, по-високо от това на ръководителя на службата. Мнозина вече споделят, че политическата тежест на Сергей Наришкин е значително по-голяма от всички предишни лидери на СВР (с изключение на Евгений Примаков). И в такъв затворен клуб като външното разузнаване, всяка промяна предизвиква ефекта на доминото. Никой не казва, че „факултативите” са ненужни, но е необходим обективен контрол над тяхното създаване. Защото имаше период, когато едва ли не цялата разузнавателна работа на Балканите се провеждаше в интерес на Газпром, което, меко казано, е неправилна постановка на въпроса. Определяне на приоритетите на разузнавателната дейност е административна задача с далечни перспективи, а не просто разчистване на терени.

Кадрите не решават всичко
„Противно на общоприетото схващане, работата на разузнавача се осъществява в рамките на множество инструкции. Дори битовото му ежедневие е най-строго регламентирано, да не говорим за оперативното“.

През последните години, натискът върху СВР значително се увеличи. Обемът на задачите нарасна в пъти и днес иде реч не за „факултативни”, а за общополитически въпроси. Работата по икономическото и научно-техническото направление исторически се считаше за по-важна поради постоянно нарастващите потребности на отбранителната промишленост и банковия сектор. Но в сегашната ситуация политическата информация не бива да се подценява. Иде реч не само за информация нужна на президента и правителството, но и за по-сложни операции, включително за осъществяване на влияние. Налице са безусловни успехи, но в някои страни и в цели региони, политическата конюнктура понякога се развива толкова благоприятно, че се появява желанието тези естествени процеси да се представят за собствена победа. Ето още една от бедите на професията, дължаща се на чисто човешки качества, а никой не се е загрижил да премахне проблема с кадрите.

Наистина кадровият състав на разузнаването значително се обнови през последните години. Повечето от новопостъпилите на служба млади хора значително се отличават от новопостъпилите в другите силови ведомства. Но корпоративните привички, останали от съветско време, все още не са изживени. Своеобразните методи за подбор на кадри понякога се отразяват на репутацията на службата като живописни епизоди.

В постсъветския период системата бе устроена така, че нагоре автоматично се избутва усредненият от положителната анкета, а не талантът на живия човек. Талантът дори се считаше за вреден, защото е обладан от сложен характер: човек с нестандартно мислене е склонен към самостоятелност, следователно, може да проявява опасна инициатива. В същото време, работата на разузнавача, противно на общоприетото схващане, се осъществява в рамките на множество инструкции. Дори битовото му поведение е най-строго регламентирано, камо ли оперативното. Но в стресови ситуации (стресът, между другото, е почти ежедневно състояние и в крайна сметка убива организма) се изисква именно нестандартно мислене, което не се изучава, а не инструктивна изпълнителност. Политическата разведка изисква нестандартно мислене и специфични знания, включително краеведски и езикови, а също специфични черти на характера, които са далеч от средните профили.

В резултат, политическото разузнаване се превърна в изделие със стандартен размер. През 90-те години страноведението като приложна наука беше премахнато и едва наскоро беше възстановено. При това, цели региони отпаднаха от професионалната сфера, и обратното – създадоха се от нищото. Едва от тази учебна година в специализираните учебни заведения се появиха катедри, специализиращи изучаването на страните от бившия Съветски съюз, Африка, Източна Европа. Отново стартира програма за изучаване на редки, но актуални езици, включително езиците на страните от бившия Съветски съюз. Появиха се и конкретни книги. Публикуваха се, например, за първи път и специфични учебници, каквито не е имало досега, като този от сръбски език за военния преврат. Тези мерки са насочени за подпомагане на общото образование на новото поколение от професионалисти, но за старшия офицерски състав проблемът остава.

Спецификата на синекурата
„Наришкин ще трябва да направи доста малки промени в рутинна работа на установения механизъм, който работи относително добре през последните години, но все още страда от класически недъзи“.

Никой не хвърля камъни по отстъпващия назад. Но на твърде висока длъжност в службата през 2012 г. бе назначен бивш помощник на Фрадков от онези далечни времена, когато той беше глава на правителството (тоест негов помощник, а не наследен от администрацията на Черномирдин). Няколко месеца преди назначаването му в Ясенево този човек бе уволнен от подчиненото на президента Управление по междурегионални и културни връзки с чужбина – с този евфемизъм се обозначаваха горещите точки в постсъветското пространство и „новите“ държави РЮО (Република Южна Осетия), РА (Република Абхазия) и ПМР (Приднестровска Молдавска република) – за скандален провал в изпълнение на поверените му дейности. Скандалът беше толкова земетръсен, че доведе до срив на политическата система във всяка от посочените държави, последствията от които са видни и досега.

