Митовете за древноегипетският бог Сет

в Свят


Митологичният бог Сет бил известен и почитан от древните египтяни във всичките времена

 Наред с Хор той се отнасял към върховните богове и бил повелител на пустинята и пясъчните бури, а по-късно го почитали като първообраз на хаоса, враждебността и злото.

За пръв път богът Сет се споменава в епохата на Нагад I – около 3500-4000 г. пр.н.е. Доказателството за това е откритият предмет от слонова кост, на който е изобразен самият бог. Първоначално божеството е представено като положителен персонаж, чиято цел била защитата на бог Ра от огромния змей Апоп, който се опитвал да глътне слънцето и така да заплаши човечеството от унищожаване. Но събитията и повествуванията се променяли с развитието на културите.

Древните египтяни смятали, че Сет е син на богинята на небето Нут и бога на земята Хеб. По-малката му сестра Нефтида била една от неговите многобройни жени, поради което в отделните митове Сет се асоциира с мъжката сексуална сила.

В божествения пантеон на Древния Египет Сет е една от ключовите фигури, приближени до всичките династии на фараоните. Изобразявали го като човек с глава на чакал, магаре, крокодил и хипопотам с червена грива, съпровождан от рижо куче. В ръцете на Сет били изобразявани скиптърите Уас и Анх.

Сет се родил в Омбос, затова египтяните го смятали за покровител на Горния Египет, където били разположени най-важните култови центрове. В митовете се разказва, че стремейки се да вземе властта в целия Египет, Сет убил по-големия си брат Озирис, и заел трона.

Хор, който бил син на Озирис, за да избегне участта на баща си, бил принуден дълго време да се крие, но решил да отмъсти за смъртта на родителя си и влязъл в жестока битка, чиято цел била да вземе властта в обединения Египет. В кървавия сблъсък Сет извадил окото на племенника си, но Хор отсякъл мъжкото достойнство на Сет. Войната между тях продължила дълги десетилетия, което омръзнало на другите богове и те свикали събрание, на което постановили, че законният владетел на Египет е Хор, а Сет трябвало да се подчини на това решение.

Много митологични тълкувания отъждествяват това събитие като борба между светлината и тъмата, между доброто и злото, което отговаряло на възгледите на египтяните по това време.

Според един от митовете Сет бил напълно изобличен и екзекутиран. Според друг, че Сет, отстъпвайки царската власт, преминал в свитата на бог Ра и се превърнал в олицетворение на мощта на небесния гръм.

Една от възможните причини за неуспеха на Сет е фактът, че той бил повелител на стихиите, което не било благоприятен факт за Долен Египет, където населението било основно земеделско. Друга причина е обстоятелството, че Сет често покровителствал чужденците, които предизвиквали антипатия у египтяните.

Сет бил обвиняван не само в братоубийство, което било голям грях, но и за това, че изсякъл свещените дървета, а по времето на лов изклал свещените животни. Освен това той имал наклонност към хомосексуализъм. Но ценителите на доблестта и силата се възхищавали на отличните военни качества и смелостта на Сет, на неговата ловкост и блестящо владеене на копието. Много фараони в митовете се отъждествявали със Сет по времето на своите сражения. Това се отнася до Тутмос III и Рамзес II. За да спечелят благоволението на Сет, египтяните издигали храмове, използвали амулети и друга атрибутика с неговото изображение. Някои фараони носели имена, производни от името на бог Сет – например Сети I от 20-ата династия.

Никъде обаче, нито в един мит, не се споменава за потомците на Сет, въпреки че една от жените му богинята Таурт олицетворявала плодородието и женското начало и била покровителка на бременните и новородените. Не се знае също и последващия живот на Сет и неговата смърт.

Озирис също нямал деца в момента на гибелта си от ръката на брат си, но от мъртвото му тяло жена му Изида извлякла жизнена сила и забременяла и родила Хор, който след това отмъстил за убития си баща. В този мит се споменава, че Хор, използвайки своето извадено от Сет вълшебно око, можел да оживи баща си, но той отказал да се върне на земята сред хората и останал в подземния свят на мъртвите.

Друг мит разказва, че към края на живота си Сет бил изпратен на вечно заточение на небето да подпира небесното светило и така да изкупи греховете си пред събранието на деветте върховни богове на мирозданието, които го осъдили и определили по-нататъшната му съдба.

Тъй като Сет бил алчен и жесток, предизвиквал възмущение сред определени съсловия; създадени били отделни общини, чиято цел била повсеместното проклятие на Сет. Те празнували пищно деня, в който Сет бил кастриран от Хор. Дори били създадени отделни ритуални текстове с проклятието на това подло божество. Египтяните смятали деня, в който Сет се родил, за едни от най-неуспешните и най-трагичните. Животнит, с които той се отъждествявал, често били определяни като демонични, сатанистки и вампирски.

Така се създали предпоставки към Сет да проявят интерес някои заклети врагове на Египет, които започнали да боготворят Сет и се опитвали в негово лице да намерят поддръжка в битките с египтяните.

Вероятно по тази причина бил създаден тайният орден „Сет-Амон“, който скрито управлява цялата човешка история и всичките процеси в човешката цивилизация.

ИСТОРИЯТА НА ТОЗИ ТАЕН ОРДЕН МОЖЕТЕ ДА НАУЧИТЕ В КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО „РАСПЕР“ – ТАЙНИЯТ ОРДЕН „СЕТ-АМОН

 

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе