Вашият всекидневник за новини & анализи, като никой друг

Майките да четат: менингит – причинители, симптоми, ваксини

в Свят


Полезна статия за менингита

– причинители, симптоми и подробности за ваксините

/ за някои от бактериалните му причинители

Важно е родителите да познават симптомите, за да реагират навреме

Както и ваксините, за да не ги заблуждават

Присъединете се към фейсбук групата „За или Против задължителните ваксини

и четете сайта на групата

с цел да информирате повече хора,

за да си знаят правата

и да направят най-доброто за децата си.

Статията :

Менингит – причинители, симптоми, ваксини

Менингитът представлява възпаление на мозъчната обвивка на главния и гръбначния мозък. Потенциално животозастрашаващо заболяване, затова най-същественото при него е бързото му разпознаване и посещение в лечебно заведение, навременното правилно диагностициране и адекватно лечение. От тези фактори зависи благоприятният изход на заболяването, затова е важно да има информираност по темата. В статията ще разгледаме видовете менингит в зависимост от причинителя; симптоми; кои са ваксините – срещу кои причинители на менингит предлагат защита и в каква степен; честотата на бактериалните и вирусни менингити и менингоенцефалити в България за последните няколко години.

1. Менингит –  видове, причинители на заболяването

Менингитът може да засегне всички възрастови групи, като е преобладаващ в ранната детска. Причинява се от вируси, бактерии, спирохети, гъбички, паразити, както и от неинфекциозни фактори – например пряко дразнене на мозъчните обвивки от токсични вещества; може да се появи след травма и операции; алергия (лекарствена) и автоимунни заболявания също може да провокират менингит, както и като нежелана реакция от някои ваксини в редки случаи.  По тези показатели менингитът се дели на вирусен, бактериален, гъбичен, асептичен. Менингитът може да бъде гноен (бактериален) или серозен (вирусен, туберкулозен, гъбичен, неинфекциозни причини). В 80% от случаите заболяването се дължи на вируси – срещу този менингит няма ваксини. Има само срещу някои причинители на бактериален менингит, но единствено срещу част от щамовете на съответните причинители, като предлагат защита с променлив успех.

Вирусният менингит в повечето случаи няма опасни последствия за организма, обикновено протича леко и често се самоизлекува. Най-често пациентите оздравяват за 1-3 седмици. Дължи се предимно на ентеровируси. Те са най-разпространени в края на лятото и началото на есента. Други вирусни причинители на менингит са херпес симплекс вирус, ХИВ – вирус, паротитен вирус, западно-нилски вирус, грипен вирус и други.

Острият бактериален менингит е изискващо бързи и адекватни мерки животозастрашаващо състояние, затова е важно да се познават симптомите. Причинители на бактериални менингити са: Streptococcus pneumoniae, Neisseria meningitidis, Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Haemophilus influenzae, Streptococcus agalactiae, Enterococcus spp., НФГБ (неферментиращи глюкозата бактерии), Salmonella typhi, Listeria monocytogenes, CoNS (коагулазонегативни стафилококи), други стептококи, в редки случаи Mycobacterium tuberculosis като причинител на туберкулозен менингит – подвид на бактериалния, и т.н. Менингитите, причинени от грам-отрицателни чревни бактерии са главно след травми и мозъчни операции.

В България за 2006-2012 г. относителният дял на докладваните причинители на бактериален менингит е 38,33% за Streptococcus pneumoniae; 19,86% за Neisseria meningitidis; 8,58% за Haemophilus influenzae; други видове стрептококи (вкл. S.agalactiae) – 10,27%; други бактериални причинители – 32,96%. Висок е делът на менингитите с неизяснена етиология, понякога до половината от всички бактериални.

Най-честите причинители на бактериален менингит и фактори за предиспозиция:

               

Източник: МедикАрт, Пулмология и Педиатрия, научна периодика, 1/2014*

Рискови фактори за развитие на бактериален менингит: Лица с компрометирана имунна система; възрастни над 60 години; деца под 5-годишна възраст;  болни от сърповидно-клетъчна анемия; лекуващи се с химиотерапия от злокачествени заболявания; лекуващи се с имуносупресанти (най-често след трансплантация);  болни от диабет; хора, живеещи в казарми, общежития; интравенозни наркомани; алкохолизъм;  претърпели мозъчна операция по повод хидроцефалия, с поставен шънт.

2. Симптоми на менингита

Могат да се развият от няколко часа до един-два или повече дни. Не при всеки се проявяват всички симптоми или най-характерните за менингит, затова разпознаването му е трудно. При наличие на някои от симптомите трябва да се изостри вниманието, да се има предвид и менингит като възможна диагноза и да се посети лечебно заведение.