„Черешката на тортата“ на самия герой бе нелицеприятното му поведение и не съвсем адекватното му състояние в помещенията на местния ЦИК, което бе заснето на видео. Новината за назначаването му на генералния пост в СВР се оцени като „чудовищно“ и „кошмарно“. Съучастникът му в скандала пък пое службата за сигурност в „Норилск никел“. Като се отчете спецификата на съвременните кариерни придвижвания, очевидно нямаше причина да бъде държан повече в Ясеново.

Превръщането на СВР в кръстоска на синекура със сиропиталище не е от вчера. Може да си припомним, например, края на кариерата на Виктор Ерин – министър на вътрешните работи от времето на Елцин, отстранен от длъжност след случая в Будьоновск (когато от 14 до 19 юни 1995 г. чеченски терористи задържаха повече от 1600 заложници в болницата на град Будьоновск, между които 150 деца и бременни жени, а инцидентът завърши със 105 жертви). Ерин не е имал никакъв опит с нелегалното разузнаване. В съветско време той е работил в криминалното разследване и в ОБХСС (Отдел за борба с кражбите на социалистическата собственост). Такива случаи имаше и при Примаков, който, с цялото ми уважение към него, бе склонен да се обгражда с лица, лично предани нему, и родени  предимно в Тбилиси. За щастие, тази „географска война“ отдавна е изживяна.

Тогава съперничеството беше предимно между „клановете“ по регионите на оперативната работа. Победителите обикновено бяха „азиатците“, особено „индусите“ (Леонид Шебаршин, Вячеслав Трубников), които Примаков поддържаше негласно. Популярно тогава беше изказването на един ориенталист (който сега представлява страната ни в някои европейски организации), че лице, което знае източни езици, може да бъде назначавано на коя да е висока държавна длъжност, доколкото знанието на тамилски език, да речем, дисциплинира интелекта. Никой не проверяваше дали това съответства на истината, но такава постановка явно не подпомагаше успешната работа на неазиатските отдели.

В такава обстановка сътрудниците губят мотивация за кариерно развитие и тази конфронтация бе толкова вълнуваща, че дори назначаването на Сергей Лебедев за шеф на службата през 2000 г., нарекоха „фундаментален завой“, доколкото в детството си е живял в Узбекистан и говори узбекски език. Всичко това изглеждаше смешно и непрофесионално (журналистическите публикации изобилстваха с язвителни критики по адрес на пресслужбата на СВР), особено като се отчете фактът, че Трубников е бил препоръчан лично от Лебедев, чиято професионална биография е преминала в Централна и Източна Европа, особено в Германия, докато накрая зае поста на официален ръководител на СВР в Съединените щати.

В съветската епоха службата силно пострада от комсомолски и партийни назначенци, много малка част от които станаха добри професионалисти. При това, прословутата семейственост стана по-скоро положително явление. Налице са много проблеми, свързани с организиране и оптимизация на оперативната работа, които изискват специфичен подход. Това е административно решение, което трябва да предприеме Сергей Наришкин. Но очевидно той няма да се сблъска с липсата на разбиране от страна на държавния глава или традиционното съперничество на „съседите“. ФСБ вече има правомощия да провежда операции извън Русия, които касаят противодействие на организираната престъпност, наркотрафика и икономическите престъпления. Но това не е разузнаване.

Изоставени са идеите за сливане на СВР и ГРУ, които първоначално изглеждаха като ужасен сън. ГРУ исторически изпълнява напълно различен обхват от задачи, които са по-специфични от тези на СВР. ГРУ обслужва нуждите на армията, а въпросът за преплитането на професионалните интереси – например в научно-техническото разузнаване – това отново е въпрос административен, от една страна, от друга – чисто човешки. Вместо да се конкурират, да се опитат да намерят общ език, колкото и да е трудно, без да напускат сградата на посолството.

Наришкин ще трябва да направи и малки промени в рутинната работа на вече установения механизъм, който нелошо се справя през последните години, но все още страда от класическия недъг на всички разузнавателни служби по света, както и от особеното наследство на съветската епоха. Административно това е решимо, включително в кадрови план. Другото нещо е, че точно сега дейността на СВР е необходима, както никога досега в постсъветската ера. Нужно е да се съблюдава баланс между реформата и поддържането на ежедневно работно състояние на цялата структура. Какви ще са резултатите, обществото скоро няма да узнае. Едва когато изтече срокът на давност и бъде снет грифът „секретно”.

От a-specto
Превод със съкращения: д-р Радко Ханджиев

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе