Малцинствата се използват като таран в необявения терор над коренното население на т. нар. „демократични държави“

в България

Малцинствата, независимо по етнически, религиозен или полов признак се използват като таран в необявения терор над коренното население на т.н. демократични държави. Разлагането на търпимостта между общности – съжителствали без проблеми, векове, става посредством институции специално създадени и подло интегрирани в управленското тяло с невинната задача: да напътстват реалната власт в постигане равенство между социалните групи в обществата. Натискът на НПО за човешки права, всъщност категоризира групи – имащи право да претендират и такива, които трябва да отстъпват. Основанията за претенция се внушават предварително, чрез добре платени разяснителни кампании. Целта е да се убеди малцинството, че според анекси към основната харта (неясно, от кой гласувани): самият факт, че са малцинство ги прави дискриминирани. Доклади – изсмукани от либерални пръсти, постоянно констатират нарушения, на конкретни права, но с неясни извършители. Това стимулира възникването на всякакви, дори нетрадиционни, малцинствени групи. Делението атомизира тъканта на обществото и го поставя в непрекъснат обяснителен режим – водещ до гарантирани конфликти. В допълнение, феномените на режисираните от военни конфликти, емиграция и масирана бежанска вълна, конструират нови малцинства – чакащи на опашката за права.

Не така на практика седи въпросът със задълженията, там посоката е обратна. Правителствените програми за целево подпомагане – финансово, материално и правно – обосновани от “откритията” за неравностойно положение, де факто изземват основни задължения от малцинствата и ги прехвърлят върху традиционните данъкоплатци. Тези допълнителни приходи демотивират за икономическа активност, “набедените” за дискриминирани. При сексуалните малцинства се дават изключителни предимства при кандидатстване за добре платени и леки откъм натоварване позиции. Все по-често песните за правата на две различни малцинствени групи, взаимно си противоречат.

Когато комфортът на един човек или група засяга спокойствието на мнозинството, това влиза в противоречие с основния принцип на демокрацията. И тук се наблюдава парадоксът: как така, най-големите радетели за правата на малцинствата са и най-гласовитите трубадури на демократичната система. Този абсурд бива замитан под чергата от официалните медии, като несъществуващ факт. Всичко това довежда до видимо напрежение, но правителствата изглежда са слепи за този подозрително, търсен ефект. Какво следва от тази ситуация?

Има две главни, относително равностойни части (всички обявени малцинства приближават половината от населенията), които са в перманентен, потенциален конфликт. Знае се, че всяка агресия получава същото от другата страна. В такъв режим, сигурността е последното нещо, което може да се гарантира без употреба на сила. Неволно или не, делегирайки правомощия за въвеждане на ред с крути мерки, и двете групи сами попадат в капана на апетитите за “законно” придобиване на абсолютния контрол от страна на властите. Тогава оръжието “малцинства” ще бъде захвърлено на дъното на пресъхващият океан от права…

Асен Асенов, Фейсбук

Последни от България

Отиди Горе