Симптомите на менингит включват повишена температура – висока за гнойните менингити, умерено повишена за вирусен и туберкулозен; наподобяващи грипни симптоми;  менингеален синдром –  силно главоболие, обилно повръщане, фото и фонофобия – страх и силно неприятно усещане предизвикано от светлина и звуци;  вратна ригидност – скованост, вдървеност на врата, невъзможност за движение и сгъване на брадичката към гърдите или затруднено движение на врата назад; други неврологични симптоми, кожна свръхчувствителност; възможна е появата на кожни обриви. Новородените и малките деца може да не проявят голяма част от симптомите или да не бъдат разпознати при тях.

По-характерни симптоми на менингит в детската възраст  

  • отпуснатост, не реагират на дразнене;
  • сънливост, трудно се събуждат;
  • гърчове с резки и внезапни движения на крайниците;
  • температура;
  • симптоми наподобяващи грипните;
  • отказване на храна;
  • силно отпусната шия, изострена чувствителност при допир или вдървен врат;
  • писклив или хленчещ плач;
  • повръщане;
  • бледа кожа с поява на червени петна по нея, кожен обрив;
  • подуване в областта на фонтанелата на главата.

3. Поставяне на диагноза

Базира се на данните за оплакванията на болния, физикалния преглед и извършването на някои изследвания. По време на прегледа лекарят може да търси данни за инфекция на ушите, гърлото и кожата по протежението на гръбнака. За по-точно поставяне на диагнозата се правят:

Кръвни изследвания (хемокултура) – на пациента се взема венозна кръв, в която чрез посявки на специални хранителни среди, се търсят микроорганизми (бактерии). Необходимо е изследването да се извърши повече от веднъж, най-често трикратно.

Образни изследвания – рентгенография и компютърна томография на главата, синусите и гръдния кош могат да разкрият оток и възпаление. Тези тестове помагат и за откриването на инфекция в други части на тялото, възможно свързана с възникването на менингит.

Лумбална пункция – за поставяне на окончателна диагноза менингит е необходимо изследване на цереброспинална течност (ликвор), който се взема чрез лумбална пункция.

Генетичните методи за детекция на бактериална ДНК като PCR (полимеразно-верижна реакция) се отличават с бързина, висока специфичност и чувствителност при диагностиката на менингитите, особено в случаите на вече започната антибиотична терапия.

Източник: Сайт на Българска асоциация на микробиолозите, Етиологична структура на инфекциите в България – микроорганизми, изолирани най-често от ликвори за 1998-2010 г.

4. Лечение

Вирусните менингити протичат по-леко, могат да се самоизлекуват спонтанно. При тях лечението е симптоматично и поддържащо. В случай на херпес-менингит е показан специфичен антихерпесен препарат.

Бактериалният менингит е спешно състояние, което изисква ранно започване на лечението. Лечението се състои в специфично антибиотична терапия, започваща веднага след поставяне на диагнозата менингит, без да се чакат микробиологичните резултати от лумбалната пункция. След получаване на антибиограмата антибиотичното лечение може да се коригира, ако е необходимо. Най-често се прилага интравенозно антибиотично лечение.

5. Ваксини

Бактериалните причинители на менингит, срещу които има ваксини, са:

Streptococcus pneumoniae (стрептококус пневмоние) – Грам-положителен диплокок – пневмокок, алфа-хемолитичен, анаеробен член на род Стрептококус. Известни над 93 серотипа на бактерия. Причинител на пневмококов менингит.

Neisseria meningitidis (найсерия менингитидис) – грам отрицателен диплокок – менингокок;  в зависимост от антигенните характеристики се различават 13 серогрупи, от които групите А,В,С,H,Y и W-135 имат най-голямо епидемиологично значение. Причинява менингококов менингит.

Haemophilus influenzae tipe b (Hib, хемофилус инфлуенце тип Б, ХИБ) – Грам-отрицателен неподвижен анаеробен кокобактерий с много малки размери. Причинител на хемофилусен менингит. Тип Б спада към притежаващите полизахаридни капсули щамове на Х.инфлуенце, които са серотипизирани в шест субтипа – a, b, c, d, e, f. Капсулните щамове са основните причинители на хемофилусни инвазивни заболявания. Другите щамове на бактерия – некапсулираните (нетипизирани) предизвикват най-често неинвазивни инфекции.

Mycobacterium tuberculosis (микобактериум туберкулозис, туберкулозен бактерий, бацил на Кох) – патогенен аеробен микобактерий, който може да се прояви както като Грам-отрицателен, така и като Грам-положителен. Причинява туберкулозен менингит –  рядко заболяване. В голямата си част вторична инфекция в хода на налично туберкулозно заболяване. При навременно и правилно лечение оздравяване настъпва в 90% от случаите.

Ваксините срещу тези бактерии са с различна ефективност, предпазват с променлив успех исамо срещу ваксинозастъпените щамове на съответните причинители на менингита.

Срещу пневмококов менингит се прилагат най-вече две ваксини, съдържащи антигени на бактерия Стрептококус пневмоние. Това са конюгираните ваксини Синфлорикси Превенар 13. От тях само първата се използва у нас и е задължителна по имунизационен календар (въведена през 2010 г.). Синфлорикс е 10-валентна ваксина – от съществуващи известни над 93 щама на бактерия С.пневмоние, тя съдържа само 10 от тях. А именно серотиповете: 1, 4, 5, 6B, 7F, 9V, 14, 18C, 19F и 23F. Превенар съдържа 13 щама на бактерия – 1, 3, 4, 5, 6А, 6B, 7F, 9V, 14, 18C, 19А, 19F и 23F. Недостатък и на двете ваксини е, че са серотипово специфични – осигуряват имунитет само срещу включените в тях щамове на бактерия. Досегашният опит от използването на пневмококови ваксини показва, че скоро след въвеждането им в употреба (2-3 години) се наблюдава заместване на серотиповете в популацията, като най-често ваксинални серотипове са заместени от други, невключени във ваксината. Това се наблюдава и в България, като в последно време около половината циркулиращи  в популацията пневмококови щамове не са ваксинозастъпени. Същевременно присъстващи във ваксината щамове успешно продължават циркулацията си  след въвеждането ѝ  в употреба, например 19F, 9V, 14, 6B, 18C и 23F. Най-често изолираният при инвазивни и неинвазивни пневмококови инфекции серотип е ваксиналният 19F. След въвеждане на ваксината неговата честота се е увеличила. Динамичните промени в циркулацията  на ваксиналните и неваксинални пневмококови серотипове преди и след въвеждане на ваксината,  показва частичната ѝ ефективност, която е повлияла за известно намаление на циркулиращите ваксинозастъпени щамове, но заместването им с неваксинални е сигнал, че ефикасността ѝ спрямо пневмококовите инфекции ще намалява все повече. От друга страна, продължаващата циркулация на ваксинални серотипове, включително увеличение на някои от тях, говори за неособената ефикасност на ваксината и срещу застъпени в нея щамове. Преди използването на ваксината заболеваемостта в България от пневмококов менингит за всички възрасти е между 28 и 52 случая (2001-2009 г.). След въвеждането ѝ  – между 15 и 37 (по данни на НЦЗПБ, таблицата – 37, според епид.бюлетин за 2011 г. – 34) заболели (2010-2016 г.), като  само до средата на май 2016 г. случаите са 11.

Факторите за немалкия процент смъртност са късното или грешно диагностициранена бактериалните менингити и в частност пневмококовия, понякога грешно лечение,придружаващи заболявания и отслабена имунна система, също и растящата резистентност на бактериите към антибиотиците.

Източник: М. Кожухарова, Т. Георгиева, Бактериални менингити и възможности за предпазване

Ваксината срещу Хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ) влиза в състава на две използвани у нас многокомпонентни ваксини – петкомпонентната Пентаксим (от 2010 г.) и новата шесткомпонентна Хексацима (от декември 2014 г.), част от имунизационния календар. В България не се използва моноваксина срещу хемофилусен менингит, което е пропуск и ощетява лица с противопоказания към някои основни и помощни съставки в многокомпонентните ваксини. Ваксината срещу ХИБ  не предпазва от инфекции, причинявани от други типове Х. инфлуенце, също и от инвазивни заболявания дължащи се на други серотипове Хемофилус инфлуенце тип Б, нито от менингити с друг произход. В България  преди въвеждането на ваксината в употреба, средногодишно в около 12 ликвора (втората таблица в текста) е установено наличие на Хемофилус инфлуенце. Това  не налага задължително ваксиниране на всички деца у нас. При такава ниска честота на заболеваемост и поради задължителната масова ваксинация, е възможно получилите нежелани реакции от прилаганата ваксина да са доста повече, отколкото общия брой заболели от Х. инфлуенце тип Б за всички възрасти преди въвеждането на ваксината.

Ваксината срещу менингококов менингит Нименрикс е по желание. Това е така поради по-малката честота на менингококовите инфекции у нас, отколкото в другите европейски страни, същевременно тук по-разпространена е менингококова група В, която не се съдържа в тази ваксина. Конюгатната менингококова ваксина Нименрикс съдържа серогрупи A, C, W-135, Y на бактерия Н. менингитидис. Срещу менингококова серогрупа B в Европа се използва ваксинатаБексеро, но тя не е регистрирана у нас. В различните региони на света преобладават различни серогрупи на бактерия. За Европа най-разпространени са серогрупи A, В, C, W-135, Y, като по данни от Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията за 2009 г. серогрупа В заема 78.5%, а останалите A, C, W-135, Y – 21.5%. В България превесът също е на серогрупа В. Като цяло у нас от менингококови инфекции се разболяват не повече от 50-60 души годишно, общо за всички възрастови групи. По данни за 2010 г. на НЦЗПБ у нас заболеваемостта е 0.2/100 000, докато в Европа е 0.9/100 000.

Източник: М. Кожухарова, Т. Георгиева, Бактериални менингити и възможности за предпазване

Ваксината срещу туберкулозен менингит е БЦЖ. Тя се характеризира с неголяма ефективност. Мета-анализ на данните от 14 проучвания и 12 контролни изследвания заключават, че цялостния защитен ефект на БЦЖ срещу туберкулозна инфекция е 50%. Въпреки много редките случаи на туберкулозен менингит у нас и високото ваксинално покритие, се срещат такива и немалка част от заболелите са ваксинирани. България е единствената страна в света, където ваксината се прилага в 5 дози (след проба Манту, която в много случаи дава грешни резултати). В повечето европейски страни БЦЖ не се прилага или само на определени рискови групи. Има и държави в Европа, където се поставя на всички деца, но само една доза.

В повечето европейски страни всички ваксини в имунизационния календар са по избор на родителите.

6. Заболеваемост

_____________________________________

По материали на :

*И. Симеоновски, В. Левтерова, Л. Бизева, Д. Нашев, Д. Мерджанов, Т. Кантарджиев, Остър бактериален менингит и неговата диагностика чрез молекулярни методи,  МедикАрт, Пулмология и педиатрия, научна периодика, 1/2014

Д. Мерджанов,  Т. Кантарджиев, Остър бактериален менингит – етиологична диагностика, Мединфо, 2/2013

Л. Сечанова, Серотипове и резистентност към антибиотици на Streptococcus pneumoniae,  Мединфо,  12/2011 г.

Л. Сечанова, И. Станчева, А. Александрова, Т. Костянев, И. Митов. Динамични промени в бактериологията на супуративния остър среден отит при деца от две до четири години след старта на масовата имунизация с пневмококова конюгирана ваксина – Педиатрия, 3/2015

Александра С. Александрова, Микробиологични, молекулярно-генетични и епидемиологични проучвания върху клинични щамове Streptococcus pneumoniae изолирани за периода 2006-2013

М. Тихолова, И. Митов, Гнойни менингити, Мединфо, 10/2009

Менингококови инфекции при децата, МД/ 01/02/2010

М. Кожухарова, Т. Георгиева, Бактериални менингити и възможности за предпазване

Г. Михайлов, Б. Бойкинов, М. Клинканова, Т. Шмилев, М. Панова, И. Иванов, Е. Генев, Трудности при диагнозата на туберкулозния менингит в детска възраст, Педиатрия, 1/2001

T-SPOT.TB тестът в съвременната имунодиагностика на туберкулозната инфекция,  InSpiro, 3/2011

BCG Vaccine, Organon http://www.fda.gov/downloads/biologicsbloodvaccines/vaccines/approvedproducts/ucm202934.pdf

http://www.bam-bg.net/

http://www.arsmedica.bg/aktualno/simptomi-na-meningit

http://www.doctorbg.com/page.php?id=2127

http://www.puls.bg/illnes/issue_485/part_3.html

http://www.ncipd.org/index.php?option=com_biuletin&view=view&month=19&year=2016&lang=bg

http://www.pharmacy-bg.com/zabolyavaniya-a-ya/meningit/

http://www.medik.bg/?page=cat&id=75

http://www.ema.europa.eu/docs/bg_BG/document_library/EPAR_-_Product_Information/human/000973/WC500054346.pdf

http://www.bda.bg/images/stories/documents/bdias/ss9300.pdf

loading...

Последни от Свят

Отиди Горе